Беседа:Фалсифицируемост
Бъдете така добри и посочете ИЗТОЧНИКА на тази дума. Нищо повече от това. Чучулига--194.24.158.1 00:27, 29 декември 2008 (UTC)
Бъдете така добри да посочите източника на тази БГ>дума. Чучулига--194.24.158.1 00:28, 29 декември 2008 (UTC)
Така предложената дума ФАЛСИФИЦИРУЕМОСТ е по-скоро зъболекарски проблем или логопедичен дефект.--194.24.158.1 00:57, 29 декември 2008 (UTC)
- Източникът на думата е т.нар. английски "български", употребяван от някои отдавнашни емигранти в англоезични страни. Предполагам, че в него се произнася и "фалсив" вместо "фалшив", "фалсификация" вместо "фалшификация" и "фалс" вместо "фалш". Според всички български правописни речници, които съм успял да открия, правилната форма е "фалшифицируемост". -- Григор Гачев 18:46, 10 май 2009 (UTC)
- Бъркаш, става дума за специфичен термин, който изглежда умишлено се опитват да разграничат от тривиалното значение. В архива на беседата има посочени сериозни източници и за двата варианта. Не мога да преценя кой от тях е преобладаващият, но място за спор има. --Спас Колев 20:21, 10 май 2009 (UTC)
- Терминът е специфичен колкото и всеки друг, и правописът му се определя съгласно правилата за правопис и формиране на думи в българския език. Така че по въпроса има точно два авторитетни източника - правописният речник и българската граматика. И двата постановяват варианта с "ш". Философите са авторитетни по въпроса какво е и какво не е фалшифицируемост, но граматиката и правописът на думата са друга специалност. Все едно астроном, който пише "звездъ" или "маглявина" в статиите си, да бъде приеман за авторитетен източник за правописа на думата.
- За разграничаването: в българския език е прието значения на една дума, с еднаква логика, но използвани в различни контексти, да се отразяват с еднакъв правопис, а разликата да се прави по контекста. Така че и то няма как да е оправдание. (Още повече че философската употреба на думата е 90% от употребата й; почти единствената друга алтернатива е в анализа на защити на документи, която е изключително специализирана и рядка. При това положение няма нужда основната форма да бъде разграничавана, независимо дали по езиково приемлив или неприемлив начин.) -- Григор Гачев 00:25, 12 май 2009 (UTC)
- И аз също мисля че става въпрос за специализиран термин, "фалсифицируемост", чийто корен не е фалш. Просто значението е друго. --EK! 07:41, 12 май 2009 (UTC)
- Да поясня Спас Колев: "разграничат от тривиалното значение на корена". "Фалшифицируемост" звучи като напълно нормално съществително, изведено по правилата на българската граматика от глагола "фалшифицирам", и носи съответните асоциации - ако го кажеш на човек, който не знае специфичното значение, той едва ли ще се сети за него. Така че поне стремежът към разграничаване е обясним.
- Иначе, аз на това му викам "можедабъденевярно-ст".
--Daggerstab 09:33, 12 май 2009 (UTC) - И аз това казвам. Според правилата на словообразуване в българския, "фалшифицируемост" означава възможност за фалшифициране, а терминът означава нещо различно - възможност за опровергаване. Според мен и двата варианта ("фалшифицируемост" и "фалсифицируемост") са еднакво неправилни. Но нашите разсъждения тук не би трябвало да са водещ аргумент - не формираме езика, а го отразяваме. Важното е каква е наложената форма в съответната литература. --Спас Колев 16:30, 12 май 2009 (UTC)
- За разграничаването: в българския език е прието значения на една дума, с еднаква логика, но използвани в различни контексти, да се отразяват с еднакъв правопис, а разликата да се прави по контекста. Така че и то няма как да е оправдание. (Още повече че философската употреба на думата е 90% от употребата й; почти единствената друга алтернатива е в анализа на защити на документи, която е изключително специализирана и рядка. При това положение няма нужда основната форма да бъде разграничавана, независимо дали по езиково приемлив или неприемлив начин.) -- Григор Гачев 00:25, 12 май 2009 (UTC)
- "Фалсифицируемост" е термин, налаган от сравнително скоро от една философска школа. От много преди нея, и много по-масово за обозначение на точно същото философите използват "фалшифицируемост". (Търсенето в Гугъл показва тези неща отлично. Сравнението на източниците в архива - малко по-неясно, но пак си личи разликата в обхвата.) Тя е и естествената дума, дори ако се има предвид възможност за опровергаване - "фалшифицирам" и "опровергавам" в контекста на производство на банкноти може да са различни неща, но в контекста на изпробване на философски хипотези са едно и също. Просто застъпниците на термина със "с" са били по-активни в Уикипедия - тоест, по-вероятно е да става дума не за защита на термин, а за използване на Уикипедия за налагане на авторитета на определен кръг хора.
- Причината "фалсифицируемост" да се използва доста ограничено е, че мотивира съществуването си с "да има отделен специален термин за това". Само че поне 90% от употребата на термина е за това - почти няма от какво да бъде разграничаван, за да трябва да се прави отделен. (Единствената употреба на думата в друг смисъл е при рейтирането на системи за защита на документи, което е изключително тясна дисциплина: в България надали има и пет човека, които да се занимават с нея и да използват думата в нейния смисъл.) Все едно е някой да иска отсега нататък да се пише "Булгария", за да се обозначава точно страната, че да има разлика от другите употреби на думата. Големият процент от философите биха търсили статията като "фалшифицируемост", и ако намерят термина изписан по друг начин, ще променят мнението си не за термина, а за Уикипедия (поне за българската).
- Ако пък има реална нужда от специфичен термин за възможност за опровергаване, езиковата норма е да се казва "опровергаемост", а не "фалсифицируемост". Нефилософите биха очаквали това. Ако видят статията като "фалшифицируемост", биха решили, че това е философският термин (което е и вярното). Ако обаче я видят като "фалсифицируемост", просто биха се смели на неграмотността на Уикипедия.
- В крайна сметка, ако отчетем масовостта на употребата и давността на двата термина, правилното е статията да бъде под името "Фалшифицируемост", а вътре в нея да се споменава, че някои школи предпочитат изписването "фалсифицируемост", за да се подчертае, че става дума за възможност за опровергаване. (Повечето хора биха попитали защо тогава не се пише "опровергаемост", но този въпрос вече е на гърба на пропонентите на "фалсифицируемост", а не на Уикипедия.) -- Григор Гачев 22:22, 18 май 2009 (UTC)
- В преводите на Карл Попър се използва точно "фалшифицируемост", което значи, че това би трябвало да е разпознаваемата дума в българския език. По-добре да не се спекулира, а да се използва вече наложения превод. Поздрави. --92.247.238.43 18:45, 10 декември 2009 (UTC)
- Абе те едно време и Джордж Уошингтън са го кръстили 'Вашингтон', ама това е друга тема... --Stalik 11:18, 28 януари 2012 (UTC)