Беседа:Части на изречението

Бележка относно различни възгледи за части на речта

От гледна точка на систематизацията и ранжирането, които са представени в някои съвременни учебни помагала се посочва, че някои части на изречението са поставени в йерархично равенство. Това води до твърдението, че в съвременния български език има 7 основни части. Защитата на тази теза се прави с аналогията, че в различните отделни групи, проверката за това в каква група е съответната част на изречението се разяснява, чрез отговор на различен въпрос, като по този начин се защитава и „равностойността“ на йерархичното ниво.

Това е доста наивистичен подход, който е възприет за „изравняване“ на намиращи се в йерархично по-ниско съотношение, свързана с композиционната логика, която се изследва при разясняване, за това какво представляват частите на изречението. Всъщност, единствено вярна проверка, е тази, която е съобразена с логичността на структурно и композиционно ниво.

Възгледът с грешно твърдение за седем основни групи, които са „еднакви по тежест“ се представя и тук, но образно като „5 + 2“, като се разяснява, защо последните две нива са по същество – подниво (условно – като „подвидове“ или „разновидности“) на определение.

Особеното в допусканата грешка (твърдение за 7, вместо 5) е, че това число съвпада със съвременни аналитични изследвания на текстовете в старобългарския език, където наистина има брожение за 7 или дори 8, но там, заради явното съществуване на родове, лексиката е била и с по-обособени конструкции на изречението (сходни сега на тези в съвременните руски, беларуски, украински, русински и полски, където падежната система е стриктно запазена). От значение е да се подчертае, че падежи съществуват във всички славянски езици, но в съвременния български (и т.нар. македонски) не са стриктно дефинирани и се водят според речевата систематизация, даваща превес, съобразен със семиозиса, вложен в говора на отделните диалектни групи. Такова е състоянието и в Южнославянски езици, където като правоговор и правопис са запазени и в официални кодификации, но в действащите говорни норми (диалекти, „наречия“, жаргони) има значителни разминавания и несъответствия. Същото се отнася и за наследниците на същинските Западнославянски езици, които са развой на Великоморавската писмена унификация, тоест съвременните чешки, словашки и лужишки (в неговите норми – горнолужишки и долнолужишки)

Бях поставил настоящата бележка в "лицето" на статията, но тъй като ми бяха поискани източници, маркиращи цялото съдържание на текста, който сам по себе си е анализ, за който могат да се направят поне 40 препратки към източник (или източници), ще ми е много трудно да преценя за какво точно е поискания източник? Затова се отказах бележката да е там, но смятам, че е значимо да се отбелязват такива "разноборства" или малко по-меко казано - различни възгледи на езиковеди, водещи се по принципите на различни лингвистични школи.

Молбата ми към поискалият от мен да посоча изтчници, ако се смята за по-запознат с темата, да намери източници и да се опита да разясни за какво иде реч, ако смята че е в състояние да го направи - разбира се.

Но тъй като Уикипедия не е ИСТИНСКА енциклопдия, защото редакторите са просто "свободно списващи", а не КВАЛИФИЦИРАНИ НАУЧНИ РАБОТНИЦИ, нямам претенции да налагам някакви изисквания за НАУЧНА ОБОСНОВКА от типа на поисканата такава.

Проблемът е, че повечето пишещи (които, в по-голямата си част са преписващи и/или превеждащи някаква информация от различни езици) , създават различни трактовки дори за формално елементарни и разбираеми неща, от специалисти в дадени области, които често се отдалечават едни от други. Казано на "простоцарски" се допускат различни видове "огрешавания".

Затова, съветът ми към поискалия от мен "изтичници" е, ако не може точно да дефинира за коя част иска да получи информация е - сам да дадае конкретика и да представи своя възглед за проблема, а ако смята, че такъв не съществува, поне да отговори тук. Благодаря предварително!

С уважение: Любомир Иванов, IP: 46.238.46.61 12:01, 27 октомври 2022 (UTC)[отговор]

Искате аз да поставя източници за нещо, което Вие сте написал? Принципно (те принципите невинаги са принципи, ама знаем, че и совите не са това, което са) е задължение на добавящия информацията (т.е. Вие) да посочи откъде я е взел. Ако все пак успея да намеря някакви източници за списаното от Вас, ще върна частично или изцяло информацията. --Ted Masters (беседа) 17:26, 27 октомври 2022 (UTC)[отговор]

Нищо такова не искам, господим адмиминистратор. Прекалено буквално четете всичко и не схващате денотификационния контекст. Както и да е! За Вас специално ще разясня... Просто тук пиша неща, които зная на база научено от прeдишен опит! Вие пазите ли си източника на научените географски понятия за това що е климат, и какво наричаме изток, запад, юг? Така е с всички нормални хора, които са научили някои неща, изучавайки родния си език по-детайлно и по-внимателно - те възприемат заученото, като обща тривиална норма, за която не подлежи изискването "посочете източник". Казано още по-банално - от един филолог да искате да посочва "източник на информация" за "части на речта" е като от математик да поискате "източник на информация", относно знаците за извършване на прости аритметични операции... Явно за Вас тази норма, свързана с изискване на източници, може да се прилага обтекаемо, както и когато си поискате, защото така възприемате същината на "администрарорските" си функции. Но е добре да не прибързвате с изискване на източници за какво ли не. Не Ви го пиша това, с цел да Ви обидя, а просто давам моята гледна точка - впечатлен съм от усърдието Ви да ме апострофирате, но при положение, че не съм вандал, а просто "отварям статии" от раазлични компютри, откакто съществува Българоезичната Уикипедията тук, още преди въвеждането на наивистичните абстракции за "марионетки"... Мисля, че Вие отдавана сте разбрали, аз се стремя да съм ЕТИЧЕН човек, в ИСТИНСКОТО разбиране на това понятие ЕТИКА. И не уча никого на това, но се лаская, когато другите сравнявайки собствените си възгледи с моите, достигат до такива умозаключения. Така че не търсете информация - по-лесно ще е да премахнете цялата статия, защото "не е по правилата на Уикипедия", какво значение има в това, че правилата на Уикипедия са УЖАСЯВАЩО ОБТЕКАЕМИ, граничещи понякога с абсурда... /Дано не не възприемете и това мое "предложение" буквално :-)/ А совите са си сови- винаги! Другото е просто забавна смешка от хамериканска "сапунена боза" (сериал) за тинейджъри и бавноразвиващи се непораснали възрастни :)))... /Проявете малко чувство за хумор, ако обичате... Все пак сме човеци, а не биороботи.../

С уважение : Любомир Начков Иванов, IP: 46.238.46.61 01:49, 4 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Господине, очевидно не сте се запознали с петте стълба на Уикипедия, от които произтича и правилото за възможност за проверка. Представете си следната ситуация: по същата тема пише друг редактор, също без да посочва източник, но с коренно противоположната теза. Как да разбере читателят кое е вярно? Администраторството тук не е привилегия, а е натоварено със задължения, които колегата изпълнява изрядно, така че недоволството Ви не е уместно, тук не е форум и не обсъждаме личности. Моля разберете, това е колективен проект, дело на своите редактори - Вие сте само един от тях и трябва да спазвате правилата Ket (беседа) 09:24, 4 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря за уточненията и разясненията , уважаема КОЛЕГА Кет! Колкото и да се стараете да НЕ ГО ОСЪЗНАВАТЕ, аз СЪЩО СЪМ ВАШ КОЛЕГА и с Вас никога не съм се държал неуважително или обидно! Старая се да разяснявам РАЗЛИЧИЯТА във възгледите НИ ЗАЩОТО ЦЕЛЯ ПОДОБРЯВАНЕ на стила при писане или както го наричате с хемриканското "едитиране" ("редактиране") на статии. Ако сме имали различия е хубаво това да се прави с принципни становища, а не с цитиране на ПРАВИЛНИЦИ, които са съставяни "в движение" от различни "послушници на Папата". Относно колективния проект, който е дело на своите АВТОРИ, които се самоприпознават като "редактори" е узаконяване на формална ЛЪЖА, облечена в прозрачни за науката дрешки, имитиращи ИСТИНА! Просто - по законите на натурфилософската логика, анонимното авторство (и съавторство) също е авторство, а това, че повечето от Вас помежду си се харесвате с никнейми /също лъжливи имена/ е част от свободния избор, който всеки от нас прави доброволно...:-)

И относно Вашият въпрос - как да разбираме коя е истината, ако /когато/ ни се предлагат две различни тези, без да ни се обяснява коя е ИСТИНСКАТА? Моят отговор е - затова имаме Свобода на Словото и Свобода на Избора, свързани с Индивидуалните Възгледи на Личностите.... Това са същинските стълбове на които стъпват философите. Когато ги има.... Аз вярвам на тях, а не на "Уикиетикет", или на "Пет стълба на Правилата в Уики-незнам-какво-си", претендиращо за "енци", ама все пак - "уики".. щото не е баш "енци"... клопедия ... :-))

Суважение: Любомир Иванов, IP:46.238.46.61 09:07, 22 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Очевидно не сте за тук - участието в проекта е доброволно, при условие, че се спазват правилата му. Щом не Ви харесва - Интернет е голям Ket (беседа) 10:21, 22 ноември 2022 (UTC)[отговор]