Беседа:Кристапор Микаелян

Този [1]? Годината на смърт съвпада, но рождената съвсем не.--Мико 06:08, 9 септември 2011 (UTC)

Той ще да е - Силянов [2]

„

Отзвукътъ на възстанишкитѣ действия всрѣдъ външния свѣтъ, австро-руската намѣса и сравнително бързото изработване на мюрцщегскитѣ реформи не можеха да не привлѣкатъ вниманието на арменския центъръ въ Женева. Градътъ на Жанъ Жакъ Русо е седалище на най-голѣмитѣ интелектуалци отъ Федерацията — Кристофоръ Микаелянъ, Микаелъ Варандиянъ, Хачадуръ Малюмиянъ, Саркизъ Минасиянъ и др. Тамъ се печати и главниятъ органъ на федерацията „Дрошакъ” (Знаме)... Организирането на атентата се възложи отъ Женевския центъръ на Кристапоръ Микаелянъ — „бащата на арменската революция” [2]. Доста възрастенъ, малко накуцващъ, съ брада растеща на свобода — дълга и безформена, Микаелянъ приличаше повече на евреинъ, вехтошарь и не обръщаше върху си вниманието на хората. Но този невзраченъ човѣкъ притежаваше рѣдко самообладание и вършеше работитѣ си съ една методичность, стигаща до педантизъмъ. Микаелянъ се снабди съ руски паспортъ на името Самуилъ Фаинъ и замина за Цариградъ заедно съ две госпожици, сестритѣ Рубина и Надежда Фаинъ, мними негови дъщери. Той успѣ да се сдобие отъ руското посолство съ билетъ за наблюдение на султанския селямлъкъ отъ дипломатическия павильонъ. Придружаванъ винаги отъ „дъщеритѣ си”, стариятъ конспираторъ посети още нѣколко пѫти селямлъка и подготви подробна скица на обстановката съ всичкитѣ ѝ сѫществени елементи: разпредѣленията между отдѣлнитѣ точки, времето (минути и секунди), въ което ги изминава султанската каляска на отиване и връщане отъ джамията и пр. Планътъ му бѣше следниятъ. Микаелянъ, дветѣ революционерки и още нѣкой терористъ ще заематъ мѣстата си въ павильона. Въ опредѣленъ мигъ ще се даде револверенъ изстрелъ, за да се внесе смутъ и да се объркатъ намиращитѣ се въ павильона дедективи и стражари. Изстрелътъ ще бѫде и знакъ, за да хвърлятъ дветѣ момичета бомбитѣ, които ще носятъ прикрепени на гърдитѣ си — всичко четири бомби. Веднажъ скицата и планътъ готови, трѣбваше да се направятъ опити съ бомбитѣ, за да се установи точно действието имъ съ огледъ на даннитѣ отъ направеното проучване. Избраниятъ типъ бомби бѣха изфабрикувани и опититѣ съ тѣхъ станаха на Витоша, но се случи нещастие: на 5 мартъ 1905 г., една отъ бомбитѣ избухна преждевременно въ рѫцетѣ на единъ младъ арменецъ, Врамшапу Киндериянъ, и го разкѫса на парчета. Ударенъ отъ кѫсъ желѣзо, загина и самъ Микаелянъ. 1. На „бащата на арменската революция” се устрои въ София тържествено погребение, съ участието на арменски делегати отъ Женева и отъ други градове.

“

Име

Христофор, Критофор, Силянов пише Кристапор - така е и в ен и във fr - на ру е Христофор. Май Кристапор е най-близо, доколкото ми е известен арменският и драмата им с двата диалакта. --Мико 07:34, 9 септември 2011 (UTC)