Беседа:Патентен спор за ENIAC

Преместен пасаж от Джон Атанасов

Местя долния пасаж тук, за включване където му е мястото.--Ket (беседа) 01:45, 19 юли 2017 (UTC)

Готово--Ket (беседа) 18:30, 10 ноември 2017 (UTC)

Евентуална корекция + коментари

В секция "Кой е първият компютър" е включено следното: "Така компютърът на Самуел Б. Уилямс е първият универсален, автоматичен, електронен, цифров компютър."

Дори след упорито ровене из нета, не успях да намеря потвърждение за създаване на електронен компютър от гореупоменатия изобретател. Проектите в които е участвал, в Бел Лабс, доколкото мога да разбера, са за създаване на цифрови, но електромеханични, релейни компютри, а не електронни. Като референция за това може да се ползва и секция "Electro-mechanical computers" в публикацията:

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Mechanical_computer

Доколкото успях да разбера от търсенето из нета, С.Б.Уилямс е участвал най-малко в разработката на Model I, който предполагам е соченият във въпросното изречение компютър и който е включен в таблицата на електромеханичните компютри, в секцията упомената от мен по-горе.

За компютър преди ABC, който да е едновременно и електронен, и цифров, поне аз не съм попадал на информация. В случай, че някой има повече информация по горното, моля да сподели.

Колкото до направеното в статията разграничение между суматор и компютър, моят прочит е, че да, ABC е бил тясно профилиран във функциите си, определено специализиран, а не за обща употреба и универсален, но същевременно термина компютър във въпросните времена, се е ползвал доста свободно, за да описва различни устройства за автоматична обработка на информация, включително и други "не за обща употреба" компютри, преди и след ABC. Помислете си за термина "изкуствен интелект", който през последните десетилетия се ползва за множество различни практически приложения, някои за обща употреба, други тясно специализирани и същевременно имайте наум, че комуникационната среда за уточняване на терминологията днес, е доста по-различна от тогава.

Иначе, на базата на неизчерпателността на публикуваната онлайн информация за съдебното дело, уики статията е впечатляващо информираща. Доколкото успях да разбера, значима част от документите по делото са достъпни в хартиено кашониран вид, в САЩ, но не успях да намеря цифрови, общодостъпни копия на тези материали онлайн. Би било добре, да могат да се прегледат оригиналните текстове на съдебните искове, насрещни искове, протоколи по заседанията и другите движения по делата, представените доказателства и показания, за да може всеки сам да прецени по-добре, как съдът е интерпретирал обстоятелствата по делото и съответно е достигнал до крайното си решение. InsomniHat (беседа) 17:59, 2 август 2018 (UTC)

Здравейте, Благодаря за проявения интерес и коментара. Тази статия, както и тясно свързаните с нея Джон Атанасов и Компютър на Атанасов-Бери се оформиха в резултат на неколкогодишни приноси на няколко редактори, но основна движеща сила беше Потребител:Vebar, който допринасяше и от още няколко IP адреса, видно от историите на статиите. Казвам това, за да отдам заслуженото на тези, които направиха възможна новата (от българска перспектива) гледна точка спрямо историята на електронния компютър такъв, какъвто го знаем днес.

Конкретно на питането Ви - в статията за Лаборатории Бел е посочен съвсем точно патента на Самуел Уилямс - Williams S. B., "Electronic Computer”, US Pat. No. 2,502,360, filed Mar. 14, 1947, granted Mar. 28, 1950 continuation in part of US Pat. Appl. No. 454,467 filed Aug. 11, 1942; https://www.google.com.au/patents/US2502360. Всъщност има го и тук - в раздел Sperry Rand vs. Bell Telephone Laboratories.

Ще се радвам да се включите в писането по тази важна тема, като много интересно четиво са и всички беседи на статиите. Тъй като сте нов редактор, Ви препоръчвам да се запознаете с посочените препратки в приветствието на беседата Ви. Ако нещо не Ви е ясно, питайте--Ket (беседа) 07:48, 3 август 2018 (UTC)

Ket, благодарности за разясненията и насоките. Благодаря и за линка към патента. Бях затруднен, да разбера за кой компютър става дума и съответно преди да ми укажете линка, търсенията ми бяха за компютри предшестващи ABC по време на създаване. След по-задълбочен прочит, считам че успях да разбера какво се има в предвид с написаното във въпросната секция. В тази връзка, следвайки и указанията за новаци, в пясъчника на потребителя си https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:InsomniHat/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA , създадох предложение за промени във въпросната секция, като се опитах да го направя максимално прегледно, докато свиквам с особеностите при редактиране в уики среда. Не редактирам направо в статията, отчасти защото в настоящия си вариант редакцията ми не е достатъчно добра и отчасти понеже се засягат спорни моменти, които според мен изискват допълнително обсъждане. Ще съм благодарен за коментари по предлаганите от мен промени. Интересувам се от темата непрофесионално, като ентусиаст и целта на предложените промени в никакъв случай не е, да засегна някой от хората, които видно са положили значителни усилия да редактират статията до настоящия и вид. По скоро целта ми е, да споделя и моето виждане за това как би следвало да изглежда статията, за да е по-ясна и разбираема и за другите читатели - неспециалисти и ентусиасти. Един от въпросите, които имам във връзка с това е, дали подхождам правилно в случая или следва да направя нещо различно? InsomniHat (беседа) 02:53, 4 август 2018 (UTC)

Уикипедия е свободна енциклопедия, която всеки може да редактира. Не е необходимо предварително съгласуване на внасяните изменения и корекции с останалите редактори - презумпцията е, че всеки действа с добри намерения с оглед „изкристализиране“ на истината. Все пак е чудесно, че търсиш мнението ми - такова вежливо отношение е доста рядко и аз благодаря. Относно предложения текст - на мен корекциите ми се струват съвсем резонни и на място, т.е. - подхождаш правилно. Сега някои конкретики: Въпросът „Кой е първият компютър“ беше преднамерено сложен, за да се акцентира, че АВС не е първият, противно на утвърждаваното в България с десетилетия. Проектът не е завършен, защото машината никога не постига обявената задача да реши система от 30 линейни уравнения. Освен това идеята на Бери за перфорация на междинните резултати с електрическа искра води до много грешки. Накратко, не е постигнат работещ прототип, което е едно от изискванията за патентоване и това вероятно обяснява защо колежът не придвижва процедурата. Дори съвременната реплика може да решава само система от три уравнения и то не бива да се натоварва прекалено. Самият Атанасов се сеща за АВС едва след делото (измисля името компютър АВС през 1968) - преди това не го споменава изобщо, дори когато му е възложено ръководството на проект за компютър в NOL през 1945 г. Препоръчвам ти да прочетеш източниците, посочени по тази тема в Джон Атанасов. Действай смело.--Ket (беседа) 07:41, 6 август 2018 (UTC)

П.С. Забелязах, че ползваш мобилната версия на У - препоръчвам ти настолната, в мобилната няма реализирани всички улеснения за редактиране--Ket (беседа) 07:43, 6 август 2018 (UTC)

Здравейте, Кет. Благодяря Ви за отделеното време, препоръките и добрите думи. Разбирането ми за правилата считам е същото. Разлика е може би това, че в случая наблягам на следващия принцип, да не се действа безразсъдно. Ще се постарая за напред да балансирам според Вашата препоръка и последващо ще редактирам по-смело и предполагам в случай, че бъда коригиран, едва тогава ще пиша в дискусията.

Откакто уикипедия има мобилна версия и аз, в качеството си предимно на читател забелязвам някои разлики, които поне за мен са неудобства (достъп до някои подменюта или пък липсата на кутийки с определено съдържание в статиите). Любопитно ми е, от позицията на редактор, кои функции Ви липсват най-много в мобилната версия ?

Относно по-късното именуване на компютъра и прекъсването на работата по проекта, считам, че тези факти имат значение за биографиите на Атанасов и Бери, но едва ли оказват влияние на това, какви са били действителните качества на постигнатото от тях в началото на 40-те. Степента на завършеност от друга страна има отношение към горното и затова, когато засегнах въпроса, доколкото си спомням използвах фразата "достатъчно завършен". Определено трябва да формулирам по добре това основание и поравката може да е нещо от вида на "не е завършен по отношение постигането на проектната цел в пълен обем, но е завършен по отношение на основната си функционалност" или нещо от този вид, което да изяснява, кое може да се разглежда като завършено (опит за "изкристализиране" на практика).

Ще споделя и една аналогия, която може би ще разясни по-добре, защо считам, че проекта/устройството може да се разглеждат и като достатъчно завършени в много отношения.

Доколкото съм чел, като се създават чиповете на съвременнте процесори с множеството си нано елементи, не малка част от тези чипове, които минават през множество процедури на валидация, дефектират дотолкова, че не могат да работят на оптималния си проектен капацитет. Понякога цели функционални блокове се оказва че не работят, но тъй като в тези полуготови чипове са вложени вече толкова ресурси, те не се бракуват и изхвърлят, а се изолират неработещите блокове, настройват се с по-малка работна честота и се разчита на веригите за корекция на грешки и т.н. да се погрижат за останалите недостатъци, но това изделие също се продава като нормален процесор. Тези дефекти, се проявявали най-много при смяната на производствените линии, с такива от следващо поколение (примерно от такива за 45 на такива за 32 нанометрови чипове). В случая с ABC не е съвсем същото, но определено има нещо общо. eто и един линк, на който се обсъжда именно това: https://www.quora.com/Why-doesnt-Intel-scrap-i3-i5-and-make-i7-exclusively-thus-reducing-its-price

Относно патентоването и нуждата от работещ прототип, доколкото съм се интересувал, поне сега това не е изискване за патентоването. В работоспособен - да, но в смисъл на конструиран/реализиран физически - не. Поне аз не можах да намеря достатъчно ясно инфо как е било през онези години, но останах с впечатлението, че това условие и тогава е било такова. Доколкото знам, в днешно време на това се базира съществуването на патентните тролове. А работоспособността и приложимостта, доколкото знам се оценяват по множество процедури, засегнати в: https://www.uspto.gov/web/offices/pac/mpep/index.html и още една връзка https://en.wikipedia.org/wiki/Manual_of_Patent_Examining_Procedure , които съвсем не са безгрешни и доколкото си спомням, не са малко случаите на патентовани устройства, които не могат да се реализират дори на ниво прототип в последствие, а в случая с АBC прототипа е работещ, макар и в намален обем.

Относно БГ пропагандата по темата и неточната информация, заедно с неточното възприемане, мога да Ви уверя, че от моя страна оспорване на наличието им, нямате. Относно начина по-който това е отразено, може би ще предложа/направя някои промени по статиите. Може би сте запозната с това есе: https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Criticism , но аз едва вчера попаднах на него и считам, че съдържа препоръки, които биха могли да са полезни за евентуални промени по тази статия. Докато четях, направих и превод на по-голямата част от статията с препоръките за критицизма, който превод е в твърде груб, неформатиран и начален вид и затова за момента е пясъчник2: https://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:InsomniHat/Пясъчник2 (на практика, направих множество корекции на машинния превод, но поне според мен, все още е далеч от приличен, оказва се че ще трябва доста да почета за уики терминологията).

Разяснявам така подробно, не толкова от желание да се поражда спор или непременно да се съгласят другите потребители с изложеното от мен, а просто защото темата ми е интересна и защото иначе остават ключови моменти, ако не без отговор, то поне без балансиран такъв. В интерес на истината, от несъгласия с моите виждания май научих повече, отколкото от самите статии и източници. В случай, че тази дискусия допринесе за една още по-добра статия по темата, аз ще се радвам, но дори да си остане в сегашния си вид, поне за мен, статията (по-скоро серията от статии) е интересна и полезна, независимо от несъгласието ми с някои моменти. Със здраве!--Предният неподписан коментар е направен от InsomniHat (приноси • беседа) 01:30, 7 август 2018‎