Беседа:Мекане/Архив 1
Ваша Милост иска източници
Ами да гледа предаванията им. Ако иска, може да си изтегли незаконно от някой торент сайт, или ако не, аз да ѝ дам едно на Ваша Милост. Да си даде скайп името и ща ви пратити. Arath 14:06, 2 януари 2007 (UTC)
- Източниците се слагат в статиите, аз нямам нужда от тях - Уикипедия има. Не е нужно да ми държите такъм тон и да ме наричате Ваша милост. Мико върши работа. --Мико Ставрев 14:10, 2 януари 2007 (UTC)
- Ами какво предлага с видео материала? Ако някой иска се уверити, да гледа телевизия. За другото, неспазването на установени граматични правила е ниска езикова култура по-определение, това е факт, без значение каква е чиято и да била позиция (въпреки че в действителност повечето езиковеди смятат така). Журналистите и другите са длъжни спазвати книжовната норма и на това ги учат в университета, следователно щом не я спазват, значи не са внимавали в час, следователно лошо образование. Ако текстът се промени така:
- "Въпреки всичко мекането е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да говорят правилно (като журналисти, политици и други)."
- ще ли Ваша Милост сметати, че Уикипедия все още има нужда от източник по дадениов текст? Arath 14:46, 2 януари 2007 (UTC)
- Съгласен съм с лека поправка: "Мекането е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да спазват нормите на българския книжовен език (като журналисти, политици и други)." Защото правилно е разегливо.--Мико Ставрев 15:47, 2 януари 2007 (UTC)
- Отделно ще ви помоля вие самият да спазвате нормите на книжовния език и в частност да отбележите, че инфинитивът е отдавна отмрял и тройните членове са диалектизъм, който е кодифициран в една друга писмено книжовна норма на българския език.--Мико Ставрев 15:49, 2 януари 2007 (UTC)
Към Spiritia Видео материали, където посочените лица мекат, щат ли ви задоволити? Arath 15:59, 2 януари 2007 (UTC)
- Нека уточня, че изобщо нямам отношение към тематиката на статията като такава. Нанесла съм чисто технически подобрения, а закоментираното парче е според Уикипедия:Биографии на живи хора (документ със статут на официално правило в английската уикипедия, тук няма статут, но чака ред), които се простират и над твърдения за живи хора в други, небиографични статии. В случая, видео материали като препратки в статията евентуално може и да свършат работа, макар че аз предпочитам освен това да има и мнение на медиен експерт или езиковед, който твърди за посочено в списъка лице, че "мека". А казвам "евентуално" понеже много зависи къде е качен видео материалът. Източникът на видео материала следва да е официален, а не например линк към data.bg или други разпространители на пиратско съдържание. Можете да се информирате допълнително от Уикипедия:Външни препратки. --Спири / беседка 16:19, 2 януари 2007 (UTC)
- Значи на Ваша Мислост й е нужно езиковед да твърди, че даден човек мека, за такива неща не са нужни езиковеди, да гледа телевизия и да види. Аз ща предосавити видеоматериал. Arath 16:22, 2 януари 2007 (UTC)
- Извинете за намесата в личното ви духовно пространство, но има ли начин да говорите по-малко ексцентрично и повече разбираемо? Ако много съм искала да се обръщат към мен с "Ваша Милост" вероятно съм щяла да си регистрирам това за потребителско име.
- Освен това, източниците не са ми нужни на мен лично, а са елементарно изискване на енциклопедичността. Иначе обръщаме Уикипедия на махленска седянка, на която злобничко клеветничим по адрес на съседките. Значително по-строгото изискване за експертно мнение е мотивирано от факта, че (1) изредени са само трима човека от един непълен списък - което поставя съмнението, че изборът на тези трима човека е тенденциозен, и (2) ако мекането в медиите наистина е толкова значим проблем, че имаме цяла статия за него и изправяме разни хора на пангара да ги сочим с пръст, значи трябва все някой експерт по медии или по български език е излязъл със становище. Уикипедия не се занимава с клевети и заклеймявания, а само с проверими факти. Не сме ние тези, които да хвърлим първи камъка. --Спири / беседка 16:46, 2 януари 2007 (UTC)
- Значи на Ваша Мислост й е нужно езиковед да твърди, че даден човек мека, за такива неща не са нужни езиковеди, да гледа телевизия и да види. Аз ща предосавити видеоматериал. Arath 16:22, 2 януари 2007 (UTC)
- В статията Син екран на смъртта има препратка към google video, такава препратика изглежда се одобрява, защото съм ги срещал на много места в уикипедиите, ща предоставити такава. Arath 16:27, 2 януари 2007 (UTC)
- От това, че нормалните и съвестни редактори не могат да насмогнат на ненормалните и несъвестни, не следва че действията на последните се одобряват и толерират. Благодаря за сигнала, веднага ще го проверя. А вие ако в бъдеще видите недопустими за една енциклопедия външни препратки, чувствайте се свободен да ги махате, така хем ще понатрупате полезни приноси! --Спири / беседка 16:46, 2 януари 2007 (UTC)
- В статията Син екран на смъртта има препратка към google video, такава препратика изглежда се одобрява, защото съм ги срещал на много места в уикипедиите, ща предоставити такава. Arath 16:27, 2 януари 2007 (UTC)
- Проверих правилата за препратките, там никъде не пише, че такива препратки са незаконни, а ваша милост може ли определити дали посочените лица мекат? Като читател на Уикипедия имате ли нужда от езиковед, за да определите дали мекат? И продължавайте търсити такива препратки, много са! Arath 16:57, 2 януари 2007 (UTC)
- Отчасти сте прав, но само отчасти. В оригинала en:Wikipedia:External_links наистина четем: Notice on linking to YouTube, Google Video, and other similar sites: There is no ban on linking to these sites as long as the links abide by these guidelines. From en:Wikipedia:Copyright: If you know that an external Web site is carrying a work in violation of the creator's copyright, do not link to that copy of the work. Аз дълбоко се съмнявам, че Нова телевизия например (където се подвизават в момента Райкова и Дуков) е дала разрешение нейни кадри да се разпространяват чрез youtube и video.google.com [източник?]. Колкото до синия екран - намерих информация и видео на сайта на CNN и след малко ще актуализирам препратката. Отново благодаря, че ми обърнахте внимание и така спомогнахте за мъничкото подобрение на Уикипедия! Ако знаете и за други нарушения от този сорт, не се колебайте да ми пишете на беседата с препратки. --Спири / беседка 17:18, 2 януари 2007 (UTC)
- И предлагам списъкът да остане закоментиран, докато не се напълни. Като се напълни и то с източници, ще му мислим пак. --Спири / беседка 17:20, 2 януари 2007 (UTC)
- Проверих правилата за препратките, там никъде не пише, че такива препратки са незаконни, а ваша милост може ли определити дали посочените лица мекат? Като читател на Уикипедия имате ли нужда от езиковед, за да определите дали мекат? И продължавайте търсити такива препратки, много са! Arath 16:57, 2 януари 2007 (UTC)
- Това са лични съмнения, искам източници, където точно пише, че Нова Телевизия е забрнила на youtube и video.google.com. Това е същото като с Господари на Ефира, които излъчват гафовете. Всичко което се излъчва по национална телевизия (с изключение на филмите, за които се иска специално разрешение от съответната телевизия) става публично достояние. Искам видити, къде пише, че излъчване на части от предаването на Венета Райкова е забранено със закон. Arath 17:40, 2 януари 2007 (UTC)
Вашата последна реплика е прочетена от: Спири / беседка 17:47, 2 януари 2007 (UTC)
- Тъй като в правилата пише, че първо трябва се доказати, че нещо е в нарушение на нечии авторски права, и тогава не се давати линк към дадения сайт. Смятам, докато това стане, направити такъв линк.Arath 18:13, 2 януари 2007 (UTC)
Ваша милост знаи ли, чи у наши селу му викъми припратка на linkъ-тъ? Моля, нека да поспрем с неправилните форми - веднъж е смешно, втория не е, третия и нататък вече е досадно.
Забележката за неразрешаване разпространението на запис от цяло предаване, вкл. качването на такъв запис на YouTube или Google, е вярна - аз бих направил същата. „Господари на ефира“ и другите подобни предавания използват много по-малки по обем извадки и се ползват с правото по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП: „използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;“. По същата точка ние също можем да вземем запис на даденото предаване (дори от YouTube), да го орежем до „обем, оправдан от целта“ и да качим орязания запис в Уикипедия (очевидно не можем да го качим в Общомедия). Ще е чисто и по чл. 24 на ЗАПСП и по правилата за fair-use на щатския Copyright Act! -- Златко ± (беседа) 22:53, 2 януари 2007 (UTC)
Изрит текст
Авторите на речника, както и самият Михаил Виденов, забравят обаче две неща. Първо, мекането винаги го е имало (то е характерна черта на западните диалекти) и не е някаква иновация, постепенно пробиваща си път. И второ, то е регионално явление, не е разпространено в цяла България и за да става въобще дума за допустимост или официална норма, то първо трябва да обхване целия български език или поне по-голямата част от него, а не само отделни негови части. Позицията на тези езиковеди е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат под предвид.
Горният текст е самостоятелно изследване и съм го изтрил. Още повече, че съвсем не е необходимо нормата да обхваща целия бг език или по-голямата част от него.--Мико Ставрев 15:44, 2 януари 2007 (UTC)
Самостоятелни изследвания
Това не е самостоятелно изследване, а факт. В текста от речника пише, че такива форми са допустими в устната реч, за коя устна реч става дума, за тази в София, за тази в Пловдив, за тази в Стара Загора или за някое друго селище, защото в Пловдив, Стара Загора и много други селища не се мека и такива форми не са допустими звучат странно, има ли значение дали щеш казати "говориме", "говоримю", "говоримъ" или нещо друго, все едно е. Във всички изследваня които съм посочил става въпрос само за софийската реч, Ваша Милост да ми даде някое изследване, което включва и други краища на България. Навсякъде се твърди, че това е широкоразпространена устна практика, но къде е разпространена. Фактите са следните:
- В София се мека, како и в други краища на Западна България - това самостоятелно изследване ли е?
- В Източна България не се мека и така гласи официаната норма - това самостоятелно изследване ли е?
- В посочените изследвания се говори само за езика на софийския макросоциум - това самостоятелно изследване ли е?
- Логиката на посочените езиковеди е следната, значи щом в София все повече се мека, това означава, че мекането става езикова норма, но нито един не казва нищо за други краища на България - това самостоятелно изследване ли е?
Ако следваме тяхната логика, би следвало следното щом в София се говори от политици, журналисти, учители и обикновени граждани на китайски, значи това е официална норма. Ами съжалявам ама това е недопустимо. И сега кое е самостоятелното ми изследване? Arath 15:53, 2 януари 2007 (UTC)
- Ами напишете една статия щом смятате, че е недопустимо и тогава ще ви цитираме тук. Вие самият водите диалог с тези езиковеди, а това не се прави в У--Мико Ставрев 16:48, 2 януари 2007 (UTC)
- Предлагам следниов текст:
- "Позициата на авторите на речника, както и на самия Михаил Виденов, обаче е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат в предвид. Те игнорират факта, че в много краища на България не се мека (например Източна). Те са на мнение, че само особеностите на говора в град София са достатъчни за определяне езиковата норма на българския език на цялата територия на република България." Arath 17:05, 2 януари 2007 (UTC)
- Това е напълно приемливо, ако е вярно и може да се подкрепи с източници - т.е. ако наистина позицията им е изградена само върху наблюдения на софийската реч и ако наистина Виденов е казвал, че говорът в София е достатъчен за определяне на езиковата норма, което подозирам, че не е правил, но съм чел от него само Софийският език.--Мико Ставрев 17:14, 2 януари 2007 (UTC)
- Ами да прочете източниците, които съм дал. Там пише въз основа на какво се твърди това. Единият даже се казва "палатализационните процеси в софийския макросоциум". В източника за диалектологията пише, че само в Западна България се мека. Явно е невъзможно изследванията им да са проведени в Източна България. В източниците се говори за това как по националните телевизии (седалищата на БНТ, БТВ, НТВ са в София) журналисти и политици мекат. Виденов не го е казвал в прав текст, обаче той твърди, че мекането се превръща в норма, ингорирайки някои краища на България, което автоматично означава, че според него само проведените от него наблюдения са достатъчни за определяне на езикова норма.
- Това е напълно приемливо, ако е вярно и може да се подкрепи с източници - т.е. ако наистина позицията им е изградена само върху наблюдения на софийската реч и ако наистина Виденов е казвал, че говорът в София е достатъчен за определяне на езиковата норма, което подозирам, че не е правил, но съм чел от него само Софийският език.--Мико Ставрев 17:14, 2 януари 2007 (UTC)
- "Позициата на авторите на речника, както и на самия Михаил Виденов, обаче е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат в предвид. Те игнорират факта, че в много краища на България не се мека (например Източна). Те са на мнение, че само особеностите на говора в град София са достатъчни за определяне езиковата норма на българския език на цялата територия на република България." Arath 17:05, 2 януари 2007 (UTC)
- Предлагам следниов текст:
- Нещата се превърнаха в открито заяждане. В Уикипедия не е важен фактът, важно е какво мисли мнозинството. Ако всички уикипедизационери освен един мислят, че Земята е плоска, и те самите нямат нужда от препратки за това твърдение, е напълно сигурно, че в Уикипедия, ще се твърдити каквото мисли мнозинството (чудесен пример е Македонската уикипедия). Всички дори и вие можете проверити дали посочените лица мекат, обаче, казвате, такъв източник не ме устройва, въпреки че е ФАКТ, това което съм написал. И вие много добре го знаете. Има много други статии, които пък въобще не отговарят на каквито и да било изисквания, обаче не ги проверявате, даже не ви интересуват. Моля ви обаче да оставите чувставата и личните предубеждения и да използвате само ТОТАЛНАТА ЛОГИКА.Arath 17:33, 2 януари 2007 (UTC)
- Съвсем не искам да се заяждам. (Само за сведения - смятам твърдо и непоклатимо, че трябва да се спазват желязно нормите на българския книжовен език и съм се качил на главите на всичките си студенти с това.) Мога да проверя наистина, но това ще е мое самостоятелно изследване наистина, което съм склонен да го допусна донякъде, но не и що се отнася зо биографиите на живи хора. --Мико Ставрев 17:43, 2 януари 2007 (UTC)
- Започнах си мислити, че вас морам убедити в истинността на фактите. Кажете след като сте прочели източниците, кое мое твърдение, смятате, че не е вярно и защо.Arath 18:11, 2 януари 2007 (UTC)
- В момента в статията от източник се нуждаят трите изречения, на които има шаблон - да не ги повтарям. Кой автор твърди, че се възприема като престижно, поне трима езиковеди (и трябва да е много) и кой пише, че точно младите. По изтрития от мен текст - не смятам да чета източниците, но ако смятате че наистина е така можете да върнете Позицията на тези езиковеди е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат
подпредвид. Другите две изречения са неверни - то е иновация спрямо книжовния изговор (винаги ме е кефило това книжовен изговор) и не е вярно, че трябва едно явление да е наложено в цялата или дори в по-голямата част от диалектната територия, за да си пробие път до книжовния език - ако искате примери - ела е железен.--Мико Ставрев 18:38, 2 януари 2007 (UTC)
- В момента в статията от източник се нуждаят трите изречения, на които има шаблон - да не ги повтарям. Кой автор твърди, че се възприема като престижно, поне трима езиковеди (и трябва да е много) и кой пише, че точно младите. По изтрития от мен текст - не смятам да чета източниците, но ако смятате че наистина е така можете да върнете Позицията на тези езиковеди е изградена на наблюдения над езиковия развой и лингвистичните промени, случващи се само на територята на град София, а останалите части на България не се вземат
- Мико, само на студентите ли ? -- Златко ± (беседа) 11:06, 3 януари 2007 (UTC)
- Нещата се превърнаха в открито заяждане. В Уикипедия не е важен фактът, важно е какво мисли мнозинството. Ако всички уикипедизационери освен един мислят, че Земята е плоска, и те самите нямат нужда от препратки за това твърдение, е напълно сигурно, че в Уикипедия, ще се твърдити каквото мисли мнозинството (чудесен пример е Македонската уикипедия). Всички дори и вие можете проверити дали посочените лица мекат, обаче, казвате, такъв източник не ме устройва, въпреки че е ФАКТ, това което съм написал. И вие много добре го знаете. Има много други статии, които пък въобще не отговарят на каквито и да било изисквания, обаче не ги проверявате, даже не ви интересуват. Моля ви обаче да оставите чувставата и личните предубеждения и да използвате само ТОТАЛНАТА ЛОГИКА.Arath 17:33, 2 януари 2007 (UTC)
Речникът на БАН
Цитатът е от речника на БАН, т.е. това е "нормата" и това е "правилното", независимо на каква база е създаден речникът. Съответно изречението Въпреки всичко мекането е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да говорят правилно (като журналисти, политици и други) става безсмислено.--Мико Ставрев 10:35, 3 януари 2007 (UTC)
А за доказателство, че авторите на речника не са ползвали езиков материал извън София се привежда Стойко Стойков???--Мико Ставрев 10:44, 3 януари 2007 (UTC)
- "Правилното окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от І и ІІ спрежение е -м: пишем, четем, ходим, говорим.
- Заб. Формите от този тип на -ме - пишеме, четеме, ходиме, говориме, са допустими в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч, но в официалния стил на общуване не трябва да се употребяват."
- И в източника, който съм дал, дост добре е описано кои неща са отклонения от нормата, така че и другото изречение, коете е изтрила Ваша Милост, не е бивала го изтрити. Изречениево не е безсмислено, защото без него, нещата изглеждат така, сякаш мекането е по-малка грешка от следнава: "един кифла". Важно е се отбелязати, че политиците, журналисти и т. н. по професия са длъжни се придържати към книжовната норма, и се учат точно на езикова култура, за постигнати професията си.
- Имам чувството, че Ваша Милост ме следи, и се заяждам с мном. В правилата уикипедии (Уикипедия:Посочвайте източниците си) пише следново: "Ако добавяте информация към някоя статия, особено ако е спорна или е вероятно някой да възрази срещу нея, трябва да представите източник.", значи щом някой се съмнява, трябват източници. Ами щом е така и аз мога започнати желати източници за много други изречения (за всяко изречение източник) в много други статии, стига да се съмнявам във верността им. Пълно е със статии с много изречения. Иска ли да взема пример от нея?
- ПП: Аз направих последнътъ редакцийъ Arath 18:54, 3 януари 2007 (UTC)
- Имам въпрос. В речника пише кое е вярното и кое грешното, но има ли право да казва, какво е допустимо в разговорната реч? То в такава реч всичко е допустимо. Много повече са хората, които казват "шъ" вместо "ще", "к'во", "т'ва" и т.н. Но в речника не пише нищо за това. Аз ги разбирам нещата по следния начин: хората, които казват "шъ", "к'во" и т. н. знаят, че това са разговорни форми, докато хората, които мекат, не знаят, че това не е правилно и просто речника казва: "Въпреки че в разговорната реч се допуска (среща) такава грешка, правилното е еди кое си." То ест под допустимо се има предвид, че се среща, а не че е разрешено, защото е тъпо речник да казва как да се говори разговорно, той може да го направи, въпросът е че никой няма да се събразява с него. Всеки си говори разговорно, както си иска и авторите на речника го знаят това, така че си мисля, че досега сме разбирали грешно текста от речника. Arath 10:24, 31 май 2007 (UTC)
Испански?
Какво е отношението на испанския език към явлението, че се дава за пример?--Мико Ставрев 13:20, 5 януари 2007 (UTC)
Какво е отношението на македонския език към явлението, че се дава за пример? Arath 15:54, 5 януари 2007 (UTC) ~
- Най-малкото е славянски език.--Daggerstab 16:19, 5 януари 2007 (UTC)
- Първо - не разрушавайте У, за да докажете правотата си - важен принцип, който сте пропуснал, Арат. Второ македонските диалекти са продължението на изоглосата и книжовната норма, която ги е кодифицирале (регионална писмено книжовна норма на българския език) има много общо с явлението, просто понеже е част от него.--Мико Ставрев 16:22, 5 януари 2007 (UTC)
- Без такива глупости, че македонският и българският са един език, а написаното намеква точно за това. Май на Ваша Милост много й се иска сближити двава езика. Какви са нейните критерии (на Ваш'та Милост имам предвид), че македонският е регионална форма на българския език, а испанският не е? След като казва, че е регионална, може бити има предвид, че македонският е отделен език само по политически причини, то ест критерият "взаимноразбираемост" не е отчетен. Ако наистина мисли така, то би следвало, че като не се отчита критериов и при други обстоятелства, а само политическият, то и други езици биха могли се считати за рег. форм. на бълг. (не отчитайки, че испанският не е взаимно разбираем с българския, то можем казати, че той по политически причини е отделен език). Но и от македонска гледна точка, и от българска се получава логически парадокс.
- Ако не може разбрати какво имам предвид, то поне да вземе под внимание, че така се намеква, че българският и македонският са един език, а това не е енциклопедично, то ест мора се добавити допълнително, че така се смята само от българите или нещо от рода на:
- "Според правилата на литературния български език мекането в писмен вид е неправилна диалектна форма, а граматически правилното окончание е „-м“ (ядем, пишем). Според правилата на македонската литературна норма (която се смята само от българите за политически-причинно-регионалнно българска), окончанието „-ме“ е граматически правилното (пишеме)."
- иначе не е неутрално. Arath 17:48, 5 януари 2007 (UTC)
- Намеква се. Това е мнението на българската филологическа наука - идете на страницата македонски език и я прочетете. Съгласен съм с добавка, но не и политически причинно регионална - това е безсмислица - македонските диалекти се разглеждат от бг филолг. наука като български - това е истината.--Мико Ставрев 17:57, 5 януари 2007 (UTC)
Още една Негова*/Нейна** Милост иска източници
*дискриминирицазионеризацияторализационист
**недискриминирицазионеризацияторализационер
Да прочете текста от речника, там пише, че в официален стил не морат се употребявати. Освен това въпросниве лица (политици и журналисти) ги учат точно на това в университета. Омръзна ми от пристрастни западни българийци и софиянци.Arath 21:19, 5 януари 2007 (UTC)
- Тук съм съгласен с Арат - официалният стил не допуска мекане - не знам само дали всички журналисти трябва да спазват официалния стил - струва ми се, че Райкова не. С други думи бих изхвърлил журналистите и бих написал ниска езикова култура, дължаща се може би на лошо образование.--Мико Ставрев 21:27, 5 януари 2007 (UTC)
- Искам източници за окачествяването като „ниска езикова култура“ и „лошо образование“, а не за това къде може и не може да се употребява. Какво пише в речника е факт и има място в статията с подобаващо позоваване (според <такъв и такъв> речник на <този и този> е <еди-какво-си>), а какво мнение има авторът на статията следва да се опише в блог или някъде другаде извън енциклопедията.
- Силно се съмнявам речникът (кой, може би правописният?) да пише „морат“ или „употребявати“ - по-вероятно да пише нещо на съвременен литературен български. Не виждам как редактор, тенденциозно избягващ да пише съгласно съвременните езикови норми, може да ме убеди в същата тенденциозност от страна на речника. Ако ли пък се пренесем в миналото, когато използваните от него езикови форми са били част от езика, то ще се окаже, че Каравелов, Славейков и др. още не са се заели с кодифицирането на езика и съответно формите с -ме са си били съвсем приемливи.
- Твърдението „ги учат точно на това в университета“ е пресилено и в твърде много случаи невярно - това го учи само специалността „Българска филология“ и евентуално може би (+още три страници уговорки) специалността „Журналистика“. Наивно е някой да си въобразява, че всички български журналисти са завършили някоя от тези две специалности, или поне аз живея без такива илюзии. За политиците пък да не говорим - хем там по презумпция не следва да са само от един вид, хем наборът от български политици навява мисли за заострен дървен прът и за конопено изделие.
- Ако още не е станало ясно - името Златко е мъжко! Т.е. граматически правилната форма би била „негова“. Все ми е тая дали това е неволна грешка или търсен резултат - за научаване що е то граматически род не е необходимо да се посещава университет, задължителното в България основно образование е повече от достатъчно. Заяждания ad hominem (вкл. края на предното ми изречение) са безполезни. -- Златко ± (беседа) 08:03, 8 януари 2007 (UTC)
- Добре "ниска езикова култура" е начин на предавана на факта, че не спазват нормата на официалния стил - т.е. без мекане. Предложи друг вариант, ако този не го одобряваш. Журналистите при всички положения трябва да отпаднат.
- Лошо образование е вярно - нормите на българския книжовен език се учат в средното образование (т.е. тук БФ и ФЖ нямат нищо общо) и е факт, ако някой не спазва нормата на съотвения стил на общуване значи средното му образование е под въпрос.--Мико Ставрев 09:26, 8 януари 2007 (UTC)
- Не съм го казал, но пак повтарям - не може да има наши определения, точка! „Според Мико Ставрев ...“ / „Според Златко Кръстев ...“ / „Според Arath еди-какво-си“ няма място тук. Ако се намери нечие чуждо писание, то може да се цитира, пък ако ще да е от жълтия Труд, Чук-Чук, Блясък или нещо от сорта. Все пак е за предпочитане да е от някое по-смислено издание.
- За средното образование според мен също не си прав да се произнасяш по този начин - ако някой знае всичките пътечки в Хималаите (география), всички видове животни и/или растения, може да ти изброи всички съединения с 10-атомна въглеродна верига или каквото там ти скимне, той няма право да поставя под съмнение твоето образование само защото си се втренчил в българската граматика и не знаеш колкото него по любимата му дисциплина! Той/тя не е по-необразован(а) от теб и ти също не си по-необразован, напр. защото не можеш да различиш географското Средногорие от геоложкото . -- Златко ± (беседа) 11:52, 8 януари 2007 (UTC)
- Добре - 1. Прав си. Нещо такова одобряваш ли "въпреки че мекането в официалния стил е недопустимо, то често се появява в речта на..." 2. Абсолютно прав съм. Забравил си учебника за 8 клас - това съвсем не е същото като Средногорието, просто защото не се учи в училище. Спреженията на глаголите и правоговорът се учат в училище - това е целта на средното образование по български език - да говориш и да пишеш книжовно. Оня ден разглеждах новия общообразователен тест за кандидатстване в УНСС - мога да те уверя, че има доста въпроси с мекане (разбира се не правоговорни - на един такъв изпит ще падне яка сеч). Мисля, че сам разбираш, че примерите ти с Хималаите са най-малкото насилени.--Мико Ставрев 12:17, 8 януари 2007 (UTC)
- Да, абсолютно си прав - с Хималаите и Средногорието пресилих краските! Но продължавам да си мисля, че има достатъчно хора със знания по български, но без елементарни знания по другите предмети. Образован не включва само и единствено знанията по роден език, а е доста по-широко понятие. -- Златко ± (беседа) 12:55, 8 януари 2007 (UTC)
- Не не. Образован си има критерии официални - спускат се от министерството и т.н. заложени са изискванията за средно (повярвай на бивш учител в средно училище) на базата, на които се кандидатства за висше (и на настоящ във висше). Иначе да, образован е разтегливо понятие в нормалния език - но е факт, че ако някой бърка правоговора, образованието му по български куца (а той може да е страховито образован и ерудиран човек принципно)--Мико Ставрев 13:01, 8 януари 2007 (UTC)
- Българският е един от най-интересните езици, даже е уникален (пълен е с абсурди, както и самава държава): колкото по-неграматично се говори, толкова по-официален и по-образован се изглежда. Ето няколко примера: в българския език родът не съвпада с пола, ако един мъж ръководи училище, той е директор, ако една жена ръководи училище, той също е директор (а не директорка), ако един мъж е държавна глава, той е президент, ако една жена е държавна главак, той също е президент (а не президентка). "Директорка" и "президентка" се избягват, защото някои твърдят, че са просташки (българският не е френски, нито испански, нито италиански, нито някой друг западноевропейски език с род, в които езици изречението "тази жена е президент", звучи, както на Ваша Милост й звучи "един кифла"). Същото е и със звателен падеж. "Марийо", "Кондолизо", "Джоне" се смятат за просташки (даже женските повече от мъжките), въпреки, че в полски, чешки (или словашки) и някои там други славянски езици, замяната на звателен с именителен се смята за простащина. Така че, за да няма дискриминация или за жени в случаиве, които изброих (и подобни тям), мора се употребявати само женски род, а за мъже само мъжки, или да няма никакво значение, то ест и мъжу може се казати "президент/президентка" и жени може се казати същото. Не го възприемати като дискриминация не означава нямати дискриминация.
- Горниве примери също могат служити за обяснити, защо говоря така. Щом някой (дори и да са много хора) може ей така безпричинно решити, че дадено нещо звучи недобре или просташки (ако греша, да даде смислени логични причини защо в българския език е така), защо и аз да не мога си решити говорити както си искам? Мене неупотребата на инфинитив също ми звучи просташки, въпреки че съм сам. Но както и да е, един абсурд в повече или по-малко не ще навредити на българския език. Arath 18:03, 8 януари 2007 (UTC)
- Найдох учебник по български език за 8 клас, където става въпрос за мекането и там то е заклеймено като граматична грешка, а не като правоговорна, обаче е от 2001 година. Ща потърсити и и по-нов, но това поне доказва, че наистина се учи и то при основно образование.Arath 19:00, 8 януари 2007 (UTC)
Разпространение
Трябва да се прави разлика между София и останала Западна България, защото който е роден в София, може би родителите му не са от там. То ест в София има представители на източни и западни българси диалекти, които са се смесили, докато в Западна България има само представители на западни български диалекти. Затова е направена разлика в източника. Arath 12:18, 4 декември 2007 (UTC)
- Да видях го - прави разлика между "софиянци, родени в София", "софиянци, родени в ЗБ" и "софиянци, родени в ИБ". Според мен обаче "Според скорошно изследване софиянци, родени в София мекат повече от софиянци родени в Западна България" е ненужна подробност, но ако искаш сложи го в бележката под линия.--Мико Ставрев 12:29, 4 декември 2007 (UTC)
- Как да е излишно? Съвсем не е излишно. И в каква бележка под коя линия да го сложа?
- Освен това, вижте на какво попанах съвсем скоро. Македонците не мекали! Чуйте какво казва жената на 00:57 - "да кажем", а не "да кажеме", после мъжът на 01:13 "да се запознаЕМ со нив, да се консултираме со нив". На какво се дължи това според вас? Да не би да има диалекти в република Македония, където формите да са на -м, а не на -ме и ако има защо не е отбелязано в нито един диалектен атлас? В статията сте дали само за Пиринска Македония. Или пък е някакво ново схващане за езика? То ест и те са разбрали, че мекането е излишно и е сръбски диалектизъм? В YouTube даже намерих много новинарски видеа на македонски, където съвсем ясно се чува звука Ъ в думи като път, мъж и т. н. Arath 12:37, 4 декември 2007 (UTC)
- Това беше любопитно - диалектизъм си е. Защо да не е отбелязано в нито един диалектен атлас - отбелязано си е. Дал съм само за Пиринска Македония, защото само този атлас имам под ръка - обобщителният том, в който ги има и изоглосите на територията на РМ струва 130 лева.--Мико Ставрев 12:52, 4 декември 2007 (UTC)
- Изоглосата ъ/а в път сме я дали по същия тоя обобщителен том - тук Картинка:Bulgarian dialect map-yus.png. --Мико Ставрев 12:58, 4 декември 2007 (UTC)
Престани, не трий неща, които са верни! И начинът ти на разсъждение е доста странен. Какво означава, че нещо "според теб е ненужна подробност"? Кой си ти, че да казваш кое е излишно и кое не? Значи някой намира някаква информация, и то вярна информацив, която се отнася до дадена статия и ти казваш "според мен е излишна". Ти бог ли си, какво си? Изглежда големият брой приноси към проекта ти е замъглил акъла. И да, Михаил Владенов неправилно го сравнява, защото това е развитието на езика само в София, той описва как неграмотните софиянци говорят езика. Ако това е критерият за развитие, добре, ама не е така. Трябва да се отбележи, че тези наблюдения са само и единствено над софиянци, и че Михаил Владенов, не смята за важно как се говори в провинцията. Arath 18:19, 7 декември 2007 (UTC)
- Кой го твърди това. Ти ли? А кой си ти, че мнението ти да е релевантно. Може и да са неграмотни софиянци, но трябва източник, а не мнението на Арат. Може и Виденов неправилно да го сравнява - но трябва източник, а не мнението на Арат. Може и Виденов да не смята за важно как се говори в провинцията, но трябва източник, а не мнението на Арат. Ти да не си Бог нещо?--Мико Ставрев 07:48, 8 декември 2007 (UTC)
- Неправилно го сравнява, защото казва, че всички мекат, както всички казват кой вместо кого. Говори така сякаш мекането е валидно за всички българи, за това искаш ли източник или можеш да го прочетеш и сам? А мекането не е валидно за всички българи, то е валидно само за Западна България и най-вече за София, за това също съм дал източници. Къде се налага това мекане? В София се налага, за това искаш ли източници или твърдиш, че то се налага и в Източна България? Дай източници, че се налага в Източна България. Искам това да се включи в статията, че мекането НЕ СЕ НАЛАГА в Изтояна България, а пък когато Виденов говори за него, не става ясно къде точно има предвид, че се налага. Той говор за "масова грешка", тя такава ли е? Той казва, че масовата грешка е грешка на политиците, журналистите и т.н. Сега за кои политици и журналисти става въпрос? Защото и ние в провинцията си имаме политици: кметове, общинари, районни представители на партиите, имаме си и журналисти, телевизии, които не мекат. Arath 10:16, 8 декември 2007 (UTC)
- Кой казва, че е неправилно - Арат? Кой казва, че не се налага - Арат? Има един източник който казва "мекането се налага" - така е и написано в статията. --Мико Ставрев 10:23, 8 декември 2007 (UTC)
- Искаш да кажеш, че макането се налага и в Източна България, а пък това, че то не се налага там е мое лично твърдение така ли? Това е заяждане. Arath 10:30, 8 декември 2007 (UTC)
- Не - не се заяждам. Или поне не почнах аз. Искам да кажа, че има един източник, който казва "мекането се налага" и не казва къде - това сме и написали - текстът сега е добър.--Мико Ставрев 10:36, 8 декември 2007 (UTC)
- А мекането налага ли се в Източна България или не? Arath 10:39, 8 декември 2007 (UTC)
- Ами не се знае - този, който твърди, че се налага, не казва къде се налага.--Мико Ставрев 10:41, 8 декември 2007 (UTC)
- А мекането налага ли се в Източна България или не? Arath 10:39, 8 декември 2007 (UTC)
- Не - не се заяждам. Или поне не почнах аз. Искам да кажа, че има един източник, който казва "мекането се налага" и не казва къде - това сме и написали - текстът сега е добър.--Мико Ставрев 10:36, 8 декември 2007 (UTC)
- Неправилно го сравнява, защото казва, че всички мекат, както всички казват кой вместо кого. Говори така сякаш мекането е валидно за всички българи, за това искаш ли източник или можеш да го прочетеш и сам? А мекането не е валидно за всички българи, то е валидно само за Западна България и най-вече за София, за това също съм дал източници. Къде се налага това мекане? В София се налага, за това искаш ли източници или твърдиш, че то се налага и в Източна България? Дай източници, че се налага в Източна България. Искам това да се включи в статията, че мекането НЕ СЕ НАЛАГА в Изтояна България, а пък когато Виденов говори за него, не става ясно къде точно има предвид, че се налага. Той говор за "масова грешка", тя такава ли е? Той казва, че масовата грешка е грешка на политиците, журналистите и т.н. Сега за кои политици и журналисти става въпрос? Защото и ние в провинцията си имаме политици: кметове, общинари, районни представители на партиите, имаме си и журналисти, телевизии, които не мекат. Arath 10:16, 8 декември 2007 (UTC)