Байкал (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Байкал.
Байкал е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен. Разположено е на брега на Дунав и има пристанище.[1]
| Байкал | |
 | |
  Байкал  Байкал | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 363 души[2] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 40 m |
| Пощ. код | 5861 |
| Тел. код | 06555 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 02227 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община – кмет | Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011) |
| Кметство – кмет | Байкал Куно Калинов (ЛИДЕР) |
| Байкал в Общомедия | |
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на брега на р. Дунав, на 50 км източно от Оряхово. Съседни села са Долни Вадин (на запад), Гиген (на изток), Загражден и Крушовене (на юг).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на Феликс Каниц от 1870 – 1874 г. като Besli. С министерска заповед от 1934 г. името на селото е сменено на Борил, а през 1959 г. нова заповед го преименува на Байкал.[3]
В околностите на селото са открити следи от човешки поселища от бронзовата епоха. Открити са и сребърни монети, сечени през царуването на Александър III Велики, които свидетелстват за тракийско селище. На четири километра от селото са развалините на римския град Улпиа Ескус, а намиращата се наблизо крепост Палациолум е защитавала южния край на Траяновия мост на Дунава. Днешното село е образувано върху развалините на тракийското, трако-римското селище и крепостите Палациолум, Градището и Четате и върху останките на селище от Първото и Второто българско царство.[3]
При изкопни работи в селото постоянно се изравят антични находки, включително няколко надгробни паметника, златен пръстен, мраморна статуя и мраморна оброчна плоча с изображение на бог Митра, покровител на робите.[3]
През времето на Първото и Второто българско царство тук е съществувало голямо българско селище, чието име е неизвестно. Над селото е разкрит неговият некропол.[3]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]През 1883 г. е построена църквата „Свети Георги“.[3]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Христо Ботев“
През 1853 г. в Бешлий отваря врати килийно училище, което функционира с прекъсвания до Освобождението. Откритото впоследствие основно училище „Христо Ботев“ е закрито през 2006 г. На негово място е отворен астроцентър, който организира извънкласни занимания по астрономия за ученици от цялата страна.[4][5]
- Читалище „Пробуда“
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Река Дунав близо до селото. -
Панорама. -
Паметникът.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.posoki.com
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Божикова, Радиана. Учителят Иво Джокин, който превръща закритото училище в село Байкал в астро център // БТВ Новините. 18 октомври 2020. Посетен на 9 декември 2021.
- ↑ Светозарова, Латинка. Общински център за извънучилищни дейности в с. Байкал предлага занимания по астрономия // РУО Видин. 27 март 2021. Посетен на 9 декември 2021.
| ||||||||