Беседа:Могила (област Стара Загора)

Премествам тук текста на Потребител:195.24.60.226, залепен в началото на статията. Авторските права трябва да бъдат уточнени. --Спас Колев 15:05, 16 май 2005 (UTC)

Село Могила е разположено в прочутото плодородно Старозагорско поле, на югоизток от гр. Стара Загора. През него протича р.Бедечка, която извира от Средна гора и се влива в р. Сазлийка близо до с. Грудево. Името си селото носи още от турско робство.
През турско време в селото е имало четири чифлика, собственост на турци, а именно: на Хаджи Осман, Гол Етем, Чаушоолу и Алия. Най-големият чифлик бил на Хаджи Осман. Земята на чифлиците била обработвана от българите и малко цигани. Овчари били българи, а ратаите - турски цигани.
Един от най-старите родове е тоя на дядо Трифон Спасов с неговите трима сина и три дъщери. Синовете на дядо Трифон са: Дядо Стоян, дядо Диню и дядо Даню. Това са основните родове, от които по-късно се развиват цели поколения. Например от дядо Стояновия род са днешните Ственчан-петковите, от дядо Диньо са днешните дядо Тачо Диневи, а от дядо Даньо са днешните Васил Данев Трифонов, Даньо Илев Данев, Теньо и Васил Трифонов Данев и други.
По-късно в селото са дошли други българи преселници. Драган Спасов от с.Старо Гюнлий /от Любенец, Сливенски окръг/ Генчо Краев от с.М. Кадиево. От него са сегашните родове на дядо Генчо и дядо ТОНЮ Петър Димов от с.Карабурун /сега с.Знаменосец/, Вълчо Герганов от село Коларово, Стойно Петров от с. Оборито /сега с. Загоре/, Добри Тенев от село Боздуганово /сега Грудево/, Балабанови от с.Белчево /Ракитница/, Лею Генов от с.Турлак махле, Диню Мънчев - Мънчоолу от с. Коларово, Петко Момчев от с.Даскал Атанасово, Димо Марков от с.Карадженлии/Сърнево/, Дойчо Косев от Нова махала /сега Люляк/.
Главният поминък на населението в миналото е бил земеделие, и скотовъдство. Отглеждали са: крави, свине, овце, коне и др. животни.Със обявяване на Руско-турската война турците започнали гонение на българите. Мъже, жени, деца били вземани за роби и закарвани във Цариград, а дядо Трифон Спасов и целия му род били избити в двора на Хаджи Койчо в гр. Стара Загора - Самият Хаджи Койчо им казвал, че дворът му бил голям и ограден с високи дувари и турците не можели да влязат вътре. Те влезли на скришно място, но турците успели да се вмъкнат вътре и ги изклали. Синовете му - Дядо Стоян, дядо Диньо и дядо Даньо избягали в Балкана и се спасили. Майката на днешния дядо Тачо била отвлечена от турците в робство. Но след освобождението на България от руските войски останалите живи роби и робини се завърнали в България. Отначало те отишли в Пловдив, от там ги освободили и си дошли в с. Могила.
След освобождението чифликчийските имоти в с. Могила се разпаднали. Турците започнали да разпродават своите имоти. Много от българите са ги купували и то на безценица. Например за една патка Петър Димов е купил една гора от 250 декара. Дълго време на тоя турчин му викали патката. По него време Драган Спасов - баща на Петър Драганов бил кмет и вземал много турски имоти на безценица. Тогавашният кмет изпълнявал много длъжности. Той бил кмет, писар, бирник и т. н. и когато дойде някой турчин да му плаща данък, той слагал толкова данък и лихва, че принуждавал турчинът да се отказва от имота си и разбира се кметът го вземал за себе си. След Драган Спасов кмет на селото става брат - му Вълко Спасов. И той по същия начин забогатява. Така се оформяват българите - чорбаджии в с.Могила, които съществуваха до основаването на ТКЗС на 25.VII.1955 година.
Имало и друга категория българи като Рашо Минчев /сиромах Рашо/, които били също големи чорбаджии. Той бил лихвар. За всеки даден заем вземал 100 % лихва. Особено след наводненията през пролетта на 1907 година, когато селяните взели заем от него не можели да ги върнат. Той заграбвал имотите им на безценица. Тогава Дядо Тачо Динев бил на 27 години /сега е на 85 години/.
Тоя имот е бил работен от бедни хора под наем или на ортак Чорбаджията идвал на готово и делял продукцията наравно.
Занаятчии почти нямало в село, освен димерджии, които клепали мотиките на хората. Дрехите си са шиели от майстори, които идвали от село Енина.
За развитието на културата в селото може да се говори, когато е построено първото училище. То било построено две години след Руско турската война - 1879 година. Тази постройка и сега стои в училищния двор и се използва за склад и работилница, Същата сграда била построена по стопански начин /самооблагане/. Всеки давал по нещо, според възможностите си. Учител в новото училище бил Никола Спахиев - учил две години. После за учителка била избрана Божана Неделчева - учила три години. След нея са били: Георги Иванов, Злата Пенева и др. В 1901 година за учителка била назначена Ралица Димитрова, която учителствувала повече от 18 години. Добре си гледала работата и била уважавана от всички жители на селото. И до днес има добри спомени за нея. Но въпреки всички нейни усилия и дълга учителска практика, не могла да угоди на чорбаджиите. Под техния натиск окръжният училищен инспектор наредил да се уволни чрез плебисцит, но жителите на селото си казали думата, плебисцитът бил - в нейна полза. Най-после след дълго ходене тя била уволнена в 1920 година. В 1915 год. персоналът са увеличава. С увеличение на селото се увеличава и училищният персонал, докато стигне до днес с шест души.
Читалището е основано на 01.02.1930 година, което от две години насам има собствена сграда.
Кооперацията са основали Стойно Петров, Вълчо Леев, Марко Димов, Генчо Петров и др. Същата носеше названието "Златна поляна".
Партийна организация преди 9.9.1944 година не е имало. Имало е народняци, стамболисти, радослависти, цанковисти и др. от средата на чорбаджиите.
Дружба в селото е била създадена през времето на А. Стамболийски от Вълчо Леев, Генчо Петров и др. След деветоюнския преврат и убийство-то на А. Стамболийски били затворени в затвора Генчо Петров, Минчо Милков, Вълчо Леев, Димитър Милев и др. Вуйчовият син на Генчо Петров от с.Трънково Старозагорско бил организатор на въстаниците от нашия край. Той събрал всички въстаници в гората, западно от с. Могила недалеч от НИИЖ и от там тръгнали да завземат града. След разгрома на въстанието - ръководителят му Генчо Иванов бил осъден на 1 година затвор, а по-късно убит през 1925 год. Селото не е имало нелегална партийна организация.
На 8.09.1944 година в с. Могила се установява Народна власт. Първите представители на Народната власт са: Христо Недялков, Теню Николов, Васил Трифонов, Моньо Тенев, Цвятко Тонев, Петър Тонев, Руси Дойчев и др. Не-посредствено след това се основават РМС и БКП, които работиха съвместно за укрепване на Народната власт. С голяма радост бяха по-срещнати части на Червената армия, които бяха раз-квартирувани в селото. В отечествената война взеха участие повече от 30 души. Двама от тях Георги Минчев и Димо Динев загинаха за освобождението на Унгария.
Като основна задача, която стоеше пред РМС и Партията беше основаването на ТКЗС. Същото бе основано на 25.07.1955 година. Учредители на стопанството бяха 29 стопани, а именно: Станчо Вълчев, Петър Трифонов, Тоню Петров, Теню Трифонов, Вълю Пенев, Ганчо Вълчев, Петър Нейков, Даню Илев, Теню Коев, Марга Динев, Петър Драганов, Петко Тенев, Иван Колев, Георги Колев, Диню Минчев и др. с обработваема земя 1050 декара.
В Управителния съвет участвуваха Вълю Пенев - Председател, и членове - Петър Трифонов, Петър Николов, Теню Недялков, Стойно Димов. През 1958 година стопанството ни се обедени със с. М. Кадиево. Управителният съвет се състоеше от Председател - Косю Петров Филипов, подпредседател - Вълю Пенев,и членове - Петър Трифонов, Стойно Димов, Дончо Колев, Петър Илиев и Желязко Иванов. Отчетен трудоден 21 лев /стар курс/.
Масовизирането на кооперативното стопанство и неговото раз¬витие до уедряването му в едно по-голяма стопанство бе една от най-трудните задачи. Първоначално нашето стопанство беше включено в състава на едно от най-големите стопанства в Старозагорска околия "Георги Дамянов" с център с. Могила. В него бяха включени селата Борилово, Змеево,Хрищени, Калитиново, Преславен, М. Кадиево, Грудево, Коларово, Загоре и Маджерито, Могила.
В последствие този голям кооператив се раздели на две: Отделиха се 7 села, в което е и нашето и образуваха обединено стопанство "Груди Филипов" с център с.Коларово, в което влязоха селата Землен, Грудево, Коларово, Загоре, Маджерито, Могила и Малко Кадиево. Въпреки неудобствата и отдалечеността на Могила от центъра на стопанството всички мероприятия се провеждаха навреме. Някои неблагополучия, обаче които се явиха няколко години наред доведоха до отделянето на четири села, а именно: Загоре, Маджерито, Могила и Малко Кадиево в отделно кооперативно стопанство с център с. Могила.
Културно - просветната и социално - битова дейност след 9.9. 1944 година е очевидна. Преди няколко години бяха построени модерни търговски магазини и читалищен салон, под ръководството на Партийната организация в лицето на тогавашния Партиен секретар Петър Трифонов, Председател на Съвета - Теню Трифонов, Председател на Селкоопа - Станчо Вълчев Художественият и театрален колектив развиват добра дейност. Изнасят се пиеси и литературно - музикални програми. В центъра на селото се направи хубав парк, който дава красив вид на селото. Предстои настилането на тротоарите от двете страни на магистралното шосе - Стара Загора - Раднево, кое-то минава през центъра на селото с базалтови плочки, строеж на нова фурна, която да задоволява нуждите от хляб на обединения кооператив, шосиране на улиците, водоснаб-дяването на селото и други.