Направо към съдържанието

Беседа:Откак се е, мила моя майно льо

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Виждала съм няколко варианта за назоваване на тази народна песен (във връзка с регионални особености), но никога това: „Зазоряване“. Откъде се е появило?--Randona.bg (беседа) 20:31, 19 март 2020 (UTC)[отговор]

Може ли още една молба за корекция на заглавието? Поради 17-сричната структура на песенния стих началото трябва да бъде или Откак се е... (= на миладиновското Откак ся е... или другаде срещаното Откак са йе), или пък Откога са й (са й се пее като една сричка)... – т.е. да съдържа 4 срички, а не както сега 5.
Народните песни по принцип нямат заглавия, изследователите им ги слагат условно, особено когато в един цикъл има няколко по темата, за да ги отличават. Затова песента се среща като „Цар Шишман“, „Цар Шишман на Софийско поле“, „Цар Шишман и млад юнак на бой с татари“ и др., но най-правилно в нашия случай е по първия стих.
Съгласни? --Randona.bg (беседа) 10:31, 22 март 2020 (UTC)[отговор]

Народна или не

[редактиране на кода]

Нормално е в една статия да се излагат различни становища по един въпрос, обаче е хубаво да са подкрепени с достоверни и по възможност автентични източници. Дотук всъщност имаме две автентични мнения – на Николай Аретов и на Анчо Калоянов (за когото защитата на автентичността ѝ идва от съпоставката между фолклор и литература през Възраждането). Източник като Фолклор ТВ е несериозен, няма гаранция за достоверност, че мнението на Николай Кауфман е било такова, при това той е музиковед. Източникът Ифандиев, първо, препредава мнение на проф. Динеков, без да цитира къде го е изказал, което не е ОК; второ, ако приемем, че е така, всъщност единствените цитирани думи на Динеков са, че „Някои са склонни да се съмняват в автентичността на тази песен“ и че понеже не се знае откъде е записана, това „дава основание на някои да се съмняват“. Проф. Динеков беше изключителен учен и човек и ми се струва изключително грозно Ифандиев да го използва за внушения, защото следват чисти спекулации на самия Ифандиев – да сме се съгласили, че заглавието на Миладиновия сборник не говорело за оригинален фолклор! (ми не, няма :-D) и че всъщност Миладинови са фалшифицирали народни песни по намеса, „дали не и финансова“, на руския славист Григорович, което ми се струва направо скандално. Всъщност смятам, че Ифандиев въобще не трябва да е тук. Накрая да кажа, че песента е включена във всички академични издания като народна; нищо лошо да се спомене, че има и други мнения, но посвещаването на една трета от статията на мнения на Фолклор ТВ и Ифандиев ми изглежда прекалено.--Randona.bg (беседа) 14:20, 24 март 2020 (UTC)[отговор]

Здрасти, Jingibyǃ Какво си направил със статията? Омотал си текста с бележките и си махнал мнението на Николай Кауфман, което може и да не е меродавно, но заслужава да се чуе, като мнение на познавач на българския фолклор. Моля те, коригирай си редакциитеǃ Иначе по темата има доста материал и може да направим статията много добра.--Кочев (беседа) 17:42, 25 март 2020 (UTC)[отговор]

Здравейте и двамата! Извинете за намесата, но полюбопитствах кой е възразил и се сетих да погледна тук ;-). Кочев, възхищавам се от знанията Ви, откакто преди време ми отговорихте за Кукушкия архив. В случая, доколкото схващам, проблемът не е, че мнението на Кауфман не заслужава да се чуе, а че първо аз се усъмних доколко достоверно е предадено то от Фолклор ТВ (хич не ми звучеше смислено, усъмних се и в телевизията, и в Кауфман), а после Jingiby е намерил друг източник, че мнението на Кауфман е точно обратно („открих друго становище за мнението на Кауфман по отношение на тази песен, а именно, че тя възниква през 14 век“). Сигурна съм, че двамата можете да направите много добра статията – това е целта, затова я оставям на вас. Поздрави!--Randona.bg (беседа) 12:35, 26 март 2020 (UTC)[отговор]
Чак сега успях обстойно да изчета беседата и се съгласявам, като цяло с позициите на Randona.bg, на която благодаря за добрите думи. Явно Jingiby въобще не е схванал моето послание. Всяка редакция трябва да се обмисля добре, а не да се копипейства всичко, което ти попадне по темата. Ще редактирам статията когато и колкото мога, разбира се с усилията на всички вас. Заглавието трябва да се обмислиǃ Добре е да чуем и други мнения.--Кочев (беседа) 07:51, 28 март 2020 (UTC)[отговор]
Поздравления за активността и издирените източници. Личното ми мнение и мотивация: аз разбирам енциклопедичността на Уикипедия като стил, според който изброяваме всички познати научно-обсоновани позиции и оставяме читателя сам да направи заключението си. Уикипедия не е място за публицистични разсъждения или квалификации от типа "Изказвани са съмнения в автентичността на песента." Ние събираме и редактираме, не сме автори на статията. Ако някой от нас решава коя информация е недостатъчно валидна и обоснована, то това следва да става след съобразяване на правилата за разграничаване на научната информация от fake news. Благодаря и поздрави, Litev (беседа) 21:05, 28 март 2020 (UTC)[отговор]
Изказвани са сериозни съмнения в автентичността на песента може би е по-добре? Jingiby (беседа) 06:11, 29 март 2020 (UTC)[отговор]

За мнението на проф. Петър Динеков

[редактиране на кода]

Прочетох предговора, написан от проф. Динеков към изданието на Миладиновия сборник (Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. 4 изд. под редакцията на Петър Динеков. София, Български писател, 1961). На стр. 26 Динеков съвсем ясно е написал мнението си (цитирам изцяло): „В сборника е поместена популярната песен за Иван-Шишман „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорило“ (№ 58), чийто стихове звучат бодро и мъжествено. В публикувания текст отделни изрази имат литературен произход, но основата на песента е безспорно народна.“ Хайде пак: „безспорно народна:-). Така че предлагам всякакви спекулации, че според Х или Y проф. Динеков изразявал съмнения в народния произход на песента, да не се включват повече, ако не са подкрепени с точни цитати с източник професора. Ако си е променил мнението – къде, кога. Другото е злоупотреба с името му. --Randona.bg (беседа) 10:10, 9 април 2020 (UTC)[отговор]

До, но очевидно не сте прочели какво пише в статията тук за мнението на Динеков. Jingiby (беседа) 11:48, 9 април 2020 (UTC)[отговор]
Напротив, прочетох: „Петър Динеков изразява съмнения относно неподправения народен характер на тази песен.“ Което означава, че тя има подправен народен характер, т.е. е подправена, а не народна. Така се разбира – и съответно е сложено в раздела на съмняващите се в автентичността на песента. Jingiby, нима наистина сте против да се цитират само лично изразени от авторите мнения, а не препредавания тип „Агенция ЕЖК каза“ („една жена каза“ – условно, може и да е мъж-професор)? Аретов цитира ли къде точно и какво точно е казал Динеков, та да се направи проверка? Нищо лично към него, но не приемам „вервайте ми“. --Randona.bg (беседа) 12:31, 9 април 2020 (UTC)[отговор]
Очевидно е, че Динеков смята, че песента е народна, но към нея има и добавки, тоест не е изцяло автентична във вида в който е станала известна. Jingiby (беседа) 12:39, 9 април 2020 (UTC)[отговор]
Да, само че в статията това е сложено в коренно различен контекст. --Randona.bg (беседа) 12:42, 9 април 2020 (UTC)[отговор]
Така е по-добре, но още по-добре е да цитираме самия Динеков, защо е нужно препредаване? Ще го направя конкретно при Миладиновския вариант, за който се отнася, вижте дали ще одобрите.--Randona.bg (беседа) 12:53, 9 април 2020 (UTC)[отговор]