Беседа:Мартин Минчев

Само реклама - номиниране на статия за изтриване

Тази статия изглежда като само реклама на самият автор Мартин Минчев (вероятно написана от самият него). Предлагам тази статия да се премахне.

Toolsstepsrt (беседа) 23:13, 15 декември 2012 (UTC)

Аз съм писала статията и според мен отговаря на критериите за значимост.--Радостина 23:28, 15 декември 2012 (UTC)

Употреба на сравнителна и превъзходна степен

Във връзка с редакциите, с които са добавени определения като „най-авторитетни“ награди, или книги, или каквото и да е – такива твърдения с оценъчен характер, ако изобщо се използват (тук не говорим за държавата с най-голямо население, за най-високия връх или за най-дълбоката океанска падина), трябва да са подкрепени със сериозни, независими едни от други източници, или ако става дума за класация – с пояснение чия е, от гоя година е, доколкото издание/оценителите изобщо имат широкопризнатата репутация и авторитета, за да бъдат цитирани, и т.н.

В случая в статията остават няколко такива твърдения, като изискването за пояснение или източници не е по своята същност оспорване на значимостта, а настояване да се спазват правилата и принципите на Уикипедия за създаване на енциклопедично съдържание от неутрална гледна точка с доказани, проверими твърдения за факти и без лични оценки. Пример: поискани са пояснения и източници за твърдението, че наградите на обекта на статията са „най-престижните“, въпреки че има списък с награди, защото не става ясно нито кои от изброените награди са „най-престижни“, нито кой казва, че са такива – кой го твърди, на какво основание? Редакторите в/на статиите в Уикипедия не могат да правят подобни твърдения и допускания, и изобщо по какъвто и да е начин да изразяват лично мнение, предпочитания, пристрастия, предразсъдъци и пр.

Моля редактиращите активно статията нерегистрирани/невписани потребители/редактори да вземат отношение по тези съображения, а ако имат контрааргументи, да ги изложат в тази тема, за да бъдат те видени и обсъдени от повече редактори.
~ Pelajanela // беседа 10:37, 3 декември 2023 (UTC)

Това е несериозно – добавените последни две външни препратки са към уеб портали, в които са цитирани коментари на проф. Минчев, направени от него (вероятно в интервю) за трети източник – това ли са въпросните исторически анализи? Или тези два медийни материала трябва да доказват, че той се занимава с такива анализи и те са част от професионалната му биография? Това е статия за изследовател с научни приноси в определени области – несериозно е да се поставят "наравно" научните му постижения с изказвания, цитирани в медиите. Освен това тези два източника, чието съдържание по същество се препокрива, не дават допълнителна информация, нито потвърждават твърдението, че той пише анализи на историческа тематика, нито разбираме защо това е важно? Това, което се разбира, е, че проф. Минчев редактира в Уикипедия на български език и на английски език – именно от тези две препратки. Това, само по себе си, е прекрасно. Няма да си позволява да правя догадки и да спекулирам с тази информация.

Освен това обектът на статията – по начина, по който е представен в нея до последните две изречения и по който е разпознаваем в академичните среди – не е историк и изобщо не става ясно има ли някакво признание като такъв. В свободното си време човек може да пише и да си дълбае във всичко и да го опише в личния си сайт/блог или в LinkedIn профила си – в този на проф. Минчев, впрочем, е отбелязано, че е бил професор в КУ до 2020 г. И още веднъж за книгите и тяхната авторитетност – подобно описание на тези книги може да има в блърба им, в страницата им в Amazon и прочее, но не и в статия в Уикипедия. Не е и необходимо, за да се докаже... какво – значимостта на рецензентите, писали предговори и анотации за тях?

Надявам се и апелирам казусът с интензивните скорошни редакции в тази статия и съдържанието ѝ да бъде разгледан и обсъден от повече редактори. Би било жалко статията в Уикипедия на български за учен със сериозни научни постижения да е със съмнителна фактологичност, обективност и неутралност и да не отговаря на най-добрите примери за биографични статии в проекта.
~ Pelajanela // беседа 22:15, 3 декември 2023 (UTC)

Вижте сега, в момента редакцията цитира много точно необходимите източници, заедно с връзките към тях и съответните страници. Мога само да Ви насоча към други статии в раздела "български електроинженери" и да Ви поканя да прилагате всички тези критерии, които любезно изложихте тук, и към тях. Някои от тези статии са в много окаяно състояние, обърнете им внимание и на тях. По отношение на интервюто на проф. Минчев за Агенция Фокус. За съжаление агенцията си е изоставила архива, така че оригиналът не може да се намери и съм съгласна, че трябва да се премахне. Но въпреки това, както виждате, части от интервюто са препечатени в различни други източници, което само по себе си говори, че все пак е от някакво значение. То не е само по "иЗтория", както Вие спелвате думата, има и много други аспекти, но само иЗторическите факти в него са препечатани. Ще Ви обясня защо, според мен, интервюто може и да е важно, но изобщо не настоявам да се включва, най-малкото, понеже оригиналът не може да се намери. А то може и да е важно, защото за първи път в българската дискусия по депортациите на еврейско население от Македония и Тракия през 1941 г. се изнася черно на бяло факт, пропускан от българската "професионална иЗториография", а именно, че протести срещу тези депортации от останалото население по тези земи е нямало. Напротив, след депортациите, собствеността на депортираните евреи е усвоена доста бързо от местното население в Македония и Беломорска Тракия. Историческите данни сочат, че протести пред българските административни власти по други поводи в тези земи е имало, но не и по този повод. Това е много сериозна разлика в сравнение с протестите срещу депортациите в стара България, които по същество спират тези депортации. Та, това, което за първи път у нас се дискутира публично в това интервю е, че реакцията на властта е една, когато депортациите се приемат от местното население без протести и с охота, но става съвсем друга, когато такива протести сред местното население има. И точно това в конкретния случай прави разликата -- в стара България депортациите са спрени. Но, Вие сте права -- щом тези фактти не са подети от нашите "професионални иЗторици", значи може би е по-добре да се оставят да изчезнат в информационното небитие. Утре, когато македонците, гърците, а и израелците ви поискат финансови компенсации за тези депортации, може някой и да се сети за този факт, но явно времето му не е дошло. Също, бих искала да Ви обърна внимание, че съвременната наука не забранява интердисциплинарност, така че някой учен в една област може спокойно да допринесе нещо в друга, стига да ползва сериозен научен подход. Та, накратко -- благодаря Ви за коментарите и предложенията, надявам се редакцията сега да е фактологично добре подкрепена. Ако се съмнявате, че цитираните рецензии на основни учебници и исторически книги не са приноси, мога само да съжалявам -- самите автори ги ценят в цитираните страници. Но, ако толкова Ви пречат, изтрийте ги. Същото се отнася и за наградите -- Университета на Калгари ги е изброил, като не Ви харесват и Ви пречат -- изтрийте ги. 199.38.210.85 22:52, 7 януари 2024 (UTC)

Благодаря за взетото отношение и за времето, което се отделили за този коментар, в допълнение към работата по статията. Разбирам афекта Ви поради съществуващите немалко примери за проблеми от най-различно естество в други статии в Уикипедия, както и посочвате, докато вглеждането в неенциклопедичните елементи в тази може да изглежда прекомерно.

Може би тази е и причината за вглеждането и преекспонирането, в отговор, на печатна грешка в една от употребите на дума, която е изписана дори в този текст няколко пъти, за да е ясно, че не е нищо повече от това (но е интересно свидетелство – видимо в историята на промените, тъй като вече е отстранена – за фиксацията в източниците, техния адекватен подбор и коректно цитиране, която не е някаква форма на ОКР, а прилагане и отстояване на основен критерий на Уикипедия – която поне за мен е правдоподобно обяснение за такава грешка). Така че печатните грешки лесно могат да бъдат отстранени с по-малки или по-големи репутационни щети :)

Но, връщайки се назад, наистина разбирам, че непоследователното, на пръв поглед, прилагане на правилата, принципите и критериите на Уикипедия може да предизвиква смут, объркване и дори раздразнение. Темата е обсъждана многократно в много други беседи, затова ще се огранича до съображение в едно изречение относно диспропорцията между броя на редакциите и на статии в Уикипедия и този на активните редактори доброволци (каквито, знаете, са хората, които създават и редактират съдържание, както и тези, които са се нагърбили с отговорността да следят за спазването на правилата и защитата на Уикипедия като енциклопедия и като общност). Това, че съществуват нередактирани статии по простата причина, че е трудно или дори невъзможно да се обхване цялото съдържание, при това постоянно променящо се съдържание, както виждате и знаете от личен опит, не делегитимира усилията да се постигне възможно най-пълно съответствие в правилата на Уикипедия в други.

В коментара Ви има още няколко аспекта, които има смисъл да бъдат обсъдени, но това изисква време, а, надявам се, вниманието и позицията и на други редактори, така че ще си позволя да изразя виждането си в отделен коментар.
~ Pelajanela // беседа 05:47, 8 януари 2024 (UTC)

Добре, прекрасно. Изобщо не съм афектирана от дискусията, даже напротив. Използвах печатната грешка като шега, но и за да обясня по-ясно гледната си точка. Съкратих секцията "Външни препратки" като премахнах повтарящи се цитирания и сега се надявам статията да е достатъчно енциклопедична и подкрепена с обективни независими източници. Пак казвам, ако нещо не Ви харесва по статията, изтрийте го, или го редактирайте така, както според Вас би било правилно. 199.38.210.85 15:18, 8 януари 2024 (UTC)