Беседа:Црънча (област Смолян)

Това са всеизвестни факти. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.122.161.217 (беседа • приноси) .

Црънча - Предишни и паралелни имена

Името на селото е доста трудно за изписване и изговаряне и май има няколко версии. Ще е добре ако някой може да потвърди или отхвърли някои от тях:

На австрийската карта на мястото на Црънча е отбелязано село с име Src̀en;
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, стр. 132-133: Серчен (Sertchen) - посочва 55 домакинства със 160 мъже-помаци;
С. Веркович, „Веда Словена“ (данните са цитирани от С. Райчевски, „Българите мохамедани“, второ издание, стр. 112): Сарген - посочва 50 домакинства и 179 мъже-помаци;
В. Кънчов, „Македония. Етнография и Статистика“, стр. 196: Сърдчанъ - посочва 350 българи-мохамедани; [1].

Интересното е, че в никой от горепосочените източници, не фигурират две или повече от кандидатите за стари или паралелни имена, а Црънча въобще никъде не се среща. --Chech Explorer 15:05, 9 август 2008 (UTC)[отговор]

За сега може почти безспорно да се предположи спрямо местоположението на селото по различните карти, че именно тези различни наименования на селото независимо как са записвани, се отнасят за сегашното местоположение и наименование на Црънча. Освен това, като потвърждение за него може да се изведе и от различните статистически данни на населението от различните източници, както и от разказите на по-възрастните хора, където въпреки, че има известни отклонения в цифрите, те не са в голяма разлика, т.е. има отклонения от порядъка на около 10-20 човека, 5-8 домакинства и 8-12 къщи. Данни които са трудно-доказуеми от досега известните източници писмени или пък трябва да се приемат сведенията от възрастните хора. Доброто е това, че няма големи разлики между писмените и устните сведения. Част от липсващата информация е и най-вече от това, че през 1912-1913г. цялото село е тотално унищожено и почти заличено, което впоследствие започва отново да се съгражда от малцината оцелели, както и от други бежанци от гръцките помашки села, които не искали да се изселват към Турция или не очаквали да оцелеят, ако тръгнат на юг към Беломорието и техните пристаннища а са се лутали като безпомощни агнета преди заколение между различните селца в този район . (Ismet Dramsky 06:37, 11 август 2008 (UTC))[отговор]

Значи всички имена ги изчистихме, освен посочените от Веркович. Там се посочва село Серген с 50 домакинства и 179 мъже-помаци и село Сранен също с 50 домакинства и 179 мъже-помаци. Дали някое от двете (или и двете) не е Црънча? Тези села не се споменават в никой друг източник, а освен това данните са близки до тези от другите източници. --Chech Explorer 10:24, 13 август 2008 (UTC)[отговор]

Поздравления

Прекрасно. Много сѣ радвамъ, когато срѣщна толкова любопитна информация въ статия за българско сѣло. Сега непремѣнно ще отскоча до това прекрасно мѣстенце.--Dimotika 10:39, 16 август 2008 (UTC)[отговор]

Ако не те е страх от змии, комари и джунгли, можеш да слезеш и в Рата, щом ще ходиш там. Иначе Кочан, Ваклиново и Жижево също са близо, а по течението на Рата на около час път след границата са руините на село Манастир. --Chech Explorer 11:02, 16 август 2008 (UTC)[отговор]

Траки

Превествам тук следното: Според изводите от направените археологически изследвания проведени от археолози от страни на Централна и Източна Европа през 1980 година се смята, че до този период местното население е било от състава на множеството тракийски групи и племена, населявали този район, които били езичници и изпълнявали древни тракийски ритуали, част от които са останали и до днес. Не вярвам само на мен да ми се струва абсурдно, че до 1980 година ("до този период") местното население било съставено от тракийски групи и т.н. И при изграждането на митологии трябва да се спазват някакви елементарни правила.--Maleshkov 21:22, 5 май 2010 (UTC)[отговор]