Беседа:Сузуки
На японски няма ударение, има интонация. Така че не може да се каже къде пада ударението. Завършил съм японистика. Xakepxakep (беседа) 12:34, 2 май 2014 (UTC)
- Абсолютно точна забележка, Xakepxakep. Също ми се струва, че е добре страницата да се премести като „Сузуки“ от сегашното „Судзуки“. Не съм специалист, но 1) това е наложеното на български наименование, 2) колкото произношения на името да слушам от японци във Форво, всичките му звучат много по-близко до българското „сузуки“; ако има въобще „д“ преди „з“, то е съвсем меко и незабележимо – определено не нашето твърдо „суД-зуки“. Интересно ми е обаче да чуя твоето мнение. — Luchesar • Б/П 12:08, 30 август 2016 (UTC)
- Судзуки е дошло явно от руски (те по друг начин транскрибират японските имена). За името на статията отидох по-далеч – до универсалното правило имената на компаниите да са в оригинал (в случая – латинизирания оригинал).--Zhoxy (беседа) 18:22, 30 август 2016 (UTC)
- Латинизиран оригинал е оксиморон. --Мико (беседа) 18:35, 30 август 2016 (UTC)
- Мико, ти го ра̀збрах тенкио намек... Следното е известно, но все пак: японците (и всички нации, пишещи не на латиница) имат системи за транслитерация с латиница (романизация). Да, оригиналите на имената са си с канджи, ама заради останалия свят си имат официални латинизирани „оригинали“ (защитени юридически, наравно с канджи-оригиналите). За тях иде реч.--Zhoxy (беседа) 19:26, 30 август 2016 (UTC)
- Някъде дадох как е прието сред японистите да се транскрибират японските срички. За съжаление, няма как с български букви да се предаде 100 % японското звучене. Но за "zu" е прието да е "дзу". Подобен е спорът за "зен" и "дзен" – латинизирано "zen", но вече определено преобладава "дзен". В нета излиза немалко пъти и "Судзуки". А за "wa" е прието "ва", а не разпространеното "уа". Тук причината е морфемна – "ва" е 1 морфема (както е и на японски), а "уа" са 2 морфеми. Xakepxakep (беседа) 14:12, 31 август 2016 (UTC)
- Като се позамисля, добре е казано това „латинизиран оригинал“. „Нелатинските“ фирми обикновено имат два равностойни оригинала на името – на собствения език и на латиница. Примери: Газпром и Gazprom (рус.), Рошен и Roshen (укр.), Ελληνικά Πετρέλαια и Hellenic Petroleum (гр.), а понякога – само на латиница, напр. гръцките Alpha Bank, Jumbo.
- А за Сузуки – да го сменим пак на Судзуки? Ето, в оригиналите няма колебания, тях би трябвало да ползваме (както правят навсякъде другаде). --Zhoxy (беседа) 14:25, 31 август 2016 (UTC)
- Сузуки е наложено име. --Мико (беседа) 14:30, 31 август 2016 (UTC)
- Но широко използваме и Судзуки. Наложено е „хлъзгав“ термин – как се доказва? Нека да пишем в увода: (на български Сузуки или Судзуки), така е достатъчно точно.--Zhoxy (беседа) 15:15, 31 август 2016 (UTC)
- Изобщо не е хлъзгаво, поне в никакъв случай не е по-хлъзгаво от „широко използван“. Освен всичко това е Уикипедия на български език и да, предпочита се кирилицата, когато това е възможно.--Алиса Селезньова (беседа) 15:20, 31 август 2016 (UTC)
- Но широко използваме и Судзуки. Наложено е „хлъзгав“ термин – как се доказва? Нека да пишем в увода: (на български Сузуки или Судзуки), така е достатъчно точно.--Zhoxy (беседа) 15:15, 31 август 2016 (UTC)
- Сузуки е наложено име. --Мико (беседа) 14:30, 31 август 2016 (UTC)
- Мико, ти го ра̀збрах тенкио намек... Следното е известно, но все пак: японците (и всички нации, пишещи не на латиница) имат системи за транслитерация с латиница (романизация). Да, оригиналите на имената са си с канджи, ама заради останалия свят си имат официални латинизирани „оригинали“ (защитени юридически, наравно с канджи-оригиналите). За тях иде реч.--Zhoxy (беседа) 19:26, 30 август 2016 (UTC)
- Латинизиран оригинал е оксиморон. --Мико (беседа) 18:35, 30 август 2016 (UTC)
- Судзуки е дошло явно от руски (те по друг начин транскрибират японските имена). За името на статията отидох по-далеч – до универсалното правило имената на компаниите да са в оригинал (в случая – латинизирания оригинал).--Zhoxy (беседа) 18:22, 30 август 2016 (UTC)
Ако е вярно това, което твърди Лъчезар, а именно "ако има въобще „д“ преди „з“, то е съвсем меко и незабележимо – определено не нашето твърдо „суД-зуки“." аз поне не виждам къде е проблемът. Че българин няма да говори точно като японец (както и обратното), нисля че е аксиома - т.е. няма нужда от доказателство. Не съм наясно само дали промяната от "сузуки" на "судзуки" може да предизвика някакво недоразумение - в това отношение Хакерхакер би могъл да се произнесе. Поставям последния въпрос неслучайно - веднъж в една дискусия поставих проблема до какви ужасни каламбури може да доведе промяната на италианските двойни съгласни в единични и обратно, въпреки че в българския все още действащ стандарт двойни съгласни не се изписват. Dino Rediferro (беседа) 18:06, 3 септември 2016 (UTC)
"Ударение"/транскрипция на Су(д)зуки
[редактиране на кода]В Longman Pronunciation Dictionary 3rd Ed. This new third edition of the Longman Pronunciation Dictionary gives students detailed guidance on over 225,000 pronunciations and more than 150.000 audio files. Fully revised for 2008, it includes new words such as iTunes, Skype and Tikrit. Source: Longman Pronunciation Dictionary CD-ROM 3rd Edition. Headwords/Entries: 68049/68049 Version: 1.0 (05 July 2009), за Suzuki е дадено: Suzuki Suzuki trademark sə ˈzuːk i su- — Japanese [sɯ ˌdzɯ ki] ▷ Suzuki|s z
1. Както добре се вижда от: Japanese [sɯ ˌdzɯ ki], на латинската буква "u" отговаря специфичният за японски език звук "ɯ". Подробности за него може да намерите в IPA/МФА (Международна фонетична азбука).
2. Ясно се вижда и че латинската буква "z" е предадена за японското звучене с "dz", което съответства до голяма степен на българския звук "дз", за който няма буква, но се счита за самостоятелен звук. Справка: Граматика на българския език, БАН.
3. Интонацията, означена със знака "ˌ" пред сричката, за която се отнася, показва, че е за звука "ɯ", т. е. и на японски "ударението" е на втората сричка. За повече подробности вижте японска граматика. Xakepxakep (беседа) 20:45, 31 август 2016 (UTC)