Беседа:Мусала

Разни

Връх Мусала се намира в Софийска област? --Ванка5 21:20, 26 март 2006 (UTC)

В Софийска област е, но е почти на границата с Кюстендилска и Благоевградска област. Много се изнедах, че името на върха имало турски произход. -- Botam 22:55, 24 май 2006 (UTC)

--- Откъде са данните, че Мусала е 2971 м. висок? Това е огромна разлика от 2925. Колко са високи тогава Вихрен и Олимп? Ако информацията не е супер официална трябва да се промени височината на досега разпространените данни, именно 2925 м. Boll Weevil 15:56, 14 септември 2006 (UTC)

Моля за източник за предложените параметри. Дотогава смятам, че е съобразно да се публикува досега известната надморска височина. Върхът административно 100% наистина е в софийска област - в община Самоков.--Svik 22:46, 15 септември 2006 (UTC)

За височината - 2925 м и 40 см, това е официалната кота на върха. Позволих си да го вмъкна :) --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 87.126.23.202 (беседа • приноси) 13:49, 13 август 2007.

За продължение на темата с височината, вж. по-долу. — Лъчезар • Б/П 20:36, 30 януари 2010 (UTC)

Етимология

Откъде е сигурно, че това означава името. Според проф. Георги Балтаков, който е участник в комисията по преименуване на турските географски имена по време на Възродителния процес, нито един от тюрколозите и арабистите в страната не е доказал, че името означава близо до Аллах и затова името си остава Мусала, поради липса на научно доказана връзка с исляма и османското присъствие...схващането е по-скоро в резултат на местни имтерпретации. Освен това...мисля, че е по-удачно, ако все пак се приеме тази хипотеза за име...да се преведе "Близо до Бога"Romel 13:37, 4 февруари 2007 (UTC)

Превода по тоя начин е леко фриволен. Има си такава дума, очевидно в религиозен конекст, на молитва. Като цяло вероятно значи специфична молитвена рогозка или място за молитва в джамия. Това обаче някой спец-арабист ще е добре да го поразрови. (и не по начина, по който са го правили преди 25 години) - виж http://lookwayup.com/lwu.exe/lwu/d;w=musallah/n/20000149, http://bs.wikipedia.org/wiki/Musalla, http://en.wikipedia.org/wiki/Prayer_mat --Dido3 09:27, 29 май 2008 (UTC)

Ударение

Ударението наистина ли е на първата сричка? Винаги съм го произнасял МусаЛА. --Александър Бахнев 07:01, 30 март 2009 (UTC)

Ударението е на последната - както си е правилно на турски и както пише и в първият ми попаднал източник Енциклопедия България.--Мико 07:06, 30 март 2009 (UTC)

Височина

Колеги, нека се спрем на височина 2925 m, без да се уточняват сантиметри, хеле пък милиметри. Колегата Dido3, като по-запознат с материята, може да обясни в подробности защо това е по-добре, но накратко: измерванията на надморска височина са специфична и не много проста материя, и затова всякакви уточнявания на ниво по-малко от метър са свързани с доста условности. Впрочем, както показват и новите паметни плочи на върха от 2005 и 2006, дори в метрите може да има спорове когато се намесят различни системи на измерване и свързаните с тях референтни системи.[1] — Лъчезар • Б/П 18:25, 30 януари 2010 (UTC)

Ами аз направих редакция в тази посока и бих препоръчал на колегите да не пишат повече точки след десетичната запетая при официалните данни в статията. Това само натоварва текста без да прави статията по-информативна. Просто съществуват няколко достатъчно добри източника, които дават противоречиви височини след запетаята и постоянните корекции в посока различните цифри не допринасят с нищо, въпреки, че по същество не са грешни. Всъщност ще е много добре ако някой напише отделна глава в статията относно височината на върха - история, различните цифри в източниците през годините и т.н. Поздрави, --Dido3 19:08, 30 януари 2010 (UTC)

Да, всъщност моята пък редакция с добавяне на ,403 беше защото в Крайни точки на България е била посочена височина за Мусала 2925,40 метра,[2] която някой беше променил на ,41 метра.[3] След това в Скайп групата беше зададен въпроса от Над има ли източници въобще на сантиметрите,[4] та набързо намерих цитирания по-горе. В крайна сметка, обаче, Dido3 е напълно прав кое е най-доброто принципно решение — създаването на отделен раздел с тези подробности около различните измервания и съответно установените при тях (различни) стойности. — Лъчезар • Б/П 20:33, 30 януари 2010 (UTC)

Налага се и аз да се съглася с Дидо3 (за "кръглото" число в началото и за раздел), като евентуално може да се укаже, че височината е "около" тези метри, щом не се спори, че това не е точната до стотни стойност.--Фипс 18:38, 31 януари 2010 (UTC)

Тангра

Името Тангра в български контекст се среща единствено в един от Мадарските надписи (и то доста съмнително). Това, че върхът се е казвал така е просто невярно.--Мико 14:58, 14 септември 2010 (UTC)

Imeto Musala proizliza ot arabskata duma MUSSALA koeto oznachava otkrito obredno(molitveno)miasto.Vij Wikipedia Ahmed Halil--78.53.9.239 21:16, 28 септември 2010 (UTC)

Цена на таратора?

Прегледах основно текста (оправих счупени линкове, озн. по SI, правопис и др.), но ме смущават текстове от рода на "3 кюфтета + салата + малка бира – 6 лв.", както и цени и разписания на обществен транспорт, раб. време на хижи и лифтове и др. под. Ако някой няма нещо против, ще преработя и тях.--Zhoxy (беседа) 07:50, 29 юли 2015 (UTC)

Това с таратора категорично е за изтриване. Дори само защото не е нещо устойчиво във времето (тези неща са писани преди около 8 години), но и по принцип ценоразпис на каквото и да е няма място в енциклопедия. Мисля да изтрия всичко това пък ако някой има възражения нека ги обсъдим. Сале (беседа) 23:27, 1 януари 2024 (UTC)

Колкото повече гледам статията толкова повече се убеждавам че целия раздел „Маршрути за изкачване и слизане“ трябва да се махне. На практика целият раздел описва само един маршрут – този от Боровец през Маркуджиците и отделни негови части са представени като отделни маршрути. Към Мусала има няколко марщрута от долината на Марица и един към хижа Грънчар. Като добавим че има зимни и летни варианти ако тръгнем да ги описваме всичките ще стане туристически справочник. Предлагам всичко това да отпадне като оставим само раздела Подходи към върха, който обаче трябва да се преработи леко защото това с „подхода по шосе“ хич не ми се вижда на място в статия за връх. По тази логика трябва да включим и подход с теснолинейката от Септември до Якоруда или с автобус до Семково оттам през х. Грънчар и т.н. Сале (беседа) 12:29, 10 януари 2024 (UTC)

Заглавието на раздела е "Туризъм", на подраздела - "Маршрути и условия" и е напълно естествено да са описани условията в различните туристически хижи по маршрута. Тези текстове обобщават информацията от различни източници за маршрутите до Мусала и са полезни за справка на интересуващите се туристи, които сериозно смятат да изкачат върха. Ако някой иска да отиде до Мусала, ще попадне първо на този сайт и ще получи необходимата информация. Имало е некоректно обслужване на туристите в някои хижи, надписване на сметки от някои хижари и други подобни споделени проблеми, които ако се знаят от бъдещите туристи, ще ги предпазят от тях и нови негативни оценки в бъдеще. Така става естествено саморегулиране на процеса кои обекти да бъдат посещавани.
Поздравления за останалите редакции! Mihail Al. Mihaylov (беседа) 12:43, 29 юли 2015 (UTC)

Mihail Al. Mihaylov, „ е напълно естествено да са описани условията в различните туристически хижи по маршрута “

Не мога да се съглася с горното. Няма нищо естествено в това да се описват условия които са били такива в конкретен и то кратък исторически момент от времето. Все едно аз да напиша в статията за трамваите в София че билетът струва 4 стотинки и със е зелен печат за разлика от билетите за автобус и тролейбус които са червени и за 6 стотинки. Исторически е вярно, но само за конкретен период от време. Сале (беседа) 23:31, 1 януари 2024 (UTC)

Сродство между български и санскрит

вж. Special:Diff/12098356, Special:Diff/12099235, Special:Diff/12099338, Special:Diff/12099737

Mihail Al. Mihaylov, Zhoxy, Уикикниги не може да служи за източник на Уикипедия по същата причина, поради която и самата Уикипедия не може да бъде източник за себе си.

Макар българският език и санскрит да имат общ корен – протоиндоевропейският език – и поради това действително да споделят особености във фонологията, морфологията, синтаксиса и речника, това по същия начин се отнася и за цялото огромно семейство езици (вж. en:Proto-Indo-European language#Historical and geographical setting и en:Proto-Indo-European language#Descendants), които споделят същия корен.

Доколкото ми е известно, твърденията за специална връзка между български (или други езици, най-често балтославянски, включително в контекста на родноверието) и санскрит са в най-добрия случай маргинална псевдонаука, популярна най-често в националистически кръгове, като средство да се докаже някакъв изключителен произход на съответната народност или по-голяма група, включително в крайнодесни течения. Възможно е да греша, но ако има сериозна научна основа на тези твърдения, тежестта на доказване е върху добавящия тези твърдения в статиите в Уикипедия. Качеството на източниците също трябва да бъде високо, защото е нужно да се докаже, че тези теории са възприети в достатъчна степен от поне някаква част от утвърдената научна общност в историографията и лингвистиката.

Предвид допълнителното проучване, което направих след вашите редакции, което затвърждава убеждението ми, че тези твърдения представляват псевдонаука, този път изцяло ще премахна твърдението и ви моля да не го връщате обратно без да допълните нужните сериозни източници. Алтернатива е твърдението да бъде върнато с уточнението, че то действително представлява псевдонаука, споделяна в маргинални кръгове, но това също трябва да бъде подкрепено със сериозни източници.
— Luchesar • Б/П 14:16, 9 януари 2024 (UTC)

Напълно съгласен, подведох се. Гледах оформянето, а не същността.--Zhoxy (беседа) 15:21, 9 януари 2024 (UTC)

Още по въпроса. --Luxferuer (беседа) 15:04, 9 януари 2024 (UTC)

Блокиране ли си търсите? Да виждате в тоя източник направена връзка с българския език? Дори не коментирам, че не е научен.
— Luchesar • Б/П 15:05, 9 януари 2024 (UTC)

Трябва потребителят, който преди повече от година е включил текста "Същевременно в директен превод от санскрит думата मुसल означава име на мистична планина, свързана с живота на Буда" да посочи от къде го е взел. Явно, в Уикикниги е дошло от някъде. Защото значението на санскрит е сходно с това на арабски език, записано в статията. Mihail Al. Mihaylov 16:15, 9 януари 2024 (UTC)

Има множество сходно звучащи думи на различни езици. В много случаи, особено при близкородствени езици, сходството е следствие от общ корен (когнати) или заимстване. В много други случаи обаче, особено когато езиците нямат близка връзка, такива сходства са просто случайни съвпадения (фалшиви когнати). При всяко положение, преценката дали подобни сходства имат същинска основа в развитието на езиците или са просто любопитна случайност е работа на специалистите езиковеди и историци.
— Luchesar • Б/П 17:36, 9 януари 2024 (UTC)

Сталин

Ако позволите малко оф топик - това споменаване на кратковременното име Сталин в първото изречение за мен е крайно неподходящо, мястото му е точно в раздела за името. Както в много други статии. Да го обсъждаме ли в нова тема или да го махаме? Randona.bg (беседа) 19:24, 9 януари 2024 (UTC)

Аз викам да го махаме от увода, но да остане в раздела с името.-- Сале (беседа) 19:31, 9 януари 2024 (UTC)

И аз така мисля. В противен случай ще трябва напр. и за Варна веднага да добавим Сталин и всички останали. Въобще навсякъде. За това си раздел "Име". При това не смятам, че един нищожен период от десетина години трябва да се извежда на първо място в статията. Randona.bg (беседа) 21:35, 9 януари 2024 (UTC)

Също така е ненужно изречението Старото име не е запазено. -- Мико (беседа) 12:34, 10 януари 2024 (UTC)

Име

Преместването на цитатите от географски източници за името на връх Мусала разпокъсва изложението и ме затруднява да дам други свързани детайли по темата. Още повече, че същите цитати се появяват в статия за религиозен обект. Поздрави, Dido3 (беседа) 14:03, 11 януари 2024 (UTC)

Напълно съм съгласна. Изтритата информация трябва да се върне, тя е абс. необходима тук и никой читател не е длъжен да ходи да чете друга статия. Ако някой има особен интерес, тогава ще отиде да си задълбочава знанията, в случая в религиозна тематика, а не планинарска. Randona.bg (беседа) 18:13, 11 януари 2024 (UTC)

И ще обърна внимание на [[Потребител:Gingibi|Gingibi]], че няма право да налага самоеволно своите виждания, при това в несъгласие с другите и без обсъждане. Отделен въпрос е схващането му, че читателят трябва да е лишен от информация в едни статии за сметка на други. В Уикипедия е важно в дадена статия да има всичко основно по темата на статията, а за читатели с разширен интерес да има насочване и към други. Ако не съгласен с това, да постави въпроса в Разговори. Randona.bg (беседа) 18:46, 11 януари 2024 (UTC)

Маршрути

Правилно, Randona: „В Уикипедия е важно в дадена статия да има всичко основно по темата на статията, а за читатели с разширен интерес да има насочване и към други. Ако не съгласен с това, да постави въпроса в Разговори.“ Макар че последното поучаващо изречение е написано на развален български език със структура на чужд език, сякаш го е писал чужденец, който не знае добре езика - „Ако не съгласен с това“! В сложното изречение всяко от съставните прости изречения трябва да има глагол, не е както в някои други езици. Фразата може да бъде „Ако не е съгласен с това“ или „Ако някой не е съгласен с това“, но смисълът в двата случая е различен: в първия се отнася за потребителя, когото коментирате, а във втория - за всеки един, в това число и за Вас. Ако сте искала да покажете принципна позиция, явно сте имала пред вид втория случай. Вие така ли постъпвате - като не сте съгласна, поставяте въпроса в Разговори?! Не, като не сте съгласна с нещо, триете поголовно всичко, написано в същата редакция! С лека ръка изтрихте 4395 байта нова информация, което число надвишава повече от 8 пъти обема, над който системата автоматично го обозначава с удебелен шрифт за съществен принос. Това отнема няколко часа непрекъснат труд за търсене на източници и обработка на информация, за да бъде възможно най-синтезирана и без да увеличава прекомерно обема на статията, в нея „да има всичко основно по темата“, както твърдите - в случая темата на раздела е „Туризъм и маршрути“. Естествено е за най-популярния български връх, най-висок на Балканския полуостров, този раздел да е по-голям отколкото за останалите върхове. И без последния ми принос разделът даваше основната информация за изкачване - по основния маршрут от Боровец през Маркуджиците. Но се появи забележка от потребител, че има и други маршрути, за които не знаех, но се опасявал да не стане статията туристически справочник. Затова ги добавих накратко и без подробности с по 1-2 изречения за всеки вариант и подкрепени със съответния източник. Цялата информация с имена и числа е записана в статията така, както е публикувана в източниците. Затова много ме учудват твърденията Ви, че съм бил „въвел информация, която е неточна, при това без източници и злоупотребявал с източниииииииците, цитиТрайки ги за информация, каквото липсва в тях“!?!? Цитирам думите Ви дословно, няма да коментирам правописа Ви, той е очеваден!! Но Ви моля най-настоятелно за конкретни пояснения - дължите ми обяснения за всяко от твърденията си! Mihail Al. Mihaylov 23:35, 14 януари 2024 (UTC)

Заяждането за очевидно технически проблеми ще оставя без коментар.

Няма никакво противоречие, както се опитвате да внушите, между това, което съм писала по-горе (в статията да има всичко основно по темата) и премахването на въвежданата от Вас информация. Всъщност съм оставила прекалено много, което също трябва да се премахне. Този раздел от статията би трябвало да се приведе до версията от 2 януари 2024 и след това да се прибавя само основна информация, а не всичката плява от преди и след това, гарнирана с грешки, които Вие явно нямате знания да прецените, да стои тук.

За източниците, който използвате - блогове и рекламни сайтове са крайно неподходящи. Прочетете кои източници са приети в Уикипедия за благонадеждни - изрично е казано, че блоговете не са. Вместо това отворете някой пътеводител за Рила, на раздела за някой връх; това е свързано с обхвата на въвежданата от Вас информация.

Понеже изглежда не сте отваряли, ще Ви поясня. Описания как да се стигне до населени места някъде долу са напълно неуместни, както и забележителната информация, че имало шосе и обществен транспорт от София. Ами от Дупница, Русе, Мелник и т.н.? И понеже става дума за връх - дори в пътеводителите (а Уикипедия не е, както вече Ви писах) не се разпростират като Вас, а почват с изходните точки за самото изкачване; в случая за различни маршрути те са х. Мусала, горна лифтова станция Ястребец, х. Марица, х. Заврачица, х. Грънчар. Как да се стигне до тях не е предмет на тази статия.

В информацията от източниците, които подбирате, както и тази, която може би е писана от друг, но Вие възстановявате, както и тази без източници, има грешки, които е недопустимо да са тук. По блоговете така си пишат и щом им вярвате, вземете да походите в Рила по тях. Тръгнете напр. от х. Марица към върха, да опитате след "лекия преход" "покрай" Маричините езера просто "по-стръмното" изкачване до Мусала. После го сравнете с "много стръмния" начален участък от х. Мусала към върха. А, да не забравя, в първия случай от края на лекия преход откъм х. Марица тръгнете "на север", да видите къде ще отидете. А във втория случай, от заслона Еверест тръгнете "право нагоре", както е писано във върнатото от Вас. Успех Ви желая. Посетете и "хълма" Маркуджика. Можете да следвате чиито искате описания, но не и да включвате (понякога опасни) глупости в Уикипедия. Надявам се, че няма да се прехвърлите на медицински теми, без да сте лекар. И ще си спестите заяжданията за кавичките, вида им или липсата им. --Randona.bg (беседа) 13:20, 15 януари 2024 (UTC)

Критиката на небрежно нахвърляни и грешно изписани фрази като „Ако не съгласен с това“ и „източниииииииците, цититрайки“ съвсем не е заяждане, а представянето им за „очевидно технически проблеми“ е опит да се прикрие пренебрежителното отношение към хората, които ги четат, не само към тези, към които са насочени. Отново никакъв отговор на обвинението „злоупотребявате с източниииииииците, цититрайки ги за информация, каквото липсва в тях“!? Не посочихте нито един източник, цитиран за информация, която липсва в него?! Сега на свой ред аз ще оставя без коментар, че фрапиращите Ви правописни грешки са именно в това обвинение... Явно, че обвинението е резултат от емоционална реакция и е лъжливо.

Пояснявам, че терминът „право нагоре“ от заслона Еверест означава „право към върха“. Кои преходи са леки и кои изкачвания са по-стръмни, няма да коментираме, това е въпрос на субективна преценка. Авторът на текста в туристическия сайт, посочен като източник, ги е определил като такива, но Вие им поставяте кавички. Явно за Вас лекият преход не е лек, а стръмното изкачване не е стръмно. Ако мнението Ви се основава на авторитетен източник, можете просто да го посочите. Но ако е от лично преминаване или наблюдение, трябва първо да го публикувате. Но това е ако сте специалист по туризъм, разбира се; ако не сте, надявам се да оставите тази тема – както Вие „се надявате, че няма да се прехвърля на медицински теми, без да съм лекар“. --Mihail Al. Mihaylov 03:26, 16 януари 2024 (UTC)

Злоупотребите започват още от 1.1.1 (във Вашата версия) – там и в двата източника няма такава информация, дори напротив – във втория е дадено различно време. Следват пасажи без източник. После 2.1 - отново няма такава информация в източника. Фрапиращи злоупотреби. Повече време за губене нямам. --Randona.bg (беседа) 19:53, 16 януари 2024 (UTC)

Ползвайте надеждни печатни източници - научни трудове, пътеводители и др. Така ще ни спестите усилието да въвеждаме ред в хаоса, който остава след последните Ви редакции. След серията вандализми върху Славянка, да очаквам ли, че ще върнете името на Мусала на Сталин, тъй като постановление за обратно преименунване от Сталин на Мусала дефакто липсва? Поздрави, Dido3 (беседа) 09:37, 16 януари 2024 (UTC)

Хаос остава след последната Ваша серия вандализми върху статията Славянка - връщате всички подобрения, направени не от Вас: добавена е нова снимка с изглед - махате я; поставено е ударение върху името в началото - изтривате го; отстранено е пълно съвпадение в наименованията на две колони в таблицата и са озаглавени еднозначно - връщате го към грешното; приведена е статията в неутрален стил - връщате отново пристрастния стил с показано негативно отношение към сегашното име! Навсякъде в статията заменяте официалното име на планината със старото име от преди 80 - 100 години!? След всичко това да очаквам ли, че ще върнете името на Благоевград на Горна Джумая или на Монтана на Голяма Кукловица, защото така било „традиционно“ и местните хора така си го знаят?! Поздрави, Mihail Al. Mihaylov 07:05, 17 януари 2024 (UTC)

Вижте, в статията аз цитирам сведения от над двадесет научни текста, които носят в заглавието си името 'Алиботуш', а в самите текстове името е споменато хиляди пъти. 'Славянка' колкото и да се мъчих - не намерих. Ако аз чета Алиботуш, а цитирам 'Славянка', отиваме в категорията на псевдонауката, каквато примерно се практикува в съседна РСМ. Аналогично на Вашето виждане за качествено съдържание в Уикипедия, там колегите четат името на 'Василъ Кънчовъ' като 'К'нчов', а сведенията му за българско население в Костурско го сборуват 'македонско'. Поздрави, Dido3 (беседа) 16:34, 17 януари 2024 (UTC)