Беседа:Йоланд/Архив 1

Кандидат за избрана

Осъзнавам, че има още работа по статията и именно за това бих желал критичен поглед от възможно най-много редактори, интересуващи се от темата или от избрани статии като цяло. Затова моля общността, да попрегледа статията, да я скрутинизира и посочи проблемите, за да могат да се отстранят. Известно ми е, че за момента има червени препратки, но те ще се отстранят в процеса на обсъждане, който трае месеци и дори години. Все пак, бих желал да поставя началото на обсъждане за избирането на статията като избрана. Благодаря предварително на хората, които помогнат за подобряването на статията Йоланд. BloodIce 19:10, 3 ноември 2011 (UTC)

Не знам в каква форма да се добави, но си спомням, че имаше голяма случка на този остров в „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“, където и самият остров беше добре описан (може би нещо като Йоланд в художествената литература).--Алиса Селезньова 12:10, 4 ноември 2011 (UTC)

От два-три дена, точно за това си мисля и примера е много точен. Чудя се дали имаме традиция да слагаме раздели за "в киното, литературата и прочие". Но от друга гледна точка, традициите са за да се нарушават понякога. Ще добавя този раздел до наличие на остра критика защо аджеба е там, а ако няма... ми остава в статията. BloodIce 17:25, 4 ноември 2011 (UTC)

Аз лично съм поставяла такъв раздел в статия и мисля, че е съвсем удачно :) --Nadina 19:30, 4 ноември 2011 (UTC)

В Солунска българска мъжка гимназия има такава секция и според мен седи много добре.--Алиса Селезньова 07:51, 5 ноември 2011 (UTC)

Вчера сложих такава секция в Йоланд, няма лошо да има. Ако има още литература за острова може да се слага вече там. BloodIce 16:28, 5 ноември 2011 (UTC)

Дребни подобрения

Първо похвалата – идеята с шаблон за данните за преброяването е страхотна! И статията ми допада за четене. Промених няколко неща в увода. Като изключим пълния член и непослушната клавиатура по-интересните наблюдения са:

• Препратките би трябвало да са при първото споменаване на дадена статия, например Швеция и Северна Европа в основния текст
• Числата от едно до двадесет се изписват с думи, за справка вж. архив на разговорите от преди няколко месеца, когато и аз го научих (мислех, че е до десет)
• За вековете сме приели статиите да се казват 20 век, 21 век и т.н., следователно и в текста следва да не пишем 20-ти век.
• Думата Средновековието се пише с главна буква, ако съдим по статията за самото него.

Благодаря още веднъж за интересното четиво! --Лорд Бъмбъри 15:48, 13 ноември 2011 (UTC)

Изключително съм ти благодарен за прочитането и корекциите на статията! Приемам забележките. Само мога да се оправдая, че от три-четири години нямама клавиатура с кирилица, та статиите ги пиша наизуст (всъщност няма значение дали има светлина в стаята или не...). При това пропускам букви (често "е") и при втори прочит се опитвам да коригирам, но явно не успявам навсякъде. Отделно, че правописа ми не е перфектен. За препратките съм съгласен, но ми се струва, че ако има няколко екрана текст между първото споменаване и второто, няма лошо да се направят нови препратки и по секциите, за улеснение на читателя (често читателя пропуска секции и се спира на "по интересните", затова няма лошо и да се повторят някои препратки). Иначе, да, кадето съм пропуснал трябва да се добавят препратки. За вековете незнам да ти кажа, при положение, че в книги е с тире, а това как се казва статията се коригира със скрита препратка, иначе е някак дразнещо. Но нямам против и така да останат, може и още мнения да се изкажат. Благодаря ти още веднъж за корекциите. BloodIce 03:03, 14 ноември 2011 (UTC)

„Мани майтап“, както казваше един приятел. Аз си мъкна специално лаптоп в работата, за да имам кирилица за Уикипедия, защото на другия работен компютър нямам право да инсталирам нищо, включително кирилицата на ИнжИнера. www.kredor.com/lat2bg вероятно го знаеш като възможност за минаване от латиница на кирилица, но все пак да го спомена...

Относно препратките – имам блед спомен, че някъде из помощните страници съм чел, че е желателно да има по една препратка към статия. Принципно съм съгласен, че когато читателят прескача секции, липсата на препратки по-скоро пречи, отколкото наличието на твърде много препратки. И продължавам да чета... --Лорд Бъмбъри 11:20, 14 ноември 2011 (UTC)

И още нещо, за жалост не на шега – „разлати“ дума ли е?

Triberga не се ли чете триберга? В курса Шведски 1 ме „светнаха“, че g преди a си се чете g, защото a е „тъжна гласна“. Но вероятно това не важи като стигнеш до Шведски 2 и нагоре.

Мисля, че е добре бележките да се пишат веднага след дума или препинателен знак, вместо след интервал, защото когато са след интервал понякога се пренасят и новият ред започва с тях.

„в последствие“ не е ли една дума?

Още веднъж – много ми хареса статията. Имам чувството, че не е „просто“ превод, а си събирал информация от различни места. Браво! --Лорд Бъмбъри 13:46, 14 ноември 2011 (UTC)

Аз съм виновникът за думата "разлат" тук може да се види значението ѝ, но при всички случаи не е „разлят“ :) --Nadina 16:51, 14 ноември 2011 (UTC)

Аз кирилица имам и каквито искаш програми, но клавиатурата ми няма знаци на кирилица, та затова са грешките. Добре, че БДС ми е здраво набит в главата още от пишещата машина, та общо взето пиша статии (маймуна пред пишеща машина, виж как може, но до Шекспир няма да я докарам).

• За препратките, не виждам защо да не се нарушава правилото за една препратка в статия. Читателят (от собствен опит) е мързелив и често на прочита цялата статия, пък и да запомни къде е било препратка... мани, бегай.
• За "разлати", оргинално беше разляти. Думата може да се замени с някоя друга, която не буди двусмислие. На мен "разлат" също не ми говори нищо. Виждам препратката на Надина и явно има такава дума, но е възможно да е диалект.
• За Трибериа. Общо взето съм вътрешно депресиран от спазването на прочутата свещенна наредба 6, но я спазвам щото такъв е канона в Уикипедия. Но тази наредба не дава отговор за редица въпроси (например теорията за големия взрив, еволюцията, структурата на атома и прочие), затова на места може да не се доверяваме сляпо. За текущото, наредбата не дава сведение (изненадващо за вярващите на свещенното писание). Сравнително близък пример от Н6 е Älgarås, които трябва да се транскрибира като "Елиарос". Да си призная не съм се водил по свещенната книга. Просто думата идва от berg с окончание "a". Отделно на мен шведския ми е чужд език и допускам грешки, затова е хубаво да се дискутира. Принципялно, първото ниво на шведски е правилно и примерно Gandalf би бил Гандалф, но Трибериа и Химелсбериа са видоизменени от корена, който е berg. Знам, че не е аргумент, но се доверявам на жена ми, а на нея шведския и се пада роден. Проблем виждам, че тя не е от Йоланд и говори литературен шведски, а е възможно местните да имат извратен диалект при някои думи. Подобен пример е Криханстад, който на литературен шведски трябва да е Кристианстад, но дори и по телевизията биха го нарекли Криханстад. Все пак Трибериа е сравнително неизвратеняема дума, затова считам нещата за правилни, както и Химелсбериа. Друг проблем е дали да не са с "я" накрая, но свещенната наредба 6 казва, че буквите се предават с еднозначност, затова май "а" трябва да се запази. Стоя доста здраво зад запазването на транскрипция в "и", но съм готов съм да чуя и твойте аргументи за Триберга.
• За бележките, проблемът се коригира с несекаем интервал, тогава няма да се пренасят. Но е възможно и без интервал. Това е много дълбок дискусионен проблем и не е само в тази статия. Има много мнения, като от книжките които аз чета винаги има интервал и източниците са преди препинателния знак. BloodIce 19:12, 14 ноември 2011 (UTC)

За Трибериа напълно се доверявам на жена ти, няма какво да ме убеждаваш. А за препратките и бележките се радвам, че използваме тази статия за посъбуждането на тези дискусии. Така или иначе ако статията бъде предложена за гласуване сега аз ще гласувам със „за“. --Лорд Бъмбъри 19:31, 14 ноември 2011 (UTC)

Благодаря за подкрепата дори на този етап. Сетих се още нещо в подкрепа на Трибериа и дори за Триберя: книгата Емил от Льонеберя (Emil i Lönneberga) е за място от лен Калмар, т.е. и местните най-вероятно го произнасят подобно. Въпросът за "я"-то остава, но тогава се намества свещеното писание, пред което каквито и аргументи да извадя, ще се безсилни. BloodIce 19:39, 14 ноември 2011 (UTC)

Отделно, ще си позволя да върна съдържанието на Битка край Йоланд в основната статия, тъй като днес мислех да напиша по-подробно за самата битка. Информацията няма да се загуби. Въпреки, това съм крайно благодарен за помощта ти за посиняване на препратки и дано ентусиазмът не спира дотук. Виж шведски парламент е статия за която няма да откажа помощ . BloodIce 19:48, 14 ноември 2011 (UTC)

„Разлат“ ще рече равно и широко, „разлят“ е форма от глагола разливам :) --Nadina 20:25, 14 ноември 2011 (UTC)

Поздравления за статията, Блъдайс. Моето предложение за подобрение е да се транскрибират административните единици в секцията Исторически административни деления на Йоланд. Поздрави от южната земя, --Ванка5 04:04, 15 ноември 2011 (UTC)