Направо към съдържанието

Беседа:Пролог (език за програмиране)

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

В израза подчертаваща черта има излишно повторение. Аз предпочитам долна черта. Коя точно класификация се има предвид с израза език от пето поколение? --Борислав 12:50, 16 апр 2004 (UTC)

И аз не харесвам "подчертаваща черта". Срещал съм го като "долно тире" и "долна черта", но никога като "подчертаваща черта". За език от пето поколение: [1], [2], [3]. От третия сайт:
5GL or fifth-generation language is programming that uses a visual or graphical development interface to create source language that is usually compiled with a 3GL or 4GL language compiler. Microsoft, Borland, IBM, and other companies make 5GL visual programming products for developing applications in Java, for example. Visual programming allows you to easily envision object-oriented class hierarchies and drag icons to assemble program components.. P.S. хитър начин да повдигнеш страница нагоре. :)) --Webkid 13:50, 16 апр 2004 (UTC)

За долно тире съм съгласен, а за език от пето поколение - Prolog не е процедурен език, начинът на програмиране с него е различен от този с другите езици. Не е само заради интерфейса:) --Хари 16:37, 16 апр 2004 (UTC)

Петото поколение ми се струва малко измислено - според определението това е средата за програмиране, а не езикът. Не съм се занимавал с Prolog и не знам дали съществува такава среда, но предполагам, че има. И все пак това не го прави от пето поколение, както и Java. Това, че начинът на програмиране на Prolog е различен, няма особена връзка. Съществуват доста езици, които не са процедурни. --Борислав 20:21, 16 апр 2004 (UTC)

Не съм специалист по компютърна лингвистика, но това съм го прочел преди много години за пръв път. Значи, ръководството на Turbo Prolog, с което разполагам, е от 1985 г. То започва именно така: "Turbo Prolog is a fifth-generation computer language that takes programming into new dimensions". Тук изобщо нямат предвид интерфейса. Тогава все още нямаше графичния интерфейс, който днес погрешно се свързва с езиците от пето поколение. Prolog използва предикатно смятане и поради това е доста различен от "процедурните" езици за програмиране. Така че не смятам петото поколение за измислено. --Хари 07:19, 17 апр 2004 (UTC)

Prolog се приписва към 5-тото поколение по-скоро заради това, че при него програмистът няма нужда сам да решава проблема, а само да го анализира и опише. Не е ли така? По подобен начин работи и Haskell, както и други функционални езици. При тях машината сама се опитва да реши проблема. --Борислав 10:10, 17 апр 2004 (UTC)

HTML също е език от пето поколение. Предполагам, това са езици, които по-скоро описват очаквания резултат, а не начина на постигането му. --Хари 10:21, 17 апр 2004 (UTC)

Употреба на статията

[редактиране на кода]

Искате ли да прочетете един реферат на тема Prolog усмивка? Ето един на страниците на Бургаския свободен университет от някой си Неделчо Николов.

Име на статията

[редактиране на кода]

На мен лично не ми харесва, че името е на кирилица, но да допуснем, че това е прието и езикът е по-популярен така. Според мен обаче, трябва да се премести на Пролог (език за програмиране), все пак това не е какъв да е език. Същото бих предложил и за Паскал (език). Както (правилно) са наименовани C (език за програмиране) и D (език за програмиране) --Prizrak 20:22, 21 декември 2006 (UTC)[отговор]

Утре ще преместя статиите като "... (език за програмиране)". Ако все пак има горещи противници на това, нека говорят сега или замълчат вовеки! :-) --Prizrak 20:39, 8 януари 2007 (UTC)[отговор]
Какъв е смисълът - няма други езици? Едва ли е нужно заглавие от вида „последният да затвори вратата“. Според мен Си и Ди трябва да се прекръстят. -- Златко ± (беседа) 20:48, 8 януари 2007 (UTC)[отговор]
Защото са именно езици за програмиране. Освен това, Уикипедиите на всички други езици ползват именно такава спецификация, а не просто "език". Освен това, много рядко, непрограмист би употребил "език", вместо "език за програмиране". Освен това, лесно се разбира още от самото заглавие за какво става дума в статията. --Prizrak 20:59, 8 януари 2007 (UTC)[отговор]
Опитай се да погледнеш чисто граматически - „за програмиране“ е несъгласувано определение. Само дето от него ще има нужда само ако имаше още един език със същото име. Уводът на статията следва да обяснява какъв е описваният обект, а не заглавието. Заглавието дава само име, а ако има повече от един обект с еднакво име (като в нашия случай) - в скоби се слага кратка допълнителна информация само колкото да ги разграничи. По същите причини на места имаме „<нещо-си> (село)“, а другаде „нещо-си (едикоя-си област)“ в зависмост дали имаме едно или повече едноименни села. -- Златко ± (беседа) 21:43, 8 януари 2007 (UTC)[отговор]
Е няма да го променям за сега, но те моля и ти да не променяш Ц и Д. Иска ми се да видя още някое мнение по въпроса, защото все още чувствам, че така е правилно. --Prizrak 08:20, 9 януари 2007 (UTC)[отговор]
И аз мисля, че така е правилно (език за програмиране). „Език“ е едно нещо, „език за програмиране“ е друго. --V111P 04:04, 15 май 2007 (UTC)[отговор]
Ако не става дума за телешки език, например, езикът за програмиране е вид език, така черазликата не е чак толкова голяма. --Емил Петков 09:03, 15 май 2007 (UTC)[отговор]