Направо към съдържанието

Беседа:Тодор Пиринчилев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Име и родно място

[редактиране на кода]

Хич не е сигурно, че фамилното име е Пиринчилев. По-скоро не е. Среща се и като Пиринчиев[1] (в пояснителните бележки) и като Пиринчев (паметната плоча в Долен, цитирана от "Следите на героичното време..." )[2].

Известен е бил като Тодор Стоянов. Така го наричат в спомените си другите Ботеви четници, така е озаглавено пенсионното му дело, съхранявано в БИА-НБКМ (ПД I 1331). Може би трябва да приемем това, което е сигурно (Стоянов), а трите варианта на името да са препращащи? Аз лично при възможност ще прочета пенсионното му досие; допускам, че някой някога не е разчел добре някой ръкопис и са тръгнали промените...

Родното му място – може да не е Неврокоп, а (по-вероятно според мен) село Долен, където са му поставили паметна плоча като на съселянин. Текстът:

„Участници в Освободителните войни от с. Долен, 1876 г.: Тодор С. Пиринчев – четник в четата на Хр. Ботев; 1877 г.: Никола И. Джаров – опълченец, сражавал се на Шипка“. Следват имената на загинали в Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913).[3] Randona.bg (беседа) 19:46, 14 декември 2024 (UTC)[отговор]

  1. Ботевите четници разказват. Сборник от писма, документи и материали. София, Народна младеж, 1975. с. 570, 583.
  2. Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 26.
  3. Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 26.