Беседа:Секеи

Име

Само не разбирам защо са шкеи, след като на унгарски са секелек (Székelyek)? В статията го няма и въпроса остава да виси. -- Златко ± ^{(беседа)} 20:21, 19 март 2006 (UTC)

Ами с тези шкеи работата е доста объркана. Говорих преди няколко дни с един научен капацитет по темата (историк, а не филолог) - изброи ми поне три начина за наименоването им на български. Румънците (а шкеите живеят в Румъния) ги наричат "секуи", пък и те (говорейки официалния език на страната) пак така се самонаричат. Съжалявам, че докато съм говорил с представители на тази общност не съм се сетил да ги питам те самите как казват на себе си, неговорейки на румънски. Предполагам, че го произнасят на унгарски, ама никога не съм го чувал така. Uroboros 21:10, 19 март 2006 (UTC)

Моите „богати“ знания по унгарски се изчерпват с разликата между s (=ш) и sz (=с). Понеже тук думата започва със sz (като Szeged=Сегед), та би трябвало да е със "с". Секуи само потвърждава предположението. Откъде все пак е шкеи за едно унгарско малцинство, след като търсейки за думата попадам на статии за българско малцинство? Сигурно ли е, че са същите или става дума за две различни малцинствени групи? Например тук те изрично са отделени и описваната група е наречена „Секелите (секлери, секеи)“. Книгата от същия автор твърди сходни, но различни неща. От друг източник в жицата излиза, че са словени (сърби). Най-малкото можем да споменем, че всеки се опитва да ги изкара от своите и че не е невъзможно да са поунгарчени. Поздрави, Златко ± ^{(беседа)} 09:38, 20 март 2006 (UTC)

Taка приятели, аз написах статията и грешката е моя... тъй като не бях сигурен за правилният етноним на унгарското малцинство в Румъния и поради звуковата близост "сек, ск" и "шк", поставих за заглавие на статията "Шкеи". След като се започнахме беседа по въпроса и се позамислих, се обърнах към мой приятел етнолог, който ми каза, че българското название на унгарското малцинство в Румъния е "Секули" (спомнете си от народните песни названието "секул девойче"), а етническите българи в определени райони на Румъния наричат с етнонима "Шкеи". Нарочно не смених заглавието на статията, за да стигнем до консенсус отностно етнонима "Секули"... Пакко

Пакко, никой тук не говори за вина, а се опитваме с общи усилия да изясним детайли по тема с оскъдна информация. Секули = „секуи + л“, цитираните от мен секе(л)и = „секелек“ са все румънски/унгарски етноними, докато напълно възможно е в нашенския да има друга дума. Освен това остават отворени въпросите дали шкеи === секелек/секуи или някое е различен/подетнос на другото, както и дали са унгарци/покръстени нашенци/някакви други. -- Златко ± ^{(беседа)} 10:50, 20 март 2006 (UTC)

В Брашов има квартал Шкеи, не бива да се сменя заглавието "Шкеи", а само да се направят по-подробни пояснения и връзка със "Секули" в самата статия.

Порових из нета. Според румънските историци "Шкеи" - отнасящо се за квартала в Брашов и още десетина топонима в Румъния е дума със славянски произход... Не се връзва с концепцията. Uroboros 19:44, 20 март 2006 (UTC)

Ще се намеся и аз, понеже имам доста добри познания по унгарски. Szekely, мн.ч. szekelyek произнасяно на унгарски секей, секейек, тъй като мекото л вече отдавна не се произнася, са трансилванските унгарци. На български съм го виждал секеи, според съвременното произношение и секели, според старото (подобно на гуляш, което по новото произношение трябва да е гуяш), както и секлери - от немското множоствено число. Не съм виждал в съвременно произведение секули - има го по народните песни. Дотук за секеите. Шкеи, което очевидно има същата етимология, съм го виждал само като румънско название на южните славяни българи и сърби в Румъния. Не знам румънски, не знам връзката между секеите и шкеите и има ли разлика в румънските названия, но ако статията е за унгарците трябва да е СЕКЕИ. --Мико Ставрев 12:13, 20 март 2006 (UTC)

Жив и здрав да си Мико, че помагаш! Вероятно от тези секеи не е далече до шкеи, а на румънците бих повярвал, че признават някакъв славянски произход (докато не съм сигурен за маджарите). -- Златко ± ^{(беседа)} 12:21, 20 март 2006 (UTC)

Ами мисля, че всички сме наясно за едно - "шкеи" и "секули" са два различни етнонима на две различни малцинства в Румъния - едното със български произход и другото с унгарски... сега да се споразумем за правилното название на унгарското малцинство... Колеги, искам да ви обърна внимание, че не винаги самоназванието на даден етнос е и название на неговите съседи... Това, че на унгарски е секей или секлери или както там е, не значи че и на български е същотото... Спомнете си самоназванието "маджари" (магяр) и българското название "унгарци". Смея да твърдя, че българското наименование за унгарското малцинтсво в Румъния е "секули", тъй като се консултирах с мой приятел етнолог, преподаващ в СУ и ПУ... Чакам мнения Пакко

В началото на дискусията нищо не знаех, след като порових вече стъпвам по-уверено. Секули е една добра идея, заедно със споменаване на секеи и препратка (или както казва Мико - Секеи и препратка от секули, без значение). Понеже стана по-ясна кашата, е хубаво да се изясни и в статията, за да предпазим читателя от същото двоумене. -- Златко ± ^{(беседа)} 16:37, 20 март 2006 (UTC)

Секули е архаизъм. Секеи или секели е нормалното. В Матиаш Унгер, Ото Саболч "История на Унгария" е секели, в по-новите писания е секеи. Ще поровя из библиотеката и утре ще ви цитирам източници.--Мико Ставрев 16:41, 20 март 2006 (UTC)

Ама колеги, недейте така, "анахронизъм"... Нека следваме специализираната литература, а не да се равняваме по разни истории, който в повечето случаи са превод, и не са съобразени със етнологията... Аз ви цитирам етнолог, вие ми цитирате унгарски източници... Пак ви казвам - не винаги самоназванието на даден етнос е и название на съседните нему народи...Пакко

Именно специализирана литература е това - превод на Истроия на унгария на български. Наистина невинаги самоназванието..., но понякога... :-)) Аз съм учил пет години история и три години унгарска филология и съм работил известно време в университет и освен секула девойче съм чувал само за секеи или секели - утре ще ви напиша още няколко източници, ако на историята не хванахте вяра. --Мико Ставрев 19:32, 20 март 2006 (UTC)

Не виждам, защо всички тези източници и изобщо есенцията от разговора ни в тази беседа да влезе в статията, заедно с всички евентуални разновидности на думата, със съответните пренасочващи статии към основната. Трябва да определим окончателно кое е правилното ли? Май не. Май само трябва да посочим изчерпателно възможностите. Uroboros 19:44, 20 март 2006 (UTC)

Мисля, че се търси заглавие, бидейки настоящето е неуместно - тука има консенсус вече.--Мико Ставрев 19:47, 20 март 2006 (UTC)

Разделът история е изключително тенденциозен и отразява крайно мнение, споделяно от много малко на брой изследователи. То може да бъде включено едва след като се опишат преобладаващите сред специалистите теории за произход на тази общност. Хубаво е поне за справка да се прочете английската статия. Има издадени истории на Румъния и на Унгария на български език.--Stefan terziev 09:41, 17 ноември 2011 (UTC)

Източниците

Колеги, кое наричаме източници дайте да се уточним? Това дето сме посочили са все недостоверни сайтове на един и същи човек, който е замътил интернет пространствовото. Ако все още не се сещате какво имам предвид, ще ви го кажа с унгарската му дума UNREALABLE SOURCES. Да, източните са на един и същи човек ( логопед, лингвист,иранист, китайолог,геолог, географ, етнолог и невролог), но за жалост не могат да са достоверен научен труд. Защо мисля така? Този самозванец е копирал разни думи от онлайн етимологичите речници на Васмер, Трубачев, Покорни и Никоалев и ги е препратил без никави сонования освен лингвистичното им сходство. Този висш пилотаж на научната дейност можеше да бъде оправдан, ако бе останал в границите на собственото му виртуално пространсво,сиреч тия долупосочени сайта, но излглежда интелекта му е екслоадирал и се е разнесъл навсякъде, цапайки дори светлия замисъл на уикипедия. Колеги, нищо против разсъжденията ви. Нямам нищо против човечеца автор на тия два сайта, но те просто не са за тук. Дайте да не ставаме македонци. Прочетете английската версия на статията, тя е коренно различна. Моля, бъдета така добри да премахнете глупостите, защото както се вижда те рефлектират из много останали форуми и блогове, като се цитира статията. По-добре преведете анлийската версия.

↑ http://www.promacedonia.org/tb2/tb_4_1.htm

↑ http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prabaalgari%20-%20plemenno%20delenie.htm