Беседа:Канджи

I. БЪЛГАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ НА ЯПОНСКИ ДУМИ

Наскоро в Катедрата по японистика към ЦИЕК на СУ беше приет проект за българска транскрипция на японски думи (БЪЛГАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ НА ЯПОНСКИ ДУМИ Транскрипцията е обсъдена и одобрена с консенсус на заседание на Катедрата по японистика към Софийския университет с участието на Братислав Иванов.). В момента проектът се обсъжда на министерско ниво с цел въвеждане на еднинна норма. Въпреки някои дискусионни моменти и условности има отдавна установени правила за транскрипция, възприети от японистите. Ако някой се интересува, разполагам с горния проект. Ще опитам да пусна копие тук.

Начало на цитата

БЪЛГАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ НА ЯПОНСКИ ДУМИ
Транскрипцията е обсъдена и одобрена с консенсус на заседание на Катедрата по японистика към Софийския университет с участието на Братислав Иванов.

1. Транскрибиране на гласните и кратките срички Hiragana Katakana българска あ ア а い イ и う ウ у え エ е お オ о か カ ка き キ ки く ク ку け ケ ке こ コ ко きゃ キャ кя きゅ キュ кю きょ キョ кьо さ サ са し シ ши す ス су せ セ се そ ソ со しゃ シャ шя しゅ シュ шю しょ ショ шьо た タ та ち チ чи つ ツ цу て テ те と ト то ちゃ チャ чя ちゅ チュ чю ちょ チョ чьо な ナ на に ニ ни ぬ ヌ ну ね ネ не の ノ но にゃ ニャ ня にゅ ニュ ню にょ ニョ ньо は ハ ха ひ ヒ хи ふ フ фу へ ヘ хе ほ ホ хо ひゃ ヒャ хя ひゅ ヒュ хю ひょ ヒョ хьо ま マ ма み ミ ми む ム му め メ ме も モ мо みゃ ミャ мя みゅ ミュ мю みょ ミョ мьо や ヤ я ゆ ユ ю よ ヨ йо и ьо ら ラ ра り リ ри る ル ру れ レ ре ろ ロ ро りゃ リャ ря りゅ リュ рю りょ リョ рьо わ ワ ва を ヲ о ん ン н が ガ га ぎ ギ ги ぐ グ гу げ ゲ ге ご ゴ го ぎゃ ギャ гя ぎゅ ギュ гю ぎょ ギョ гьо ざ ザ дза じ ジ джи ず ズ дзу ぜ ゼ дзе ぞ ゾ дзо じゃ ジャ джя じゅ ジュ джю じょ ジョ джьо だ ダ да ぢ ヂ джи づ ヅ дзу で デ де ど ド до ぢゃ ヂャ джя ぢゅ ヂュ джю ぢょ ヂョ джьо ば バ ба び ビ би ぶ ブ бу べ ベ бе ぼ ボ бо びゃ ビャ бя びゅ ビュ бю びょ ビョ бьо ぱ パ па ぴ ピ пи ぷ プ пу ぺ ペ пе ぽ ポ по ぴゃ ピャ пя ぴゅ ピュ пю ぴょ ピョ пьо

2. Предаване на дългите гласни В практическата транскрипция на лични и географски имена е прието дължината на гласните да не се предава. Когато това е необходимо, препоръчва се да става с двоеточие след съответната гласна – напр. こうばん【交番】 ще стане ко:бан.

3. Предаване на двойните съгласни В практическата транскрипция на лични и географски имена двойните съгласни не се предават. Така например 北海道 се транскрибира като Хокайдо. Когато е необходимо, двойните съгласни се предават чрез повтаряне на съответната съгласна – напр. 一冊 иссацу. При удвояването на африкатите /ц/ и /ч/ се препоръчва да се записва /тц/ и /тч/, което отговаря и на тяхното действително звучене – напр. 三つ митцу, а не миццу. Двойното /ш/ да се предава като /сш/ – напр. 一緒に исшьони, а не ишшьони.

4. Предаване на съчетания от ん и сричка с йотувана гласна や、ゆ、よ. Буквата ん записва звук, близък до българското /н/, но не се смекчава в позиция пред йотуваните гласни や、ゆ、よ. Тъй като в българската правописна и графична система с буквите я, ю, ь се означава мекостта на предходната съгласна, при транскрипция се нарушава сричковата и морфемната граница, като се отдалечаваме значително от японското звучене на съответната дума. По тази причина се препоръчва буквата よ в позиция след ん да се предава с буквосъчетанието йо. Тъй като буквата ん се среща само в съчетания с предходна гласна, при произнасяне на транскрибирани думи, в които се срещат съчетанията ан, ин, ун, ен, он, звукът /н/ да не се смекчава, а винаги да се произнася като твърда съгласна.

5. Редукция на тесните гласни い и う В позиция между беззвучни съгласни и след беззвучна съгласна в края на думата тесните гласни い и う се редуцират, като при формите на суфикса ますи копулата です се стига до почти пълното им изчезване. Тъй като в съществуващите системи за практическа транскрипция, основани на латиницата, това явление не се отразява, препоръчваме то до да не се отразява и в българската практическа транскрипция. Една от причините за това е, че не се произнася чисто /с/, а говорните органи се подготвят за артикулиране на /у/, но не го учленяват. Получава се нещо като десу.

6. Редът на имената В публикациите си на английски език японските автори променят реда на имената си в последователност собствено – фамилия, така че в текстове на български език също се препоръчва този ред.

7. Изключения Както и при практическата транскрипция на думи от други езици, някои утвърдени вече писмени форми трудно могат да бъдат променени. Такъв е случаят с джудо и с някои други термини от традиционните спортове и бойни изкуства. Предлагаме да се запазят и традиционните написания Токио и Киото.

Край на цитата

Xakepxakep 00:27, 10 юни 2011 (UTC)

Аз лично имам резерви към しゃ シャ шя しゅ シュ шю しょ ショ шьо ちゃ チャ чя ちゅ チュ чю ちょ チョ чьо ぢゃ ヂャ джя ぢゅ ヂュ джю ぢょ ヂョ джьо, тъй като противоречат на правилата на българската граматика. Би трябвало да са "ша", "шу", "шо" и т. н. Но ако се приемат официално, за да се запази проследимостта, ще се съглася.

II. ГРЕШЕН ЧАСОВНИК НА САЙТА!!!

Часовникът на сайта е с 3 ча̀са назад. Xakepxakep 00:27, 10 юни 2011 (UTC)