Беседа:Пещера (град)
Община Пещера (17 472 ха) е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина. По дефилето на река "Стара река" минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат". На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с.Радилово и с.Капитан Димитриево. Град Пещера се намира на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София. На 16 км от Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов. Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството. От общата територия на Община - Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.
Климат Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12.6оС. Валежите са сравнително добри - от 670 до 680 л/кв.м. годишно.
Водни ресурси На територията на общината съществуват осем гравитачни извора с минимален дебит 20 1/8 и максимален дебит 42 1/8, сондажни кладенци с дебит 30 1/8 и един карстов извор с дебит 12 - 30 1/8. Водните ресурси в Община - Пещера са достатъчни за 100% водоснабдяване на населението, което е осъществено. Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале" "Перун", "Тъмра", "Св.Никола", "Св.Петка" и др. Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите. В средновековния период населението се е занимавало главно със земеделие, скотовъдство и дърводобив. В околностите са разкрити 7 мадана и голям брой вигни - топилни на желязна руда. Развиват се занаятите ковачество, бакърджийство, кожарство, железодобив и др. Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св.Димитър", "Св.Петка" и "Св.Богородица" в гр.Пещера, "Св.Марина" в Пловдив, "Св.Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера. Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището "Надежда" - през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски. В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера - Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.
Започнете дискусия за Пещера (град)
Беседите са мястото, където се обсъжда как съдържанието на Уикипедия да се подобри. Можете да използвате тази страница, за да започнете дискусия с други за това как да подобрите Пещера (град).
