Беседа:Кур (град)
Сори, спирам докато ти редактираш.Uroboros 15:59, 14 април 2006 (UTC)
- Според мен този град би трябвало да се транскрибира като Хур поради
две причини — официален (а не местен) немски ипейоративно звучене на български език. При последното съвсем законно се правят компромиси при транскрипцията. Давал съм примера с Гъс (Гюс) Хол и Мърша (Мерсия) Макдермот няколко пъти. --Емил Петков 14:01, 15 април 2006 (UTC)- Мисля, че практиката за прекръщаване на градове и хора заради пейоративно звучене на български е прекратена. Хората понаучиха чужди езици и май вече не се притесняват да произнасят думите такива, каквито са. Примерите ти са от далечното минало. Не приемам и транскрибирането на немския, на който също си съществува думата "Кур" (лечение) от където иде пък и приетия в българския "курорт" - "място за лечение". Uroboros 14:09, 15 април 2006 (UTC)
- Разсъжденията ти са субективни и умозрителни. Ако изчислиш процентно, ти си един от малкото хора, понаучили езици, колкото и да не ти се вярва. На немски думата "кур" от "курорт" се пише "Kur" и в българския присъства само като част от друга дума. Практиката за маскиране на пейоративни транскирпции не е пожелание, което просто така да остарее, а може или да е отпаднала от официалната литература по въпроса, или да не е отпаднала. Аз не съм чувал да е отпаднала и не съм видял в официални преводи или медии пейоративно звучаща транскрипция на чуждо име. --Емил Петков 14:21, 15 април 2006 (UTC)
- Разбира се, че разсъжденията ми са такива Сред хората от средата, в която живея (тук, в България) са малко тези, които знаят по-малко от 2 чужди езика. Колкото до липсата на "пейоративно звучаща транскрипция на чуждо име" в "официални преводи или медии" - наскоро имаше огромна статия в един от ВАЦ-овските вестници, осмиваща именно тази практика от бай Тошово време, в която (статия) директно и буквално бяха споделени куп подобни весели истории. Може И тази статия да ми е повлияла . Но оставам на същото мнение. Uroboros 14:36, 15 април 2006 (UTC)
- Значи ти говориш за своето обкръжение, своето лично мнение и влиянието на една статия върху тебе. Имаш ли някакви по-неутрални аргументи. Защото ако говорим за лични аргументи, аз предпочитам, като гледам мач, да наричат холандксия вратар Де Гуде вместо Дъ Хуй (това беше преди години, сега е друг), просто за да мога да се съсредоточа върху играта, а не върху рева на публиката при всяко споменаване на името му. Има много съвсем разумни причини пейоративните транскрипции да се избягват. Тъпо е при среща или споменаване на някой със смешно име някой, който не се е случило да научи два чужди езика, да не може да сдържи усмивката си и да се получава конфузна ситуация. Попадал съм в повечко такива ситуации и, повярвай ми, не е приятно за страната с пейоративното име. Освен това, това не е съществувало само в българския език в "Тошова България", а съществува и до днес в повечето езици. --Емил Петков 14:44, 15 април 2006 (UTC)
- Естествено, че за моето обкръжение ще говоря, от къде да знам твоето. Искаше "медии" - посочих ти. Аргументът ми е, че от поне 5 години насам (точната дата ми се губи) ОФИЦИАЛНО в България е прието имената на градове, държави и др. топоними (с изключение на вече дълбоко залегналите в българския език - като ПариЖ вместо Пари`) да се изписват както се произнасят на съответния език. Включително "тече преразглеждане" И на някои от досега общоприетите (пример: Молдавия-Молдова, молдавец-молдовец). Ако някой не може да си сдържи усмивката си е за негова сметка. Uroboros 15:04, 15 април 2006 (UTC)
- Би ли подкрепил аргумента си с някакъв източник? Също така, не смятам за конструктивни забележки от рода на „Ако някой не може да си сдържи усмивката си е за негова сметка.“ --Емил Петков 15:21, 15 април 2006 (UTC)
- Не приемай забележката лично - тя се отнасяше за посочените от теб по-горе хора (просто цитирам теб). По никакъв начин не е било насочено към теб. Правилото го знам от познати географи, но ще го потърся и кодифицирано някъде. Потърси и ти, моля те. Uroboros 17:18, 15 април 2006 (UTC)
- Би ли подкрепил аргумента си с някакъв източник? Също така, не смятам за конструктивни забележки от рода на „Ако някой не може да си сдържи усмивката си е за негова сметка.“ --Емил Петков 15:21, 15 април 2006 (UTC)
- Естествено, че за моето обкръжение ще говоря, от къде да знам твоето. Искаше "медии" - посочих ти. Аргументът ми е, че от поне 5 години насам (точната дата ми се губи) ОФИЦИАЛНО в България е прието имената на градове, държави и др. топоними (с изключение на вече дълбоко залегналите в българския език - като ПариЖ вместо Пари`) да се изписват както се произнасят на съответния език. Включително "тече преразглеждане" И на някои от досега общоприетите (пример: Молдавия-Молдова, молдавец-молдовец). Ако някой не може да си сдържи усмивката си е за негова сметка. Uroboros 15:04, 15 април 2006 (UTC)
- Значи ти говориш за своето обкръжение, своето лично мнение и влиянието на една статия върху тебе. Имаш ли някакви по-неутрални аргументи. Защото ако говорим за лични аргументи, аз предпочитам, като гледам мач, да наричат холандксия вратар Де Гуде вместо Дъ Хуй (това беше преди години, сега е друг), просто за да мога да се съсредоточа върху играта, а не върху рева на публиката при всяко споменаване на името му. Има много съвсем разумни причини пейоративните транскрипции да се избягват. Тъпо е при среща или споменаване на някой със смешно име някой, който не се е случило да научи два чужди езика, да не може да сдържи усмивката си и да се получава конфузна ситуация. Попадал съм в повечко такива ситуации и, повярвай ми, не е приятно за страната с пейоративното име. Освен това, това не е съществувало само в българския език в "Тошова България", а съществува и до днес в повечето езици. --Емил Петков 14:44, 15 април 2006 (UTC)
- Разбира се, че разсъжденията ми са такива Сред хората от средата, в която живея (тук, в България) са малко тези, които знаят по-малко от 2 чужди езика. Колкото до липсата на "пейоративно звучаща транскрипция на чуждо име" в "официални преводи или медии" - наскоро имаше огромна статия в един от ВАЦ-овските вестници, осмиваща именно тази практика от бай Тошово време, в която (статия) директно и буквално бяха споделени куп подобни весели истории. Може И тази статия да ми е повлияла . Но оставам на същото мнение. Uroboros 14:36, 15 април 2006 (UTC)
- Разсъжденията ти са субективни и умозрителни. Ако изчислиш процентно, ти си един от малкото хора, понаучили езици, колкото и да не ти се вярва. На немски думата "кур" от "курорт" се пише "Kur" и в българския присъства само като част от друга дума. Практиката за маскиране на пейоративни транскирпции не е пожелание, което просто така да остарее, а може или да е отпаднала от официалната литература по въпроса, или да не е отпаднала. Аз не съм чувал да е отпаднала и не съм видял в официални преводи или медии пейоративно звучаща транскрипция на чуждо име. --Емил Петков 14:21, 15 април 2006 (UTC)
- Мисля, че практиката за прекръщаване на градове и хора заради пейоративно звучене на български е прекратена. Хората понаучиха чужди езици и май вече не се притесняват да произнасят думите такива, каквито са. Примерите ти са от далечното минало. Не приемам и транскрибирането на немския, на който също си съществува думата "Кур" (лечение) от където иде пък и приетия в българския "курорт" - "място за лечение". Uroboros 14:09, 15 април 2006 (UTC)
След като се иска промяна, самото искане за такава също следва да е подкрепено с източници. Не знам да има такива „съвсем законни“ компромиси при транскрипцията. Ако съществуват бих искал да зная за тях, за да мога да се съобразявам. Оттам насетне мога само да посоча Уикипедия не се цензурира за защита на непълноленти - омофони с коренно различно значение в различните езици е имало, има и ще има, и не мога да приема изкривяване на даден факт поради благоприличие. Обяснение за съвпадението с вулгарната българска дума без грам вулгарност в немския (или бимбинистански) език би било според мен правилно и неутрално. -- Златко ± (беседа) 15:58, 15 април 2006 (UTC)
- Нямам учебник по превод тук, за съжаление, но съм го учил на времето. Може да се провери от хора, които имат достъп до такива източници. Като минат празниците, мога да намеря чуждоезични източници, които евентуално биха дали професионален отговор на последните две изречения, написани от тебе. Засега мога да посоча, че не става дума за защита на непълнолетни ли цензура, а за отклонение от правилата за транскрипция с цел избягване на пейоративно звучене. --Емил Петков 21:08, 15 април 2006 (UTC)
Някак си се пропускаше втория ми аргумент, че на официален немски Chur се произнася "Хур", но след проверка във познатата наредба, тук си признавам, че сгреших поради незнание. --Емил Петков 21:09, 15 април 2006 (UTC)
- Пропускането не е нарочно. Дори не се сетих, че може (евентуално) да се чете така. Uroboros 21:21, 15 април 2006 (UTC)
Не знам доколко ще сметнеш за валиден аргумента: "Като става дума за привнесените от други езици топоними, необходимо е да въведем два термина: Ендоним - името на географско понятие, на език, проявяващ се там, където е разположено то. Екзоним - името, използвано в определен език за дадено географско понятие, разположено извън региона, в който се говори този език, и различаващо се по форма от името, използвано в официалния език на региона, където е разположено географското понятие. Т.е. аглийската дума Paris и българската Париж са екзоними на френския ендоним. Тук е мястото да вметнем, че ОН препоръчват минимизиране на употребата на екзоними в международните среди.", взет оттук/ [1]. Uroboros 22:08, 15 април 2006 (UTC)
- За това няма спор. Но тук въобще не става дума за изключения поради пейоративно звучене, а в последното изречение се казва "препоръчват минимизиране", което все пак оставя поле за изключения. --Емил Петков 22:42, 15 април 2006 (UTC)
За пръв път чувам за града, ама ми стана интересно. На картана на Нешънъл Джиографик на български го пише Кор. Според мен си е по-добре да не е Кур. Какво пише в други български карти? Това е най-точния начин да се вземе правилното име на български. --Boll Weevil 01:22, 16 април 2006 (UTC)
Когато бях студент в СУ (в началото на 80-те), университетска експедиция покори няколко върха в Кавказ. Единственото постижение, с което ги запомних, бе, че се бяха снимали с ухилени физиономии пред сграда, на която пишеше "КУРБАЗА". Нещо да ви напомня за сега? --Vladko 06:22, 16 април 2006 (UTC)
- Интересно, какво би казала Миннет Гавазова, касиерка в клона на ДСК в Никопол. Виж статията във вестник "Стандарт" от 17 април 2006 г. Uroboros 19:53, 20 април 2006 (UTC)
Хуур
[редактиране на кода]Местя го като Хуур, тъй като така е на местния диалект. Т. е. това е най-точното име. Тази ще остане пренасочваща. --Peterdx 11:58, 6 октомври 2010 (UTC)
- Хъм - абсолютно не съм съгласен. Трябва да се спазва книжовното немско произношение, а не алеманското пък било то и стандартиззирано. Ако тръгнем да следваме "местни диалекти", ще настъпи невъобразим хаос.--Мико 12:03, 6 октомври 2010 (UTC)
- Разбира се мога и да върна, не е проблем. Но нали уж сме фонетичен език и тук само се гоним за точни и правилни произношения. Пък и при три официални езика в държавата, струва ми се местното произношение е най-вярно. Още повече, че могат да се правят колкото си искаме пренасочващи. Иначе предишното заглавие ама хич не ме смущава! --Peterdx 12:06, 6 октомври 2010 (UTC)
- Хаха - ясно, че не е до смущения. Градът е немскоговорещ, следователно изключваме романските форми. От двете немски съм абсолютно убеден, че трябва да спазваме книжовната. Немският е доста говорен език с много широко диалектно делене, стигащо до (претенции за) отделни езици, ако предаваме диалектното произношения, ще се получат страшни драми не само в Швейцария, но и на много други по-девиантни като произношение места.--Мико 12:15, 6 октомври 2010 (UTC)
- Много добре те разбирам какво точно имаш предвид. И си прав за книжовната форма на немския, но пък чисто технически в бъдеще... Да, добре, ще я върна заради другото бъдеще. --Peterdx 12:19, 6 октомври 2010 (UTC)
- А [2] това как ще го избегнем?--85.130.45.92 12:38, 6 октомври 2010 (UTC)
- Със засилено наблюдение на страницата, може и защита, ако се наложи. Като се замислих — Мико всъщност е дълбоко прав за бъдещите евентуални драми. --Peterdx 12:45, 6 октомври 2010 (UTC)
- Така съм съгласен, но според мен трябва да има защита и на страницата Кур, защото които я напише за търсене, наѝ-вероятно ще има за цел да я вандализира.--85.130.45.92 12:57, 6 октомври 2010 (UTC)
- А защо направо не защитим всички статии, или дори най-добре въобще да спрем Уикипедия, щото не се знае кой какво точно би искал да вандализира: фолк-певици, политици, Лейди Гаги или пък Цици. И вземете най-после да се регистрирате. — Лъчезар • Б/П 13:04, 6 октомври 2010 (UTC)
- Така съм съгласен, но според мен трябва да има защита и на страницата Кур, защото които я напише за търсене, наѝ-вероятно ще има за цел да я вандализира.--85.130.45.92 12:57, 6 октомври 2010 (UTC)
- По-пресен пример отколкото нещо преди две и половина години нямате ли? — Лъчезар • Б/П 12:54, 6 октомври 2010 (UTC)
- A, значи Шаблон:Hrf може да го защитаваме, а Кур не може?--85.130.45.92 13:11, 6 октомври 2010 (UTC)
- Със засилено наблюдение на страницата, може и защита, ако се наложи. Като се замислих — Мико всъщност е дълбоко прав за бъдещите евентуални драми. --Peterdx 12:45, 6 октомври 2010 (UTC)
- Хаха - ясно, че не е до смущения. Градът е немскоговорещ, следователно изключваме романските форми. От двете немски съм абсолютно убеден, че трябва да спазваме книжовната. Немският е доста говорен език с много широко диалектно делене, стигащо до (претенции за) отделни езици, ако предаваме диалектното произношения, ще се получат страшни драми не само в Швейцария, но и на много други по-девиантни като произношение места.--Мико 12:15, 6 октомври 2010 (UTC)
- Разбира се мога и да върна, не е проблем. Но нали уж сме фонетичен език и тук само се гоним за точни и правилни произношения. Пък и при три официални езика в държавата, струва ми се местното произношение е най-вярно. Още повече, че могат да се правят колкото си искаме пренасочващи. Иначе предишното заглавие ама хич не ме смущава! --Peterdx 12:06, 6 октомври 2010 (UTC)
- Е, Лъчо, споко! Както казваш, който иска да вандализира винаги ще го прави без значение дали ще бъде в „Теория на относителността“, „Октавиан Август“ или „Кур“. Ама някои са по-удобни - знаеш че 10-12-годишните (ако не завишавам малко възрастта) след като научат някои нови думички, бързат да ги кажат/изпишат там, където според тях няма да бъдат санкционирани. А страниците, които им са наготово поднесени с такива имена (още на търсенето в Гугъл), пък са още по-удобни... А към Вас 85.130.45.92, защо наистина не се регистрирате?! --Peterdx 13:16, 6 октомври 2010 (UTC)
- Сега, като се замисля ако Кур бе изтрит, наѝ-вероятно щеше да се превърне в пренасочване към Пенис, както е с Ебане, Гъз, Хуй и прочие. Все пак тук не сме Оксипедия.--85.130.45.92 13:26, 6 октомври 2010 (UTC)
- Сигурно затова вие пък сте създал пренасочването Пикня? — Лъчезар • Б/П 13:32, 6 октомври 2010 (UTC)
- Сега, като се замисля ако Кур бе изтрит, наѝ-вероятно щеше да се превърне в пренасочване към Пенис, както е с Ебане, Гъз, Хуй и прочие. Все пак тук не сме Оксипедия.--85.130.45.92 13:26, 6 октомври 2010 (UTC)
Причините дадена страница да бъде затваряна за редакции може да са няколко:
Често повтарящ се вандализъм или спам от различни сметки и/или IP-адреси. Пример за това е защитената ни Начална страница, която обаче опитните уикипедианци могат да редактират почти изцяло.
Шаблони, използвани в толкова много страници, за които не се предполага да търпят чести промени, за които необосновано честото им редактиране би довело до сървърни и други технически проблеми.
Редакционни войни. [...]
Източник: Уикипедия:Защита на страници. — Лъчезар • Б/П 13:29, 6 октомври 2010 (UTC)
- Всяка страница може да бъде вандализирана ако някой реши. Така че в случая нека изберем по-малката от двете злини... --Peterdx 13:33, 6 октомври 2010 (UTC)
- Пренасочването го създадох, защото иначе щяхте да се скъсате да триете страницата (както е случая с Пръдня). А иначе, както казах по-горе, си имаме значително по-вулгарни пренасочвания. Доколкото знам една страница не може да бъде защитена от създаване.--85.130.45.92 13:44, 6 октомври 2010 (UTC)
- Може да бъде. Ще ви помоля обаче да ме извините, но ще се оттегля от дискусията, защото и без друго загубихме твърде много време, а за да се редактира Уикипедия, трябва да се яде, а пък за да се яде, трябва да се работи. — Лъчезар • Б/П 13:50, 6 октомври 2010 (UTC)
- Пренасочването го създадох, защото иначе щяхте да се скъсате да триете страницата (както е случая с Пръдня). А иначе, както казах по-горе, си имаме значително по-вулгарни пренасочвания. Доколкото знам една страница не може да бъде защитена от създаване.--85.130.45.92 13:44, 6 октомври 2010 (UTC)
- Всяка страница може да бъде вандализирана ако някой реши. Така че в случая нека изберем по-малката от двете злини... --Peterdx 13:33, 6 октомври 2010 (UTC)
- Думите са за това, за да се използват. И съм абсолютно убеден, че нецензурните съответствия на думите се използват много, много по-често от официалните. И затова нека по-вулгарните насочват към официалните им съответствия - току-виж някой научил нещо (И точно затова лично аз нямам против пренасочването от Пикня, защото е вярно). Също мисля, че изгубихме време в дискусиите. --Peterdx 13:55, 6 октомври 2010 (UTC)