Направо към съдържанието

Бил Сканлън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бил Сканлън
Bill Scanlon
Информация
Държава САЩ
Роден
Починал
2 юни 2021 г. (64 г.)
Височина / Тегло185 cm
Кариера
Професионална1976[1]
Оттеглил се1989
Пари от наградни фондове$ 1 427 007
Сингъл
Победи-загуби298–258
Титли от ATP7
Най-висока позиция9 (9 януари 1984)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/4 финал
1980
Ролан Гарос2-ри кръг
1977, 1979
Уимбълдън1/4 финал
1979
ОП на САЩ1/2 финал
1983
Двойки
Победи-загуби100–153
Титли от ATP2
Най-висока позиция132 (13 юли 1987)
Информацията е актуална към 16 януари 2025

Уилям Нийл Сканлън (на английски: William Neil Scanlon) е американски тенисист.[2]

Уилям Нийл Сканлън е роден на 13 ноември 1956 г. в Далас, Тексас.

Сканлън и съпругата му Стефани живеят в Бел Еър, Калифорния, и Парк Сити, Юта.

Бил Сканлън почива от рак на 2 юни 2021 г. на 64-годишна възраст.[3]

Бил Сканлън печели седем титли на сингъл и две на двойки по време на 13-годишната си професионална кариера. Достига най-високо класиране на сингъл в ранглистата на ATP, като световен номер 9, през януари 1984 г. Той е известен, че разстрои поставения на първо място Джон Макенроу в четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ през 1983 г.[1]

Сканлън постига „златен сет“ срещу Маркос Хосевар от Бразилия в първия кръг на WCT Голд Коуст класик в Делрей Бийч, Флорида на 22 февруари 1983 г. Сканлън печели мача с 6–2, 6–0. Златен сет е, когато играч печели сет, без да загуби нито една точка. Подвигът е записан в Книгата на световните рекорди на Гинес. Само Тине Шойер-Ларсен,[4] Ярослава Шведова и Юлиан Рейстер са повторили това постижение.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Финали на сингъл (6 титли; 14 финала)

[редактиране | редактиране на кода]

Финали на двийки (2 титли; 8 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б ATP website profile of Bill Scanlon // ATP World Tour. Посетен на January 7, 2012.
  2. Join Ancestry®
  3. American Bill Scanlon, 1953-2021, Obituary | ATP Tour | Tennis
  4. Politiken, May 10, 1995, 1st Section, p.10