Беседа:Правописна реформа на българския език от 1945 година
ОБЕКТИВНОСТ
[редактиране на кода]| „ | Правописна реформа на българския език от 1945 г. следва тенденцията от правописната реформа на българския език от 1921. Тази реформа е осъществена след въстанието на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели, които да разгледат възможността за осъвременяване на българския правопис. | “ |
Другари и другарки, като преписвате от в. "Реботническо дело", поне посочете годината и броя! Харесва ми патосът, но текстът създава впечатление, че Отечественият фронт е чакал да види какво ще отсъди комисията, преди да скопи българския правопис. Комунистическият печат започва да печата с новия (сегашния) правопис още преди 9 септември 1944 г. и на всички е било добре известно какъв погром се готви срещу правописа. Само за справка, при предходната „реформа“ на БЗНС се вдигат големи протести, а БАН въобще не приема промените, да не говорим за интелигенцията. Това, че никой не се е осмелил да протестира под съветски ботуш, не означава, че промяната е била приета радушно особено от грамотната част на населението.
Това е Википедия все пак, не доклад от пленум на ЦК, за да си служим с възхвали. Внесох промени и по-задълбочен поглед върху критичната гледна точка. --Moesian (беседа) 17:50, 11 май 2012 (UTC)
Като видях частта за клавиатурата на пишещите машини, се почудих да се смея ли или да подмина с отвращение. Това е типична илюстрация за съвременния българин - хем не знае, хем не ще да знае, хем иска да учи другите.Antonarset (беседа) 20:47, 15 август 2013 (UTC)
Критика на новия правопис
[редактиране на кода]В частта "аргументи против новия правопис" няма нито един научен такъв; повечето са политически. А научна критика може да се направи, защото новият правопис решава само два и половина проблема: писането на етимологично ѫ, писането на неми краесловни (а понякога и вътресловни: честьта) ерове, употреба на буквата с две четения ѣ: ту е, ту я.
Нерешен остава големият проблем на българския правопис: отбелязване на мекост и йотация пред звук ъ. В момента това се прави точно както се е правело и по стария правопис: с буква я, която се чете тук като а, ту като ъ. Това положение е не по-малко безсмислено от положението с ѣ. Не е променено и положението с двоякото четене на а ту като а (пета на крака), ту като ъ (глагол чета).
Аргументът с "махане на ѣ = предателството спрямо западните говори" не е сериозен; не бива да се разделят правопис и правоговор, а българският книжовен изговор изисква познаване на правилото за променливо я, независимо дали промяната се отбелязва писмено или не. Le chevalier (беседа) 21:17, 17 август 2013 (UTC)