Беседа:Източно-западна схизма

Мисля, че началото на статията е подвеждащо - не става въпрос за "разделяне", а за отделяне на римокатолиците от Православието! Това става ясно от по-долния текст - на събора в Толедо римокатолиците са приели свой Символ-верую, различен от традиционния, към който се придържат от самото начало Православните църкви. --Vladko 15:13, 2 март 2007 (UTC)

Дааа, не ги е срам, мръсни сектанти такива... --Daggerstab 15:25, 2 март 2007 (UTC)

Не съм православен фундаменталист, ако това си мислиш. Гледам на нещата от чисто логическа гледна точка. Освен това, има даден само един испански (вероятно католически) източник, къде е плурализмът? --Vladko 15:36, 2 март 2007 (UTC)

Напълно съгласен - статията е писана едностранчиво и очевидно пристрастно от поддръжник на католицизма - снизхождението и привидното съжаление към събитието не скриват реалното отношение. Цялата статия плаче за повече обективност и разностранни доказателства и документи.

Изключително необективно написана статия. ---Чигот 20:00, 10 февруари 2012 (UTC)

Може ли да представите по-надеждни източници, които са и обективни? 45.154.76.149 19:07, 21 април 2023 (UTC)

Отново за неутралността на статията

Статията бе конструирана далеч от всякаква неутралност и застъпваше главно католическото виждане по въпроса, както отбелязват и други уикипедианци по-горе. Опитах се донякъде да й придам по-исторически и по-научен тон в най-драстичните моменти, да изчистя фрази като "за съжаление" и католическата пропаганда. Изтрих целия финален пасаж, който е изцяло чужд на духа на Уикипедия и по същество представлява проповед за "единството" на Западната и Източната църкви от католически позиции. Местя го тук за сравнение. Ако някой смята, че в него има някаква информативна стойност, нека го преработи и да го върне отново, но след като изчисти пропагандата от него.

"В заключение трябва да се подчертае, че едно формално разделение не означава разделение по същество. Двете църкви технически са в общение и признават (за съжаление на Изток - с голяма неохота) взаимната валидност на Светите тайнства - особено на най-великото от тях - Евхаристията. Обстоятелството, че не е намерен начинът Църквите да се обединят като учреждения, поради неприемането от страна на Изтока на учението за папското първенство (вследствие на редица взаимни консултации между двете църкви, може да се каже, че въпросът за добавката "и от Сина" в наше време е загубил предишната си острота) и поради набраната историческа инерция не означава още, че благодатта Божия не действа с пълна сила и в двете от тях, което на практика означава, че редовите християни могат свободно и без никакъв страх да прибягват до тайнствата в което и да било учреждение на Евхаристийната Църква (на Римската или която и да било друга)- независимо от забраните в църковните устави на Изток (Римокатолическата Църква допуска практически свободно причащение в източните Църкви). Аргументът, че Христос е един, следователно само една от Църквите може да бъде истинската, докато другата е "отпаднала" е заблуждаваещ - истината е, че щом Христос е един, следователно не може да има повече от една Църква. Те не са и не могат да бъдат разделени - независимо, че външно може да изглежда така, и че вярващите (главно на Изток) продължават да бъдат възпитавани в този дух на изключителност. Жизнено важно е всеки християнин да осъзнае, че разделението може да протече само и единствено в неговото сърце - ако въпреки истината допусне мисълта, че такова разделение е налице." - Jeta (беседа) 08:17, 20 септември 2013 (UTC)