Библиотечен каталог
Библиотечните каталози разкриват всестранно библиотечния фонд пред читателите посредством описание, класифициране и предметизиране на библиотечните материали. В България каталожната система се е развила под влияние на немската библиотечна традиция. Основните видове каталози са:
Справочно-информационни каталози[редактиране | редактиране на кода]
Традиционни каталози[редактиране | редактиране на кода]
Биват печатни и картови (фишови и микрофишови).
Формални каталози[редактиране | редактиране на кода]
- азбучен – авторски и по заглавия
- хронологичен
- географски
Реални каталози[редактиране | редактиране на кода]
Систематичен[редактиране | редактиране на кода]
Според различни класификационни системи. Най-разпространената в България понастоящем е Универсалната десетична класификация (УДК).
Предметен[редактиране | редактиране на кода]
По предметни рубрики. Най-големият предметен каталог е този на Националната библиотека.
Речников (енциклопедичен)[редактиране | редактиране на кода]
Характерни са за англосаксонската библиотечна система. Те стоят в семантичната основа на автоматизираните електронни каталози. В България нямат широко разпространение.
Автоматизирани каталози[редактиране | редактиране на кода]
Електронен онлайн библиотечен каталог (OPAC) – основават се на интегрирани библиотечно-информационни системи като „Алеф“, „Кобис“ и други.
Каталози по обхват[редактиране | редактиране на кода]
Основен[редактиране | редактиране на кода]
Отразява фонда на една отделна библиотека или колекция.
Частичен[редактиране | редактиране на кода]
Отразява отделна колекция или фонд.
Централен[редактиране | редактиране на кода]
Отразява фондовете на основната библиотека и нейните филиали.
Своден[редактиране | редактиране на кода]
Отразява колекциите на няколко самостоятелни библиотеки от национален или регионален мащаб. Такива са: Сводният каталог на библиотеките на БАН в Централната библиотека (49), Сводният каталог на академичните библиотеки в България (НАБИС) (15), Сводният каталог на чуждестранните книги в Националната библиотека (25), Сводният каталог на чуждестранните периодични издания в България в Националната библиотека (182), Сводният каталог на академичните библиотеки в Североизточна България в Библиотеката на Русенския университет (6), Сводният каталог на старопечатни, редки и ценни издания (4), Обединените каталози на Националния аграрен научно-информационен комплекс (4), Обединеният каталог на регионалните библиотеки (РЕГИНА) в Пловдивската народна библиотека (3) и други.
Каталози по вид издания[редактиране | редактиране на кода]
- книги
- периодика
- официални издания
- дисертации
- карти
- нотни издания
- „сива“ литература
- некнижни материали
Каталози по азбука[редактиране | редактиране на кода]
- кирилица – българска и небългарска
- латиница
Каталози по предназначение[редактиране | редактиране на кода]
- читателски – всички изброени по-горе
- служебен – генерален (азбучен и топографски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- БДС 17086 – 89. Каталози библиотечни: Оформяне. С., 1990.
- Каталоги и картотеки централизированной библиотечной системы. М., 1985.
- Минимум библиотечна техника. С., 1964.
- Младенова, Мария. Библиотечни класификации. Пловдив, 1996.
- Наръчник по библиотечна техника. С., 1978.
- Taylor, Archer. Book Catalogues: their varieties and uses; 2nd ed. Winchester, St. Paul's Bibliographies, 1986.