Беседа:Югово
Легендата за Св. Панталей, Разказана от местния жител Запрян Димчев и записана от историка д-р Константин Рангочев:
"Константин Рангочев: Казвай сега 7!
Запрян Димчев: Сега, едно време всички юговци са ходили на „Свети Панталей”.
К.Р.: Така.
З.Д.: Когато е бил празника. И са празнували там. Утивали са хората, чакали са там, имало е голяма поляна, младите хора са правили едно хоро, а възрасните са подготвяли яденето. За курбана. В това време идва една сърна, самичка.
К.Р.: Аха.
З.Д.: Сърната идва самичка, заколват я и правят курбана. Разделят го на-а, които са там на хорото и утьиват. Добре, ама една годьина като утьиват, младьитье се фанали на хорото, играли, играли, слънцето вече се скрива, сърната не идва. А па по-напред сърната като дойдье, трябвало да оставят, като дойдье сърната, тя със идването ляга, почива известно време, тогава я заколват и варят там, за курбана. Но посльедния път, когато дошла сърнъта, сърната много закъсняла. Когато дошла сърнъта, била чисто мокра, цялата пяна така, сигурно някое животно я гоньило, някой вълк или друго. И сърната закъсняла и дохода и се проска така. Поньеже било вече много късно, слънцето се скрива, няма врьемье да я чакат, веднага фанали и са я заколили. И я турили във, а, казаньите, там да я върьът. И младьитье се фанали да играят. Кат са играли и по едно време се спуска една ветрушка. [чува се шум от камион – бел.зап.] ... А така. Спуска се една ветрушка. Пък времето е ясно, не се чува нищо друго, само чуло се свирене, така една ветрушка, и най-хубавата мома, която била на хорото, гльедат я, както е била на хорото, и се издига. Издига се нагоре и момците се един от тука, един от там да я фане и не мож’ да я фанат. Момата изчезнала. Изчезва момата. И, до вечерта ходьили, викали, търсили и не можали да я намерат. Разтурва се оттама сичкото. На другия дьен събират тука всички мъже, ергени каквото имало в югово, отьиват с виканье да търсат момата, не мож’ да я намерат. Добре, ама минало годьина ли, повече ли, същата мома на най-горния край на сьелото. Той я откраднал змея. Вие трябва да идьетье и на „Змеева дупка”. Откраднал я змея, който до сега си наричаме „Змеева дупка”. И я държал във дупката, заграждал я сутрин със камъни ли, с трупи ли там, дървета, да не може да изльенье момата и ходьил, та събирал разни плодове да я храньи и я изкарвал през „Змеева дупка”, то има дълбоки такова корени насам, чак тука на „Червената стяна” срещу нас има едни такива малки дупки. Та я изкарвал там да ходи да гльеда как правят хоро в Югово. И тя почнала да му са моли да идват, да дойдье да си види майка ѝ. То не е съгласен. Добре, ама тя настоявала, настоявала и нъй-послье, то се съгласил. Дохадат тука най-горе, на най-горния край на селото, има едно место, казват „Изгорялитье орьехи”. Там има една поляна, има адна поляна. Тогава я имало, то доскоро я имаше, ама сега обраснало с храсти там. И, като идват там, оня казва: „Я ше остана тука – обаче то са явява като ерген, не като змей и момата никога не го е виждала в друга форма, то винаги е бил като мъж. И казвал – я ше остана тука. Тьи ше отьидьеш да видиш майка си. Когато свършиш срящата, ше се върнеш и като дойдьеш е на това завойче, ше почнеш да пейеш и яз ше те посрешна и си утьиваме.”
К.Р.: Коя песен?
З.Д.: Независимо коя. А така. Добре, ама тя като идва тука, утьива при майка си, на горния край живеела там, коя къща точно не мога да ви кажа. Идва при майка си, майка ѝ месела хляб в момента и като я видяла, помислила я, тя понеже годьина-две я ньемало и тогава са вярвали, нали, в такива, чудеса, и майка ѝ се уплашила и тя я успокоила, нали: „Яз съм майко, ньедей се плаши.” И разказала хи цялата история. И майка хи вика: „Добре. Тебе змей тье люби”. Вика: „Не е вярно. Прекрасен ерген. Не е змей.” И майка хи казала: „Слушай сега. Тебе змей тье люби. Ако не вярваш – дала хи едни терлички – няма да ходьиш с цървули и с обувки. Ше земеш е тия терлички и льекичко ше ходьиш уттука нататък, до там нье е дальече. Ше идьеш до там и ше погльедньеш кой спи на поляната. Само ше погльеднеш и ша се върнеш.” И тя утьишла и погльеднала, и действитьелно на поляната спи един голям змей. Тя се връща с терличките и казва на майка си: „Действително змей ме люби.” И старата била някаква магьосница, майката, какво правила, какво направила и дала адна масурка. Не знам ви дали разбирате какво масурка, от тръстика с дупка в средата, дупка в средътъ има.
К.Р.: М-м-м.
З.Д.: Дупка в средъта има и вика: „Ше земеш таа масурка и ше, като идьеш сега, обличаш са, свършили си работа, на оня завой ше почнеш да пейеш. И змея ше те посрешнье. Кат’ та посрешнье змея и тьи ше го прегърньеш там, ше си играете т’ва-он’ва като младьи хора и ши му кажеш: „А сега да се надпикваме!” „Как да се надпикваме? ” „Да видим кой по надальече ше пика, ти или яз. През масурката. През масурката.” И ше (в)одиш спор, докато накараш змея, той да пика, понеже е момче. Той да пика по-напред. Тьи няма да се съгласяваш първа. Ако земе той да пика, като земе да пика, ше земеш с ръкъта от пикочтъ, дьето изтьече от масурката, и ше го напляскаш във лицьето. И тогава ше вииш какво ше станье.” И онаа същото го напраила и отьишла там, почнали т’ва-он’ва и к’вото било, и оня се съгласил той да пика по-напред, и като пикал, онаа го цапнала със пикочта и той избухнал, пламнал и изгоряват, он’ва било орехова гора. И сичко кат’ се запальва, изгорява и оттам нанасетнье го наричат Изгорялитье орехи. И досега, питай сичките юговци къдье са „Изгорялитье орехи”, там са. И свършва тая. Свършва.
К.Р.: А той змеят какво е представлявал?
З.Д.: Ами той е гръмнал, той ...
К.Р.: Не, като тяло какво е представлявал змеят?
З.Д.: Тя не го е видяла. Тя не го е видяла като змей. Тя го е виждала винаги като човяк, като ...
Росен Малчев: Нали на поляната спял там?
З.Д.: Тя го видяла като змей, ама ... чудовище, лежи там, дье да знам, момиче, уплашило ли се е, к’во ли е, какво представлява точно, не мога ти кажа. И оттам насетнье змея го няма във „Змеева дупка”, много хора са ходьили."
--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.70.63.66
(беседа • приноси) преместено на беседата от основната страница [1]--Peterdx 04:08, 11 април 2010 (UTC) (проверка).