Беседа:Производство на компютри в България/2015-6
|
Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа. |
ЗУТМД или ЗУГМД? Има нещо, което е желателно да се прецизира. Запомнящите устройства с магнитен диск (ЗУМД) се деляха на такива с твърд диск - ЗУТМД (твърди или харддискове) и такива с гъвкав - ЗУГМД (дискети). Понеже не съм съвсен наясно кога и къде са произвеждани едните и другите е желателно да го направи някой добре запознат с историята. Dino Rediferro (беседа) 14:11, 13 декември 2015 (UTC)
Нова статия
Тъй като се събра доста материал тук, мисля да започна нова статия Електронна промишленост в България. По този начин хем ще използваме данните, хем тук ще можем да се концентрираме само върху компютрите--Ket (беседа) 13:48, 26 октомври 2015 (UTC)
ЦПУ
Терминът ЦПУ е приет в българската техническата литература и практика да обозначава цифрово управляващо устройство за високопроизводителни металорежещи машини и роботи (на английски CNC- Computer numerical control или Computerized Numerical control), за което има статия в немската Уикипедиа de:Computerized Numerical Control. Т.е. това е специализиран компютър, със специализиран софтуер с подходяща хардуерна схема и окомплектовка, за да управлява чрез т. нар. припасваща част - шкаф с електро-механични устройства (релета) или мощни електронни блокове, включването и задвижването на двигатели, охлаждаща система, хидравлична система, система за позициониране на работни инструменти. --CvetanPetrov1940 (беседа) 08:04, 5 ноември 2015 (UTC)
- Да, видях че имаме само статия за централен процесор, но ме мързеше да добавям. Ако искаш, направи или бележка под линия в тази статия с това пояснение, или направи пояснителна за ЦПУ. Аз продължавам да пресявам информация за тази и другата статии, но върви бавно. Не се колебай да поправяш, ако видиш и други несъответствия.--Ket (беседа) 08:10, 5 ноември 2015 (UTC)
- Е, това е вярно на половина. ЦПУ е съкръщение на два английски термина - CNC (computer numerical control) и CPU (Central Processing Unit). ЦПУ в смисъл на CNC се превежда като цифрово процесорно устройства (ако е цифрово управляващо устройство би трябвало да бъде ЦУУ, което е по-подходящо), в смисъл на CPU се превежда дословно като централно процесорно устройство или накратко централен процесор. CNC и CPU са две много различни неща - CNC има CPU модул. Тези две значения бяха възприети още при комунизма и винаги е било много объркващо, никой нищо не направи и така си остана. CPU се е използвало и в големите машини. (IBM System/360 Principles of Operation, A22-6821-0, File No.S360-01, стр. 8 достъпен на http://bitsavers.trailing-edge.com/pdf/ibm/360/princOps/A22-6821-0_360PrincOps.pdf) С въвеждането на микропроцесорите под ЦПУ се разбира CPU. Цялата документация на ЦИИТТ използваше ЦПУ в смисъла на CPU, включително и в големите машини. Всички (!!!!) микропроцесори до Pemtium 4 (single core) са описани като CPU (ЦПУ). В едночиповите микрокомпютри под ЦПУ (CPU) се разбира само ядрото на централния процесор. В мултипроцесорните системи под CPU (ЦПУ) се разбира процесор от кластера. Термините не са фиксирани. С промяна на технологиите и термините се променят. За тези, които са работили с ЕС1020 (копие на IBM 360/30) може да им бъде интересно да видят IBM 360/30 събран в един чип на този website http://www.ljw.me.uk/ibm360/vhdl/ Какво да се прави? Времена!Vebar (беседа) 21:26, 17 януари 2016 (UTC)
- Поставих въпроса за термина ЦПУ, защото в българската техническа литература и производствена практика се използва точно това наименование за обозначаване на определеното техническо средство повече от 35 години. Този специализиран компютър се използва в средствата за управление на металорежещи машини, промишлени манипулатори и роботи, производствени транспортни системи (роботокар), като част от по-сложни управляващи системи използвани в АТМ (автоматичен технологичен модул), АТЛ (автоматична технологична линия) и ГАПС (гъвкава производствена система), в т. ч. и като се използва ЕИМ за общото управление на производствения процес. Това, че буквалния превод на английския еквивалент на този термин се разминава с приетото в България, не е въпрос по който трябва да се спори. Наистина управляващият компютър ЦПУ (CNC) включва централен процесор (CPU модул) и архитектурата на един компютър, но хардуерът притежава функции насочени към изпълнението на определена циклограма, характерна и необходима за започване и завършване на едно стъпково действие на съответната машина. Терминът за този вид управляващи компютри (de:Computerized Numerical Control) не е обвързан с английското наименование и вероятно е заимстван от този в руската техническа литература (ru:Числовое программное управление). Това е факт и както термините в много други области това наименование е прието и наложено. Използва се при производството по японски лиценз на първите ЦПУ в България "Програма 20" и "Програма 30" от з-д "Електра" (по късно преименуван в з-д "Технотроника" и специализиран само за това). С това наименование в ЗИТ започва производството на ЦПУ по лиценз на Fanuc през 1980-81 година). След това завод "Технотроника" и създаденият институт за развитие на тези изделия с името "Технотроника", произвеждат ЦПУ по лиценз на Fanuc от моделите 5, 3 и 6. Това понятие се използва и от заводите производители на металорежещи машини към ДСО ЗММ и института за такива машини ИММИ. Обучението на студентите в Технически университет в София се провежда със същото понятие (справка Караколов, доц. инж. Леонид. Металорежещи машини и автоматизирани системи за управление, Техника, София, 1990). Затова, според мен, този лингвистичен спор не трябва да се обсъжда, защото за специалистите ЦПУ и CNC еднозначно определят едно и също техническо средство. --CvetanPetrov1940 (беседа) 08:28, 20 януари 2016 (UTC)
- Благодаря и на двама ви за обясненията, направих пояснителна страница и ако имате желание, може тези обяснения тук да залегнат като текст на нова статия - например ЦПУ (автоматизация) или вие кажете как. Засега в пояснителната съм сложила препратка към английската en:Numerical Control.--Ket (беседа) 13:26, 20 януари 2016 (UTC)
- Здравей Ket! Благодаря за Вашата преданост към темата и усилията Ви за създаване на статии с информация за компютърното производство в България. За съжаление не разполагам с документи и не искам написаното от мен да бъде окачествено като оригинално изследване по въпроса за производството на високопроизводителни металорежещи машини с ЦПУ. Въпреки това ще потърся публикувана информация и дано положа началото на статия за революционното прилагане на компютърната техника за пряко управление на обработващите машини и автоматизиране на производствените процеси.--CvetanPetrov1940 (беседа) 15:50, 20 януари 2016 (UTC)
- Благодаря и на двама ви за обясненията, направих пояснителна страница и ако имате желание, може тези обяснения тук да залегнат като текст на нова статия - например ЦПУ (автоматизация) или вие кажете как. Засега в пояснителната съм сложила препратка към английската en:Numerical Control.--Ket (беседа) 13:26, 20 януари 2016 (UTC)
- Поставих въпроса за термина ЦПУ, защото в българската техническа литература и производствена практика се използва точно това наименование за обозначаване на определеното техническо средство повече от 35 години. Този специализиран компютър се използва в средствата за управление на металорежещи машини, промишлени манипулатори и роботи, производствени транспортни системи (роботокар), като част от по-сложни управляващи системи използвани в АТМ (автоматичен технологичен модул), АТЛ (автоматична технологична линия) и ГАПС (гъвкава производствена система), в т. ч. и като се използва ЕИМ за общото управление на производствения процес. Това, че буквалния превод на английския еквивалент на този термин се разминава с приетото в България, не е въпрос по който трябва да се спори. Наистина управляващият компютър ЦПУ (CNC) включва централен процесор (CPU модул) и архитектурата на един компютър, но хардуерът притежава функции насочени към изпълнението на определена циклограма, характерна и необходима за започване и завършване на едно стъпково действие на съответната машина. Терминът за този вид управляващи компютри (de:Computerized Numerical Control) не е обвързан с английското наименование и вероятно е заимстван от този в руската техническа литература (ru:Числовое программное управление). Това е факт и както термините в много други области това наименование е прието и наложено. Използва се при производството по японски лиценз на първите ЦПУ в България "Програма 20" и "Програма 30" от з-д "Електра" (по късно преименуван в з-д "Технотроника" и специализиран само за това). С това наименование в ЗИТ започва производството на ЦПУ по лиценз на Fanuc през 1980-81 година). След това завод "Технотроника" и създаденият институт за развитие на тези изделия с името "Технотроника", произвеждат ЦПУ по лиценз на Fanuc от моделите 5, 3 и 6. Това понятие се използва и от заводите производители на металорежещи машини към ДСО ЗММ и института за такива машини ИММИ. Обучението на студентите в Технически университет в София се провежда със същото понятие (справка Караколов, доц. инж. Леонид. Металорежещи машини и автоматизирани системи за управление, Техника, София, 1990). Затова, според мен, този лингвистичен спор не трябва да се обсъжда, защото за специалистите ЦПУ и CNC еднозначно определят едно и също техническо средство. --CvetanPetrov1940 (беседа) 08:28, 20 януари 2016 (UTC)
- Е, това е вярно на половина. ЦПУ е съкръщение на два английски термина - CNC (computer numerical control) и CPU (Central Processing Unit). ЦПУ в смисъл на CNC се превежда като цифрово процесорно устройства (ако е цифрово управляващо устройство би трябвало да бъде ЦУУ, което е по-подходящо), в смисъл на CPU се превежда дословно като централно процесорно устройство или накратко централен процесор. CNC и CPU са две много различни неща - CNC има CPU модул. Тези две значения бяха възприети още при комунизма и винаги е било много объркващо, никой нищо не направи и така си остана. CPU се е използвало и в големите машини. (IBM System/360 Principles of Operation, A22-6821-0, File No.S360-01, стр. 8 достъпен на http://bitsavers.trailing-edge.com/pdf/ibm/360/princOps/A22-6821-0_360PrincOps.pdf) С въвеждането на микропроцесорите под ЦПУ се разбира CPU. Цялата документация на ЦИИТТ използваше ЦПУ в смисъла на CPU, включително и в големите машини. Всички (!!!!) микропроцесори до Pemtium 4 (single core) са описани като CPU (ЦПУ). В едночиповите микрокомпютри под ЦПУ (CPU) се разбира само ядрото на централния процесор. В мултипроцесорните системи под CPU (ЦПУ) се разбира процесор от кластера. Термините не са фиксирани. С промяна на технологиите и термините се променят. За тези, които са работили с ЕС1020 (копие на IBM 360/30) може да им бъде интересно да видят IBM 360/30 събран в един чип на този website http://www.ljw.me.uk/ibm360/vhdl/ Какво да се прави? Времена!Vebar (беседа) 21:26, 17 януари 2016 (UTC)
Цветан Петров и Кет, благодаря ви. Мисля, че има нужда терминът ЦПУ да се поясни в смисъл на автоматизация и в смисъл на изчислителна техника. След като г-н Цветан Петров предположи, че ЦПУ идва от Числовое программное управление се сетих, че термина беше Цифрово Программно Управление. Така, че Кети моля те отрази това в пояснителната страница с препратка към Числовое программное управление и центральное процессорное устройство - много хубава идея. Тази ситуация не е уникална - за пример абриавиатурата DIB. DIB - dual independent bus (термин на Intel за Backside Bus. Backside Bus e IBM термин който се използва в IBM 360/85 за комуникация между кешови системи на процесори.) и DIB - device independent bitmap (видео формат). По образование съм инженер по автоматика, но за ЦПУ не си спомням да съм учил, но добре си спомням че ЦПУ като централен процесор беше подразбиращ се термин в ЦИИТТ. Спомням си, че когато ЗИТ започнаха да правят Фанука се чудехме какво е това ЦПУ докато разберем, че имат предвид Цифрово Программно Управление. За да се посмеем малко ЦПУ се използва за ... ЦПУ — центр правовых услуг, ЦПУ - цифропечатающее устройство, ЦПУ - центральный пост управления, ЦПУ — Центральное продовольственное управление (МО РФ), ЦПУ - цифровое программное управление, ЦПУ - центральное процессорное устройство. Източкик "Словарь сокращений русского языка" http://abbr_rus.academic.ru/24432/%D0%A6%D0%9F%D0%A3 Второто нещо, Единната система изискваше цялата документация на ИЗОТ да се пише на руски. Аз документация на български никога не съм писал. Трето, просто гугъл "цифрово програмно управление" и нещата са там. http://www.ugrinov.com/History/sistemi.html На тази страница обаче става въпрос за компютри, не за приложението им. 124.188.18.128 00:21, 26 януари 2016 (UTC)
Брой заети
Премествам въпрос от статията: Колко са заетите в българската изчислителна техника - 300 000, 200 000, 130 000 или 120 000!?!?
- Броят 300 000 касае цялата електронна промишленост, не само изч. техника --Ket (беседа) 08:43, 1 декември 2015 (UTC)
- Кет, много благоваря za vsichko, koeto pravish. Както вече писах много документи са унищожени и хвърчат всякакви цифри на ляво и на дясно. Всяка цифра трябва да има източник. Просто трий цифри без източник. Страницата добива вид, харесва ми. Маят мотив да участвам на тази страница е книгата на Милена Димитрова "Златните десетилетия ..." и реших че трябва да се напише истината просто заради нашите деца. Продължавам на латиница, нямам кирилица и пиша по памет. Редактирах цяла сутрин. Уморих се. Извинявай! Mnogo vagno e detzata ni da ne pravjat nashite greshki, a knigata e vuzhvala na tova kolko veliki sme bili edno vreme. Nikakuv analiz, nito ikonomicheski, nito politichecki, nito stopanski a Milena Dimitrova e bivshija predsedatel na suveta na direktorite na INKOMS. Bojanov, bivsh virektor na Pravetz. Razsugdenjata na Bojanov sa si chista proba kriene. Vsushnost se okaza che ne e vagno koj kakvo plavi, nito koj kakvo kazva da se pravi. Vagno e koj kakvo pritegava kato prava za proizvodstvo!!!! Kakvo pritegavahme 1990 godina sled 25 godini izchislitelna tehnika? Nishto, absoljutno nishto! Po otnoshenie na IZOT 1036C moga da ti kaga, che razrabotkata na 1036 ja platihme personalno skupo i pre-skupo. Vikaha ni v ofisa na DS v ЦИИТТ да даваме обяснение защо не крадем. Okaza se, che e pulno s donosi sreshtu nas. Kato ne mina nomera zapochnaha da organizirat partiini subranija (az ne sum bil nikoga partien chlen) za da ni poritzavat v bezstopanstvenost i tozi tormoz produlgi godini. Moeto semeistvo razbra tezi neshta predi 2 godini kogato edin bivsh kolega me popita "pomnish li ..." pred semeistvoto mi? Suprugata mi se vtreshti ... Pomnja, i to mnogo dobre. Kak da go napisha tova? Drugo koeto ne moga da napisha i razchitah ti da go iztriesh beshe che konstruktivnata dokumentatzij na 1036C e peravana na rusnatzi i japontzi. Predavaneto na japontzite e stanalo Sept. 1984 godina. Edin kolega mi go kaza, Stefan Karagjozov, sreshtna me pred patentna biblioteka na bul. Nasur (sega ne zanam kak se kazva bulevrarda) i mi kaza "Toku shto prisustvah na predavaneto na dokumentatzijata 1036 na japontzite." Tri mesetza sled tova se pojavi patenta na Toshiba za T1100 PLUS. Vremediagramata e "toch v toch" nashata. Ne znaeh kude e izpolzvan patenta do minalata godina kogato poluchih e-mail ot IEEE, v kojto se kazvashe che T1100PLUS e priznat za purvija laptop na baterii. Kupih ot interneta edin star T1100 Plus v nasipno sustojanie ot US. Popravih go, analizirah platkata i moga da vuztanovja po dati kak nashite patenti se okazaha v T1100 Plus. Konfiguratzijata na T1100 PLus e toch v toch 1036. Razlicata e che RAM-a e 16-bit. Monitora e LCD i tam ochakvah ASICa. Nashite neshta sa v dva ASIC ICs do protzesora. Napravih i snimka na platkata. Pusnat e na pazara Setp. 1986 i sa prodali T1100 Plus computri za 27 miliona za edna godina. Shemata ni e izpolzvana i v T1200. V BG ne vidjahme edna stotinkla zaradi hora kato ... haide da ne kazvam imena, makar che gi znam i znam kak e stanala rabotata. V Pravetz e imalo grupa japonski ingeneri da podgotvjat zavoda ... i ot tam pres DS. Poradi tazi prichina prioritetite na BG patentite v US bjaha provaleni. Narochno zabaviha podavaneto na patentite za da izgubim prioriteta i patenta na Toshiba da vleze v sila. Kogato vzehme patentite ne mogeha da povjarvat, che vupreki vsichko sme uspjali. Tova e vse bulgarska rabota. Kak da go napisha? Ne vigdam nachin, no tova trjabva da se znae. Po otnoshenie na g-n Cvetan Petrov. Moga li da pomolja da se opita, ako moge i ako vuobshte ima neshto zapazeno, da nameri kopie ot litzenza na Fanuc ... moge bi v tzentralnija archiv. Az njamam fizicheskata vuzmognost za tova. Mislja che e vagno da se razkrie kak se stigna do takiva niva na kopirane. Ne zavisimo kolko sa krali, facta che zavodite za izchislitelnata technika sprjaha proizvodstvo pochti vednaga sled 10.11 e svurzan s kopiraneto. Shte mu buda mnogo blagodaren. Kato bivsh R&D ingener na Fujitsu moga da kaga che za smjanata na vseki tranzistor se iskashe razreshenie i tova razreshenie ne se davashe dokato ne se izprobva i testva v laboratorijata ... Trudno mi e da povjarvam che tova neshto go ima v lizenzionnija digovor. No moge i da e taka ... vse pak Fanuc e bila druga divizia. Moite neshta se vnedrjavaha v Ojama. Pri smeneni komponenti koj plashta remonta i provalenata reputzja. Interesno ... Izvinjavaj za dulgoto pisane, nadjavam se ne sum bil dosaden :))). Vebar (беседа) 02:08, 2 декември 2015 (UTC)
- Здравейте, много се радвам, че се регистрирахте и освен това, че се ориентирате добре кога, какво и къде се пише тук. Веднага разбрах, че имате богат опит, който искате да споделите и това напълно отговаря на принципа за споделяне на знанието, който води редакторите в Уикипедия. Всъщност желанието ми да започна тази статия (и да попрочета какво вече е писано и публикувано) беше вдъхновено на първо място от споделеното от Вас в статиите за ИЗОТ 36С и Правец. Не смятам, че трябва да се мълчи по въпросите, които повдигате, напротив, само че имаме правило, че трябва да се отразяват само добре установени факти, а не лични мнения, спомени и впечатления. В този смисъл посочването на конкретни имена и соченето с пръст не са приети. Може би няма да е лошо да опитате да заинтригувате някой журналист (идва ми на ум Христо Христов), който да напише нещо по въпроса с копирането и последствията за България, а защо не и кой носи отговорността. Това ще ни даде основание да цитираме материала в подкрепа на твърденията в статията. Малко се съмнявам обаче, че някой ще се заинтригува сериозно за толкова отдалечени във времето събития. Все пак, дори и в този си вид статията дава някаква представа за отминалите времена (няма да се учудя, ако дори я цитират
като фактология). Искам да Ви окуража да допринасяте в същия дух, дълбоко вярвам, че времето поставя всичко на мястото му.--Ket (беседа) 17:07, 2 декември 2015 (UTC)
- Кет, mnogo trud si pologila r mnogo hubava rabota si svurshila. Ubeden sum che shte napishesh statijata. Shte ти бъда много благадарен ако ми помогнеш за неутралността. Поне за 1036 нещата да са като хората. Като се сетя с какво платихме за да работим като бели хора и се вбесявам. Opitvam se da ne mislja za tova i da vurvja napred. Не мога да бъда неутрален, годините не намалиха обидата. Но не съм само аз. Станка Начева направи 3 thou платката на ръка (!!!!) с най-ефтините материали. Изкараха я луда и я докараха до кофите за боклук. Luda ili ne platkata, kojato napravi 30 godini po-kusno raboti. Американците имаха 3 thou от 70-те години, но Станка беше единствената която дръзна да се качи на такава технология. Когато става въпрос за копиране говорим за технологична контрабанда защото производството е незаконно. Няма разлика между производство на фалшиви цигари и крадени компютри или крадени интегрални схеми. Това копиране беше поголовно и безнаказано и като всяко безнаказано нещо превърна инженерните ни кадри в технологимни мутри. Цялата административна и научна номенклатура (М. Димитрова, Боянов, разните министри и подобен слугинаж) от този период са именно такива технологични мутри, които си пишат мемоарите и просто лъжат. Те не правят разлика между правене и крадене. Prosto si tursjat opravdanie. Срам ме е да кажа, че съм ръботил с Боянов и към горд че му заявих в очите още 86-та че е измекяр (слугиня). Боянов хабер си няма от 1036. Той не се пребори дори и за конструктива на 1036. С негова благословия се краде ИЗОТ 1037С. V Pravetz krade 286, 386 i 486. Сега се крие зад гърба на 1036С. Затова той не е част от патентите. За 1036 - аз не знам друг български компютър, за който могат да се сложат на масата толкова доказателства за стойност. Нямам никакво желание да се хваля, no moge taka da zvuchi, и затова те моля за помощ. Не си обременена от "moja opit" :)))). Tzelta mi e поне да има някакъв положителен пример за децата ни, малък но da е там. Всичките тези заводи, обороти, печалби, велики неща на комунизма които бяха предназначени за индустриални престъпления и технологична контрабанда bjaha с право унищожени. Технологичната контрабанда не е трансфер на технологии. Моят опит няма нинаво значение за БГ, аз съм много далече. Това което Сребрьо Сребрев пише е вярно и честно (те си крадяха, но това искаха Дойнов и Марков). Drug put shte ti razkaga kakva kontrabanda beshe zamislil Markov 88-ma. Godini po-kusno se zapoznah s choveka kojto mu e prodal mashinata. Това което пише Боянов са глупости, включително и историята за системата за приземяване на "Буран"-а. Едно време се говореше, че е симулатор на "Буран"-а. Истината е че имаха достъп до документите на INMOS и от application notes (vsichko e na tozi website - www.transputer.net, vig Technical note 72-TCH-010-00 TN10 i 72-TCH-036-01 TN36) в който подробно беше описано всичко и направиха платка с 32 транспютъра (всеки прoцесор беше 9 чипа) и я продадоха на Зеленоград. За какво са я използвали руснаците само те си знаят. Документи няма, само слухове колко сме велики. Zatova na stranitzata na 1036 Bojanov e spomenat samo kato rukovoditel i modifikatzijata stana kogato toj se mahna. Za patentite go zaobikaljah, ignorirashe vsichko i vurteshe politiki, govoreh napravo s Generalnija Direktor. Хайде лека нощ, че много има за днес. :)))) Vebar (беседа) 21:18, 2 декември 2015 (UTC)
- Здравейте, много се радвам, че се регистрирахте и освен това, че се ориентирате добре кога, какво и къде се пише тук. Веднага разбрах, че имате богат опит, който искате да споделите и това напълно отговаря на принципа за споделяне на знанието, който води редакторите в Уикипедия. Всъщност желанието ми да започна тази статия (и да попрочета какво вече е писано и публикувано) беше вдъхновено на първо място от споделеното от Вас в статиите за ИЗОТ 36С и Правец. Не смятам, че трябва да се мълчи по въпросите, които повдигате, напротив, само че имаме правило, че трябва да се отразяват само добре установени факти, а не лични мнения, спомени и впечатления. В този смисъл посочването на конкретни имена и соченето с пръст не са приети. Може би няма да е лошо да опитате да заинтригувате някой журналист (идва ми на ум Христо Христов), който да напише нещо по въпроса с копирането и последствията за България, а защо не и кой носи отговорността. Това ще ни даде основание да цитираме материала в подкрепа на твърденията в статията. Малко се съмнявам обаче, че някой ще се заинтригува сериозно за толкова отдалечени във времето събития. Все пак, дори и в този си вид статията дава някаква представа за отминалите времена (няма да се учудя, ако дори я цитират
- Кет, много благоваря za vsichko, koeto pravish. Както вече писах много документи са унищожени и хвърчат всякакви цифри на ляво и на дясно. Всяка цифра трябва да има източник. Просто трий цифри без източник. Страницата добива вид, харесва ми. Маят мотив да участвам на тази страница е книгата на Милена Димитрова "Златните десетилетия ..." и реших че трябва да се напише истината просто заради нашите деца. Продължавам на латиница, нямам кирилица и пиша по памет. Редактирах цяла сутрин. Уморих се. Извинявай! Mnogo vagno e detzata ni da ne pravjat nashite greshki, a knigata e vuzhvala na tova kolko veliki sme bili edno vreme. Nikakuv analiz, nito ikonomicheski, nito politichecki, nito stopanski a Milena Dimitrova e bivshija predsedatel na suveta na direktorite na INKOMS. Bojanov, bivsh virektor na Pravetz. Razsugdenjata na Bojanov sa si chista proba kriene. Vsushnost se okaza che ne e vagno koj kakvo plavi, nito koj kakvo kazva da se pravi. Vagno e koj kakvo pritegava kato prava za proizvodstvo!!!! Kakvo pritegavahme 1990 godina sled 25 godini izchislitelna tehnika? Nishto, absoljutno nishto! Po otnoshenie na IZOT 1036C moga da ti kaga, che razrabotkata na 1036 ja platihme personalno skupo i pre-skupo. Vikaha ni v ofisa na DS v ЦИИТТ да даваме обяснение защо не крадем. Okaza se, che e pulno s donosi sreshtu nas. Kato ne mina nomera zapochnaha da organizirat partiini subranija (az ne sum bil nikoga partien chlen) za da ni poritzavat v bezstopanstvenost i tozi tormoz produlgi godini. Moeto semeistvo razbra tezi neshta predi 2 godini kogato edin bivsh kolega me popita "pomnish li ..." pred semeistvoto mi? Suprugata mi se vtreshti ... Pomnja, i to mnogo dobre. Kak da go napisha tova? Drugo koeto ne moga da napisha i razchitah ti da go iztriesh beshe che konstruktivnata dokumentatzij na 1036C e peravana na rusnatzi i japontzi. Predavaneto na japontzite e stanalo Sept. 1984 godina. Edin kolega mi go kaza, Stefan Karagjozov, sreshtna me pred patentna biblioteka na bul. Nasur (sega ne zanam kak se kazva bulevrarda) i mi kaza "Toku shto prisustvah na predavaneto na dokumentatzijata 1036 na japontzite." Tri mesetza sled tova se pojavi patenta na Toshiba za T1100 PLUS. Vremediagramata e "toch v toch" nashata. Ne znaeh kude e izpolzvan patenta do minalata godina kogato poluchih e-mail ot IEEE, v kojto se kazvashe che T1100PLUS e priznat za purvija laptop na baterii. Kupih ot interneta edin star T1100 Plus v nasipno sustojanie ot US. Popravih go, analizirah platkata i moga da vuztanovja po dati kak nashite patenti se okazaha v T1100 Plus. Konfiguratzijata na T1100 PLus e toch v toch 1036. Razlicata e che RAM-a e 16-bit. Monitora e LCD i tam ochakvah ASICa. Nashite neshta sa v dva ASIC ICs do protzesora. Napravih i snimka na platkata. Pusnat e na pazara Setp. 1986 i sa prodali T1100 Plus computri za 27 miliona za edna godina. Shemata ni e izpolzvana i v T1200. V BG ne vidjahme edna stotinkla zaradi hora kato ... haide da ne kazvam imena, makar che gi znam i znam kak e stanala rabotata. V Pravetz e imalo grupa japonski ingeneri da podgotvjat zavoda ... i ot tam pres DS. Poradi tazi prichina prioritetite na BG patentite v US bjaha provaleni. Narochno zabaviha podavaneto na patentite za da izgubim prioriteta i patenta na Toshiba da vleze v sila. Kogato vzehme patentite ne mogeha da povjarvat, che vupreki vsichko sme uspjali. Tova e vse bulgarska rabota. Kak da go napisha? Ne vigdam nachin, no tova trjabva da se znae. Po otnoshenie na g-n Cvetan Petrov. Moga li da pomolja da se opita, ako moge i ako vuobshte ima neshto zapazeno, da nameri kopie ot litzenza na Fanuc ... moge bi v tzentralnija archiv. Az njamam fizicheskata vuzmognost za tova. Mislja che e vagno da se razkrie kak se stigna do takiva niva na kopirane. Ne zavisimo kolko sa krali, facta che zavodite za izchislitelnata technika sprjaha proizvodstvo pochti vednaga sled 10.11 e svurzan s kopiraneto. Shte mu buda mnogo blagodaren. Kato bivsh R&D ingener na Fujitsu moga da kaga che za smjanata na vseki tranzistor se iskashe razreshenie i tova razreshenie ne se davashe dokato ne se izprobva i testva v laboratorijata ... Trudno mi e da povjarvam che tova neshto go ima v lizenzionnija digovor. No moge i da e taka ... vse pak Fanuc e bila druga divizia. Moite neshta se vnedrjavaha v Ojama. Pri smeneni komponenti koj plashta remonta i provalenata reputzja. Interesno ... Izvinjavaj za dulgoto pisane, nadjavam se ne sum bil dosaden :))). Vebar (беседа) 02:08, 2 декември 2015 (UTC)
- Ket, redaktirah statijata za IZOT 1036. Би ли я погледнала моля те. Мисля, че няма суперлативи и е независима, но това е само мое мнение. Ако нещо не ти хареса моля те коригирай го. Vebar (беседа) 07:45, 3 декември 2015 (UTC)
Поискани източници
Кети, първо много ти благодаря за помоща. Второ, в отговор на поисканите източници за твърдението, празни приказкиче ИЗОТ 1036C предлага идеи, които намират приложение в компютърната техника в продължение на поне 20 години напред, посочих източниците. Достатъчно е да кликнеш на източник [23] и той ще те препрати в US Patent Office. Това е списъка на всички патенти в US, които са цитирали патентите на 1036. Просто за разнообразие кликни на някой патент за да видиш коя фирма е цитирала патент на 1036. Патента на 1036 ще се появи в bold шрифт и срещу него името Turlakov. Това означава, първо че фирмата е трябвало да се защитава от 1036 и второ в случай на съд патентите на 1036 са доказателства за една от страните. Имай предвид, че патента е патент когато мине през съда. БГ никога не потърси правата си. Така че твърдението за 20те години напред не са хвалби, това са фактите. Ако считаш, че не е в стила на Уики направи както прецениш. Ти си администратор - трий, коригирай. Аз само предлагам. Благодаря ти. Vebar (беседа) 20:56, 3 декември 2015 (UTC)
Готово. Всичко е наред, сега е добре. Не съм администратор, редови уикипедианец съм, но това няма голямо значение--Ket (беседа) 04:47, 4 декември 2015 (UTC)
- Keti, procheti komentarite ot Moritz na tozi wesite http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=20242.0. Predi dve godini moi kolegi ot BG mi se pohvaliha s tazi kniga i kato ja prochetah poludjah ot vuzmushtenie. Edna godina si govoreh sam kato se seteh za neja i nakraja sednah i napisah tezi postingi. Zaradi tija postingi se nauchih da pisha na kirilitza s latinska klaviatura. Procheti gi i ako namerish neshto polezno gi izpolzvaj kato idei. Moeto mnenie e che tezi "memoari" sa ne samo vredni, te sa otrovni. Vtoro. kosmicheskata programa e mnogo sumnitelna rabora. Bojanov pishe che i az sum rabotel po neja, a az ne sum. Osven tova po neja ima samo sluhove ... dokumenti njama. Kak sa go izpolzvali rusnatzite - gospod znae. Spored men e dobre tova da se otrazi po njakakuv nachin ili da se iztrie. Kogato te praveha transputernata platka nie rabotehme vurhu aritmetichen procesor sus smeseni znatzi na tzifrite. Napravihme procesora, njamashe analog v sveta, no ne ni dadoha pari da za elementi i si ostana na hartija. Vebar (беседа) 19:09, 5 декември 2015 (UTC)
- Кети, в отговор на поискани източници за Magnuson копие на IBM добавих източник. Махнах фразата за ембарго на Швеция, но подледователността на събитията беше - дойде Каспър Уайнбъргър в София, показаха му ЕС 1037 при закрити врати, американците не можаха да различат българска от американска платка, събрахме им очите :)))), отидоха си и месец по-късно наложиха ембарго на Швеция. В БГ имаше само едно кратко съобщение в Раб. Дело. Мисля че беше 1985-та. Vebar (беседа) 11:11, 12 декември 2015 (UTC)
- Keti, procheti komentarite ot Moritz na tozi wesite http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=20242.0. Predi dve godini moi kolegi ot BG mi se pohvaliha s tazi kniga i kato ja prochetah poludjah ot vuzmushtenie. Edna godina si govoreh sam kato se seteh za neja i nakraja sednah i napisah tezi postingi. Zaradi tija postingi se nauchih da pisha na kirilitza s latinska klaviatura. Procheti gi i ako namerish neshto polezno gi izpolzvaj kato idei. Moeto mnenie e che tezi "memoari" sa ne samo vredni, te sa otrovni. Vtoro. kosmicheskata programa e mnogo sumnitelna rabora. Bojanov pishe che i az sum rabotel po neja, a az ne sum. Osven tova po neja ima samo sluhove ... dokumenti njama. Kak sa go izpolzvali rusnatzite - gospod znae. Spored men e dobre tova da se otrazi po njakakuv nachin ili da se iztrie. Kogato te praveha transputernata platka nie rabotehme vurhu aritmetichen procesor sus smeseni znatzi na tzifrite. Napravihme procesora, njamashe analog v sveta, no ne ni dadoha pari da za elementi i si ostana na hartija. Vebar (беседа) 19:09, 5 декември 2015 (UTC)
Количествени данни
За да се получи представа за обемите, има нужда от малко количествени характеристики – например брой произвеждани устройства по години или по вид. За съжаление в източниците се посочват почти изключително обобщени бомбастични числа, характерни за социалистическата лексика, като например стойност на цялата продукция, стойност на износа, реализирана печалба, а и те са все в тогавашни левове, което не дава никаква представа за реалните произведени бройки. Да не говорим, че нарочно съм избягвала въпроса за фокусите с индивидуалните цени на изделията и валутите по първо и второ направление, за което се налагат пояснения, тъй като тези неща са непонятни на редовия (съвременен) читател. Моля ако някой разполага с конкретни бройки за производството, да ги отрази--Ket (беседа) 21:16, 7 декември 2015 (UTC)
- Ket, на този въпрос може да ти отговори държавния Архив или Статистическия институт. Ако в мемоарите няма цитирани официални документи те са празни приказки на гузни хора, в края на живона им. Може да е неуважително и обидно, но така всеки може да си приказва каквото му е угодно. Бих желал да направя някои забележки.
1. Инвестициите не са причина, те са следствие. Така че липсата на инвестиции не е причина за залеза на електониката в БГ, а недалновидната стопанска политика (имам предвид кражбите на продукти) създаде много висока потенциална финансова задлъжнялост на отрасъла и го направи неатрактивен за инвестиции. Бих казъл, че това важи за цялата икономика. Инвестицията си е чиста проба кредит. И то кредит, който трябва да започне на носи печалба веднага. 2. Аз мисля, че ни е било подсказано да закрием предприятията защото в противен случай щяха да започнат дела за copywright и те щяха да фалират, но всички плащания по copywright делата щяха да се прибавят към държавния дълг. 3. COCOM – БГ е в списъците от 1949 г., така че ембаргото е от самото начало и практиката на копиране не е полуофициална, а от времето на Вълко Червенков и е идеологически оправдана. В интервю Григор Стоичков казва, че след посещението си в Япония Тато е казал „Ще крадете ли, ще купувате ли не ме интересува да развием техниката“ http://e-vestnik.bg/11240/grigor-stoichkov-zhivkov-kaza-kradete-kupuvayte-da-razviem-tehnikata/ Това е било много добре усвоена практика. Тази практика е наложена от руснаците на целия СИВ още в началото на 50-те. Проблемът за БГ идва от copywright, той важи навсякъде и е за много дълъг период, но защитава формата. В случая с компютрите защитава последователността от инструкции в програмата, не алгоритъма. Патентите са важни при агресивен износ. Ние сме изнасяли в СССР.Лошото е, че сега се опитваме да възстановим пъзела парче по парче и голяма част от номенклатурата (стопанска и научна) демонстрира изкривена и селективна памет (според мен лъже). 4. Икономическите практики в СИВ са подсъдни в условия на отворен пазар. Особено уговаряне на пазари и цени. Това пък идва от принципа разпределение на пазарите и задоволяване на потребностите, вместо както е на запад търсене и предлагане. Принципът на разпределение на пазарите и задоволяване на потребностите е много инерционен и това позволява 5 летните планове. На запад планирането е година да година. Аз мисля че тези неща трабва да се проучат и опишат. 5. честита Коледа и Щастлива нова година на всички. Живи и здрави да сте.Vebar (беседа) 21:51, 26 декември 2015 (UTC)
- Keti, kakvo mislish za razdela za kopiraneto? Mislja che stava dobre – taka si beshe edno vreme. Zatova avtorskoto svidetelstvo se broeshe samo kato publikatzija i nishto drugo. Vebar (беседа) 10:44, 14 януари 2016 (UTC)
- Моето мнение, както и преди писах на беседата ти, е че до голяма степен въпросите с интелектуалната собственост са предмет на други статии, тук са излишно раздути. Например разделът „Законова уредба на интелектуалния продукт“ си е направо за местене например в Интелектуална собственост или Авторско право. Друг кусур е, че твърденията не са подкрепени с външни източници, особено относно последиците от копирането, което граничи с оригинално изследване и не се толерира. В цялата статия пък има някои повторения, както и нужда от по-стегнат изказ, но чакам да мине малко време и ще прегледам текста отново. Положителното е, че в предаване на bTV миналата седмица нещата бяха показани горе-долу от същата позиция (без да ни цитират обаче), макар че фокусът в предаването е върху Правец с нотка на носталгия по великите времена и упреците са насочени към „разграбването на предприятията“ и отново Кирил Боянов дава експертното мнение.--Ket (беседа) 20:54, 14 януари 2016 (UTC)
- Видях клипа по bTV. Тъжна работа, тези хора никога не разбраха какво е станало и защо е станало. Заради такива като тези се опитвам да обясня какво и зашо стана. За мен мнението ти е важно и затова питам. Целта е 1. да дискутираме интелектуалната собственост от гледна точка само на компютърната техника. 2. да се покаже че копирането е официална държавна политика, основите на която са законодателно положени чрез укази и закони а не полу-официална практика. Ако е полу-официална практика защо създават УНР в ДС. 3. Да се покаже логиката на нещата, защото това което ни се случи си има причини. Съгласен съм с тебе, че граничи с оригинално изследване, но това е така защото за 27 години никой в БГ така и не разбра защо унищожиха предприятията ни, а отговора е прост. Защото нашата икономика беше държавно стимулирана контрабанда - проектите Монблан и Нева, ЕС 1037, ИЗОТ 1054, 55, 56, всичките Правешки компютри. Това никъде не се споменава. Контрабандата е навсякъде (самото доставяне на прототип е контрабанда, Сребрьо го описва), не само в изчислителната техника. Интелектуалната собственост като раздел е много обширен и би трябвало на дискутира съвременната уредба, а тя е доста различна. Поради тази разлика е по-добре да има препратка от раздел "интелектуалната собственост" към тази точка. Това, което е написано тук е история преди 30-70 години която е много специфична, погледната от определен ъгъл и не и е мястото в раздел "интелектуалната собственост". Този точка всъщност описва влиянето на законовата уредба върху изчислителната техника у нас. Ако се премести ще се загуби връзката между копирането и закриването на отрасъла, така както се загуби връзката между закриването на ДЗУ Ст. Загора и копирането когато се премести коментара в раздела за ДЗУ Ст. Загора. Все едно е изтрито. Кой ще се сети да прочете другия раздел. Не знам дали помниш, но усилията да се спаси ДЗУ Ст. Загора на правителствено ниво бяха огромни и пак ги закриха защото продължиха да крадът. Това си можеха и това правеха. Това е производствена култура. Ако се загуби връзката между копирането и закриването на отрасъла всъщност се принизяваме до нивото на Боянов "Ами те ни разграбиха предприятията, ние не сме виновни." Повторенията трабва да се махнат. Другото нешо е че Боянов и Милена Дмитрова не бива да се цитират. Това което пишат са си чиста проба глупости. 124.188.18.128 12:30, 15 януари 2016 (UTC)
- Моето мнение, както и преди писах на беседата ти, е че до голяма степен въпросите с интелектуалната собственост са предмет на други статии, тук са излишно раздути. Например разделът „Законова уредба на интелектуалния продукт“ си е направо за местене например в Интелектуална собственост или Авторско право. Друг кусур е, че твърденията не са подкрепени с външни източници, особено относно последиците от копирането, което граничи с оригинално изследване и не се толерира. В цялата статия пък има някои повторения, както и нужда от по-стегнат изказ, но чакам да мине малко време и ще прегледам текста отново. Положителното е, че в предаване на bTV миналата седмица нещата бяха показани горе-долу от същата позиция (без да ни цитират обаче), макар че фокусът в предаването е върху Правец с нотка на носталгия по великите времена и упреците са насочени към „разграбването на предприятията“ и отново Кирил Боянов дава експертното мнение.--Ket (беседа) 20:54, 14 януари 2016 (UTC)
- Keti, kakvo mislish za razdela za kopiraneto? Mislja che stava dobre – taka si beshe edno vreme. Zatova avtorskoto svidetelstvo se broeshe samo kato publikatzija i nishto drugo. Vebar (беседа) 10:44, 14 януари 2016 (UTC)
Ако позволите едно лично мнение - дори и нещата през онзи период да се бяха развили оптимално, крайният резултат рано или късно пак щеще да бъде същия. Пазарът на персонални компютри е типичен пример за "глобален пазар" където "големите риби" изяждат "малките" - като пример дори фирми като германската Siemens и италианската Olivetti бяха принудени да го напуснат. Казано по-цветисто - амбицията България да се намеси в този пазар беше "донкихотовщина от най-опасен вид" (Щефан Цвайг - "Магелан"). Усилията поне според мен трябваше ба бъдат насочени към малко по-други сегменти на електрониката - ЦПУ-тата например. Dino Rediferro (беседа) 17:40, 15 януари 2016 (UTC)
- Дино, всяко мнение е добре дошло, защото според мен има проблем с рамката на раздела. Затова искам поне едно точка до се изчисти и да бъде логично свързана. В този раздел никъде не пишем какви са практиките в СИВ - разпределение на пазари и договаряне на цени на държавно ниво. Нормални пазарни лостове като търсене и предлагане няма. Тези практики всъщност унищожават конкуренцията. Това не е просто донкихотовщина, а на принципа "и я моем". ЦПУ-тата са много чувствителен сегмент, част от ембагото. Погледни Toshiba-Kongsberg скандала в източник [31]. Става въпрос за износ на ЦПУ в СССР. Как ги хващат - подводниците на руснаците стават безшумни. Трябва добре да се разбере, че ограниченията на COCOM превръщат "трансфера на теэнологии" в контрабанда. Дефиницията на контрабандата е внос, износ и производство на забранени стоки. От западна гледна точка нашата икономика точно това прави. Губиме студената война (това е икономическа война) и нашите предприятия се унищожават както се унищожава фабрика за наркотици. Ако бяхме създали икономика, коато генерира стойност т.е. икономика която не краде, нещата щяха да бъдат други. Пример, приватизацията на Шкода. Целият отрасъл "Изчислителна техника" е създаден за да си платиме репаразиите от войната на руснаците. Това е описано от Христов в "Тайните фалити на комунизма". Силно ви препоръчвал да гледате документалния филм "Azorian: The Rising of K129" part 1 and 2. 124.188.18.128 22:21, 15 януари 2016 (UTC)
Икономически принципи на СИВ
Demar Stil, при социализма пазари няма. Преди да продължа се извинявам за правописните грешки, но нямам кирилица. Пиша на клавиатура с латиница и съм запомнил съответствието между кирилица и латиница. Първо опитайте на пишете така без грешки, после критикувайте. Поради тази тази причина грешки ще има, просто ги поправете. Обратно на темата. Пак повтарям, СИВ не е пазарна икономическа система. СИВ се основава на разпределение на производството и задоволяване на потребностите. Разпределението на производството се извършва на между-държавно ниво и след това на държавно. Целта е да не се "разпиляват силите". Цените се договарят в работните групи на СИВ. След това, страната производител доставя произведената стока. Всяка страна разпределя получената стоката както намери за добре, задоволява потребностите си. Пример, как се купуваше кола? Записваш се и ти дават номер. На базата на тези списъци се определяха потребностите. След 4 до 10 години (Трабант 4 години, Москвич - 7 години, Лада -10), номера ти излизаше и ти даваха една кола от марката за която си се записал. Това пазар ли? Цветен телевизор "Велико Търново" се купуваше само с връзки. Същото беше с пералните Перла. Дънки и маратонки се купуваха от Битака, което беше легализирана черна борса. Да сте чували за прехода към пазарна икономика в БГ? Защо БГ ще минава към пазарна икономика ако СИВ беше пазарна система т.е. ако в СИВ имаше пазари? В СИВ, тъй като става въпрос за договаряне на държавно ниво, финансовите потоци са големи и управлението им е тромаво - на ниво министерство. В СИВ и в частност в БГ не само пазари, но и коннуренция няма. Тя е забранена със закон (закона за изобретенията и закона за авторското право)! Да си спомняте, че няма частна собственост и има държавен монопол? Да си спомняте, че няма стокова борса и държавата е единствен собственик? Тези големи финасови потоци са много инертни и позволяват да се въведат 5-летните планове. Та да попитам, това ли е фактологична грешка?
За да Ви светне за какво става въпрос да продържим. На запад пазара се основава на принципа на търсене и предлагане. Конкуренцията създава потребности. Фирма идва на пазара с нова идея, хората я харесват и започват да я търсят. Няма предлагане и цената е висока. Други фирми пускат подобни изделия, предлагането се подобрява и цената пада. В този смисъл става въпрос за работа с малки финансови потоци създадени от потребителите (така е с всички стоки за потребление), които се управляват на ниво едноличен търговец, фирма, корпорация и т.н.. Тези малки потоци се управляват лесно и фирмите са гъвкави. Това не значи, че на запад фирмите нямат планиране. В годишните отчети се наричат road maps. Та да попитам, това ли е фактологична грешка?
Сега за програмните продукти в БГ. Пак повтарям, в БГ не са произвеждани операционни системи, тестови системи, технологични системи и системи за проектиране. Всичките системи от този вид, които са с български етикети на носителите, са всъщност оригиналните програмни системи със сменени съобщения. Имаше цяла дирекция в ЦИИТТ (около 200 души) която правеше само това. Базовото програмно осигуряване (firmware) също е много малко. Имаше изолирани случаи на писане на firmware, но отнемаше много време. Това, което се правеше в БГ бяха потребителски програмни пакети. Един въпрос - защо след 10.11 се появиха толкова пакети за счетоводство? Каква беше масовата програмна услуга? Кирилизация! От къде тръгна Датекс (продават касови апарати сега)? От кирилизацията! Та да попитам пак, това ли е фактологична грешка?
До ИЗОТ 1056С, ИЗОТ 1036С и ИЗОТ 1037С включително всички платки да проектирани на ръка с цветни моливи и след това кодирани за ЕМА плотер. До колкото си спомням, първите платки на ЕС1037 също са правени на ръка. През 1985 г. започна да се използва RECAL REDAC (сегашния ZUKEN) и по-късно Пламен Даскалов използва за ЕС1037 и матричните процесори P-CAP (в момента собственост на ALTIUM). Та да попитам пак, и това ли е фактологична грешка?
Поради тези причини, уважаеми Demar Stil, възстановявам редакцията. Ако искате можете да поправите правописните грешки. Ще ви бъда благодарен. Не възразявам да кажете нешата по-добре, но не ме обвинявайте в фактологички грешки.Vebar (беседа) 02:48, 15 април 2016 (UTC)