Беседа:Успение Богородично (Копривщица)

Град Копривщица е в Пловдивска епархия.78.83.198.170 11:40, 15 април 2014 (UTC)

Художникът е от Пловдив, името е без значение. Утре ще прочета подписа, но не си заслужава галимациите.--Luxferuer (беседа) 20:30, 16 април 2014 (UTC)

Благодаря! Ако не Ви затрудява, проверете, моля. Щом художникът (така де се каже) е решил да се изяви в тази историческа църква, сигурно тряба да му се спомене името. (Заради неговите стенописи възрожденските икони, както се вижда от снимката, стоят на пода.) - От къде се знае това нещо за старата (вероятно дървена) камбанария и пропадналия покрив? - И дали може да питате свещеника към кое архиерейско наместничество, Панагюрище или Карлово, спада град Копривщица? Груйчо (беседа) 07:59, 17 април 2014 (UTC)

Старата не е дървена. На няколко места в града има факсимилета на фотографии на църквата с първоначалната, с две камбанарии и само с тази от 1896, да не говорим за паметната плоча на х.н.д.п. по случай венчанието на Борис 3-ти, където тя е зографисана. До преди няколко години самостоятелна. Днес Архиерейско наместничество Панагюрище--Luxferuer (беседа) 08:12, 17 април 2014 (UTC)

Благодаря и за това! Тази паметна плоча не съм я виждал. Жалко, между другото, че за х. Ненчо Палавеев още няма статия във Википедията. - Сега остава да узнаем името на пловдивския микеланджело и датата не неговото произведение :-) Груйчо (беседа) 08:22, 17 април 2014 (UTC)

Валери Любомиров Николов от Пловдив "рисува" св. София и другите, а малкият стенопис "Благовещение" - Огнян П. Димитров от Пирдоп. За х.н.д.п. няма да правя статия, щото негативите за него и които засягат част от източниците му на финансии, дето са обществена тайна, не могат да бъдат споменати поради "липса" на писмени източници, поне засега.--Luxferuer (беседа) 08:30, 17 април 2014 (UTC)

Отлично. Сигурно няма точна дата на изписването? - Ако някога имате случай, може ли, моля, да погледнете надписа над вратата на параклиса в двора (той не е четлив на снимката) и да проверите кога е строен и какво му е посвещението ("Рождество Богородично", предполагам)?Груйчо (беседа) 09:02, 17 април 2014 (UTC)

Относно х.н.д.п. доказуем факт е, че училището "Св.Св. Кирил и Методий" по негово приживе време е преименувано на х.н.д.п., читалище "Неофит Рилец" - също.

"Toва здание е построено с иждивлението на поклонникъ Ненчо Д. Палавеевъ за вечно воспоминание. 8 юлий 1902 гр. Копривщица."

Любомир рисува през 2002, а Огнян "Благовещение" и украсата на колоните през 2005.--Luxferuer (беседа) 11:45, 17 април 2014 (UTC)

Купол

Копривщенското училище в началото на ХХ век

В далечината се вижда черквата "Св. Богородица" с камбанарията (1896) и премахнатия сега купол.

Вътрешен балкон

Вътрешният балкон (такива има в много църкви от XVIII-XIX век) е строен именно като женско отделение, а не за хористите. Вж. общо за такива балкони: Маргарита Коева, Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977. "Храмът притежава забележителна акустика" изтрих, понеже това е лично наблюдение (лично на кого, не се знае).Груйчо (беседа) 06:43, 20 юни 2014 (UTC)

Женско отделение

Колеги, в Копривщица от турците са останали синият цвят на храма (ако дойде дяволът, да помисли, че това е небето и да бяга надалече ), и дискриминацията на жените. Моля, не коригирайте това. luxferuer. --Luxferuer (беседа) 08:35, 29 юли 2014 (UTC)

Луксферьор, извинявай, но няма начин да не бъде поправено: през ХIX в. отношението към жените е било по-друго, а такива балкони на много места (не само в копривщенската църква) са строени именно като жеснки отделения. Вж. източника по-горе.Груйчо (беседа) 09:44, 11 август 2014 (UTC)

Надгробни плочи

Надгробните плочи датират от 1874 и предишни години. (Това може лесно да се установи на място или по цит. статия на Райнов.) Невъзможно е те да са били вдигнати през 1836 г. В църковния двор са ставали погребения и след тази дата, при все че като цяло градските гробища са били изнесени тогава (1836) извън града.Груйчо (беседа) 09:49, 11 август 2014 (UTC)

Камбанария

През 1892 или 1896 г. е строена камбанарията? (Аз лично не мога да проверя това сега.)Груйчо (беседа) 09:50, 11 август 2014 (UTC)

Към Мико

От беседата. Мико, моля, не съкращавай текста на тази статия без причина. Не е ли по-добре да уголемиш някое мъниче - има ги колкото щеш?Груйчо (беседа) 09:35, 11 август 2014 (UTC)

Аз прочетох статията, оправих я и вкарах информация от Културни и космически институтити. Ще я прочета отново, ако държите. На въпроса ви отговорът е не - и едното и другото допринасят за развитието. Отбележете, че това е енциклопедия и се придържаме към съответния стил, а не към приповдигнатия патриотарски тип 1300.--Мико (беседа) 10:22, 11 август 2014 (UTC)

Аз лично не забелязах приповдигнат патриотарски тон. Махнати бяха (безпричинно, според мен) два подкрепени с източници цитата: единият от документа за обновяването на църквата, а другият от К. Иречек, който единствен съобщава за някои обстоятелсва по изграждането й (по негово време възрастни копривщенци все още са си спомняли как е станало това). Ако нещо не изглежда енциклопедично написано, нека да го обсъдим първо на беседата. Поздрави!Груйчо (беседа) 10:52, 11 август 2014 (UTC)

Редакции от 31 май 2018 г.

Премахнах грешки в членуването и повторения. Поправих синтактично несвързани изречения. Извадих и замених с перифрази три пасажа, взети дословно от сайта на град Копривщица. 85.187.94.168 05:21, 31 май 2018 (UTC)

Внимателно прегледах дадените от Делиделвов (в Юбилеен сборник... от 1926 г.) подробни сведения за ръкописното евангелие от 1644 г. Нищо в бележката на врачанеца даскал Рашо не сочи, че това евангелие е било преписано от него именно за копривщенската църква - то може да е попаднало там в по-късно време, след 1644 г. Не може значи да се прави извод, че църквата е съществували още през 1644 г. Евангелието съдържа и други датирани приписки (от 1737 и 1795 г. - последната отговаря на 7303 г. от Сътворението на света), но и те не споменават нито Копривщица, нито храм „Успение Богородично“.85.187.94.168 12:13, 31 май 2018 (UTC)

Разчитане на надпис

Въ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы - Копривщица

Според мен е нещо такова:

БЛАГОВОЛЕНИЕМЪ ОЦА И ПОСПЕШЕНИЕМ СИНА И СОВЕРШЕНИЕМЪ СВЕТАГО ДУХА СОГРАДИСЯ ОТ ОСНОВАНИЕ СИЯ СВЕТАЯ ЦЕРКОВЪ ВО ВРЕМЯ ПРЕОСВЕЩЕНАГО МИТРОПОЛИТА ФИЛИПОПОЛСКАГО КИРЪ ИОАНИКИЯ СЪ ДОЗВОЛЕНИЕМ ОБЩЕБРАТСТВЕННО ВСЕА О КОПРИЩИЦА МАЛИ И ВЕЛИКИ И ОСВЕТИСЯ НА ТРИСТИХЪ ПРЕСТОЛОВЪ ПЕРВОХРАМЪ ОУСПЕНИЕ ПРЕСВЕТЬИ БОГОРОДИЦЬI ВТОРУ РОЖДЕСТВО ЧЕСТНАГО И СЛАВНАГО КРЪСТИТЕЛЯ ИОАННА ТРЕТЮ СОБОР СВЕТИХ АРХАНГЕЛЪ МИХАИЛА И ГАВРИИЛА ЛЕТО ОТ ВОПЛОЩЕНИЯ БОГА СЛОВА : 1817 : ИНДИКТ 5 : МЕСЕЦА ИУЛИЯ 8 :ГО ЧИСЛА :

--ANRH (беседа) 03:15, 30 юли 2021 (UTC)

А според мен е точно това:

„

БЛАГОВОЛЕНИЕМЪ ОТЦА И ПОСПЕШЕНИЕМЪ СЪ НАМ СОВЕРШЕНИЕМЪ СВЯТАГО ДУХА СОГРАДИ СЯ ОТ ОСНОВАНИЕ СИЯ СВЯТАЯ ЦЕРКОВЪ ВО ВРЕМЯ ПРЕОСВЯЩЕННАГО МИТРОПОЛИТА ФИЛИПОПОЛСКАГО КИРЪ ЙОАНИКИЯ СЪ ДОЗВОЛЕНИЕМЪ ОБЩЕБРАТСВЕННО ВСЕЯ ОТ КОПРИЩИЦА МАЛИ И ВЕЛИКИ И ОСТАЛСЯ НА ТРИ СВЯТИХЪ ПРЕСТОЛОВЪ ПЕРВО ХРАМ УСПЕНИЕ ПРЕСВЯТЫ БОГОРОДИЦЫ ВТОРУ РОЖДЕСТВО ЧЕСТНАГО И СЛАВНАГО КРЕСТИТЕЛЯ ЙОАННА ТРЕТЮ СОБОРЪ СВЯТИХЪ АРХАНГЕЛЪ МИХАИЛА И ГАВРИИЛА ЛЕТО ОТ ВОПЛОЩЕНИЯ БОГА СЛОВА: 1817 ИНДИКТА Е: МЕСЯЦА ИУЛИЯ И: 8-ГО ЧИСЛА: +

“

Превод:

По благоволението на [Господа] Бога-Отца и с нашите усърдни трудове, извършени по благодатта на Светия Дух съгради се от основите тази свята църква, по времето на преосвещения митрополит Филипополски Киръ¹ Йоаникия, с общото братско съгласие на всички, от Копривщица, малки и големи, и остана [построен], с три свети престола², първият [главен и наречен на] храма [в чест на] Успението на Пресветата Богородица, вторият [в чест на] Рождеството на честния и славния Кръстител Йоан [и] третият [в чест на] Събора на Светите Архангели Михаил и Гавриил [в] лето от Въплъщението³ [на] Бога-Слово [Иисус Христос]: 1817, индикта⁴ е: месец юли и числото⁵ е: 8-о +
Бележки:
1 – Господин;
2 – олтара;
3 – раждането;
4 – авторът има предвид индикта от годишния богослужебен кръг, на календара, на Православната църква, а не 15-годишния римски индиктион;
5 – датата.

Поздрави, --Иван (беседа) 20:01, 30 юли 2021 (UTC)

Допълнение: в Православната църква, на 1 олтар (престол) може да се извършва само 1 литургия дневно. Затова са особено ценни храмовете с 2, 3 или повече престола (олтара), например манастирът Седемте престола, тъй като в тях за 1 ден могат да се извършат 2 или повече литургии (в зависимост от броя на олтарите), в чест на двама или повече светии. --Иван (беседа) 20:20, 30 юли 2021 (UTC)