Беседа:Компютър
 | Това е страницата на беседа към статия, от областта на УикиПроект Компютърни системи, тук се обсъждат темите свързани с Компютър, с цел подобряването на покриването от Уикипедия на тематиката свързана с проект Компютърни системи, както и за организирането на редакторската работа по него. Моля вижте УикиПроект Компютърни системи за повече информация. |
| Оценка | Важност | Проект | ||
|---|---|---|---|---|
 Клас A
|
 Голяма
|
1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.
| ||
Други
[редактиране на кода]Е въпреки че всички тук работим с компютри, това не означава, че може ей така някой да напише статия за компютъра. По-добре би било да се използва нормалната практика и да се преведе тази от английската Википедия, а после да се направят поправки и допълнения -- например за Джон Атанасов и други подобни. Позволявам си да кажа, че написаният в момента текст е полуаматьорски дори и само заради това, че в него се говори не за компютър въобще, а за персонален компютър, като това никъде не се уточнява. Освен това са нахвърляни различни твърдения, без да се прави сметка кои от тях са съществени и кои -- не. На места техническите термини са използвани неточно и немарливо. Статията за мишката я пооправихме донякъде, защото е късичка, но наистина, с всичкото си уважение към първоначалния автор и редакторите, тази иска толкова редакции, че съвсем отговорно предлагам да се преведе английската статия и после да се мисли кой какво иска да добави или да промени. Ако няма несъгласни, довечера ще го направя. --Емил Петков 16:04, 6 дек 2004 (UTC)
- Е, нормалната практика не е преводът, но и той върши работа, стига оригиналът да го заслужава
. --Борислав 17:32, 6 дек 2004 (UTC)
- Защо преводът да не е нормална практика?! Съгласи се, че в БГ Википедия няма смисъл да се открива отново колелото по общовалидни теми, които в другите википедии са описани достатъчно подробно и на ниво (и са достатъчно зрели, for that matter). А такива теми в една енциклопедия с общо предназначение са много повече. Тези теми са и много по-нужни на евентуалните потребители на БГ Википедия, които се затрудняват при ползване на чужди езици, отколкото чисто български теми като информацията за селата например. Приносът в БГ Википедия с непреводни материал би трябвало да бъде по теми, свързани с България, теми, по които в най-разширен вид е писано на български и т.н. -- разбираш ме какво имам предвид. --Емил Петков 18:26, 6 дек 2004 (UTC)
Наистина статията е много слабичка. Вчера, четейки я, само по навик пооправих правописа. Погледнах сега en. wiki - там наистина статията е много добра (независимо от това, че Джон Атанасов не е споменат). Съгласен съм напълно с Емил - по принцип нашите автори да творят тогава, когато темата я няма добре направена другаде, а иначе добрите преводи ще осигурят качествени статии. Георги Рашев 08:01, 7 дек 2004 (UTC)
Наемам се да я преведа от английски. Статията ни наистина е много лоша! Ето забележките ми към текста: Общото название на процесора в изчислителната техника е Аритметично-логическа единица (Arithmetic and Logical Unit ALU) - АЛУ е част от процесора! Друга такава част е контролния блок. Освен това, защо е нужно да се дават препратки към "Аритметично-логическа единица" "Arithmetic and Logical Unit" и "ALU" и то в едно и също изречение?! И трите биха сочили към една и съща статия! Разбира се, трябва да остане българското наименование. И още, за кутията е отделено най-много внимание! Както самият автор на статията е казал - кутията не изпълнява почти никаква роля в продуктивността и функционалността на компютъра и поради тази причина би трябвало този текст (за кутията) да се отдели в собствена статия, а тук да останат едно-две изречения. -Phaito 12:29, 7 дек 2004 (UTC)
- Днес бях цял ден на курс и не можах да си изпълня заканата. Мерси, че си направил това усилие --Емил Петков 17:54, 7 дек 2004 (UTC)
Декември 2015
[редактиране на кода]Цитирам: "Идеята за създаване на прототипа на електронен компютър се ражда в главата на 35-годишния Джон Атанасов на чаша бърбън в крайпътно заведение, където е спрял, за да си почине след 200-километрово шофиране в проливен дъжд." Тази "градска легенда" (в която сигурно има някакво зрънце истина) изнесена по този начин е обида не само за самия Джон Атанасов, а и за цялата армия от специалисти, които работят в компютърния бранш. Хората, запознати със нивото на сложност на този "апарат" разбира са съвсем наясно, че неговото дори и само идейно проектиране не може да дойде от падане на ябълка върху главата. Тъй като става въпрос за енцокпопедия нека да не пишем приказки за деца под шестгодишна възраст. Dino Rediferro (беседа) 12:43, 14 декември 2015 (UTC)
Използвани термини
[редактиране на кода]1. Вакуумните (електронни) лампи са частен случай на електронните лампи, така че използването на този термин не е грешка - той просто конкретизира, че не става въпрос за например газонапълнени лампи. 2. "35-милиметрова" кинолента (изписано с думи) т.е. - прилагателно, тъй като става въпрос за лента с ШИРИНА 35 mm. "35 mm кинолента" означава или най-малкото може да подведе някого, че става въпрос за лента с ДЪЛЖИНА 35 mm. 3. Не ми е ясно защо в българския думата "теорЕтично" трябва да се пише с "е", доколкото при сродни думи предимство би трябвало да се дава на съществителното - в случая "теорИя" :-) — Предният неподписан коментар е направен от Dino Rediferro (приноси • беседа)
- Колега Dino, визираш 3 от корекциите ми, да ти отговоря:
- В нашата техническа литература отдавна се ползва само терминът електронна лампа. Обратно, на български всяка вакуумирана лампа (даже електрическата крушка) би могло да се нарече „вакуумна“;
- „35 mm кинолента“ е обичаен израз у нас (има и филм „35 мм спомени“), никой не би си помислил, че е това е дължина на лентата. Може, разбира се, да се пише и „35-милиметрова“;
- За теоретично – просто е така, било заемка от руски.
--Zhoxy (беседа) 10:18, 26 декември 2015 (UTC)
Ако знаех, че ще стане такъв дебат нямаше да започвам. Отзад - напред: че "теоретичен" е правилно според съществуващите правописни норми в българския език изобщо не споря, само обръщах внимание, че нещо при "заемането" му не е било съвсем в ред. Не претендирам да съм експерт по правопис, но мисля че пак според нормите, в специфичната ситуация когато една дума съдържа и букви и цифри то те трябва да се отделят с тире - в случая "35-милиметрова" (една дума - прилагателно), който начин на записване цели да го отличи "лента, дълга 35 mm" или "35 милиметрова" (две думи - числително бройно + прилагателно). Вярно е, че при първата редакция бях пропуснал тирето, затова и после написах коментара. И накрая - терминът "електронни лампи" включва всички видове прибори, чиито основни характеристики са наличието на стъклен, метален, керамичен и т.н. балон, и чиято работа се базира на поток от електрони в някаква нетвърда среда - вакуум, инертен газ, течен или газообразен живак и т.н. В случаите. когато трябва да се конкретизира, че в някаква конструкция са използвани само лампи "пълни с вакуум" се използва и горния термин. В такива случаи се предполага, че от общия контекст на дискусията става ясно, че не се говори за лампи с нажежаема жичка и други подобни. Dino Rediferro (беседа) 12:56, 26 декември 2015 (UTC)
- ОК. Буквално погледнато, може би има неточност в това "електронни лампи", но е излишно да го обсъждаме – терминът е вече отдавна приет и установен. Виж и радиолампа. --Zhoxy (беседа) 13:21, 26 декември 2015 (UTC)
Неточност няма - терминът "електронни лампи" е коректен. В някои случаи е прекалено обобщаващ, поради което понякога не е лошо да се конкретизира. Например в английските страници се среща "вакуумни лампи и тиратрони". Като пример - за компютъра ABC твърдят, че е бил изграден от 280 вакуумни лампи и 31 тиратрона или общо 311 електронни лампи. Dino Rediferro (беседа) 14:22, 26 декември 2015 (UTC)
Сегащно историческо или минало неопределено време
[редактиране на кода]Кет, забелязах, че сте редактирала част от текста сменяйки използваното време със сегашно историческо. Да обърна внимание, че сегашно историческо време е допустино да се използва преди всичко когато описаните факти са безспорно достоверни или най-малкото - вероятността да са такива е достатъчно голяма. В случаите, когато авторът разчита на недотам доказани сведения, минало неопределено време е за предпочитане. Цялата глава "Първи компютри" е синтезиран преразказ на глава от учебника "Електронни цифрови машини" на Димитър Стоянов Тянев, където авторът предполагам неслучайно е избрал да използва именно минало неопределено време. — Предният неподписан коментар е направен от Dino Rediferro (приноси • беседа) 0:05, 1 ноември 2016 (UTC)