Беседа:Ян Климеш

Цяла статия за него (Uveřejněno v časopise Válka REVUE, 04/2018, (www.epublishing.cz). Autor: Jiří Ráčil - www.hi-story.cz ), ама аз от чешки не отбирам. --Протогер (беседа) 07:37, 16 октомври 2022 (UTC)

Тя е неква обзорна научнопопулярна (с дразнещ трети параграф). Цитирай я - ще я погледнем. -- Мико (беседа) 08:09, 16 октомври 2022 (UTC)

Чак на 44 страница почва биографията. Роден на 6 декември 1874 година във Виена. На две години се мести във Визовице, а в 1881 година в Ухерско Градище. Баща му работи като чиновник в районния съд. Ян учи за тапицер и работил като бригадир във фабрика (май за патрони) в Будапеща. На 20 октомври 1903 година пристига в София като търговски представител. По кръчмите се запознава с революционни дейци - анархисти и националисти, от които се възхищава.

Опира ми се и ще отнеме много време. Помолих Шейд, ако може. Водноконче знае, но го нема напоследък. Ако ти се сещаш за некой... -- Мико (беседа) 09:26, 16 октомври 2022 (UTC)

Преводът е малко суров. Основно автоматичен и съм загладил някои абзаци.

Narodil se 6. prosince 1874 ve Vídni, rodina se o dva roky později přestěhovala do Vizovic a roku 1881 do Uherského Hradiště. Januv otec pracoval jako kancelista krajského soudu. Jan se vyučil čalounikem a pracoval jako dílovedoucí ve výrobě nábytku v Budapešti. Dne 20. října 1902 byl vyslán do Sofie jako obchodní zástupce. V té době měli ve městě své centrum makedonští revolucionáři. V kavárnách se scházeli anarchisticky a nacionalisticky smýšlející intelektuálové, které Jan Klimeš obdivoval.	Роден на 6 декември 1874 г. във Виена. Две години по-късно семейството се премества във Визовице, а през 1881 г. в Ухерске Храдище. Бащата му работи като чиновник в районния съд. Ян се е обучава за тапицер и работи като майстор във фабрика за мебели в Будапеща. На 20 октомври 1902 г. е изпратен в София като търговски представител. По това време македонските революционери се събират в града. Анархисти и националистически настроени интелектуалци, на които Ян Климеш се възхищава, се срещат в кафенетата.
Evangelium, dýka a revolver Jan opustil jistotu zaměstnání a po počátečních neúspěšných pokusech o spojeni s povstalci se podle svých slov v lednu 1903 náhodné seznámil s bulharským poslancem Stojanovem, který ho doporučil povstalecké četě Rista černopejeva, Po absolvováni základního výcviku se Jan zúčastnil několika výprav na území turecké Makedonie. Přechod hranic sám o sobě nebyl jednoduchý. I když Bulharsko tajné podporovalo makedonské povstalce, muselo z politických důvodů bránit nelegálním přechodům hranic. Ve svých zápiscích Jan Klimeš po-znamenává, že si již tehdy uvědomoval rozdílné cíle povstalců, tedy autonomii versus připojení k Bulharsku. Vzpomínky a postřehy jsou cenným zdrojem informaci o situaci v Makedonii. Jeho texty autenticky popisuji výpravy povstalců a jejích metody politického působení na venkově. Jan Klimeš se nechává často strhnout k barvitému líčeni a na jiných místech zůstává zcela věcný. Příkladem toho může být vylíčeni rituálu přijímáni nových členů povstalecké organizace (viz box Přísaha povstalců).	Евангелието, камата и револверът Ян напуска на работата си и според собствените му думи през януари 1903 г., след първоначално неуспешни опити да се свърже с въстаниците, случайно се среща с българския депутат Стоянов, който го свързва с четата на Христо Чернопеев (?). След завършване на първоначалната военна подготовка Ян участва в няколко експедиции на територията на турска Македония. Самото преминаване на границата е трудно. Въпреки че България тайно подкрепя македонските въстаници, тя трябва да предотврати нелегалното преминаване на границата по политически причини. В бележките си Ян Климеш отбелязва, че вече е бил наясно с различните цели на въстаниците, т.е. между автономия и присъединяване към България. Спомените и наблюденията са ценен източник на информация за положението в Македония. Неговите текстове описват автентично експедициите на въстаниците и техните политически действия в провинцията. Ян Климеш често си позволява да бъде увлечен от пъстрия грим(??), а на други места остава напълно безпристрастен. Пример за това е описанието на ритуала за приемане на нови членове на въстаническата организация (виж карето Клетва на въстаниците).
Výzbroj povstalců Jan Klimeš podle vlastního líčeni strávil během roku 1903 s povstalci čtyři a půl měsíce. Detailně se seznámil s jejich organizaci a ve vzpomínkách přibližuje čtenářům vojenský systém panující v povstaleckých četách. čtenáře seznamuje s uplatňováním výběru „dobrovolných" příspěvků od sedláků či 5 přídělovým systémem výstroje a výzbroje. Na jiném místě vzpomíná, jak naučil povstalce ve své četě používat optický telegraf, a neopomněl zdůraznit, že za to získal pochvalu od velitele. Ve svých textech mimo jiné popisuje povstaleckou výzbroj, mezi níž jmenuje Rakousko-uherské pušky Mannlicher Al 1888/90, ruské pušky Berdan 1870 a revolvery různých modelů systému Lebel, Nagant, Gasset, Mauser a další. Sam Klimeš má na dochovaně fotografii v rukou jezdeckou karabinu Mannlichcr vzor 1890. Vedle krátkých Chladných zbrani byly nedílnou součásti výstroje pásy s 250 náboji a každý povstalec nesl 4-6 bomb (viz box Bomba Makedonka). Každá četa mela k dispozici tři francouzské klíče k demontáži vlakových kolejnic a dva, "elektrické aparáty" k odpalování dynamitových náloží. Ve vyliase čety nechybělo několik binokulárních dalekohledu. Další popis věnuje standardu povstaleckých oděvů a organizaci čety, k niž patřil i jeden lékař nebo medik. Povstalecke čety se po výpadech na makedonské území vracely do Bulharska. činnost povstalců nesla rysy partyzanskěho boje - přepady ze zálohy, zaškodnicke akce na železnici, atentáty, únory a trestné výpravy. Povstalci se střetům s velkou silou protivnika vyhýbali. Například 30. března 1903 se Klimeš zúčastnil nočního přechodu do Makedonie v četě velitele černopejeva. Následně již jako velitel povstaleckeho oddílu byt při pokusu o přechod Maleševskeho pohoří na Bulharsko-makedonském pomezí, kde zahynulo mnoho povstalců.	Въоръжение на въстаниците По собствените му думи Ян прекарва четири месеца и половина с въстаниците през 1903 г. Той се запознава подробно с организацията им, а в спомените си доближава читателите до военния строй, господстващ във въстаническите чети. Запознава читателя с приложението на подбора на „доброволните" вноски от селяните или с разпределителната система за снаряжението и оръжията. На друго място той си спомня как е научил въстаниците от своя взвод да използват оптичен телеграф и споменава, че за това е получил похвала от командира. В текстовете си той описва въоръжението на въстаниците, сред които посочва австро-унгарските пушки Манлихер Ал 1888/90, руските пушки Бердан 1870 и револверите от различни модели на Лебел, Нагант, Гасет, Маузер и др. На запазена снимка Климеш държи в ръцете си кавалерийска карабина Манлихер, модел 1890 г. Освен късо хладно оръжие, неизменна част от снаряжението са и пояси с 250 патрона, а всеки въстаник е носел по 4-6 бомби (виж карето бомба Македонка). Всеки взвод разполага с три гаечни ключа за демонтиране на влакови релси и две „електрически устройства“ (детонатор??) за взривяване на динамитни заряди. В четата има няколко бинокулярни телескопа. Описва стандарта на въстаническото облекло и организацията на взвода, който включва един лекар или санитар. Въстаническите отряди се завръщат в България след набези в македонска територия. Дейността на въстаниците носи чертите на партизанската война - засади, вандализъм по железницата, атентати, нападения и наказателни експедиции. Въстаниците избягват сблъсъци с големи сили на противника. Например на 30 март 1903 г. Климеш участва в нощното преминаване в Македония във взвода на командир Чернопеев. Впоследствие, като командир на въстаническата част, загива при опит за преминаване на Малешевската планина на българо-македонската граница, където загиват много въстаници (неясно... кой умира тук).
Vojvoda makedonský Po návratu do Čech uveřejnil Jan Klimeš řadu článků na téma makedonského problému a burcoval českou veřejnost pro vseslovanskou vře, za kterou situaci v Makedonii považoval. Kromě krátkých zpráv o jeho pohybu a alctivkách mu bylo dopřáno větší pozornosti v "iřustromnérn světě", ale i na prvních stranách "Národní politiky". Jeho myšlenky podpořily i články poslance Říšské rady za českou stranu narodnč socalni, novináře Václava Klofače. Ten v Klimešovi spatřoval lidového hrdinu, který neváhá v boji za dobrou věc přejít od slov k činům. V listopadu 1903 vyšly v Národní politice vzpomínky jiného českého dobrovolniká, Antonína Výmoly, které vícernéne Klimešovy postřehy potvrzuji. Rada českých dobrovolnliku prispivala do periodik a pořádala osvětově přednášky. O povaze Jana Klinseše mnoho nevíme, ale jeho jmenování sama sebe "volvodou makedonským" a odhodláni pohybovat se po Praze ozbrojen a v balkánském oděvu povstalo můžeme považovat za příznaky bohemstvi a mírného exhibicionismu. Nechceme-li mu křivdit, můžeme to chápat jako snahu odlišit se od "konkurence", tedy ostatních pišicich a přednášejících českých dobrovolníků a pokus dodat důrazu svému apelu. V tomto kontextu je přelcvapujkl shovnavost c. k. policejních orgánů, které tolerovaly jeho chováni.	Войвода на Македония След завръщането си в Чехия Ян Климеш публикува редица статии по македонския проблем и подстрекава чешката общественост към панславянска треска, за каквато смята ситуацията в Македония. В допълнение към кратките доклади за неговите движения и дейности, той получава повече внимание в Iřustronmner world, но също и на първите страници на Národní politiky. Неговите идеи са подкрепени и от статиите на члена на Имперския съвет на Чешката национална социална партия, журналиста Вацлав Клофач. Той вижда в Климеш народен герой, който не се колебае да премине от думи към дела в борбата за добра кауза. През ноември 1903 г. Národní politika публикува мемоарите на друг чешки доброволец, Антонин Вимола, които потвърждават много от наблюденията на Климеш. Съветът на чешките доброволци съдейства за периодичните издания и организира образователни лекции. Не знаем много за природата на Ян Клинсеш, но можем да считаме самоназначаването му за „македонски Войвода“ и решимостта му да се движи из Прага въоръжен и облечен в балкански дрехи като признаци на благочестие и лек ексхибиционизъм :). Ако не искаме да го обидим, можем да го разберем като опит да се разграничи от "конкуренцията", т.е. други пишещи и лекторски чешки доброволци, и опит да подчертае своята привлекателност. В този контекст той беше изненадан от полицейските власти, които толерират поведението му.
Do Bulharska V pobytových přihláškách pražského policejního ředitelství se nalézá záznam z 31. července 1900, Se Jan Klimeš, redaktor Národních novin a spisovatel, je přihlášen k pobytu u pant Anežky Wurmové na Královských Vinohradech Č. p. 287 (dnešní Bělehradská 287/71). Zmínka o redsktorsivi v Národnich novinách je záhada. Deník v té dube již nevycházel a pravděpodobně lze vyloučili deník Národní listy. O dalších osudech Klimeše napovídal, díky pečlivosti policejního ůtednika. poznámka na spodním okraji přildatIcy. Krátce sděluje: "4/12 1906 do Bulhanka". Jan Klimeš spojil s Bulharskem a Makedonii svůj život natrvalo. Zůstal v Sofii, kde se 23. července 1908 oženil s Boženou Iričosou. Z manželství se ta dva roky narodil syn Miloslav. Klimeš začal podnikat - založil si obchod s kůžemi, ale jeho stesti bohužel netrvalo dlouho. Na Balkáně zuřila v letech 1912-1913 válka s Tureckem, které se Bulharsko účastnilo, a posléze samo ničilo s bývalými spojenci. Neúspěch makedonského povstání, snahu Makedonii rozdělit a po porážce Turecka bratrovražedný boj balkánských států mezi sebou Jan Klimeš jisté nesl těžce. Jeho firma upadala a nakonec zkrachovala. Bývaly povstalec neunesl tuto poslední prohru a spáchal sebevraždu. Bohužel přesné datum jeho smrti není známo. Svůj tragicky osud jako kdyby předznamenal v zakončení svých vzpomínek bez naděje v lepší budoucnost: "Mnoho tisk synů slovanských kryje tom chladná zem. Nejdražší poklad - svoboda spočívá s nimi v hrobě. Kdy povstane z mrtvi a září i teplem svým vzkřísí tam nový žňot?"	Към България В молбите за пребиваване на полицейската дирекция на Прага има запис от 31 юли 1900 г., че Ян Климеш, редактор на Národní noviny и писател, е регистриран да живее при Анежка Вурмова на Královské Vinohrady № 287 (днешната Bělehradská 287/ 71). Споменаването на redsktorsivi в Národní noviny е мистерия. По това време вестникът вече не се издава и вероятно може да се изключи вестникът Národní listy. Благодарение на усърдието на полицейския детектив той намекна за по-нататъшната съдба на Климеш. бележка в долната част на прикачения файл. Казва накратко: „4/12 1906 до Булханек“. Ян Климеш свързва трайно живота си с България и Македония. Остава в София, където на 23 юли 1908 г. се жени за Божена Иричоса. През тези две години от брака им се ражда син Милослав. Климеш започва бизнес – отваря магазин за кожа, но за съжаление късметът му не трая дълго. На Балканите бушува войната с Турция през 1912-1913 г., в която България участва и а след нея избухва Междусъюзническа война. Ян Климеш със сигурност преживява тежко неуспехът на Македонското въстание, опитът за разделяне на Македония и след поражението на Турция братоубийствената борба на балканските държави помежду им. Компанията му запада и в крайна сметка фалира. Бившият бунтовник не може да понесе това последно поражение и се самоубива. Точната дата на смъртта му не е известна. В края на мемоарите си сякаш предвещава трагичната си съдба без надежда за по-добро бъдеще: „Много от синовете на славяните е покрила студената земя. Най-скъпото съкровище - свободата почива с тях в гроба. Кога ще възкръсне от мъртвите и със своя блясък и топлина ще възкреси нова реколта там?"

Има още за доизглаждане, но ще трябва да сръчкам един познат за някои изрази. --ShadeOfGrey (беседа) 16:09, 16 октомври 2022 (UTC)

Абсолютно нема нужда. То е за преразказ. Благодарим и тука тържествено. -- Мико (беседа) 16:17, 16 октомври 2022 (UTC)

Няма проблем. Свиркайте ако ви трябва още нещо. --ShadeOfGrey (беседа) 16:40, 16 октомври 2022 (UTC)

Голямо благодаря и от мен. Покрай Antonína Výmoly от ВМОК изпаднаха още няколко интересни материали в гугъл за Jan Klimeš, Antonín M. Výmola, František V. Král [1], Antonín Bednář, все доброволци в четите. Ама всичко по реда си. --Протогер (беседа) 17:15, 16 октомври 2022 (UTC)