Беседа:Кратко житие на Климент Охридски

текстът защо го няма? ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ1, ПАМЕТ НА СВ. НАШ ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ2 КЛИМЕНТ, ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД

       1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.6
       2.  Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства  I—IV),  той още от майчината си утроба бил избран от бога7 и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд8 усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на  тукашния9 български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало10 още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското  семе  на  истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил11 до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е по­твърдил с делата си
       3. Обикнал отшелническия и девствен живот, какъв ли вид на добродетел не  извършил,  какво ли средство не измислил против страстите? Той с кротост12 отблъсвал външната и наложена му борба, а чрез пост и други подвизи13 подтискал сладострастните си нагони, с постоянно въздържане и мо­литви премахвал страстните и пълните с видения смущения на душата си. Най-отличителен белег на неговата душа били безпристрастната обич и искреното смирение.14
       4. От млади години15 следвайки по този начин божествения закон и живеейки точно според евангелието, най-сетне станал сподвижник на водачите16 и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите17 понесъл едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие.18
       5. Когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апо­столското си служение и увеличението на поверения му талант (Мат. XXV, 15—30) на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий  бил поставен за архиепископ на Моравия и България19 от същия този папа, тогава и Климент бил издиг­нат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който вла­деел страната
      6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния,20 преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.21
      7. В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на велико­мъченик
Пантелеймон,22 където се отдавал на аскетически под­визи. Докато той бил жив, като от небесен и висок светилник

разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оста­вил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целият свят. Всекидневно гробът му лекува най-различни болести и поради него тази света обител е подарена от бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по-късно.

       8. Той ни е оставил тези паметници и свещени книги в Охрид - собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се почитат и уважават от целия народ като написаните от бога Моисееви скрижали.
       9. Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове23 в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за

преминаването и приобщаването на народа към Христа.

     10. Понеже българският народ не бил още напълно про­светен с кръщение и имал варварска дивост, той довел всички до богопознание със своите боговдъхновени поучения и превърнал грубостта на мисълта им в благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.
      11. Той обновил с банята на кръщението24 техния княз Борис и след него сина му Михаил,25 който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христа. Те били привличани не само от магическата26 сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга бо­лест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек.27
       12. Споменатия цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това  разположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по-добър, отколкото бил.28
       13. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той  пожелал да се откаже от епи­скопското си

задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил25 не го освободил, но молейки го и на­стоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и упо­требявал всички средства, за да не се възпрепятствува от ста­рост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение.29

  14. Изобретил и други30 форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях на­писал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни,31 на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан.  Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апо­столска благодат.
     15. Когато пък настъпило времето на неговата смърт, той смесил последните си  прощални  думи с наставления и напът­ствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при бога, когото силно желаел.

16. След смъртта си32, прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления прославилия го господ (Йоан XIII, 31-32; XVII, 1, 4-5; I Царства II, 30), сега той заедно с апостолите е глаша­тай на истината и е равноапостолен, живее заедно с мъчени­ците, понеже много пъти понесе окови и мъчения заради сло­вото, а заедно с йерарсите и преподобните възнася молитви към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ, поради голямото си милосърдие дано бъде милостив в деня на въздаянието, като ни прости това, което неразумно сме съгрешили в живота си. Kanasubigi (беседа) 05:36, 14 март 2014 (UTC)