Беседа:Слънце
| Оценка | Важност | Проект | ||
|---|---|---|---|---|
 Клас A
|
Максимална
|
1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.
| ||
Помогнете с превода на термини. Редактирайте тази секция. --Smartech 05:39, 15 мар 2005 (UTC)
От Планетарна система
[редактиране на кода]Слънцето е обикновена G2 звезда,
една от над стoтиците милиарда звезди в нашата галактика.
диаметър: 1,390,000 км маса: 1.989е30 кг температура: 5800 К(на повърхността)
15,600,000 K (във вътрешността)
Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система.
То е 99.7 от общата маса на системата.
Римляните наричат Слънцето Sol, а гърците – Helios. Днес Слънцето се състои от 75% водород и 25% хелий, всичко друго са метали Но това се променя бавно през времето, тъй като в своята
вътрешност Слънцето превръща водорода в хелий. Външните
пластове на Слънцето показват различно въртене: на екватора повърхността се завърта един път на всеки 25.4 дни, близо до полюсите това става за 36 дни. Това странно поведение
се дължи на факта, че Слънцето не е твърдо тяло като Земята. Подобни ефекти се наблюдават при газовите планети. Това
различно въртене се наблюдава доста на вътре в интериора на Слънцето. На повърхността то се върти като твърдо тяло. Състоянията на слънчевата повърхност са доста екстремни. Температурата е 15.6 млн.К, а налягането е 250 млрд. Атмосфери. Газовете на повърхността са с гъстота 150 пъти повече от водата. Енергията на Слънцето се произвежда от ядрени реакции.
Всяка секунда около 700 000 000 тона водород се превръщат в 695 000 000 тона хелий и 5 000 000 енергия под формата на енергията е постоянно поглъщана и отдавана при по-ниски и по-ниски температури така, че до времето, когато достига повърхността, тя е главно видима
светлина. При последните 20 % от пътя, енергията
е носена повече от конвекция, отколкото от радиация.
Повърхността на Слънцето, наречена фотосфера, е с температура около 5800 К .
Слънчевите петна са “хладни” региони,
само 3800 К. Те могат да бъдат
много големи – до 50 000 км. в диаметър.
Резултат са от сложно и не много добре разбрано взаимодействие с магнитното поле на Слънцето.
Над фотосферата се намира малка част,
наречена хромосфера. Доста разредения регион над хромосферата, наречен корона, се разпростира на милиони километри в космоса, но е видна само по време на затъмнение.
Температурите в короната са над 1 000 000 К.
Магнитното поле на Слънцето е много силно и много сложно.
Неговата магнитосфера (хелиосфера) се разпростира отвъд Плутон.
Освен топлина и светлина,
Слънцето излъчва и не толкова гъсти потоци от натоварени (заредени) частици (повечето електрони и протони), известни като слънчев вятър (буря), който се вихри в цялата Слънчева система с около 450 км/сек. В минимума на слънчевия цикъл, в полярните региони вятъра е около 750 км/сек. Съставът му също е различен. В максимума на слънчевия цикъл вятъра се движи със средна скорост. Той оказва влияние върху опашките на кометите и
траекториите на космическите кораби.
Активността на Слънцето не е една и съща.
В края на 17в. активността на слънчевите петна е била доста ниска. Тогава в Северна Европа е имало доста студен период, наречен Малък Ледников Период. Слънцето е увеличило своята дейност с 40%
от възникването на Слънчевата система до сега. Слънцето е на около 4,5 млрд. години. До сега то е използвало около половината
от водорода в своята вътрешност. То ще продължи
да действа още около 5 млрд. години (независимо,
че яркостта му ще се увеличи почти двойно през
това време). Но ако евентуално то свърши запасите си
от водород, това ще доведе до пълно унищожаване на Земята.
Слънцето има спътници: това са девет планети
и много други малки обекти, които обикалят около него.
Планета Разстояние
(000 км)
Радиус
(км)
Маса
(кг)
-------------- ----------- ----------
Меркурий 57,910 2439 3.30e23 Венера 108,200 6052 4.87e24 Земя 149,600 6378 5.98e24 Марс 227,940 3397 6.42e23 Юпитер 778,330 1492 1.90e27 Сатурн 1,426,940 0268 5.69e26 Уран 2,870,990 25559 8.69e25 Нептун 4,497,070 24764 1.02e26 Плутон 5,913,520 1160 1.31e22