Беседа:Математика

Статията Математика е част от един или повече проекти:

Оценка		Важност		Проект
	Клас A		Голяма	1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Криптология или криптография

Поправих връзката към криптография на "криптология". Криптологията включва както криптографията така и криптоанализа. В такъв случай трябва да имаме връзки или към двете - криптография и криптоанализ или само към криптология на тази страница. Второто смятам за по-удачно. Изглежда на английската версия на Уикипедия са допуснали тази грешка, а това вероятно е преведено от там. В специализираната литература по криптология както на български така и на английски език това е обяснено. Чудя се защо в английската версия, с толкова напреднала статия са допуснали такава грешка --Phaito 20:27, 5 авг 2004 (UTC)

Непълност на статията

Мисля, че в настоящия си вид е по-подходящо статията да е категория. -- Bggoldie 19:08, 20 октомври 2005 (UTC)

Комплексни, имагинерни и реални числа

Бях добавил имагинерните числа, но бяха изтрити, защото "чисто имагинерните числа са частен случай комплексните". Щом е така, защо не изтрием и реалните числа? Нали те също са частен случай на комплексните числа? А простите числа? Нали са подмножество на множеството на целите числа, които пък са подмножество на множеството на реалните числа, които са подмножество на множеството на комплексните числа... --Валентин Стойков 12:38, 26 февруари 2006 (UTC)

Ако според тебе, за имагинерните числа може да има отделна статия, напиши я, категоризирай я и я залинквай където ти е кеф. Сега спорът е като за нероден Петко - линкът е червен, статия няма. --ИнжИнера 14:14, 26 февруари 2006 (UTC) Стабилен Stable

Здравей. Махнах връзката за чисто имагинерните числа, защото в математиката свойствата им се изучават заедно със свойствата на всички останали комплексни числа. Реалните числа се разглеждат отделно, защото са се появили по-рано. Освен това в света няма комплексни величини, а само реални, така че за нас е важно да знаем свойствата им. Не на последно място дефиницията на комплексно число използва реалните числа. Простите и другите цели числа се изучават отделно, защото освен че са реални, те имат и много други изключително интересни свойства. Моето мнение е, че статия за имагинерните числа е толкова необходима, колкото и статия за числата които се делят на 42, например. Ако все пак смяташ че те имат някакви изключително важни свойства (които аз не знам) и заслужават отделна статия, можеш просто да я напишеш. Поздрави --Цанко 16:43, 26 февруари 2006 (UTC)

В отговор на: "в света няма комплексни величини, а само реални": Ако отвориш някой учебник по електротехника ще видиш, че се използват комплексни числа (примерно Основи на електротехниката, ISBN 954-3-0439-3 стр. 273). А дали величините съществуват в "света" или се намират само в нашето съзнание е отделен въпрос. --Валентин Стойков 18:16, 26 февруари 2006 (UTC)

Сега ... комплексните числа са наредени двойки (a,b) от реални числа. Ако имагинерни са числата (0,b) то наистина са частен случай на комплексните. Съществува изоморфисъм между реалните числа и всички комплексни от вида (a,0) и в този смисъл се говори за "частен случай", но реалните са си отделно множество. GVF (беседа) 21:07, 31 май 2016 (UTC)

Дължина?

Някой да си каже мнението за последните промени? Като ги писах, не очаквах да излезе толкова дълго... Утре смятам да намиша точка и за математическата логика и мислене, след което статията ще стане още по-дълга. Може би историята (във вид на статия, не както е сега – като изреждане на дати) и дяловете трябва да са отделни статии, какво мислите? Някой също така да отдели по-сухарските данни, защото май се улях при историята... --Карамата бг (беседа) 23:17, 1 юни 2013 (UTC)

Без да искам да пресичам ентусиазма ти, бих ти препоръчала да погледнеш как е структурирана статията на други езици - например английски. Уводът не трябва да е увод на есе, а кратко резюме на съдържанието на статията с основните моменти, т.е. той може да се напише накрая. Освен това стилът ти може да стане по-енциклопедичен, като избягваш литературни разточителства от рода на това изречение: "С цел оцеляване животът във всевъзможните му форми се е приспособил да сравнява количествено разни събития – растенията са се развили, така че да търсят от къде идва повече светлина и се насочват към това място, животните са се научили да оценяват измежду няколко местоположения кое предоставя повече храна или кой измежду няколко възможни пътя е по-кратък / би отнел по-малко услия, за да се прекоси". Да, историята може да се отдели в отделна статия, ако стане много дълга.--Ket (беседа) 19:23, 2 юни 2013 (UTC)

Направих някои поправки... При мен проблемът е, че на Word използвам шрифт с формат 8 или 10 и понякога се уливам да пиша прекомерно много детайли с идеята, че уж не съм написал кой знае колко. После обаче, като копирам тука текста, където явно шрифтът е по-голям, се получават едни романи и отекчителни писаници. Ако искате, поправяйте каквото не ви харесва. Добавете малко картинки. Също, който може, нека помогне с препратки към българска литература. PS Точно английската статия съм следвал като модел, но тя много не ми хареса, тъй като има цял абзац какво значило математиката като дума (което според мен е ненужна информация), а няма почти нищо за това как се развива математична теория. Карамата бг (беседа) 17:56, 3 юни 2013 (UTC)

Поработих и аз по изглаждане на стила и посочване на вътрешни препратки, но трябва още доста. Особено уводът хич не ми харесва.--Ket (беседа) 20:07, 6 юни 2013 (UTC)

---

Липса на изчерпателност и точност на статията в Укипедия

Здравейте!

Обикновено информацията в Уикипедия е надеждна и добре представена. За съжаление, не мога да кажа същото за страницата "Математика". Аз самият съм математик (университетски преподавател по математика) и статията ми направи доста странно впечатление.

Разбирам, че е трудно да се опише математиката. Да започнем от това, че не съществува общоприето определение за това, "що е математика". Тази трудност би трябвало да се изтъкне, а не да се прикрива. Ясно е също, че статията трябва да съдържа от всичко по малко и че трябва да е популярно написана - за широката публика. Въпреки това, считам, че има прекалено много "общи приказки" и твърде малко факти. Пример за неудачен подход е цитатът от Клеар Войси. Това е добре звучащо изречение, което обаче не казва кой знае какво, особено извадено от контекста. Наподобява стила на крилатите фрази и е подходящо за журналистическа статия, но не и за статия, която трябва да даде сведения за важна научна дисциплина.

Дори когато основната мисъл е правилна, формулировката често е подвеждаща или звучи неясно. Почти няма изречение, което да не предизвиква възражения. Взимам наслуки едно изречение, например следното: "Работата на математиците е да изучават вече зададени теории и да търсят чисто нови модели в областта на числата, време-пространството, философията, компютърните структури и т.н.":

1) Как така теориите са "вече зададени"? И какво значи да "изучават" теории. Изучават студентите. Естествено, всеки математик се учи цял живот, но това да е основната му работа... Все едно да ми плащат, че ходя на училище. Може би се има предвид, че някои математици предпочитат да работят в рамките на утвърдени, общоприети теории, като създават нови резултати (теореми) в тези теории; а други математици предпочитат да създават нови, понякога спорни, теории, като така поставят началото на нови направления в математиката. Ако това се е имало предвид, то съюзът "и" е крайно неуместен и объркващ; трябва да бъде "или", т.е. "... или да търсят чисто нови модели..."

2) Математиците не търсят модели в областта на философията. Това е работа на философите. Истина е, че поради своята дълбочина математиката граничи с философията и няма нищо лошо това да бъде изтъкнато в статията. Но математиката не е философия, а и начинът на мислене на математиците е доста различен от начина на мислене на философите, чак до степен на неразбиране: много често математиците не признават философските разсъждения за разсъждения изобщо (считат ги за прекалено мъгляви и произволни) и обратно - философите не проявяват интерес към мнозинството математически разсъждения, считайки ги за прекалено специални (т.е. твърде сухи): едва ли не математиците се занимават с дреболии и не виждат истински интересните проблеми на собствената си наука. Във всеки случай малко са математиците, които биха се зарадвали, ако ги нарекат философи (обратното също е вярно).
И така, с философия се занимават философите, а не математиците. Не е изключено математик да започне да философства. Всъщност всеки математик си има някаква философия(вкл. математическа), ала оставя ясна граница между това, което е философско пристрастие, и това, което е математическа истина (т.е. нещо доказано извън всяко съмнение).

3) Възникване на математиката

Никой не знае как точно е възникнала математиката, както не знае как точно са възникнали семейството, държавата, как е бил открит огънят и т.н. Тук не са уместни никакви категорични изказвания. Особено първият абзац се нуждае от пренаписване.

"Математиката, като вечно-разширяваща се съвкупност от абстракции и изследване на връзките между тях, е разбираема на живите същества от дълбока древност."

3.а) Граматически поправки: "вечно разширяваща се" (без тиренце), "разбираема за" вм. "разбираема на".

3.б) Думата "вечно" тук е крайно неподходяща. Вечността е твърде дълго нещо. Не знаем дали математиката ще се разширява вечно. Може пък да има някакъв предел на познанието. Но засега тя се разширява (както и другите науки). Затова е по-подходящо да се каже "постоянно" вм. "вечно". Постоянството не е същото като вечността. И не само се разширява, а се развива, т.е. промените се изразяват не само в количествени натрупвания, а и в качествени промени. А и това "вечно разширяваща се" звучи ужасно - кога ли ще експлодира този балон? :-)
И така, предлагам "постоянно развиваща се" вместо "вечно разширяваща се".

3.в)Дали математика ае съвкупност от абстракции, е част от определението на тази наука и затова е доста спорно. Несъмнено, математиката е абстрактна, т.е. тя съдържа множество абстракции. Но пък и много от нейните понятия са твърде нагледни (напр. геометричните).

3.г) Че математиката била разбираема за живите същества от дълбока древност, е твърдение, предизвикащо само усмивка. Засега не сме прочели нито един математически трактат, написан от трилобит, нито пък динозаврите са оставили теореми. Че животните (поне висшите) имат представа за количество, е безспорно. Но този безспорен факт трябва да бъде изказан по безспорен начин, а не да бъде замъгляван с недобре формулирани фрази. Например следната фраза е изключително спорна:

3.д) "Така че появата на математическа мисъл предшества дори появата на човека като вид." Така ли? Наистина? Абе вие не знаете ли, че много хора, в това число философи, отхвърлят въобще наличието на мисъл у животните, каквато и да е мисъл, камо ли математическа. Дали са прави, е отделен въпрос. Но не съм съгласен да се формулира въз основа на два-три набързо скалъпени примера фундаментално философско твърдение и на всичкото отгоре то да се поставя в текст, който трябва да даде на неспециалист известна представа за математиката. Вие може да си имате философски позиции, но тук не е мястото да ги защитавате. Нали уж в Уикипедия се пишеше неутрално, безпристрастно и не знам си още как...

3.е) Разбрахме се вече, че не знаем кога точно е възникнала математиката, още по-малко "математиката като наука". Нито пък съм наясно какво е "сериозна наука". Много по-уместно е да се дадат съответните факти: да се каже с какви свидетелства разполагаме за математическите знания на хората от еди-си-кое хилядолетие пр. Хр., какви математически проблеми са решавали и на какво равнище, как са ги обяснявали, давали ли са доказателства и т.н. А да оставим на читателя да си класифицира съответната наука като сериозна или несериозна - както му е угодно.

3.ж) Какъв е този Райдонски египетски свитък? За папируса на Ринд ли става въпрос, или за нещо друго? Може би е известен под друго име в математическата литература на български; в такъв случай трябва да се използва вече утвърденото название. Название "Райдонски египетски свитък" чувам за първи път. Не може постоянно да си прекрояваме названията. До вчера беше "Марк Твен", от утре - "Марк Туейн"...

4) "алгебрата (кръстена на Мохамeд ал Хорезми)"

4.а) Алгебрата не е "кръстена" на Мохамед ал Хорезми, а на едно от съчиненията му, което съдържа думата "ал-габр" в заглавието си. На Мохамед ал Хорезми е "кръстен" терминът алгоритъм (латинизираната версия на "ал-Хорезми").

4.б) Кръщават се хора (а в преносен смисъл - и кораби). Предметите и явленията се наричат, назовават или именуват.

Най-добре би било изречението да гласи: <<Терминът "алгебра" произхожда от заглавието на едно от съчиненията на арабския математик Мохамед ал-Хорезми: "Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане" (на арабски: "ал-китаб ал-мухтасар фи хисаб ал-габр уал-мукабала"). Арабската дума "ал-габр" означава приведение или преобразуване, т.е. алгебрата изучава правилата за работа с математически формули.>>

И т.н.

Щом критикувам даден текст, е най-добре да седна и да съчиня собствен вариант. Не знам дали ще имам толкова време. Все пак, не е зле да се обърнете към някой професионален математик да прегледа основно статията. -- 91.139.180.66 (беседа) 14:07, 18 ноември 2014 (UTC)

Здравейте и благодаря за интереса и критичния поглед към статията. Вероятно щом сте математик, всички тези пропуски Ви бодат очите. За съжаление, няма защо да упрекваме предходните редактори, проявили добра воля да добавят съдържание, защото принципът на Уикипедия е, че всеки допринася напълно доброволно и с каквото може! Толкова са могли, толкова са направили. Затова, както и сам правилно заключавате, най-добре е да седнете и малко по малко, с помощ от други заинтересовани по темата, нещата могат да станат по-прилични. Освен това няма как ние да търсим професионален математик - той трябва сам да дойде тук доброволно и да се развихри. Друга хубава идея е да накара някой негов студент или ученик да се потруди за общото благо.--Ket (беседа) 13:12, 20 ноември 2014 (UTC)

Забележките от ноември 2014 подължават да са актуални: статията е колкото дълга, толкова и нескопосана. А препратки след встъплението липсват. Бих предложил драстични съкращения, като изхвърленото да се рециклира в отделни статии, и тук нещата да се сведат до обозрим обем, - примерно до 3 : що е математика & раздели ; кратка история; общи. 80.72.94.145 09:07, 7 юни 2015 (UTC)

Въведение

Здравейте и поздравления за чудесните добавки! Продължавайте в същия дух. Само една малка забележка: структурата на статиите тук е унифицирана (плод на дълъг опит, проби и грешки) и в този ред на мисли написаното от Вас трябва да отиде в раздел "Определение", а освен него е необходим встъпителен текст (Въведение) с кратко резюме на основните аспекти от темата, т.е. човек да получи най-същественото само от него. Това се дължи на различни съображения, не на последно място от които е готов текст при евентуално избиране на статията за показване на началната страница - ето днес това е Глобална система за позициониране и само от няколко параграфа се научава доста. Друго, което Ви съветвам, е да погледнете версията на статията на друг език, който владеете - например в случая статията на руски онагледява много добре това, което се опитвам да кажа. Ако не е ясно нещо, питайте.--Ket (беседа) 14:43, 3 февруари 2015 (UTC)

Аз мисля, че професорът "троли" и че въведението МУ е не само дълго, но и невярно (неточно). На мен лично ми харесва предното въведение. Понеже се съмнявам да стигнем до консенсус, ще оставя първи абзац обговарящ липсата на унифицирано определение за "Що е математика", а всичко останало като негов текст, както и ще върна предходното въведение, ще бъде вкарано в параграф "Дефиниции". --Alexd (беседа) 07:43, 4 юни 2015 (UTC)