Беседа:Левски (област Пазарджик)

Преместено от Оряхово (Област Пазарджик)

 Съдбата на село ЛЕВСКИ е тясно свързана с изчезналото с. Оряхово.Преди повече от 170 г., около 1810 — 20 г.,на мястото, където сега е с. Левски, живеели само турци.По същото време, отдалечено на 4,5 км., на десния бряг на Луда Яна, в местността Оряхово, се намирало българското с. Оряхово ( Ел. Н. Маврова (1852 - 1953 г.), с отлично запазена памет,пред сина си Кръстьо и внука си Димитър (учител) разказвала много случки из миналото на Оряхово — за безчинствата на кърджалиите, за разбягването на селото .Тя слушала всичко от родителите си.Стойко Г. Караджов (1883 - 1981 г.) разказваше как дядо му Стойко, известен поборник от Априлското въстание, няколко пъти го е водил в местността Бабаджанови дъбици на поклонение пред гроба на баща си — П. Караджата. Всички по — възрастни хора от с. Левски знаят, че в тази местност е имало гробища : по време на работа там са изваждани човешки кости.Те се намирали на запад от селото и това съвпада с поверието, че западът символизирал залеза на човешкия живот, а изтокът — зараждащия се живот, нещо типично за източните православни християни.Лазар Линков (1890 - 1975 г.),изселен от с. Калагларе в с. Цар Асен, а после в Пазарджик, слушал от баба си Петкана, родом от Кепелий (Свобода), която разказвала за патилата на родителите си, когато живеели в малкото селце при Рошова могила и се намирали близо до Оряхово — как с бягство успели да се спасят, като намерили убежище в с. Кепелий при потурчени българи, а други в Калагларе. А Илия Хр. Станков слушал да се разказва , че между двете села — Оряхово и Рошова могила — съществува жива връзка. Те имали едно ръководство и една църква, която се намирала в първото, около Студеното кладенче, там, където се е намирала Селищната могила.). След Първата световна война в периода от 1919 докъм 1930 г. се е извършило масово риголване на земята в местността Оряхово за насаждане на нови, облагородени пръчки лозя и тогава бяха намерени безброй парчета от тухли, останки от зидове, керемиди, част от покъщнина, гривни и други накити, кюпове с остатъци от укривано жито или брашно, части от земеделски сечива,подсказващи по убедителен начин за същеествуването на селище тук.Обобщавайки многобройните сведения за бившето с. Оряхово, могат да се направят изводи:  Село Оряхово, чийто най-стари обитатели водят началото си от трако-римската епоха, дори от праисторическо време, безпорно е съществувало.Заселващите се по тези места използвали добрите природни условия — изобилие на вода, обширни пасища и наличие на селищна могила, върху която първите преселници се установили да живеят. В многовековната си история селището е обитавано от различни преселници — едни се застоявали , а други временно пребивавали и отминавали. На около 1,5 км. североизточно от Оряхово,на отсрещния бряг на Луда Яна, в местността Рошова могила, Кепелийско землище, се намирало друго българско селище, което също води началото си от трако-римската епоха. Тези две български села били в близка връзка — дървен мост на Луда Яна ги свързвал и управлението им се намирало в Оряхово, като се има предвид неговото местоположение. Оряхово, на десния бряг на реката, намиращо се от двете страни на прочутия тогава Цариградски път, свързващ през Панагюрище ,Северна България с Пловдив и Цариград, представлявало важно попътно село. Добрите му географски и климатични условия примамвали за заселване и други, най-вече из средите на прииждащите от Македония компактни маси хора.  Това заселване в Оряхово станало Вероятно през първата половина на XVIII в., в бурното време на кърджалийското движение.Наличието на Дудовия баир и множеството ниви на изток от Луда Яна, в близост до другото село при Рошова могила, притежание на Дудови и други преселнически родове в селото, потвърждава тезата, че заселването е станало в споменатия период. По предание с.Оряхово в по-старо време се е казвало Червеница. Малко е вероятно, че вследствие на много орехови насъждения селото е получило това ново име Оряхово.Тогава възниква въпросът: по повод на какво е наречено то така ?Има известна вероятност, че от с. Оряхово,Костурско, или от Ореше,Дебърско, в Македония се е преселила по- значителна група и тя със своята компактност и влияние да е станала причина селото да приеме името Оряхово.  Оряхово във всяко отношение било свързано с нашия КОЮН ДЕПЕСИ ( Голямоконарски район),но икономически било в доста тясна връзка с намиращото се на запад от него на около 4,5 км.,турско село Калагларе.В последното живеели доста богати турци и те често търсели работна ръка в Оряхово. По пътя на ратайството и икономическата зависимост връзките между двете села се засилили. Освен това и двете административно принадлежали към една нахия, Коюн Депеси. Попътният характерна Оряхово бил причина често то да е обект на кърджалии и други нападения. Най- вече от златишките и емерлийските турци, от ордите кърджалии, нападнали Пазарджик и Панагюрище между 1793 и 1810 г. Естествено положението на живеещите тук станало непоносимо и те подирили по сигурно място за заселване. Така последвало известното в недалечната ни история РАЗБЯГВАНЕ НА СЕЛО ОРЯХОВО.  Този процес продължил няколко години — от 1810 докъм 1820 г.: по-голямата част от оряховци се заселили в с. Калагларе (дн. Левски), друга — в с. Кепелий (дн. Свобода) и трета , по-незначителна част — в с. Джумая (дн. Сбор). Роднинството и близостта между трите села, макар и доста поизбледнели,съществува и до днес и за нея още Ив. Соколов, комендантът на Панагюрище по време на Априлското въстание, загатва, че между тях имало здрава спойка. потвърждение затова са и многобройните предания и спомени, които изобилствуват сред възрастните хора и в трите села. От времето на разбягването на оряхово е останала и песента „БЕГАЛО Е СЕЛО ОРЯХОВО“, която се пее и в нащи дни в споменатите села, макар и с някои незначителни изменения.

Първи вариант ( от Левски), изпят от Тодора П. Лалова:

Тодоро, Тодоро, село е бегало,

село е бегало, село Оряхово.

Само е останала Дилбер Ангелина,

Дилбер Ангелина, червена Калина.

И тя е бегала, бегала и плакала:

- Боже ле, божичко, нямам си никого,

ни майка,ни баща,ни братец,ни близки.

Имах си една сестричка, сал мила сестричка

и нея я турци-поганци хванаха,

хванаха, мъчиха, подир заклаха...

Втори вариант (от с. Сбор), изпят от Божана Балджийска:

Калино ,Калино, село е бегало,
село е бегало, село Оряхово.
Само е остала Дилбер Ангелина,
разбой да доткава, гергеф да дошива.
И тя е бегала, бегала и плакала
през гора, през вода и наричала,
чеси няма от нигде никого.
Само си имала един братец,
и той откаран далеко, на заточение...

За няколко години жителите на Оряхово в по-голямата си част се преселили в турското с. Калагларе, но с уговорката да се разположат само на изток от дерето. Така се образували две махали — турска и българска. При разбягването в три различни посоки се наложило баща и син или брат с брата да се разделят, за да отидат в различни села. При раздялата, изглежда, се спазвало следното правило: за да запазят и в бъдеще роднинството, да се тачат и търсят един-други, преселниците приели следния обичай:този който се отдели от семейството, да стане кум на близките си,които семейно се установят да живеят в друго село.И понеже най-много отделни членове на семействата останали да живеят в с.Кепелий( с. Свобода),затова много от калагларци имат кумове от споменатото с. Кепелий.