Беседа:Руско-турска война (1877 – 1878)

Съдбата на турското население

Какво се е случило с турското население в България по време на и след войната?

Equiseum 18:37, 7 февруари 2008 (UTC)

Нужен е отговор от страна на българска институция по въпроса за кланета и жестокости срещу турското население по време на и след войната, който да може да се цитира на Уикипедия. Пратих имейл до Историческия институт, Исторически факултет, НИМ и "Памет българска", но е по-вероятно да се обърне внимание, ако повече хора потърсят връзка. – Equiseum 15:57, 24 ноември 2008 (UTC)

Сабята на Осман паша

В моята книга Освободителната война от 1978 г. има илюстрация показваща Осман паша предаващ сабята си на генерал Ганецки, но в текста на стр. 177 сабята не се споменава. В английската уикипедия е написано, че Осман паша е предал сабята си на румънския полковник Черкез, без да е посочен източник.

Equiseum 18:06, 11 февруари 2008 (UTC)

Критика от Потребител:78.159.152.129

Копирано мнение на потребител:78.159.152.129 от Уикипедия:Заявки към администраторите/2008/15. --Спири 16:19, 7 април 2008 (UTC)

Съвсем случайно попаднах на описанието на битка при Шипченския проход. Направо съм шокиран - няма нищо вярно !!!!! Пълна е с откровени лъжи! После прегледах и оисанието на цялата война - всичко е преведено от английския сайт, и то от някой, който дори не си е направил труда да прочете това, което превежда. Моля вземете мерки да се пише истината! Само един кратък пример: на 24.Август пристигат подкрепления, опълценците са изпратени в тила /лъжа/ ,с подкрепленията руските сили достигат 27000 човека /тови е също лъжа, с толкова войска ген.Столетов, кой пък въобще не е споменат, а кондва защитата до идването на Радецки, би изтикал Сюлейман паша до Цариград; на 26.Август турците достигат до руските окопи !!! ами те дори ги пресичат, но това не е важното: за направи това на Сюлейман паша ще му трябват поне 4-кратно повече войски - т.е. към 120000.

ПАК МОЛЯ : НАПРАВЕТЕ НЕЩО! Това поставя под съмнение цялата работа на Википедиа.

А.Пешев --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 78.159.152.129 (беседа • приноси) .

Здравейте г-н Пешев. Казусът не е за Уикипедия:Заявки към администраторите (защо, ще разберете от тази страница).

Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки — вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. Поздрави, Спири 16:19, 7 април 2008 (UTC)

Както казва Спири, можете сам да поправите страницата. Аз съм склонен да го сторя, както и с английската версия, но това би се случило, когато имам свободен достъп до Интернет. Equiseum 15:23, 9 април 2008 (UTC)

Нерегистриран потребител, 6 юли 2008

Във английската версия се забелязва силна пристрастност относно сабитието. Пише, че по време на априлското възстание били избити много мирни мюсюлмани пацифисти от българите, защото те били слаби и дезорганизирани и неможели да се противопоставят на турксата армия. Това е лъжа. А при превземането на Плевен турците оставили ранените си в полевите болници, защото не можели да се грижат за тях и българите ги избили - безащитните ранени турски войници. А след войната хиляди мюсюлмани, основно турци, били изгонени от страната в Османската империя, обречени никога повече да не се завърнат. Пише и други неща. Източниците са предимно английски. Знае се на чия страна е била Англия тогава. А за тези твърдения описващи нас българите като безмилостни обиици, а турците като добри самаряни, няма приведени никъкви доказателства. Статията за "Руско - турската война" от 1877 - 1878 на английски език е явно пристрастна и би следвало администаторите на Уикипедия да вземат мерки и да я редактират. Още по-фрапиращо е положението в беседата за статията. Там хората се възмощават, че тя отразявала истинските размери на геноцида над турците, извършен от Русия и от българите. Пише за 500 000 жертви ???? Пише и за геноцид през Балканската война. Не пище нищо за изгарянето на Стара Загора от Турция или за турските жестокости през Априлското възстание или въобще през робството. А и за геноцида спрямо българите в Източна Тракия през Втората Балканска война (1913) не се споменава нищо. Само за българския геноцид над турците. Избили сме 500 000 турци и сме изселили 370 000??? Това си е пълна измисилица и не е подкрепено от доказателства, но се пише в английската версия на Уикипедия и хората на запад вярват на това. Ние сме лошите, а турците са добри и миролюбиви. Впрочем така е в западните филми за Първата световна примерно. Ние сме най-лошите, Австо-Унгария и Турция са много по-добри от нас и техните доводи за войната са донякъде правилни, а ние сме войнолюбиви и кръвожадни и искаме да поробим Сърбия. За мен всичко това е целенасочено и цели създаване на отицателен образ на българите на Запад, какъвто имат и сърбите в днешно време. Познайте на чия страна ще САЩ примерно, ако в Родопите турците искат да се отделят и кой ще лошият за хората на Запад? Благодаря за вниманието. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.43.144.249 (беседа • приноси) .

Аз очаквам в скоро време да се включа в Интернет и ще отделя внимание на този въпрос. Щом знаете английски, вие също можете да се включите в редактирането, но е препоръчително да си регистрирате потребителска сметка. Equiseum 08:20, 7 юли 2008 (UTC)

Наименование на първия период от войната

• Мисля, че първия период на войната все пак е по-правилно да се нарече "Настъпателен период" ( и за двете страни ). Не е въпрос на гледна точка, а на исторически подход съобразен с военните стратегии.

Руската армия провежда настъпателни действия от дълбочина ( от Румъния ). Това е ясно. Такива действия от дълбочина провежда и Османската армия ( от вътрешноста ): форсиран марш на Западната армия от Видин към Никопол и Плевен, форсиран марш на Цнтралната армия от Албания до Стара Загора. Резултата е срещни битки на две движещи една срещу друга сили. Например : първата атака при Плевен, Битката при Стара Загора, Нова Загора и Джуранли.

Срещни битки във военната стратегия има само когато участващите страни провеждат настъпателни действия. Такива действия предвиждат и плановете на воюващите страни, за които име отделено място в статиите за Въоръжените им сили във войната. Руския план е ясен - настъпление във вътрешноста на България. Османския план през този първи период предвижда флангови удари в движение от изток и запад срущу главните руски сили, пресрещане от движение на Предния руски отряд и неговото отхвърляве на север. Това си е чисто ответна настъпателна стратегия за вземане на инициативата от агресивен и настъпателен противник.

Това, че Руската армия първа започва войната и настъпателни действия с десанта при Свищов е въпрос само на начало на войната и вземане на инициативата. Ще ми бъде интересно да прочета аргументите довели до промяната на наименованието.--Bulldog4eto 21:04, 14 юни 2010 (UTC)

Да, имаш известно право. Все пак мисля, че уточнението "Руско настъпление" е по-удачно. Погледнато глобално, руската стратегия е настъпателна, а османската - отбранителна. Целта на руснаците е Истанбул, целта на османците - да отхвърлят врага през Дунава, да защитят своята империя. Османското командване съзнателно приема бойните действия да се водят на османска територия. Как то реагира оперативно и тактически на нашествието през Свищов е отделен въпрос. Стара и Нова Загора, Джуранли са типични примери за активна отбрана (контранастъпление) от османска страна. Битката за Плевен на 18/30 юли – най-голямата (?) битка през този период - е отбранителна за османците. Контранастъпателните им действия имат локален характер.--Добри 10:47, 16 юни 2010 (UTC)

• Че османското командване съзнателно приема действията на своя територия, спор няма. То няма и друг избор, предвид позицията и решенията на Великите сили ( всичките ) на Лонданската конференция и последвалите военни конвенции. Турция е изолирана.

В османската стратегия има уловка. Допускайки действията на своя територия, с активни флангови действия от изток ( Източна армия ), от запад ( Западна армия ) и по фронта от юг ( Централна армия ), да разгроми главните руски сили. Това означава маневрена война от движение и настъпление. Резултата са срещните сражения ( има ги само при настъпление и от двете страни ). Втората атака при Плевен показва провала на османската стратегия и преминаването към етап на борба за надмощие. Заменянето на техния главнокомандващ Абдул Карим, който не успява да активизира главните си сили дислоцирани в Добруджа, за разлика от тези на запад и юг е резултат от същото. Ще рече, оперативен провал. Мисълта ми е - да не подценяваме никой от противниците в тази война и да подреждаме понятията.

Виждам, работиш по войните за национално обединение. За сравнение, същата ситуация, която коментираме сякаш се повтаря и на фронта в Одринска Тракия през Балканската война.

Важното е , че темата за Руско-турската война (1877-1878) има видим напредък.--Bulldog4eto 15:54, 16 юни 2010 (UTC)

Да, Лозенград, след него и Бунархисар, че и Куманово, са все срещни сражения, но османските опити за настъпление са прекършени много по-бързо, отколкото през 1877.

Съгласен, нека избистрим понятията. Предлагам да спретнем някакви по-конкретни заглавия, щото "Настъпателен период" (или "Руско настъпление") може да се нарече както първият (настъплението през Дунава), така и третият подраздел (настъплението през Балкана и Тракия). А "Борба за надмощие" се отнася не само за периода август-декември, а за цялата война (за всяка война, по презумпция).--Добри 22:05, 16 юни 2010 (UTC)

• При сравнение на двете войни отчетливо се вижда : театъра на военните действия при Балканската война като територия е с пъти по-голям, мобилизираните сили на двете страни също, въоръжението и технологиите са на далеч по-голямо равнище. От тук и разликите в методите на водене на двете войни. Боеспособния състав на БА на фронта в Одринска Тракия / далеч по-малък от фронта в Руско-турската война 1877-1878 / е практически равен на боеспособния състав на Действуващата Руска армия. От тук идва и разликата в действията по време.

Струва ми се, че не трябва да се напъваме да измисляме каквото и да е било. Просто следва щом има енциклопедичност да следваме достиженията на българската историография към момента. В този смисъл формулирах и периодите на войната . Така са в историографията. Поне тази, ксоято ми е известна. А самата война като човещко действие разбира се наистина е борба за надмощие със сила. Надявам се, че добре ме разбираш. Добавената хронологична рамка е резонна и има място.--Bulldog4eto 08:22, 17 юни 2010 (UTC)

Добре ще е да посочиш въпросната историография. Аз разполагам с изданието на Цонко Генов (Освободителната война / изд. София 1978), но там такава периодизация няма. Разделението е: (1) "Настъпление на руските войски в България" (до Стара Загора); (2) "Опити за контранастъпление на турската армия" (Шипка, Плевен); (3) Блокада и капитулация на Плевен; (4) "Зимното преминаване на Балкана и боевете в Североизточна България"; (5) "Военните и политическите събития в края на войната". Виж и едно руско издание, където подредбата е различна.

Лично на мен периодизацията в нашата статия ми допада повече. Трите периода са отчетливо ясни и не бих искал да раздробяваме повече нещата. Но заглавията може да са по-конкретни - не само с хронологически, но и с географски ориентир. Например: 1) Руско настъпление през Северна България до Стара Загора (юни-юли 1877); 2) Борба за Плевен и Шипка (август-декември 1877); 3) Преминаване на Стара планина от руснаците и край на войната (декември 1877 - януари 1878).--Добри 07:52, 18 юни 2010 (UTC)

• Източниците са : 1. Българска историография - Георгиев Г., Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С., 1986. Тук има специална статия - " Периодизация на войната" . 2. Руска историография, Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878, М., 1957.

Периодизацията, която написах е по цит.съч. на Георгиев Г.:1. Настъпателен период , 2. Борба за надмощие, 3. Заключителен период / не подценява страните /. Беляев също дава три основни периода, формулирани от позицията на руските планове и тяхното осъществяване. Раздробил ги е на отделни битки с подзаглавия. Смисълът им е като при Георгиев: 1. Настъпателен, 2. Временна отбрана и 3. Заключително настъпление. Приложени и към османската стратегия и хода на войната, дават периодизацията на Георгиев. Книгата на Беляев я има на руски език в електронен вид в мрежата - цялата. За Генов е така.

Според моето мнение, следва да се доверим на тези източници. Обобщени дават периодизацията на Георгиев. Добро решение, пак казвам е хронологичната рамка на всеки период, добавена от теб. Общо взето, българската и руската историография е в час по темата Руско-турска война 1877-1878. Раздробяването на периодите, мисля не е добро решение. Разводнява стратегическия замисъл и на двете страни. Общата картина стява прикалено фрагментирана. Пък смисълът на статията е човек като почете, да му стане ясна точно тази картина. Фрагментирането и детайлната конкретизация е поле за работа на научните иследвания. Човек като иска да почете за отделни епизди и събития, няма проблем. В статията има достатъчно основни статии и препратки. Въобще дървото на категорията , мисля е нелошо структруирано.--Bulldog4eto 10:02, 18 юни 2010 (UTC)

Ми аз си мислех, че по-конкретни заглавия (като се запази рамката от три подраздела) ще са тъкмо от полза да се изясни картината. Но най-вероятно не съм прав.--Добри 22:09, 18 юни 2010 (UTC)

Ще е добре в началото на подраздела да има кратко резюме - за да не се будят повече въпроси около заглавието. Например: "Началният период на бойните действия на Балканите се характеризира със стремително настъпление на руските войски през Дунав и Стара планина. Османското командване реагира с насрещни настъпателни действия за разгромяване на нахлулия враг. Резултат от това са битките ..." (изреждат се по-важните битки и след това се излагат подробностите).

Първият подраздел трябва да се посъкрати според мен.--Добри 22:24, 18 юни 2010 (UTC)

• Имаш основание. Тази статия, като я погледнах за пръв път , доколкото си спомням беше превод от английската уикипедия (?), омешана с отделни произволни цитати от руската. Пълна скръб! Варианта в момента действително има нужда от още редактиране. Поне да се преодолеят остатъците от първоначалната каша , презицира изказа и поставят акцентите.--Bulldog4eto 19:12, 19 юни 2010 (UTC) Структурата на статията, си мисля е премлива.--Bulldog4eto 19:15, 19 юни 2010 (UTC)

По коректно, та по коректно

Все пак бойното знаме на Българското опълчение е Самарското знаме. Няма да е зле да си припомниш, че през 1877-1878 г. такава самостоятелна държава Финландия няма. Що се отнася до участието на финландци във войната, за целта има съответната статия Финландски лейбгвардейски полк. Така, че предишните редакции са си съвсем коректни. --Bulldog4eto (беседа) 18:59, 1 септември 2012 (UTC)

Големина на армиите

Гледам, че броя на войниците в различните версии на статията се разминава драстично с историята. Вчера издирих книгата, в която са описани жертвите - Борис Урланис, Войны и народонаселение Европы, Часть II, Глава II, ако някой намери подобно нещо за броя на войниците, ще е чудесно. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 12:50, 3 март 2015 (UTC)

Когато написах горната бележка, нямах предвид една година по-късно да се фалшифицират данните. Има хора, които продължават да вярват на енциклопедия "България", независимо от това, че е писана от комунисти, за комунисти, под редакцията на комунисти, водено от лозунга "Дружбата със СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество". Моля, по-сериозно, поне в Уикипедия. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 20:33, 29 февруари 2016 (UTC)

Редакцията, която отменихте, само уточняваше данните на Урланис - източника, който вече бе цитиран и срещу който, предполагам, нямате възражения. Ако вникнете по-внимателно, ще видите, че Урланис пише именно (цитирам по памет) за 15 хиляди убити + 6 хиляди починали от раните + 50 хиляди ранени + 82 хиляди починали от болести и се позовава именно на военно-медицинския отчет, на който държите. Т. е. няма нужда да пълним бележките с два идентични източника. Единствените корекции, които си позволих да направя по Енциклопедия „България“, бяха за жертвите на румънците (защото у Урланис открих само броя на загиналите румънци) и на Българското опълчение. Числото за убитите българи, което се опитвате да наложите (3 456), не намира потвърждение в посочения от Вас източник - Цонко Генов. Ако бяхте прочели книгата му, преди да я цитирате отново, щяхте да видите, че на въпросната страница (143) Генов говори за жертвите в августовското сражение за Шипка и споменава малко по-различни цифри. Молба: сверете данните на Урланис, преди да отменяте пак редакцията ми - направих си доста труд, за да ги извадя.--Добри (беседа) 12:16, 2 март 2016 (UTC)

По въпроса за числеността на войските - намерих само този източник. Това, че е писан/редактиран от комунисти, не означава автоматично, че е фалшифициран. Ако намерите по-добър - заповядайте.--Добри (беседа) 13:38, 2 март 2016 (UTC)

Разбира се, че означава точно това - при това автоматично. Идеологията на комунистическа България не допускаше да се публикуват верни данни. Факт за верността на това твърдение е, че на врата на храма "Св. Ал. Невски" стоеше табела, че за свободата на България били загинали 200,000 души.

За броя на жертвите - паметта Ви изневерява. Аз съм си играл да вадя броя на хората и Урланис е ясен:

Войны Годы Армии Число убитых Число раненых Число умерших от ран Число умерших от ран на 100 убитых на 100 раненых Русско-турецкая 1877-1878 Русская 15 567 57 652 6 824 44 12 Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 17:20, 2 март 2016 (UTC)

Ами аз записвам същите данни: 15 567 убити, 56 652 ранени (от които 6 824 починали от раните си), но, за разлика от Вас, ги помествам като руски загуби, което е коректното.

Освен това добавям и 82 636 починали от болести, което Вие пропускате, а аз намирам също у Урланис и цитирам в отменената от Вас редакция. Вижте сам [1], на страница 288, където Урланис сочи и първоизточника: „Военно-медицинский отчет за войну с Турцией“.

Впрочем, книгата на Урланис е издадена през 1960 в Москва. По Вашите критерии това я прави автоматично фалшификация. Но според мен далеч не всичко преди 1989 задължително е фалшификация. Човек може да отсее истината, ако не храни предубеждения.--Добри (беседа) 18:09, 2 март 2016 (UTC)

И си позволявам да повторя: отново цитирате Цонко Генов за нещо, което не е писал - ето това може да се определи като фалшификация.--Добри (беседа) 18:12, 2 март 2016 (UTC)

нямам представа кой е Цонко Генов. Загубите е добре да се представят по фронтове. Лъжите, които са публикувани от нашите историци, са логично обяснени; написаното от съветските за царска Русия е обратното: ако имаше причини, щяха да увеличат загубите, за да покажат колко лош е бил царският режим. Броят на загиналите от рани ще проверя при първа възможност (отново - правил съм го преди година). Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 22:57, 2 март 2016 (UTC)

Първо, честито Освобождение! Второ, щом нямате представа кой е Генов, защо връщахте всеки път референцията към него? Проверката на загиналите в бой и от рани от руска, сръбска и румънска страна е въпрос на минути - по линка към Урланис, който Ви посочих вече по-горе, и по страниците (129, 288 и т. н.), които съм сложил под референции в статията. Ето го пак. Това, че по комунистическо време са преувеличавали броя на загиналите (200 000!!), е ясно на всички. Но в случая имаме позоваване на (т. е. Урланис го прави) на военно-медицински отчет от царско време, който едва ли има външнопропагандни цели и който сочи близо 155 000 жертви (заедно с ранените и починалите от болести). Това е не просто любопитна, а важна подробност от войната - че четири от всеки пет умрели са станали жертви на тифа. За загубите по фронтове - уточнено е: „15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт)“. Не знам какво повече искате. За българските загуби - те далеч не се изчерпват със загубите на Опълчението. Сражавали са се и четите, и милициите, мирното население в Стара Загора и други селища е претърпяло грамадни загуби. Трябва да се търсят някакви данни в тази насока.--Добри (беседа) 06:16, 3 март 2016 (UTC)

Поздрави за празника и на Вас. Аз не връщам референцията към него, а възстановявам предишната страница, което е и най-лесното нещо за правене. Не може да пшишем "огромни загуби" или "грамадни загуби". Ако няма данни, значи няма да споменаваме нищо. За ранените, болните, недохранените и т.н. войници - това е вярно. Особено ясно се вижда в руско-турските войни и дори има твърдения, че Турция е воювала с Русия не с цел да убива войниците им, а просто да ги оставя на калпавото обслужване след раняването им. Пирогов е първият, който казва, че това е грешна политика и трябва да се лекуват войниците; до него за царя това са... роби. Реално руските селяни са били такива. Мисля, че първата война, в която повече руснаци загиват на фронта, отколкото в тила, е руско-японската от 1905-а, преди това винаги в тила са умирали повече, отколкото на фронта. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 16:26, 3 март 2016 (UTC)

Освобождението от турско робство, османско иго и т.н.

Пълното и всеобхватно Освобождение на българите като резултат на войната в строго научен смисъл е фикция, понеже не е имало заробени хора. Имало е 500 годишна чужда власт над Българските земи, която за съжаление е продължила над по-голямата част от тях и след 1878 година. Също така при завладяването на Българските земи няма унитарна държава, която да бъде освободена, а две враждуващи български държави и няколко феодални квазидържавици. Няма и заробени хора, които да са оцелели през тия 500 години, та да бъдат освободени. Основният резултат от войната е възстановяването на държавността на част от българските земи. Иначе по-голямата част от българите си остават и след Освобождението "неосвободени". Освобождението като термин е по-скоро сантимент от Възраждането, а не историографско понятие. Да не говорим, че "освободена" България остава васална на Османската империя, а не е независима държава. Знаем, че Източна Румелия си остава част от Империята, а Македония остава напълно неосвободена, като по-късно е почти напълно дебългаризирана. Jingiby (беседа) 13:52, 3 март 2016 (UTC)

Разбира се, че е османско иго (което е е различно от турско робство). А това, че остават неосвободени, се дължи на т.нар. Райхщадско споразумение. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 16:26, 3 март 2016 (UTC)

Съгласен, че „робство“ е по-скоро литературен термин. Не съм съгласен, че няма „освобождение“. Все пак имаме не чуждо присъствие, а чуждо владичество, което е фактически премахнато от част от земите и народа ни. Придобили сме собствен парламент, собствена конституция, собствени княз и правителство, които са управлявали страната и народа според потребностите му, а не според нарежданията на великия везир. Надявам се, ще се съгласите, че е безсмислено да изреждам и цитирам безбройните исторически трудове, в които се използва терминът „освобождение“.--Добри (беседа) 20:54, 3 март 2016 (UTC)

Брой на Руската армия на Балканите

Посоченият брой от около 555 хил. руски войници на Балканите не е истински. Според Българска енциклопедия (БАН, 1999, с. 929) Дунавската армия с трите отряда (източен, преден и западен) е 177 000 души. Проф. Цонко Генов в монографията си “Освободителната война 1877-1878 г.” (Сф, 1978, с. 68) сочи, че на 7.1.1877 г. е завършено окомплектоването на Дунавската армия със състав от 188 463 души. Професорите Цветана Георгиева и Николай Генчев в “История на България ХV-ХIХ век” (Сф, 1999, с. 544) твърдят, че в Дунавската армия има 185 000 души. В сборник от научни изследвания “Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.”, издаден от Института за военна история (Сф, 1977), съставен от колектив специалисти. Там полк. Петър Петров пише, че на “Балканският военен театър Русия има около 200 000 бойци (с.125), а полк. доц. к. ист. н. Стоян Пенков твърди, че цифрата е 188 000 души. Като цяло е застъпено схващането за около 180 хил. армия и около 20 хил. резерв, който първаначално не е включен в бойните действия и остава в Румъния. Jingiby (беседа) 16:27, 3 март 2016 (UTC)

Не знам каква е тази фантастична цифра от 555 хиляди руски войници, като цялата руска армия по онова време не наброява такъв състав. Освен това 185 хиляди е меродавна бройка, но не бива да се забравя, че те не са по едно и също време в състава на действащата армия. Някои са убити/ ранени и идват попълнения на тяхно място. Редно е да се прави разликата и между оперативен и войскови резерв. Оперативният резерв са войскови части, които е предвидено да се включат в бойните действия, за да усилват едно или друго направление или да осъществяват пробив в дълбочина на фронта. Войсковият резерв са именно тези войници, които идват да попълнят бойните загуби във вече участващите подразделения. Също така, когато се дават данни за числеността на войските от двете воюващи страни е правилно да се дава и Кавказкият фронт, защото основните воюващи страни са Османската и Руската империи. Те воюват както на Балканите, така и в Кавказ. Това е една война с два фронта, а не две отделни войни. В България е насадено разбирането, че Руско-турската война е една единствена - между 1877 и 1878г. и толкоз и че тя е водена единствено на Балканския полуостров и толкоз. Поздрави! B.Velikov (беседа) 16:38, 3 март 2016 (UTC)

Съгласен и с двете по-горни мнения. Логични и точни, позоваващи се на източници. Моля ви, оправете числото в статията, ако вече не сте го сторили. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 17:27, 3 март 2016 (UTC)

Същото се отнася и за броя на турските войници на двата фронта. Според "Мерников А. Г., Спектор А. А. Всемирная история войн. — Мн.: Харвест, 2005. — стр. 376, ISBN 985-13-2607-0, бройката им е около 280 хил. души. Jingiby (беседа) 17:30, 3 март 2016 (UTC)

555 000 е числото, посочено в Енциклопедия България. Там пише, че при обявяването на войната Дунавската армия има 158 000 души, а в края на 1877, след допълнителна мобилизация, 554 500. Кавказката армия в началото има 95 520, а в края на 1877 достига 112 600. За турските войски - 494 000, също пише в Енц. Б-я. Беляев уточнява, че от тях 206 000 са на Дунав, между 65 и 75 000 в Кавказ. Той говори за началото на войната.--Добри (беседа) 21:13, 3 март 2016 (UTC)

Според мен тези бройки около половин милион за двете армии се отнасят за общата им численост, а не за разположените на двата фронта войници. Да не забравяме, че Русия и Турция по това време са империи на по няколко континента. Важна е дислокацията на Балканския и на Кавказкия фронт, а не общата численост на армиите в случая, поздрав. Jingiby (беседа) 05:09, 4 март 2016 (UTC)

Така е. Предполагам, че 555 000 на Дунава в Енциклопедия Б-я е печатна грешка, която съм преписал, без да мисля.--Добри (беседа) 18:52, 4 март 2016 (UTC)

Украинци

Някои оспорват дали трябва да споменаваме украинци и белоруси в руската армия. Според този източник - не само трябва, но ще е странно, ако не го направим. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 13:46, 4 март 2016 (UTC)

Аз мисля, че по тази логика трябва да споменем и етнически македонци в Българското опълчение. Украинците и белорусите са продукт на Октомврийската революция и корените на националната им сепарация от руснаците, като масово явление, трябва да се търсят в годините след Първата световна война, а дори и по-късно. Jingiby (беседа) 15:19, 4 март 2016 (UTC)

Какво означава "Украинците и белорусите са продукт на Октомврийската революция и корените на националната им сепарация от руснаците, като масово явление, трябва да се търсят в годините след Първата световна война, а дори и по-късно"??? Различното историческо развитие на руснаци, украинци и белоруси започва далеч, далеч преди ПСВ и това е добре известен факт, освен за хората, подвластни на Дугин и компания. Дълго време русите са под игото на Златната орда. Белорусите съставят част от държавата на Гедимините, дори до XVIII-ти век официалният език на литовския двор и администрация е рутенският, въз основа на който възниква белоруският език. Украинците на свой ред са под политическото и културно влияние на поляците (къде като следване, къде като противопоставяне) и в конфронтация с Кримското ханство, което става васално на Османската империя. Да се твърди, че украинци и беларуси са "продукт" на ПСВ и нечия измислица е не само свръхопростенческо, анти-научно и погрешно. То си е направо цинично. B.Velikov (беседа) 15:29, 4 март 2016 (UTC)

Означава това което съм написал. Ако желаете да се убедите проверете тук: Identity and national oppression. Както сам ще се убедите: The watershed period in the development of modern Ukrainian national consciousness was the struggle for independence during the creation of the Ukrainian People's Republic from 1917 to 1921. A concerted effort to reverse the growth of Ukrainian national consciousness was begun by the regime of Joseph Stalin in the late 1920s, and continued with minor interruptions until the most recent times. Jingiby (беседа) 15:36, 4 март 2016 (UTC)

За беларусите ви предлагам класика в жанра: През лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива “македонско съзнание” сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“Jingiby (беседа) 15:50, 4 март 2016 (UTC)

Според мен е безмислено да уточняваме етноса на войниците от руската армия. Подразбира се, че в армията на Руската империя са воювали хора от различни етноси, както и в състава на нашата армия през 1912-13 е имало и арменци, и турци - български граждани. Моля, нека избегнем политизирането на тази историческа тема, което и господин Исаков, и господин Балтажи така успешно вършат и без нас!--Добри (беседа) 18:48, 4 март 2016 (UTC)