Беседа:Прогресив рок

Допълнение към статията

С не малка гордост показах материала на приятеля ми Калин Тонев, човек чието мнение за прогресив рока считам, за изключително компетентно и меродвно. Той ми изпрати следното мнение, което публикувам без никакви промени.--Kaligon 20:48, 5 февруари 2006 (UTC)

Kато цяло много добра работа.

За себе си мога да кажа, че не съм голям любител на някои термини – например – арт рок – това понятие се появява в края на 60 и живее до средата на 70-те и визира най-вече връзката на рок музиката с театъра и по конкретно се има предвид концертите на някои групи, които представят концептуалните си албуми именно чрез театрални ефекти – маски костюми и декори. Както знаеш твърде скъпа мания, която просъществува само няколко годни, в които прогресив рока е бил на мода – първите години на 70-те. С минаването на стила в друга пазарна категория тези по – специални ефекти изчезват, а с тях и този журналистически етикет – арт рок – т.е., той никога не бил свързан пряко с музиката. Понятието прогресив-рок го поглъща изцяло и развитието му довежда до множеството подстилове – може би за тях трябваше да кажеш повече.

Също имам резерви относно ползването на друго понятие в рамките на дефинирането на прогресив рока – рок опера. Всъщност това е жанр, в който в оперната форма се инкорпорират израните средства на рока. От гледна точка на формата, доколкото тя има концептуален завършек (както всяка издържана класическа музикална форма), да тя има общо с концептуалните албуми на някои прог групи (честно казано тази "концетуалност" в прог музиката винаги ми се е струвала твърде претенциозна, но това си е мой проблем). Разбира се първото име с което свързваме рок – операта е Андрю Лойд Уебър. Но виждаш, че произведенията му имат неразривна връзка със сцената, защото все пак говорим за опера. При прог-групите това не е точно така. В повечето от така наречените концептуални албуми само прокрадването на една обща тема се докосва до идеята за класическа форма (в текстово отношение групите постигат много по-голяма монолитност в тези албуми, когато просто се опитват да разкажат една история). Така или иначе гоненето на класически завършек във формата не е най- важното за прог-рока според мен.

Търсенето на нови хоризонти в музикалната картина, непрекъснато разширяващият се инструментален диапазон в аранжиментите и смесването на различни музикални епохи и композиционни техники (сериализъм, тапетна техника, минимализъм, колажна техника, додекафония – всичко това са прийоми на симфоничните и камерни композитори от 20-век, които образования и талантлив все пак прогресив музиакнт понякога удачно прелива едни в други, бихме могли също да споменем сюитната форма в класическия, а не предкласически смисъл – всъщност най-използваната в прог средите с нейната не толкова строго изградена многочастност- рамката от тема и реприза е най-често срещаното оформление в прог средите).

Важно е , че прогресив рока с моментната си широка популярност през 70-те успя да наложи и развие електронните музикални инструменти – истинската революция, новото в музиката, защото след експерименталното разрушаване на тоналния център от нововиенската школа, начело с Шьонберг – фактическото и определено стряскащо начало на развитие на авангардните техники – нищо кой знае какво учудващо не може да се случи с формата. Да не забравяме, че прог-рока е едно изкуство което ползва фолклорния ентусиазъм на масите и сблъскването му с академични постулати и тяхното модифициране- позволявам си тази своеобразна дефиниция Наздраве и доскоро!