Беседа:Томас Йънг

Честна дума, не знам защо ги правим тези изгъзици като Брайън, Йънг и така нататък, НЯМА ЛОГИКА, на български звук йа или йъ си има буква за целта и тя е "я". Аз се опитах да си представя как човек, нямащ понятие от други езици, би произнесъл Йънг и щеше да ми падне чейнето . Й предполага изнасяне на долната челюст силно напред, а ъ силно назад, мускулите ме заболяха... питам се защо си усложняваме живота, като спокойно можем да го пишем Янг. В случая това е буквалистика. Аз винаги се боря транскрипцията да е близка до произношението, но не и когато се получават изгъзици... --Радостина 20:54, 1 юли 2010 (UTC)

П.С. Между другото имаме статии в които е Томас Юнг, други в които е Томас Янг, но само тук е Томас Йънг. Ей такива безсмислици ме изкарват извън нерви.--Радостина 21:13, 1 юли 2010 (UTC)

Контрааргумент: единият от съквартирантите ми се казва Иън (или Йън, англ. Ian). Не Ян, а Иън. Да, ама един мой близък роднина сега ме пита какво правел Ян За мен това са доста различни звуци. Бе, време е да минаваме към латиница, само това ни спъва да влезем в Г-8... --Александър 02:20, 2 юли 2010 (UTC)

Не е контрааргумент, бившето гадже на дъщеря ми също се казваше Ian, Иян е перфектно, без да се прибягва до изгъзици. :-) Само че забележи!!!, в Иян има ДВА звука (и и я се произнасят разделно), в Йънг има ЕДИН! т.е. произнасят се почти едновременно.--Радостина 03:03, 2 юли 2010 (UTC)

Не, Иян е малко по-омекотено и закръглено от Иън. По същия начин Йънг е малко по-натъртено от Янг. Янг за мен е Йанг, т.е. липсва "ъ", поне както аз го произнасям на моя диалект, а в Йънг "ъ"-то е подчертано. Ама както и да е, аз този Томас не съм го и чувал, така че формално съм пас по въпроса. --Александър 04:38, 2 юли 2010 (UTC)

Иян и Янг са най-близки до истинското произношение на думите с българска транскрипция. По принцип я е точно това:йа или йъ (предвид потъмняването). Едно време сред физиците Томас Янг беше познат като Томас Юнг (явно взето от руски), но никога не съм го виждала като Йънг. Къде отиде в случая "правилото" за утвърденост?! Репчат ми се, че имена на 30-годишни футболисти и артисти били утвърдени, а в случая когато става въпрос за 300 години, не върви утвърденото... изобщо всичко е едно към гьотере.--Радостина 05:29, 2 юли 2010 (UTC)

Подкрепям мнението на Радостина. Името на Томас Юнг е отдавна утвърдено като "Юнг", а не "Янг", нито "Йънг". Вярно, че не е много близо до оригиналното произношение, но какво да се прави — традиция. Е, и традициите може да се нарушават, но само ако си струва. В случая не си струва. Не върви да си пренаписваме речника на всеки десет-двайсет години. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 213.214.78.127 (беседа) 19:35, 17 януари 2017‎

На мен пък ми пада ченето като трябва да произнеса "ия", така че всичко в крайна сметка е въпрос на гледна точка и на говорен апарат. Отделен въпрос е, ако Юнг е утвърдено, не че съм съгласен да продължава да се влачи подобно "наследство", но такава е актуалната политика. И нещо, което наскоро казах и в една друга беседа - някои страни си актуализират речника всяка година - само с няколкостотин думи, но и това е достатъчно. Dino Rediferro (беседа) 19:29, 17 януари 2017 (UTC)

Томас Йънг

Не е ли по-добре "Томас Юнг", както е традиционно, да е на първо място? Xakepxakep (беседа) 15:35, 7 май 2017 (UTC)

Xakepxakep, тук има малко информация по темата. Молли вероятно може да коментира по-компетентно от мен.
— Luchesar • Б/П 18:18, 7 май 2017 (UTC)

Не знам на колко години е Молли, но аз съм роден през 1959 г. Можеш да видиш в потребителската ми страница https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Xakepxakep с какво се занимавам. Категорично не съм съгласен с мнението на Молли " IP-то вероятно е на по-възрастен човек, защото едно време учехме за Томас Юнг, а в крайна сметка правилното си е Йънг", с която сме комуникирали и по-други въпроси. Аз не споря как е правилно, а как е традиционно. И аз съм учил за Юнг. Xakepxakep (беседа) 18:44, 7 май 2017 (UTC)

Колега Хакерхакер, вероятно сте забелязал, че от някое време насам следя от близо коментарите Ви (не е случайно :-) ), и в този случай по принцип съм съгласен, но трябва отново да поставим един направо казано "Хамлетов" въпрос - дали да продължаваме да влачим и в XXI-ви век погрешно възприети и утвърдени имена или най-после да започнем да ги популяризираме както звучат (почти) правилно? Dino Rediferro (беседа) 21:39, 10 май 2017 (UTC)

Към Dino Rediferro. Не знам как се забелязва, че някой следи коментарите ми. Според мен спорът "традиция vs. (почти) правилно звучене" трябва да бъде решен на национално ниво по подобие на въпроса за правописа. Музикален поздрав с една от любимите ми песни: https://www.youtube.com/watch?v=iJZfoqEdGBc Xakepxakep (беседа) 22:24, 22 май 2017 (UTC)

Неслучайно традиционното изписване е "Томас Юнг", тоест с "ю". Съгласен съм, че няма нужда да се следват сляпо разни остарели необмислени решения. Само че изборът на варианта "Юнг" е бил добре обмислен!

Искаме или не, имената неизбежно се променят при преминаване към чужд език. Например в българския език изобщо липсва английският неударен звук, който е между "а" и "ъ". Нещо повече, всеки народ си наглася леко чуждите имена, така че да паснат по-удобно на учленителните му навици. Така името "Йоан" е станало "Иван", "Ян", "Жан", "Джон" и "Хуан". Няма причина точно българите да не могат да си позволяват да нагласят чуждите имена.

Транскрипцията "Йънг" несъмнено е най-близка до оригинала, но тя звучи много неестествено на български. В българския няма съчетание "йъ", поради което няма и специална буква за него. По-точно, съчетание "йъ" се среща много често, но само в точно определени позиции: думи като "летя(т)", "вървя(т)" и много други от този вид се изговарят [летьъ(т)], [вървьъ(т)] и т.н. В тези случаи буквата "я" съвсем не бележи звука "а", а звука "ъ" (с мекост на предходната съгласна, което е нещо различно от звука "й", но доста го наподобява).

И така, транскрипцията "Йънг" е неприемлива. Точността е важно нещо, но ние говорим български и не сме длъжни да си кълчим езика с чуждо произношение. Ако някой не усеща произношението "Йънг" като чуждо, то е, защото малко-много е свикнал с английския език. Но английският не е български! Съчетанието "йъ" / "ьъ" няма място в българския (освен в посочените форми).

Транскрипцията "Янг" е неподходяща, защото буквата "я" във всички други позиции означава звуците "йа" (или пък "ьа", тоест "а" с мекост на предходната съгласна).

Транскрипцията "Юнг" е била приета някога след внимателно обмисляне, а съвсем не поради непознаване на английското произношение. Наивно и самонадеяно е да мислим, че предишните поколения не са имали добри преводачи. Обратно, ние сега стихийно транскрибираме чужди имена, без да влагаме достатъчно разсъждение.

Ето основанията в подкрепа на варианта "Юнг". Собственото име Young несъмнено е преосмисленото английско прилагателно young [йънг], което значи "млад". Обаче дори в самия английски език коренът "юн" се изговаря по три различни начина:

— "йън" в думата young [йънг] ("млад");

— "ю" (с изпаднало "н") в думата youth [ют] ("младост");

— "джу" в думата "junior" [джуниър] ("младши"), която, въпреки че се пише с "j" вместо с "y", е от същия корен, както личи от смисъла, а и от факта, че в други езици (например в немския) буквата j означава именно звука "й", а не "дж".

И така, самият английски език е твърде непоследователен в произношението на корена "юн" (тоест "млад"). За сметка на това много други европейски езици (не всички, разбира се) произнасят този корен "юн". Не е чудно, защото той е от индоевропейски произход.

Справка:

— известната българска думи "юноша" ( = "младеж") и позабравената дума "юница" (= "млада крава");

— руската дума "юность" (= бълг. "младост");

— немската дума "jung" [юнг] (= бълг. "млад").

Други езици се отклоняват от това произношение (фр. "jeune" и исп. "joven").

Все пак най-много езици се придържат към варианта "юн", в това число и българският, който в случая е най-важен, тъй като въпросът е как да се транскрибира името Young на български. Поради тази причина, а не от непознаване на оригиналното произношение, някогашните преводачи са избрали варианта "Юнг".

Да си спомним още, че в българския език отдавна е приета чуждата дума "юнга" (= "младши моряк"), която е от същия корен "юн" и се пише именно с "ю". Може би някой ще настоява и за нейното поправяне? Може би от утре да пишем и да казваме "йънга"?  ;-)

Да не забравяме и това, че българските учебници за средното училище се използват едва след одобрение от МОН и че транскрипцията, неизменно използвана във всички учебници по физика, е "Томас Юнг". От горните съображения става ясно, че този избор не е случаен.

Точността на транскрипцията е важно нещо, но не е най-важното. Също толкова важно е транскрибираният вариант да приляга на учленителните навици на хората, говорещи езика приемник. При това става дума за навиците на хората, непознаващи езика източник! По разбираеми причини не може да бъде меродавно мнението на владеещите съответния чужд език, защото те отдавна са свикнали с чуждото произношение и не им прави впечатление, че то звучи много различно от родния им език. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 91.139.213.126 (беседа) 20:55, 13 май 2022 (UTC) (проверка)