Беседа:Рис

Кандидат за избрана

Преди около месец в начална страница в снимка на деня бе един красив котак от вида. Натъкнах се и на един форум, в който обсъждаха дали рисът се среща в България. Обсъждаха текст от Уикипедия към по стара редакция. Това, че е ползван за източник сп. National Geografic бе дало известно доверие на хората, че нашата енциклопедия я бива. След поредица редакции вече съм добавил и източник от хората открили риса отново в България. Това е и причината да поработя отново върху своята любима тема Котките.

Статията все още е в доста суров вид, но я предлагам на този етап за да има възможност да я погледнат повечко хора преди да настъпи самото гласуване. Основния текст е набран, но ще има и още малки допълнения. Редактирайте на воля.

Съмненията ми към момента са, че статията трябва да бъде с име Евроазиатски рис, а Рис да остане пренасочваща към нея. Очаквам предложения. --Izvora 17:03, 8 август 2010 (UTC)

Инжа би бил полезен тук Изгубихме го това момче. --Александър 02:45, 9 август 2010 (UTC)

Ами след като Асоциацията на Източнобългарския кон копира данни в собствения си сайт от нашата статия и по нещастно стечение на обстоятелствата тези дни масово се цитират и копират текстове от Западнонилска треска от тук е достатъчно основание да се гордеем с подобряване на качеството на нашата енциклопедия. Ще се радвам да видя след време и цитати от статията в трудове на откривателите на риса в България. Та носталгията, моля настрана. --Izvora 17:21, 10 август 2010 (UTC)

Ти пък, да не се засегна. Човекът просто имаше натрупана академична литература по зоология, от която можеха да се вадят утвърдени български имена на доста видове.

В тази връзка във Фауна на България го наричат просто рис, но го споменават съвсем епизодично, защото го броят за изчезнал (Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 11, 514-515.). --Спас Колев 09:38, 14 август 2010 (UTC)

Аз лично смятам, че рис е по-доброто, тъй като това е рисът за хората, които казват рис. Но пък лично съм превеждал една боза от CSI, в която имаше един бобкет в Канада, който преведох с кеф като рис - подозирам, че и други са го правили.--Мико 19:25, 16 август 2010 (UTC)

Етимология

Имам дребна забележка за етимологията. Цитиран е руски източник и има там два инфинитива рысить и рыскать, за които няма източник и които са руски и не могат да са праславянски. Добре е да се надникне в българския или в руския етимологичен речник за по-добра етимология.--Мико 10:22, 14 август 2010 (UTC)

Ами в общи линии значението на думите и същото, но ще коригирам и допълня съгласно речника. Произходът е руски наистина. Благодаря! --Izvora 16:00, 14 август 2010 (UTC)

Аз погледнах, но нямам в новия речник тома с р. Може и да не е излязал още.--Мико 19:19, 16 август 2010 (UTC)

По-добре премахнете пишман етимологията, нещо гнило има в нея.85.187.116.107 06:56, 5 февруари 2017 (UTC)

Моля да бъдете по-конкретен. --Izvora (беседа) 08:47, 5 февруари 2017 (UTC)

Източниците

По-голямата част от тях са просто копи-пейст, необходимо е да се преведе информацията и да се докарат в по-професионален вид. --Станислав Николаев 15:24, 17 август 2010 (UTC)

На пръв поглед изглеждат нормално. --Спас Колев 18:57, 17 август 2010 (UTC)

На пръв поглед се вижда, че източниците са написани на английски език, нали все пак от тях разбираме, че дадено твърдение е достоверно. Не всеки е длъжен да знае английски език и ако не знае, да се чуди какво пише в тях, а още по-малко да задължаваме читателят да влиза в посочения сайт в източника и допълнително да чете нещо, в повечето случаи отново на английски език. Освен, че би било по-добре да се преведат, нека се "постегнат" малко. --Станислав Николаев 13:45, 18 август 2010 (UTC)

Разбрах забележката на Станислав. Със сигурност има два три, които ще оправя, но навярно ше бъде с една по-голяма редакция на много неща. --Izvora 19:01, 17 август 2010 (UTC)

Аз не я разбирам. Трябва да се преведат заглавията на източниците? За незнаещите английски? Тогава да вземем да преведем и самите източници, а? Ненужни упражнения.--Добри 14:20, 18 август 2010 (UTC)

Да, точно за заглавията на източниците става въпрос, не за самите източници, не е нужно да си измисляш а и никой не те кара да се упражняваш. В предният коментар, ясно съм обяснил, какво имам в предвид и май само Izvora разбра. --Станислав Николаев 14:43, 18 август 2010 (UTC)

Става въпрос за поставяне на шаблон:цитат уеб. По-издържано е наистина. Не съм го ползвал, но поне мога да пробвам. --Izvora 14:25, 18 август 2010 (UTC)

Не си измислям, а твърдя, че незнаещият английски ще продължи да се чуди какво пише в източниците, даже ако им преведем заглавията. Заглавията обикновено нямат връзка с това, което е написано тук, в статията. Реферира се към някаква част от източника, която ще остане непреведена. Затова и превеждането на заглавията е абсолютно безсмислена операция. И друго: не съм срещал случай в научна литература да се превежда на български оригинално чуждо заглавие.--Добри 15:25, 18 август 2010 (UTC)

В никакъв случай не мога да се съглася с теб, и с това, че заглавията на източниците трябва да бъдат на друг език! Не може да карате някой да отваря някой сайт за да се увери в твърдението (понеже заглавието на източника е на друг език), че „В Швеция рисовете са около 1400 през 2006 г.“, това противоречи на изискванията да се пише на български език в българоезичната Уикипедия. Смятам, че по-този начин не помагаме никак на тези, които не знаят друг език, а все пак от Уикипедия предполагам доста хора взимат информация, а прословутите източници са част от всяка статия. И тези, които я пишат са длъжни да я предоставят в четлив и разбираем вид. --Станислав Николаев 15:43, 18 август 2010 (UTC)

Целта на цитирането е източникът да бъде идентифициран и евентуално твърдението да бъде проверено, а промяната на заглавието би затруднила това. Запазването на оригиналния език на библиографските данни е нормална практика в библиотеките, включително и българските. Виж например онлайн каталога на НБКМ. --Спас Колев 17:44, 18 август 2010 (UTC)

Понеже давам указания с разни шаблони на новопостъпили да прочетат Наръчника реших и аз да погледна в него. Та ето какво прочетох там „За да цитира човек източниците, използвани при написването на даден материал, не е необходимо да познава официалните формати за библиографско цитиране, нито всички тайни на форматирането с уикикод.“ Ето и още „В идеалния случай всяка статия трябва да посочва всички източници, използвани при написването ѝ, и тези източници да са благонадеждни, публично достъпни и намирането им да е напълно възможно по предоставените в статията данни.“ Явно забележката не е болка за умиране.--Izvora 17:17, 18 август 2010 (UTC)

В тези указания не става ясно на какъв език е необходими да бъдат заглавията на източниците, на мен лично взе да ми писва от Вашето упорство и за да не ми направят отново забележка, че лично нападам някой от Вас, aко искате ги пишете на индокитайски, все тая. Само, че с копи-пейст от другоезична Уикипедия не става, затова има шаблон цитат уеб - за да се ползва, а там както виждам са дадени пример единствено на български език. --Станислав Николаев 17:55, 18 август 2010 (UTC)

Ами цитираните източници от чуждоезични уикипедии са твърде малко. По принцип мога да използвам превода за рамка на статията, но никога не се осланям изцяло на английската статия. Понякога дори написаното там ме дразни, понеже е доста наивно.--Izvora 18:00, 18 август 2010 (UTC)

Редакции

Възможно е тези дни да се появят редакции на нов потребител. Ще помоля тези, които са включили статията в списъка си за наблюдение да се отнесат с търпение към тях. Ще се опитам да помогна и да давам напътствия ако това се случи. --Izvora 18:39, 25 август 2010 (UTC)

Доколкото разбирам: тези редакции може да изглеждат „странно“, така ли? В смисъл — от явно неопитен потребител? --Peterdx 18:46, 25 август 2010 (UTC)

Абсолютно. Не знам доколко е опитен и затова пиша, че понякога нашите шаблони наплашват хората На наглярите естествено това не е проблем да продължат да си вандалстват.--Izvora 18:54, 25 август 2010 (UTC)

Нещо пропуснато, което не разбирам, но за което се досещам...

...иде реч за следните изречения: „Немалко местни поговорки споменават за превъзходното зрение на риса. Благодарение на него той стои далеч от хората, а ако това се случва, то е по-скоро от любопитство.“

Т. е. „...ако се случи да приближи хората, то е по-скоро от любопитство“, така ли?. Отделно смятам, че изразът „местни поговорки“ е неподходящ. По-скоро да бъде заменен с израза „вярвания“? Дори май най-правилно е началото на изречението да бъде: „Повечето вярвания...“ и т. н. --Peterdx 19:24, 27 август 2010 (UTC)

Така е. Промени го, че да е ясно. Май съм се отплеснал с лиричните отклонения .--Izvora 18:41, 2 септември 2010 (UTC)

Произход и еволюция

Здравейте! В този раздел се разглежда еволюцията на целия род и е редно информацията (около 80% от раздела) да бъде поставена на точното място — в статията за рода, а тук да останат 3-4те изречения които са свързани конкретно за вида. Поздрави! --Stanchev 17:55, 2 септември 2010 (UTC)

Прав си. Това е основната прличина да не пускам още статията за гласуване. Има още известни противоречия, които трябва да си изясня и съм ги оставил за края. Иначе голяма част от червените препратки вече са посинени. Мисля да вмъкна и малко информация и по другите видове рисове. Няма да се откажа и от помощ . Помолих и г-жа Диана Златанова за помощ. Тя е една от екипа открил повторно риса в България. Въпреки ентусиазма ̀и здравословни причини я възпрепятстват да помогне. --Izvora 18:23, 2 септември 2010 (UTC)

Мисля, че поне за мен нещата по този раздел са вече уточнени. Крайният текст е преместен в статията за рода, а тук е поднесен с нужните съкращения. --Izvora 18:20, 7 септември 2010 (UTC)

Бутнах още съвсем малко по еволюцията. Абе голяма статия, още не мога да я обходя до край. Има още някои неща които не ми харесват, но ще пиша подробно следващите вечери, че сега нямам време. Но забележките са все в насока разтегляне и прекалено подробна информация. То е ясно, че като започеш да пишеш за котки нямаш спирачки... --Stanchev 19:21, 11 септември 2010 (UTC)

Неща за коригиране

Давам някои недостатъци, които е добре да обсъдим:

• Раздел Произход и еволюция: в изречението „От населилия се общ предшественик е произлязъл днешния червен рис...“ не става ясно каква е връзката и има ли изобщо такава, м/у червения и евроазиатския рис. Ако няма, по-добре е да се премахне.
• Раздел Разпространение: преповтаря се разпространението в Азия, описано по два различни начина. По-правилно е разпространението на видове да се описва с физикогеографски обекти, а не с административни. Административните се използват за уточнения, когато има нужда.
  • „На стария континент вероятно рисът е отсъствал от някои острови...“ Какво точно се има предвид — никога не се е срещал?
  • Снимките от Осогово и Странджа, по мое мнение, нямат никаква илюстративна/информационна стойност в тази статия. По-скоро може да се сложи подобна в раздел Местообитание с цел показване на планински горски масив, като основно местообитание на риса.
• Раздел Хранене: половата и въсрастовата структура на популацията и следващият абзац „С изключение на вълците, рисовете нямат други естествени врагове. Описани са случаи...“ не са за този раздел.
• Накрая един съвсем общ въпрос — имаше ли правило/препоръка с какви цифри да се изписват вековете?

--Stanchev 12:40, 19 септември 2010 (UTC)

Относно присъствието му на разни острови и полуострови ето това пише в източника: In Europe, it was probably absent from some of the larger islands such as Ireland and Sicily and from countries with few forests. It was also absent from the Iberian Peninsula, where the smaller Iberian lynx Lynx pardinus occurs.. Няма уточнение колко време не е присъствал на тези места и дали има останки от негови предшественици.--Izvora 15:51, 19 септември 2010 (UTC)

Към първата забележка - източникът не дава точен отговор дали червения рис е еволюирал от евроазиатския вид или от общия за всички предшественик.

Относно разпространението в Азия май е редно да го коригираш ти съобразно забележката. Относно снимките и раздел Хранене също. Коригирай ги.--Izvora 17:15, 19 септември 2010 (UTC)

Хубаво сте избрали статията, ама, както съм казвал и друг път, преди да пуснете някоя статия като "избрана", може би не е лошо онзи, който я номинира, да я минава внимателно за пунктуационни, правописни и граматически грешки, че става излагация. Аз оправих няколко запетаи и пълни членове сега, но сигурно са останали още. Ivanicov 04:29, 31 октомври 2010 (UTC)

Благодаря. Проблемът е, че този който я номинира, най-често е писал повечето текст и е трудно да го провери внимателно, защото го знае наизуст. Аз бих отправил забележката към останалите гласували. --Спас Колев 16:06, 31 октомври 2010 (UTC)

Така е, трудно е за този, който я пише да я провери. Затова престоява в кандидати. Отделно Уикипедия предполага задружни усилия, статиите не са на този или онзи, ВСЕКИ трябва да помага. Аз се запънах за малки неточности - граматически или стилови в предишни статии, например Замък, но общо взето за повечето хора дори е трудно да ги забележат, затова махнах с ръка и си казах, кусурите явно ще се доизкусуряват по-късно (знам, тавтология).--Радостина 16:17, 31 октомври 2010 (UTC)

В България

Със сигурност го има в България. Аз съм ловец с професионален бакалавър в рейнджърна и съм засичал бройки тук, но смея да твърдя равнището на тази котка тук в България е неповече от 150-200 екземпляра, колкото е и Андалуския Рис. Неповече от 150 екземпляра. Не сме обширната Канада, ами сме средно населена Европейска държава, но със сигурност го има в България. Несамо завръщане, ами винаги е бил сред природата, включително като детенце в Костенец на Нова Година видяхме екземпляр. Mad Hatter (беседа)