Биология и сексуална ориентация
Взаимоотношението между биология и сексуална ориентация е обект на изследване. Не е демонстрирана проста и уникална детерминанта на сексуалната ориентация. Различни изследвания посочват различни, дори противоречиви позиции, но учените предполагат, че комбинация от генетични, хормонални и социални фактори определят сексуалната ориентация.[1][2][3]
Биологичните теории за обяснение на причините за сексуалната ориентация са предпочитани от експертите[1] и включват сложно взаимодействие между генетични фактори, ранно вътреутробно развитие и мозъчна структура.[4] Тези фактори, които могат да са свързани с развитието на хетеросексуалната, хомосексуалната, бисексуалната и асексуалната сексуални ориентации, включват гени, пренатални хормони и мозъчна структура.
Емпирични изследвания
[редактиране | редактиране на кода]Изследвания на близнаци
[редактиране | редактиране на кода]Редица изследвания на близнаци се опитват да сравнят относителната значимост на генетиката и природната среда в детерминацията на сексуалната ориентация. В изследване от 1991 г., Бейли и Пилар извършват изследване на близнаци, събрани от „хомофилни публикации“ и откриват, че 52% от едноячните близнаци-братя (от които 59 са разпитани) и 22% от двуячните близнаци са конкордантни за хомосексуалност (тоест връзка между ориентацията и близнаците).[5] В изследване на 61 двойки близнаци, изследователите откриват, че сред техните предимно мъжки обекти ниво на конкордантност от 66 % за едноячните близнаци и 30 % сред двуячните близнаци.[6] През 2000 Бейли, Дън и Мартин изследват голяма извадка от 4901 австралийски близнаци, но съобщават за по-малко от половината от нивото на конкордантност.[7] Те откриват 20% конкордантност при едноячни близнаци от мъжки пол и 24% конкордантност за едноячни близнаци от женски пол. Когато има съмнение чрез въпросник са изследвани допълнително сексуалната привлекателност, фантазията и поведение, а чрез серологично е тествана зиготността. Други изследователи подкрепят биологичните причини за мъжката и женската сексуална ориентация.[8]
Беърман и Брюкнер (2002) критикуват ранните изследвания, концентриращи се върху малки, избирателни извадки[9] и нерепрезентативната селекция на техните субекти.[10] Те изследват 289 двойки идентични близнаци (едноячни или от една оплодена яйцеклетка) и 495 двойки двуячни близнаци или от две оплодени яйцеклетки и откриват ниво на конкордантност за привличане към същия пол само от 7,7% за мъжки близнаци и 5,3% за близначки, модел, който казват, че „не предполага генетично влияние, независимо от социалния контекст“.[9]
Изследване от 2010 г. на всички възрастни близнаци в Швеция (повече от 7600 близнаци)[11] открива, че сексуалното поведение към същия пол се обяснява чрез наследствени фактори и индивидуално специфични фактори на обкръжението (като пренатална среда, преживяване на болест и травма, както и с група на връстниците и сексуални преживявания), докато влиянията на споделените променливи като фамилна среда и социални нагласи са с по-слаб, но значим ефект. Жените показват статистически незначителни традиции към по-слабо влияние на наследствените ефекти, докато мъжете не показват влияние от споделени ефекти на средата. Използването на всички възрастни близнаци в Швеция е предназначено да отговори на критиките към доброволческите изследвания, в които потенциалната пристрастност към участието на гей близнаци може да повлияе на резултатите.
| „ | Биометричното моделиране разкрива, че, при мъжете, генетичните ефекти се обясняват от .34–.39 от вариацията [на сексуалната ориентация], споделената среда от .00, а индивидуално специфичната среда от .61–.66 от вариацията. Кореспондиращите оценки сред жените са .18–.19 за генетични фактои, .16–.17 за споделена среда и .64–.66 за уникални фактори на средата. Макар широкия доверителен интервал да предполага по-внимателна интерпретацияя, резултатите се съгласуват с умерени, главно генетични, семейни ефекти и умерени до големи ефекти от несподелена среда (социална и биологична) на сексуалното поведение към същия пол.[11] | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Frankowski BL. Sexual orientation and adolescents // Pediatrics 113 (6). June 2004. DOI:10.1542/peds.113.6.1827. с. 1827 – 32.
- ↑ Marriages, Families, and Relationships: Making Choices in a Diverse Society. Cengage Learning, 2014. ISBN 1305176898. с. 82. Посетен на 11 февруари 2016. Причината някои индивиди да развиват гей сексуална идентичност не е определена окончателно – нито още разбираме развитието на хетеросексуалността. Американската психологическа асоциация (АПА) заема позицията, че набор от фактори повлияват на сексуалността на човека. Най-скорошното литература по въпроса от АПА казва, че сексуалната ориентация не е избор, който може да бъде променен пожелание и че сексуалната ориентация най-вероятно е резултат от сложно взаимодействие между фактори на средата, когнитивни и биологични фактори... и се оформя в ранна възраст... [доказателствата показват, че], биологичните, включително генетичните и вродените хормонални фактори играят значителна роля в сексуалността на личността (American Psychological Association 2010).
- ↑ Gail Wiscarz Stuart. Principles and Practice of Psychiatric Nursing. Elsevier Health Sciences, 2014. ISBN 032329412X. с. 502. Посетен на 11 февруари 2016. Няма убедителни доказателства, които да подкрепят някоя специфична причина за хомосексуалност, все пак повечето изследователи са съгласни, че биологичните и социални фактори влияят на развитието на сексуалната ориентация.
- ↑ Submission to the Church of England’s Listening Exercise on Human Sexuality // The Royal College of Psychiatrists. Посетен на 13 юни 2013.
- ↑ A Genetic Study of Male Sexual Orientation // Archives of General Psychiatry 48 (12). 1991. DOI:10.1001/archpsyc.1991.01810360053008. с. 1089 – 96.
- ↑ Whitam FL. Homosexual orientation in twins: a report on 61 pairs and three triplet sets. // Arch. Sex. Behav. 22 (3). 1993. DOI:10.1007/bf01541765. с. 187 – 206.
- ↑ Genetic and environmental influences on sexual orientation and its correlates in an Australian twin sample // J Pers Soc Psychol 78 (3). March 2000. DOI:10.1037/0022-3514.78.3.524. с. 524 – 36.
- ↑ Hershberger, Scott L. 2001. Biological Factors in the Development of Sexual Orientation. Pp. 27 – 51 in Lesbian, Gay, and Bisexual Identities and Youth: Psychological Perspectives, edited by Anthony R. D’Augelli and Charlotte J. Patterson. Oxford, New York: Oxford University Press. Quoted in Bearman and Bruckner, 2002.
- ↑ а б Opposite-sex twins and adolescent same-sex attraction // American Journal of Sociology 107 (5). 2002. DOI:10.1086/341906. с. 1179 – 1205. Архивиран от оригинала на 19 юли 2011.
- ↑ Макар да са в противоречие със съвременните открития, първото относително мащабно изследване на близнаци е осъществено от Калман през 1952. (Виж: Kallmann FJ. Comparative twin study on the genetic aspects of male homosexuality // J. Nerv. Ment. Dis. 115 (4). April 1952. с. 283 – 97.). Проучвайки само мъже близнаци, той открива 100 конкордантност за хомосексуалност сред 37 двойки едноячни близнаци, сравнено с 12%–42% конкордантност сред 26 двуячни двойки близнаци. С други думи всеки идентичен близнак на хомосексуален субект също е хомосексуален, докато това не важи за неидентичните близнаци. Това изследване е критикувано за неговите неясно описани методи за намиране на близнаци и за високото си ниво на психиатрични разстройства сред субектите (Виж Rosenthal, D., „Genetic Theory and Abnormal Behavior“ 1970, New York: McGraw-Hill.)
- ↑ а б Genetic and environmental effects on same-sex sexual behavior: a population study of twins in Sweden // Arch Sex Behav 39 (1). February 2010. DOI:10.1007/s10508-008-9386-1. с. 75 – 80.