Беседа:Народна република България

Народна Република с/у Народна република

Коректният правопис не е ли Народна република България? --Спас Колев 12:37, 1 септември 2005 (UTC)

Точно така си е според мен, това да не е английско заглавие на песен. --Tzeck 13:49, 1 септември 2005 (UTC)

Опитвайки се да разбера как е правилно, вижте на какво налетях в Аписа.

"КОНСТИТУЦИЯ на Народна република България

Обн., ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г., изм., Изв., бр. 89 от 7.11.1961 г., ДВ, бр.   97 от 10.12.1965 г., изм. и доп., бр. 89 от 19.11.1969 г., отм., бр. 39 от  18.05.1971 г.

Глава I
Народна Република България
Член 1
България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена  в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.
Член 2
В Народната Република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа." Darsie 13:56, 1 септември 2005 (UTC)

По време на референдума 1946 няма политическа сила, вкл. и опозицията, която да е за монархия. --Vladko 19:51, 7 декември 2006 (UTC)

Ами гледам в гугъла се среща и по двата начина по много, ама като че ли с малко "р" го срещнах по-често, а и от това дето съм го учил едно време по български заедно с моята си логика си мисля, че правилното е Народна република България, пък на различните места могат да го интерпретират по различен начин. А и примерно Обединеното кралство тук в Уикипедията е с макло "к", та защо тогава Народна република да е с голямо "р". Все пак републиката се нарича България (а не монархията, султаната и т.н), а не държавата - Република България. --Tzeck 15:12, 1 септември 2005 (UTC)

Правилното е „Народна република България“ (тоест „република“ с малко Р) според нормите на книжовния български език. Крайно време е да сменя името на статията и да внеса нужните поправки в нея. --Elkost 14:30, 1 януари 2007 (UTC)

Пак ли старата тема??? Нали се разбрахме абревиатурите от времето на социализма да ги изпизсваме с главни букви ЧССР, ПНР, КНР, ДКМС и така нататък... --Пакко

Темата си е актуална, докато не се изчисти грешката. Главните букви сде подразбират в съкращенията на БГ (за разлика от други езици). Тук обаче става дума не за съкращенията, а пълното (несъкратеното) название да се изписва правилно, тоест „република“ с малко Р.--Предният неподписан коментар е направен от Elkost (беседа • приноси) 17:21, 1 януари 2007 .

химн на България (1950-1964)

вж. Българийо мила--Фипс 00:36, 27 декември 2009 (UTC)

"Държавните и партийни дейци изразходват обаче неправомерно много пари за построяване на свои вили и ловни резиденции в страната."

Определете "неправомерно много", посочете източници с цифри и факти, приведете твърдението в енциклопедичен стил. Считам, че в този си вид твърдението няма място в уики. --GURU 13:21, 4 ноември 2009 (UTC)

мдам прав си. то е тендензиознно.--Vammpi 19:23, 4 ноември 2009 (UTC)

Нужна ли е отделна статия?

Необходимо ли да се създава статия, която отразява отделен период от развитието на България, но по начин, който създава впечатлението, че става въпрос за съвсем отделна държава? Между НРБ и РБ няма никаква разлика, освен в управляващите. Все едно да отделяме България при управлението на Станишев и България при Борисов! Създадени са категории за енергетика на НРБ, икономика на НРБ, не знам какво още за НРБ, но тези неща са и на РБ. Предлагам промяна в облика на статията, за да се премахне това впечатление. Murderdoll1122 07:26, 7 септември 2011 (UTC)

Един от критериите за необходимост (донякъде субективен) е наличието на статията в чуждоезичните уикита. Ако видиш списъка вляво, статията я има на над 20 езика. От друга страна, подобна е ситуацията със СССР например, който поради коренно различната система на управление, устройство, икономика и др. се нуждае от отделна статия, единствено поради своята мащабност. И за последно, ако видиш най-долу, статията е категоризирана в „История на България (1945-1989)“, а не в отделна кат. „НРБ“. Поздрав --Василчо 07:50, 7 септември 2011 (UTC)

Според мен НРБ си има място като статия, защото се отнася до точно определен период от историята. По същия начин имаме различни статии за Германия през различните периоди на историята. --Лорд Бъмбъри 13:01, 7 септември 2011 (UTC)

Неутралност

Липсва информация за съпротивата и народните съдилища. Пример Антикомунизъм в България 1944-1989 г., Народен съд, Възродителен процес, Независимо дружество за защита правата на човека и само част от нелегалните организации: „Първи легионерски център“ през 1946 г., оглавяван от Илия Минев, Влахинската конспирация, Пловдивската, Кюстендилската, процесът през 1947 г. срещу Никола Петков, Асеновградската през 1948 г. – най-голямата в България с 13 смъртни присъди, „Втори легионерски център“ с 12 смъртни присъди през 1948 – 1951 г., процесът срещу членовете на ЦК на Социалдемократическата партия, Сливенската, Габровската, Добричката, Новоселската, Видинската и десетки други нелегални организации през периода 1948 – 1953 г., сред които шест конспирации в Панагюрище. ... Други десетки хиляди от членовете им бяха изпратени във всичките 22 затвора в страната. Още повече бяха тези, които потънаха без присъди в концлагерите, добили печална слава – Куциян, Богданов дол, редица мини и каменни кариери, Белене, Ловеч и др. Десетки хиляди семейства бяха интернирани, разпиляни и разбити. източник --Vammpi 22:53, 12 януари 2012 (UTC)

Статията за съжаление е абсолютен миш-маш от няколко (две?) противоположни перспективи. Създава някаква фрагментарна и шизофренна представа за миналото. Особено дразнещи са очевидни забележки, приличащи на заяждания, вмъкнати след твърдения, които явно изглеждат опасно неутрални на огнедишащите антикомунисти. Примерите са твърде много и просто не знам дали си струва да се редактира статията. Поне ще дам един - след описанието на Народния съд някой е вметнал, че "за сравнение" на Нюрнбергският процес са съдени 19 души, от които са осъдени на смърт 12. Сравнението е безумно и единствената му цел е да постави в абсурдна светлина народния съд. В Нюрнберг се съдят само най-висшите нацистки лидери. Реално сравнение са процесите за "денацификация" във всички европейски страни, в които е имало колаборационизъм - Франция, Холандия, Белгия, Югославия, Гърция, Чехословакия и пр. Там съдените и осъдените са десетки хиляди. Холандия например осъжда 14,500 души, от които 109 на смърт. В самата Германия (и в Австрия) процесите са срещу 3,660,648 души. За какво си говорим? Статията е изключително аматьорска в момента.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 95.42.111.66 (беседа) 00:44, 3 декември 2017‎

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника.--Ket (беседа) 09:23, 3 декември 2017 (UTC)

Сравнението с държавите, окупирани от Германия в периода 1938-1945-а е некоректно, тъй като България е неутрална или съюзник на Германия в този период - не може да има колаборационизъм без окупация. В този смисъл Народният съд наказва български граждани за това, че са проявили гражданска доблест и са отказали да бъдат колаборационсти (т.е. да извършват антибългарска дейност в полза на чужда държава). Единствените документирани колаборационсти в България в онзи период са били БКП с Работническа партия (БРП), които по-късно заедно с държавата-окупатор - Съветския съюз - организират Народния съд.

Заради тази основна разлика смятам, че сравнението с "денацификационните" процеси в бившите окупирани от Германия държави, омаловажава антидържавния и антихуманния характер на Народния съд в България и това сравнение трябва да бъде премахнато. Поздрави, --Dido3 (беседа) 15:52, 4 декември 2017 (UTC) (регистриран потребител на Уикипедия)

Дата за края на НРБ

Преместено от У:Р. --09:47, 1 април 2012 (UTC)

---

Ако е прието че НРБ е основана през 1946 с премахването на монархията и провъзгласяването на Б-я за народна република, но преди приемането на Димитровската конституция (1947), то на коя дата трябва да се счита че официално престава да съществува:

а) 10 ноември 1989 - със свалянето на Живков

б) 15 ноември 1990 - с преименуването на НРБ в РБ

в) 12 юли 1991 - с приемането на новата конституция

г) друго

--Василчо (беседа) 12:00, 19 март 2012 (UTC)

НРБ и РБ са имена на една и съща държава, която не е преставала да съществува. Променя се само името на държавата, и то от датата на преименуването, ако това е датата която си посочил в б."б". LeeKeoma (беседа) 15:43, 19 март 2012 (UTC)

Да, че е една и съща държава не споря, въпросът ми беше породен от факта, че в момента, в уводния шаблон на статията има информация за основаването, но не и за прекратяването на НРБ. --Василчо (беседа) 17:27, 19 март 2012 (UTC)

НРБ и РБ са имена на една и съща държава, то по тази логика и Царство България, Княжество България и НРБ и РБ са една държава и се променя само името на държавата?? Що за логика? след НРБ имаме нова държавна система, не само ново име, но нови органи, нови фукции, разделяне на властите цял нов държавен строй - т.е. нова форма на държавно управление и ново държавно устройство.--Vammpi (беседа) 19:55, 19 март 2012 (UTC)

Б-я от 1878 има съвсем различна територия (напр. Санстефанска, в която влизат днешна Македония, части от днешна Сърбия,...) докато през 46-та не се променят границите, а само името. --Василчо (беседа) 21:52, 19 март 2012 (UTC)

Формално погледнато „15 ноември 1990 - с преименуването на НРБ в РБ“ доколкото тогава се променя името на държавата. Нито една от промените в държавното управление не се случва за един ден, но по отношение на името с което една държава се самоопределя датата е ясна. --Сале (беседа) 23:08, 19 март 2012 (UTC)

Vammpi, ако твърдиш, че промяната на формата на държавно управление или държавния строй или конституцията поотделно или заедно унищожават досегашната и създават нова държава ще влезеш в доста дълоки спорове от областа на историографията. Най-малкото ще трябва да оспориш понятието Трета българска държава и ще трябва да наложиш точна дефиниция на самото понятие държава, каквато доколкото знам в международното право не съществува. Дори ООН не използва точна дефиниция така, че дори и към тях да се обърнем няма да вземат отношение по въпроса. --Сале (беседа) 23:08, 19 март 2012 (UTC)

Държавата не е въпрос на строй, име или територията, а по-скоро на суверенитет (дори номинален). Все още никой не говори за четвърта българска държава - говори се за първа българска република (народната), но пак в периода на трета българска държава. За НРБ, доколкото може да се каже, че е "основана", може да се каже и че "престава да съществува", когато се сменя името. Може би е най-добре да се изброят поетапно промените. Самото държавно устройство се смени с приемането на сегашната конституция (не мога да се сетя дали правиха някакви промени в старата - предполагам, че не са имали мандат). Skl1750 (беседа) 00:33, 20 март 2012 (UTC)

Tова е глупаво няма начало и край на държавата,изпускането на думата "народна" по никакъв начин не променя българската държава. -подобни датировки са безсмислени!!!Aladin (беседа) 05:43, 20 март 2012 (UTC)

@ Сале, съгласен съм почти с теб. Страната е България, но държавата е НРБ. Ако искаш да влезеш в спор по политология няма проблем. Моето виждане е в шаблона да не пише дата, защото просто няма точна (или ако е една от горе изброените да се посочи изтоник). Но според мен то си е процес продължил 2 години и завършил с избирането на парламент, место управление и президент. НРБ е наследена от РБ и толкоз, но на Василчо не му хареса тази теза и затова попита общността за точна дата.

@ Skl1750 Държавата за да има суверенитет (дори номинален) трябва да има територия, народ и държавна власт. Последните три са и класически белези на една държава (дефинирани от Георг Йелинек - de:Drei-Elemente-Lehre, en:Georg Jellinek In 1900 he compiled his main work, the General Theory of the State.). Допълва се и от държава е: Политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, както и територията, върху която се разпростира тази организация; страна.[1]--Vammpi (беседа) 08:46, 20 март 2012 (UTC)

Vammpi, не разбирам какъв е проблема с точната дата! Държавата е преименувана от НРБ в РБ и точната дата на преименуването се знае. Това е факт - ясен, конкретен и с лесно откриваеми източници. Вместо това ти предлагаш да въведем понятия „начало“ и „край“ на съществуване на размит термин какъвто е държавата? Това би било оригинално изследване. --Сале (беседа) 09:59, 20 март 2012 (UTC)

Изхождайки от тезата, че страната е България (лично за мен с начало 632г.), а държавата = политическа форма за организиране на обществото (държавен стой или държавно устройство, т.е. може да е монархия, народна република, парламентарна република, диктатура и т.н.): Т.е. да дадем две дати (преименуване на Царство България? и преименуване на НРБ) като начало/край на (нови)държави, въпреки че остава да си действа старото държавно устройство? Освен че искам източници (!, ако ги има няма смисъл да дискутираме), то според мен не може тези две дати да съпоставят: 1.) На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България, но има и прехождащи и съпровождащи действия на тази дата, като най-вече референдум за отхвърляне на монархията и с това чрез провъзгласяването на НРБ се обявява нов държавен стой (начало на нова държава). 2.) При „преименуването на НРБ в РБ“ не се променя нищо, не се обявява нищо, само се зачерква думата народна, докато държавния стой си остава същия до приемането на новата конституция, която не само обявява какъв ще е, но и въвежда нов държавен стой. Т.е. държавата продължава да съществува, но с променено име но каква е тази република - народна, парламентарна, президиална, федерална, ислямска и т.н.? Т.е. стария държавен строй продължава да съществува до въвеждането (или поне обявяването) на новия парламентарен държавен строй с име Република България..--Vammpi (беседа) 10:35, 20 март 2012 (UTC)

@ Vammpi: ... но на Василчо не му хареса тази теза (не му хареса тезата в първата ѝ наложена и недискутирана форма, иначе самата теза не съм я отрекъл).

Във всеки случай, мисля че най-доброто и компромисно решение е, както казва потребител Skl1750, да се изредят датите. Така биха удовлетворили както читателите, смятащи че то е дългогодишен процес (1989-1991), така и тези, за които "краят" е просто статичен исторически момент. А източници ще се намерят, това да е кусура. --Василчо (беседа) 13:07, 20 март 2012 (UTC)

Въпросът е ясен и е чисто правен, нека "юристите"-любители да си спестят ненужни упражнения по далечни за тях теми. LeeKeoma (беседа) 14:11, 20 март 2012 (UTC)

Коректни източници

Двата източника които се цитират няколко пъти

"Иванов, Мартин. Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963-1989 г.. София, ИИБМ/Институт „Отворено общество“, 2008"

и

"Знеполски, Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008"

не са неутрални, не са научни и са като цяло ненадеждни. Те са работи на спонсорирани отвън мозъчни тръстове, за които е характерно прокарването на точно определени идеи и политика без оглед на фактологията. Характерно е също и ниското качество на техните творби, стигащо до манипулация и недостоверност. Пример са самите заглавия които включват словосъчетанието "българският комунизъм". Комунизъм в България не е имало! НРБ беше социалистическа страна! При такава фалшификация в самите заглавия, смятате ли че съдържанието ще е достоверно? Другата стандартна грешка е плановата непазарна икономика да се оценява с методиките на пазарната икономика. Такива опити са несъстоятелни. В частност, на държавно ниво "загуба" не може да се дефинира тъй като страната сама създава финансовият си капитал и сама го инвестира и той може да се увеличи само ако тя го увеличи, но това не е печалба, нито е загуба ако го намали. Затова словосъчетание като "...да привлича и използва финансов капитал..." е безмислено. То изхожда от сегашното положение на повечето страни в света, при което заемат конвертируема валута за да "покриват" стойността на парите си или за други цели. При съществуването на соц блока такова "покритие" е безмислено. Затова предлагам тези два източника и свързаните с тях текстове да се махнат и да се търсят алтернативни източници.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 193.149.11.232 (беседа • приноси) .

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки, че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки — вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника. --Василчо (беседа) 07:38, 20 май 2012 (UTC)

Авторите са хабилитирани преподаватели, известни на академичната общност. Ако сте прав, не би било трудно да цитирате академични публикации, които оспорват техните твърдения. --Спас Колев (беседа) 12:19, 22 май 2012 (UTC)

Това, че име се плаща отвън не значи че не са като цяло ненадеждни или неутрални. Дане би хора който цял живот да били в БКП или част от ДС да са неутрални.--Vammpi (беседа) 17:43, 22 май 2012 (UTC)

По принцип няма изискване за неутралност на източниците - просто трябва да бъдат изложени всички релевантни гледни точки. Ако има други гледни точки, подкрепени с източници, ще се добавят и те. --Спас Колев (беседа) 18:08, 24 май 2012 (UTC)