Направо към съдържанието

Беседа:Интернет на нещата

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Доколко е точно името? Намирам няколко източника за Интернет на нещата: CIO терминологичен речник, статия в Hicomm, популярна статия--Ket (беседа) 10:54, 28 юни 2016 (UTC)[отговор]

Справедлив въпрос, и аз доста мислих. Често превеждам от руски и винаги внимавам да не се повлияя в израза на български, но случаят, мисля, не е такъв. Според мен да се преведе тук Things като неща е твърде първосигнално, повърхностно. При термина Internet of Things става дума само за материални обекти, предмети, но не и за „яв­ле­ния, ка­чес­т­ва, съ­би­тия, из­жи­вя­ва­ния, чув­с­т­ва, ми­сли и под., ко­и­то не мо­гат или не е необходимо да се оп­ре­де­лят точно, ясно...“ (Речник на българския език). Възможен е и Интернет на предметите (с търсачката го срещнах 20-тина пъти). В нета наистина преобладава Интернет на нещата (открих 90-100), но намирам и доста (към 60-тина) срещания на Интернет на вещите (kaldata, pcworld.bg, idg, mobilebulgaria, цитирания от Кет Hicomm... – явно усещат неточността на „нещата“). Международното означение IoT също широко се използва, а в увода сложих това „или Интернет на нещата“: едното – по-точното, другото – по-разпространеното (не го смятам за утвърдено). --Zhoxy (беседа) 13:05, 28 юни 2016 (UTC)[отговор]
Ами предлагам ти да го държим под око, но не забравяй, че хората се позовават на статията в Уикипедия, а нашата задача е именно да изберем за заглавие наложеното и общоприетото от други авторитетни източници. Може би думата трябва да си кажат истинските специалисти в областта. Подобен е случаят със статията заобикаляща интелигентност, за която пък изобщо си нямам идея как трябва да бъде (представям си интелигент с очила, който заобикаля препятствие:-))--Ket (беседа) 10:04, 29 юни 2016 (UTC).[отговор]
Напълно съм съгласен, Кет, но къде ги тези специалисти? Терминологията ни е тясно място. Нали затова ровим източниците, с надежда някой по-компетентен да си е казал мнението. Гугъл не дава ясно предимство на никой термин в случая, затова почваме разсъжденията. Всъщност ние, колективно, можем да бъдем авторитет. А за „обикалящия интелигент“ – и аз го забелязах, смятах да предложа амбиентна интелигентност, но е твърде смело, въпреки че „амбиентен“ съм го срещал в бг текстове (в друг контекст).--Zhoxy (беседа) 15:15, 29 юни 2016 (UTC)[отговор]
+1 за нещата[1]--Ket (беседа) 14:24, 30 август 2016 (UTC)[отговор]

Думата "вещ" има един дребен недостатък - освен съществително, тя е и прилагателно. Думата "нещо" е както мисля се казва в такива случаи "семантично претоварена" и поне според мен директно трябва да отпадне. Защо не просто "интернет на предметите"? Не е идеалното решение, но малко или много се подразбира, че става въпрос за материални обекти, а не за субекти. Dino Rediferro (беседа) 00:35, 31 август 2016 (UTC)[отговор]

Още един сериозен източник за нещата[2]
Същият източник, computerworld, има и много статии с „вещите“, напр. това., т.е. и те (и другите сериозни източници, които споменах по-горе) се колебаят. Според мен все още няма достатъчно убедително наложен и общоприет термин, има само превес за „Интернет на нещата“ (по-неточния израз). Разбирам, че Кет клони към него като по-разпространен, даже вече го е сложила като първи в статията (донякъде предрешавайки тази дискусия). Нека засега си остане това заглавие, пък ще видим. --Zhoxy (беседа) 16:08, 15 септември 2016 (UTC)[отговор]

Колега Zhoxy, следният цитат е от посочения от Вас източник: "Специализирана мрежа за приложение от типа Интернет на нещата започва да изгражда в София стартираща компания, основана от български хардуерни и софтуерни инженери, живеещи в САЩ, Испания и България." В случая няма да оспорвам авторитета им като специалисти - не е това въпросът, а обръщам внуимание, че словоредът на горното изречение е ужасен. Иначе най-лесното нещо е да се извади от речника първата дума на български, стояша срещу "tning" и както изглежда повечето преводачи точно това и правят. Да вземем като пример "интернет на вещите". Ами представете си, че в един момент се появи необходимост в езика да навлезе термин за "интернет на професионалистите, хабилитираните, експертите или накрато вещите (лица). Най-подходящият в случая термин вече обаче ще бъде зает. Относно "нещата" вече го казах - това е дума с прекалено много значения, в това число и абстрактни и е възможно най-лощото решение. Dino Rediferro (беседа) 18:52, 15 септември 2016 (UTC)[отговор]

Колега Dino (ще карам на „ти“, нали сме колеги), колежката Кет е посочила този източник. Аз съм против „нещата“, както и ти, именно заради небрежния превод. „Интернет на вещите“ има посочения от теб недостатък (двусмислие с вещи лица), но пък има доста голяма популярност. „Интернет на предметите“ се среща мн. рядко, а ние трябва да употребяваме наложени, общоприети термини.--Zhoxy (беседа) 19:53, 15 септември 2016 (UTC)[отговор]

Конференция в София

[редактиране на кода]

През март 2016 се е провела конференция по темата в София, на която в общите страници употребяват взаимозаменяемо IoT и Интернет на нещата, но за достъп до самите презентации се изисква парола. --Ket (беседа) 07:33, 26 октомври 2016 (UTC)[отговор]

И аз клоня повече към нещата, доколкото вещите има двояк смисъл. „Интернет на предметите“ може би е най-добре (тъй като става въпрос за материални предмети (врати, крайпътни табели, домакински уреди и много други), но пък е най-неразпространен и все пак не е редно в У да използваме точно по-неразпространения вариант (или поне без някакъв съществен и отсичащ аргумент в негова полза).--Vodnokon4e (беседа) 23:49, 27 октомври 2016 (UTC)[отговор]
А може би е дошъл моментът Уикипедия да "полети от гнездото". Както и по-горе казах, не оспорвам техническата компетентнст на редакторите на PCW, но що се отнася до лингвистическата съм сигурен, че има какво да научат от доста от редкаторите на У (да не скромнича - слагам и мен самия в това число :-) ). Dino Rediferro (беседа) 19:56, 28 октомври 2016 (UTC)[отговор]

Получих парола (IoT2016bg) за презентациите от Нели Вачева, Country Manager, IDC Bulgaria. Повечето презентации са на английски, а в 2 от тези, които са на български, се употребява или „Интернет на нещата“, или IoT („непредставителна“ извадка). Самата г-жа Вачева смята, че „Интернет на нещата“ е самоналожил се термин. Той леко я дразни, но ще продължи да го употребява, защото вече е свикнала, и че не е толкова важно кой е „правилният“ термин. Гугъл дава отношение 110:66 за „Интернет на нещата“:„Интернет на вещите“. Май започвам да се предавам.--Zhoxy (беседа) 16:59, 29 ноември 2016 (UTC)[отговор]

Само ей така и аз да кажа нещо - вещ е възрожденски русизъм и не е от най-живите в езика, затова и се е "самоналожило" неща, което по-естественото в устата, макар и по-широко. --Мико (беседа) 17:12, 29 ноември 2016 (UTC)[отговор]

Възражения за преместване?--Vodnokon4e (беседа) 19:15, 29 ноември 2016 (UTC)[отговор]

По повод на казаното от Мико, а именно "и не е от най-живите в езика", което нямам намерение да оспорвам и сигурно е вярно - май-май в последните години с изключение на 3-4 хиляди думи, в българския всички останали са започнали да стават архаизми и отживелици. Доста често в последно време се сещам (причината не е У, напротив) за една съветска, фантастична комедия, която ако не се лъжа се казваше "Кин дза дза", в която една цивилизация използваше само две думи - "ку" и "кю". Българският език уверено върви в тая посока. Dino Rediferro (беседа) 22:03, 29 ноември 2016 (UTC)[отговор]

Участвам в професионални обсъждания на двата основни варианта „Интернет на нещата“ и „Интернет на вещите“ през последните две години. Доколкото „професионални“ ги правят дискусии с главните редактори на HiComm, Kaldata, MobileBulgaria, PR агенции и собствените ми колеги, които разработват и продават стоки и услуги, които са „Интернет на вещите“. Винаги съм бил против използването на „Интернет на нещата“ поради причините, вече споменати по-горе. Доводът „... Защото вече е свикнала...“ е капитулация пред неграмотността и некоректността. Вариантът „Интернет на предметите“ е нов за мен, но:
1. не намирам съществени предимства на „предметите“ пред „вещите“;
1А. „Вещите“ е по-кратко, съответно по-лесно за употреба;
1Б. считам че „Вещите“ като прилагателно е дума, непозната за по-голямата част от разнообразните аудитории и изключително рядко използвана; 2. въвеждането на „предметите“ в дискусия по-скоро би разцепило лагера на противниците на „нещата“.Chakrata (беседа) 11:52, 18 януари 2017 (UTC)[отговор]

"Интернет на предметите" беше само идея, като цяло "интернет на вещите" е приемливо, със сигурност - далеч за предпочитане пред "нещата". Dino Rediferro (беседа) 12:54, 18 януари 2017 (UTC)[отговор]
  1. PwC идентифицира 8 съществени технологични мегатенденции // 29 август 2016. Посетен на 30 август 2016.
  2. Български стартъп изгражда в София пилотна мрежа за Интернет на нещата // computerworld.bg, 14 септември 2016. Посетен на 15 септември 2016.