Готска Библия

Готска Библия
	Готска Библия
	Страница от преведената Библия
Автор	Вулфила
Създаден	ІV век; Никополис ад Иструм
Оригинален език	готски език
Вид	ръкопис
	Готска Библия в Общомедия

Под Библията на Вулфила, наричана също Готската Библия, се разбира превод на Библията от гръцки на готски език, направен от готския епископ Вулфила (311 – 383) през ІV век.^[1] За този превод Вулфила създава готската писменост, като дотогава готите са си служели с рунически знаци. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Тази библия е един от малкото източници на готски език и представлява най-старият писмен документ на германски език.

Най-старият запазен екземпляр на тази библия е Сребърният кодекс (Codex Argenteus) от VI век. Той е съдържал 336 страници, от които са запазени 188. Известен е с това име поради сребърното мастило, с което е написан върху фин пурпурен пергамент и поради сребърния обков на кориците. Всъщност това е препис на Библията на Вулфила, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия. Днес Библията се съхранява в Швеция, в Университетската библиотека в Упсала. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се пази нейно копие.

През 1908 г. известният лингвист Вилхелм Щрайберг публикува паралелен готски и старогръцки текст на съхранените ръкописи от Библията на Вулфила.

Текст на Отче наш (Матей 6,9 – 13) в „Библията на Вулфила“ (þ като английската th):

atta unsar þu ïn himinam

weihnai namo þein.

qimai þiudinassus þeins.

wairþai wilja þeins.

swe ïn himina jah ana airþai

hlaif unsarana þana sinteinan gif uns himma daga.

jah aflet uns þatei skulans sijaima.

swaswe jah weis afletam þaim skulam unsaraim.

jah ni briggais uns ïn fraistubnjai

ak lausei uns af þamma ubilin.

unte þeina ïst þiudangardi.

jah mahts jah wulþus ïn aiwins.

amen

Издание

Wilhelm Streitberg: Die Gotische Bibel. Bd. 1. Der gotische Text und seine griechische Vorlage. Winter, Heidelberg 1908 – 1910, 2000 (7. Aufl.), ISBN 3-8253-0745-X

Литература

Elfriede Stutz: Das Neue Testament in Gotischer Sprache. In: Die alten Übersetzungen des Neuen Testaments, die Kirchenväterzitate und Lektionare – Der gegenwärtige Stand ihrer Erforschung und ihre Bedeutung für die griechische Textgeschichte, Kurt Aland. Arbeiten zur neutestamentlichen Textforschung, 5. Berlin – Boston, de Gruyter, 1972 (Reprint 2011). ISBN 978-3-11-082701-9. S. 375 – 402
Piergiuseppe Scardigli: Frühe Bibelübersetzungen: Gotisch. In: Harald Kittel: Übersetzung-Translation-Traduction: An International Encyclopedia of Translation Studies, Berlin/New York, Mouton de Gruyter, 2007, ISBN 978-3-11-020328-8, S. 2363 – 2366 (Handbücher zur Sprach-und Kommunikationswissenschaft 26, 2)

Източници

↑ Falluomini, Carla. The Gothic Version of the Gospels and Pauline Epistles: Cultural Background, Transmission and Character. Berlin, de Gruyter, 2015. ISBN 978-3-11-033469-2.

Външни препратки

Дана Николова „Готски писмена в Мизия“, в-к „За буквите“, бр. 20 (2005) стр.11 Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., посетен на 25 ноември 2010
Text der Wulfilabibel Архив на оригинала от 2016-08-01 в Wayback Machine.
Kleinere gotische Fragmente
Codex Argenteus Online Архив на оригинала от 2019-10-01 в Wayback Machine.,

[1] Falluomini, Carla. The Gothic Version of the Gospels and Pauline Epistles: Cultural Background, Transmission and Character. Berlin, de Gruyter, 2015. ISBN 978-3-11-033469-2.

[1]