Бианка Савойска

Бианка Савойска
Bianca Maria di Savoia
	Бианка Савойска Bianca Maria di Savoia
съгосподарка на Милано
Родена	1336 г. Шамбери, Савойско графство
Починала	31 декември 1387 г. (51 г.) Павия, Сеньория Милано
Погребана	Манастир „Санта Киара“ (Павия)
Управление
Период	5 октомври 1354 – 4 август 1378
Предшественик	Изабела Фиески
Наследник	Беатриче Реджина дела Скала
Герб
Семейство
Род	Савойска династия по рождение; Висконти по брак
Баща	Аймон Савойски
Майка	Йоланда Палеологина
Братя/сестри	Амадей VI Савойски; Йоан Савойски; Катерина Савойска; Лудвиг Савойски; Природениː; Хумберт; Огиер; Йохан; Доната; Амадей; Сестра; Антон; Мария
Съпруг	Галеацо II Висконти (28 септември 1350)
Деца	Джан Галеацо Висконти; Виоланта Висконти
	Бианка Савойска в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Бианка.

Бианка Мария Савойска (на италиански: Bianca di Savoia, на френски: Blanche Marie de Savoie; * 1336, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Сеньория Милано) от Савойската династия, е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Сеньория Милано (1354 – 1378) заедно с Джильола Гондзага^{[N 1]} – съпруга на Матео II Висконти, и с Беатриче Реджина дела Скала^{[N 2]} – съпруга на Бернабо Висконти.

Произход

Бианка е втората дъщеря на Аймон Савойски Мирния (* 1291, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на съпругата му Йоланда Палеологина^[1] (* 1318, † 1342). Нейни дядо и баба по бащина линия са Амадей V Савойски, граф на Савоя, и Сибила (Симона) дьо Боже, господарка на Бажè и на Брес, а по майчина – Теодор I Монфератски, княз на Византия и маркграф на Монферат, и Арджентина Спинола.^[2]

Има двама или трима братя и една сестра:

Амадей VI, Зеленият граф (+ 1334 – 1383), 17-и граф на Савоя, съпруг на Бона дьо Бурбон, племенница на френския крал Филип VI
Йоан (* 1338, † 1345)
Катерина (* 1341, † 1343)
Лудвиг (* 1342), вероятен

Има и четири природени братя и две или три природени сестри от извънбрачните връзки на баща си.

Биография

Начални години

Когато е на около 7 години, Бианка губи майка си Йоланда при/около раждането на петото ѝ дете на 24 декември 1342 г.^[2] На 14 декември 1342 г. майка ѝ прави завещание, в което изисква да бъде погребана в Абатство „Откомб“ и завещава някои имоти на децата си Йоан, Бианка, Лудвиг и Амадей.^[3] На 22 юни 1342 г. умира и баща ѝ Аймон, поразен от тежка болест.^[4] Преди да умре, на 11 юни 1343 г. той съставя завещание, в което изисква да бъде погребан в Абатство „Откомб“, напомня, че е решил окончателно, благодарение на печата на краля на Франция, проблема за наследяването на Савойското графство и обявява за свои наследници трите си законни и все още живи деца Бианка, Йоан и Амадей.^[5] Аймон е наследен от най-големия си, тогава 10-годишен син Амадей с името Амадей VI под регентството на братовчед му Лудвиг II Савойски-Во.^[6]

Брачни предложения

През 1345 г. кралят на Англия Едуард III пише на Савойския граф с молба за ръката на Бианка, но последвалият съюз с англичаните срещу Кралство Франция се счита за твърде рискован и предложението отпада.^[7] Документът, свързан с брачния проект, се съхранява в Държавния архив в Торино.^[8]

През май 1347 г., с помощта на папа Климент VI, Бианка е обещана на дофина Умбер II дьо ла Тур дю Пен, завърнал се от Кръстоносен поход в Светите земи и практически разорен, в замяна на зестра от 120 хил. флорина: бракът по този начин би трябвало да възстанови касата на Дофине и да позволи укрепването на двете владения.^[9]^[10] Това обаче не се харесва на французите: натискът на френския крал Филип VI дьо Валоа принуждава Умбер да се откаже от брака и да предаде своето господарство на короната на Франция (1349).^[9] Преговорите са възобновени безуспешно през 1348 г.^[11]

Брак с Галеацо II Висконти

Архиепископът и господар на Милано Джовани Висконти, с цел близък съюз между Савоя и Висконти, предлага брака между Бианка и племенника си Галеацо, заточен в савойските земи от брата на Джовани Лукино.^[12] Галеацо е син на Стефано Висконти и на генуезката Валентина Дория.^[13] Бракът с Галеацо е отпразнуван на 28 септември 1350 г. в Замъка в Риволи.^[14] Разменени са земи и пари между двете семейства. Брачният договор, съхраняван в Държавния архив на Торино, предвижда на 18 септември депозит на Галеацо от 40 хил. златни флорина на абата на Откомб.^[15]

Бианка е културна, послушна и милостива и се говори, че тя често смекчава грубия и насилнически характер на съпруга си. Самюел Гишенон, докладвайки преценката на милански историк, я определя като достойна за всякакъв вид похвала.^[16] Бракът на Бианка с Галеацо е подготвен от чичото му Джовани Висконти, архиепископ и съгосподар на Милано заедно с брат му Лукино. След смъртта на Лукино Джовани остава единственият господар на Милано и вика обратно от заточение тримата си племенници – братята Галеацо, Матео и Бернабо. След брака той изпраща Галеацо и Бианка заедно с благородници, конници и пехотинци в Болоня, за да я управляват от негово име.^[12]

Господарка на Сеньория Милано

През 1354 г., след смъртта на чичото на съпруга ѝ Джовани Висконти, Бианка става господарка на Сеньория Милано, тъй като Галеацо заедно с братята му Матео и Бернабо стават господари на Милано, разделяйки властта на три.^[17] През 1355 г., след смъртта на Матео I Висконти, Галеацо и Бернабо разделят властта на две и Галеацо е назначен за имперски викарий от Карл IV.^[18] След като Галеацо през 1359 г. обсажда и завладява Павия,^[19] той установява там своята резиденция и започва изграждането на замъка на Висконти.^[20] Образованата Бианка създава славни приятелства в замъка, включително с Франческо Петрарка, и открива библиотеката на Висконти, в която донася първите копия на „Божествена комедия“. Тя се грижи за бедните в своите земи и кара да я наричат господарка на някои феоди, сред които Сан Коломбано, където въвежда „Уставите на Коломбаните“ – набор от закони и законодателни системи.

Война с Монферат

Между Висконти и маркграфовете на Монферат избухва война за присвояването на териториите на Долна Ломбардия и Долен Пиемонт.^[21] По този начин Бианка вижда съпруга си Галеацо и брат си Амадей на два противоположни фронта. Тя се опитва по всякакъв начин да сложи край на битките, възстановявайки семейния мир. Конфликтът приключва поради смъртта на маркграф Джовани II Палеолог^[22] и с реституцията на териториите, окупирани от Монферат в района на Павия в замяна на владенията на Висконти в района на Асти.

Последни години и смърт

Съпръгът на Бианка Галеацо Сфорца умира в Павия на 6 август 1378 г.^[23] Бианка получава няколко града, включително Монца и Кортенуова. По онова време тя се посвещава на племенницата си Валентина, вече пораснала и образована, като също така преподава френски и немски. Освен това основава през 1380 г. манастира „Санта Киара ла Реале“ в Павия, където е и погребана. Майка на Джан Галеацо Висконти, наричан Граф на добродетелта, и сестра на Графа на Савоя, Бианка умира на около 50-годишна възраст в Павия на 31 декември 1387 г. Тя е погребана в монашеска одежда в манастира „Санта Киара“ в Павия,^[24] където е погребана и дъщеря ѝ Виоланта през 1386 г.^[25]

Брак и потомство

∞ 10 септември 1350 Галеацо II Висконти (* 14 март 1320, Новара, Сеньория Милано; † 4 август 1378, Павия, Сеньория Милано), владетел на Милано, от когото има един син и една или две дъщери:

Джан Галеацо Висконти (* 16 октомври 1351, Павия, Сеньория Милано; † 3 септември 1402, Меленяно, Миланско херцогство), херцог на Милано; ∞ 1. юни 1360 за принцеса Изабела Валоа (* 1 октомври 1348, замък на Виен; † 11 септември 1372, Павия), дъщеря на френския крал Жан II, от която има трима сина и една дъщеря ∞ 2. 2 октомври 1380 за Катерина Висконти (* 12 юли 1360, Милано; † 17 октомври 1404, Монца), дъщеря на Бернабо Висконти, от която има двама сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина.
Виоланта Висконти (* 1354, Павия, Сеньория Милано; † 1386, Павия, Сеньория Милано), чрез бракове херцогиня на Кларънс (15 юни 1368 – 17 октомври 1368), маркграфиня на Монферат (1377 – 1378); ∞ 1. 25 април 1368 за Лайънъл, херцог на Кларънс (* 29 ноември 1338, Антверпен; † 7 октомври 1368, Алба), син на английския крал Едуард III, от когото няма деца; 2. 1377 за Ото II Палеолог (* 1361; † 1378, Маталето^{[N 3]}), маркграф на Монферат, от когото няма деца. 3. 1381 за братовчед си Луиджи Висконти (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, Трецо сул'Ада), син на Бернабо Висконти и Реджина дела Скала, от когото има син.
Мария Висконти († 1362), вероятна.

Вижте също

Източници

Първични източници

Историографска литература

((fr)) Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
((fr)) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
((fr)) Histoire de la Maison de Savoie
((fr)) Titres de la maison ducale de Bourbon
((fr)) Histoire de Dauphiné, tome II
((it)) Matrimoni della Real Casa di Savoia Архив на оригинала от 2021-06-23 в Wayback Machine.
((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, Milano, Casa editrice Corbaccio, 1999, ISBN 88-7972-135-6.
Francesco Cognasso, SAVOIA, Bianca di, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936
Fabrizio Pagnoni, SAVOIA, Bianca di, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
Savòia, Bianca di, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana

Други

(EN) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – BLANCHE MARIE de Savoie, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy
(EN) LORDS of MILAN - BLANCHE MARIE de Savoie (GALEAZZO II Visconti), на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy
(EN) Savoy 2 - Bianca Maria, на genealogy.euweb.cz, Genealogy
(EN) Visconti 2 - Bianca di Savoia (Galeazzo II), на genealogy.euweb.cz, Genealogy

Обяснителни бележки

↑ Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.
↑ Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.
↑ Днешно подселище на Лангирано.

Библиографски бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bianca di Savoia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 29 септември 1355 г., когато умира съпругът ѝ.

[2] Беатриче Реджина, съпруга на Бернабо, е съгосподарка на Милано от 5 октомври 1354 г. до 4 август 1378 г., а след това, когато и двамата братя на съпруга ѝ умират, е единствена господарка консорт на Милано от 4 август 1378 г. до смъртта си на 18 юни 1384 г.

[28] Днешно подселище на Лангирано.

[royale-3] Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397

[roy2-4] а ^б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 396

[Histo-5] Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, pp. 179 -181

[6] Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336

[Histoir-7] Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176

[8] Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 400

[9] Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135

[Matrimonio-10] Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone e sorella del conte Amedeo VI di Savoia con uno dei figli d'Odoardo re d'Inghilterra -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 // Архивиран от оригинала на 2021-06-23. Посетен на 2021-03-13.

[cognasso-11] а ^б Francesco Cognasso, I Savoia, с. 135 – 136

[12] Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, pagg 569 e 570

[13] Histoire de Dauphiné, tome II, doc. CCLI, с. 570, бел.

[Annales2-14] а ^б Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVI, колона 721

[15] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 317

[16] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Petri Azarii Chronicon, гл. XI, колона 324

[Matrimoni-17] Sezione Corte -> Matrimoni Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno [Inventario n. 102] -> Bianca figlia del conte Aimone di Savoia e Galeazzo Visconti di Milano -> Matrimoni -> Mazzo 6.1 (fascicolo 1) // Архивиран от оригинала на 2021-06-23. Посетен на 2021-03-13.

[royale2-18] Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397

[19] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVII, колони 723 и 724

[20] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXVIII, колони 724 – 726

[21] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXI, колона 730

[22] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 730 и 731

[23] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXII, колони 742 и 743

[24] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Annales Mediolanenses, гл. CXXXIV, колони 745 – 751

[25] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 543

[26] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 549

[27] Rerum Italicarum scriptores, vol. XVI, Chronicon Placentinum, колона 546

[N 1]

[N 2]

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[N 3]