Беседа:Златно съкровище от Над Сент Миклош

Копие в НИМ

Не трябва ли да се спомене копието в НИМ? Всъщност снимките май са от там, а не от оригинала. --Спас Колев 15:05, 19 декември 2007 (UTC)

Преименуване

Унгарската дума "Nagy" се пише и чете на български като "Над". Пример: Imre Nagy на български е Имре Над.--Добри 14:44, 19 февруари 2008 (UTC)

Ами срещат се и двете наименования, което е отразено в статията. Не съм компетентен кое е по-правилното. Ако си сигурен, преименувай.--Kandi 14:54, 19 февруари 2008 (UTC)

Тръгнах да го местя, но се зачудих дали прилагателното е правилно образувано. Не трябва ли частите на собственото име да се слеят - Надсентмиклошко? --Спас Колев 15:31, 19 февруари 2008 (UTC)

Мавродинов го пише както е сега. Май и Бешевлиев, но не съм сигурен, ще проверя. Във всеки случей, както и да се запише е важно другите варианти да са препратки към статията, за да може всеки да я намери с търсачсата.--Kandi 15:41, 19 февруари 2008 (UTC)

Виждал съм различни варианти, но не и слято "Надсентмиклошко". --Ned 16:00, 19 февруари 2008 (UTC)

Според Енциклопедия на изобразителните изкуства в България (на БАН, том 2, 1987 г.) основната статия е под заглавието Нагисентмиклошко съкровище с препратка от Над Сентмиклошко съкровище. В Енциклопедия България също е Нагисентмиклошко съкровище. --Спири 16:10, 19 февруари 2008 (UTC)

Щом вече нещо е популяризирано, даже и да не е правилно, остава. Не знам какво ще решите. Според мен "Наги" е русизъм (не че имам нещо против русизмите). А за Бешевлиев с право не сте сигурни. Явно аз съм на едно мнение с него - Прабългарски епиграфски паметници, с. 20--Добри 19:53, 19 февруари 2008 (UTC) "Нагисентмиклошко" мога да разбера, ама за "Нагсентмиклошко" вече не доумявам.--Добри 19:57, 19 февруари 2008 (UTC)

Не знам, аз само бях привикана да потърся източници. Ето още малко: в Енциклопедия „История на България“, том 2 и в книгата Старобългарското изкуство 11-13 в. (Никола Мавродинов, "Български художник", 1966 г., където само се споменава в Показалеца), се придържат към Съкровище от Наг Сент Миклош. --Спири 20:04, 19 февруари 2008 (UTC)

Само окам. Унгарското произношение е Надь, стандартното изписване днес е Над (Имре Над), вариантът Наг е може би възможен - но Наги е абсолютно остаряло. Ако има поне един-два източници с Над Сент Миклош, твърдо смятам, че трябва да се предпочете то.--Мико 20:18, 19 февруари 2008 (UTC)

Аз съм ползвал първи том на Мавродинов, където съкровището е разгледано съд по съд. Човекът е авторитет в областта си и му се доверих при въпреки че се срещат и други наименования. Все едно е кое ще остане стига статията да е откриваема.--Kandi 21:00, 19 февруари 2008 (UTC)

Заглавие

Мавродинов несъмнено е авторитет, но едва ли и авторитет по унгарски език. Правилната транскрипция е Надь. Това са фактите просто. 141.30.216.38 16:26, 6 юли 2009 (UTC)

Спорът не е за произношението на унгарски (то е ясно), а дали има наложила се в българския език форма и каква е тя. Ако има такава форма, тя е с приоритет пред оригиналното произношение - например Вашингтон, Париж и т.н. Виж също У:ПН. --Спас Колев 17:37, 6 юли 2009 (UTC)

Какво значи наложила се - във всеки случай се срещат и двете форми; дори и неточната (Наги) да се среща по-често (което трудно може да бъде доказано) все пак правото е на страната на правилната форма с пренасовчване; това е. 141.30.216.38 19:51, 6 юли 2009 (UTC)

Професор Добрев: По принцип всички имена на чужди градове и държави продължават да се пишат и изговарят във формата, с която те са заети и употребени в българския език за първи път и след това са получили известна гражданственост: Наги Сент-Миклош. Освен това названието на Съкровището трябва да бъде с пълен член: Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Впрочем в моята монография са намерили място и тези въпроси, въпреки че не съм имал време да погледна на заглавието и от контактолингвистична гледна точка и затова до края използвам транскрибираната унгарска форма "Надь Сент-Миклош": http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf, стр. 5.

За протокола ще отбележа, че в новата „Голяма енциклопедия България“ от 2012 г. съкровището е „Надсентмиклошко съкровище“ --Nadina 20:43, 10 февруари 2013 (UTC)

Разчитане на надписа

Привет. Предлагам да се запише като " Друга хипотеза на превода е следнатa: BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH. BOYTAOYΛ.ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH Боила Жопан Теши Дигна Тука Боен Аул. Жопана(направи)Гърка(в)сички (да)Тича" със следния източник http://borislav.digicom.bg/Book1/prlk.htm 79.100.173.200 21:42, 5 юни 2012 (UTC)

Тоя източник не ми изглежда особено благонадежден, а по тази тема едва ли липсват такива.--Алиса Селезньова (беседа) 21:58, 5 юни 2012 (UTC)

Проф. Добрев: Когато проф. Томсън предлага този превод на надписа на Боила, той много добре вижда и разбира, че не това е необходимият превод, защото и в текста, и в превода той не намира онази лексика и граматика, които много добре познава от дешифрирането на руническите орхоно-енисейски надписи. Тъкмо поради това той многократно отбелязва и настоява, че окончателно-безапелационния превод трябва да се търси в прабългарския език. Това му убеждение го забелязва и акад. Стефан Младенов, а те двамата са като че ли единствените езиковеди от световна величина, които правят опит да преведат Надписа. Към настоящия момент основното положение в Тюркологията изобщо и в Прабългаристиката в частност, че прабългарите са тюрки, вече е със статута на математическа аксиома. Без да имам претенцията за световна величина, аз съм тюрколог по образование и занимание, а и през почти цялата си научна кариера непрекъснато съм се занимавал с прабългарския език. Ето защо не ви препоръчвам никой друг превод освен моя, да не говорим за това, че на тази енциклопедия изобщо не й прави чест да тиражира нелепи измислици от сорта на горната!

Заглавие

Който е правил статията ме е цитирал много погрешно и неправилно, което ме и обижда, да си направи труда да поправи даденото там заглавие! --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 85.130.68.241 (беседа • приноси) 13:18, 6 декември 2012‎.

Е, оправете поне заглавието на книгата на човека наистина... след като ще я заключвате, поне я заключете към що-годе читава версия :) 85.130.68.241 11:18, 6 декември 2012 (UTC)

Mea culpa, затворил съм статията, а не съм сложил информативния шаблон: хвърлете едно око, може да намерите реплика на горното ви твърдение . Та, какво е грешно? −PetaRZ ¬ 11:54, 6 декември 2012 (UTC)

Ами както той го е казал - заглавието на книгата му е неточно. А може да вкарате и някой друг цитат от него, ако го приемате за източник. По-точно, пише "Бележки ... ↑ Златното съкровище на Българските канове — анотация на проф. Иван Добрев. Военна Академия „Г. С. Раковски“, София. ", а заглавието на монографията му е "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005", което явно той иска да се впише в бележките. Струва ми се правилно за източник да се спомене монографията, а не анотацията за нея... стига някой да има достъп до първата де. 85.130.68.241 18:19, 7 декември 2012 (UTC)

И затова ли трябваше потребителят да ни държи такъв тон, да ни обижда и т.н.? −PetaRZ ¬ 20:24, 7 декември 2012 (UTC)

А по отношение на самото цитиране на монографии: по принцип, не е много по правилата за цитиране да се цитират първични източници. Самото заглавие на анотацията звучи доста…хм хм…спорно. Освен това, в англоезичната Уикипедия няма толкова категорични твърдения за произхода на съкровището, а се излагат различните хипотези. Това, разбира се, не е гаранция за каквото и да е, а по-скоро ориентир. Нямаме ли авторитетен вторичен източник, който да прави обзор на различните хипотези и да определя теглата им в научната историческа общност? −PetaRZ ¬ 20:41, 7 декември 2012 (UTC)

Проф. Добрев: Не аз вас обиждам, а вие мене ме обиждате, слагайки ме на едно ниво с лица, които изобщо не познават проблема, но въпреки това си позволяват да ми изтриват текста и дори и да ме поучават. Това те го правят именно в англоезичната Уикипедия. Тъкмо поради това тя не само, че не е еталон, но даже е и много далеко от това да даде на читателите си дори и най-приблизително-повърхностна представа за най-новите научни резултати досежно Съкровището. В Науката валидно и меродавно е становището от последното по време проучване на проблема. На Съкровището са посветени немалко монографии, но последна по време е моята. Именно поради това тя не само ревизира и отхвърля всички предходни, но и на базата на новоткрити сведения и данни изгражда и съответната, най-нова теория за неговия произход и принадлежност. Енциклопедия, която само реферира различните теории и хипотези, без да е в състояние да посочи коя от тях следва да се приеме за валидно-меродавна, трябва да се приеме, че не отговаря на целите и предназначението си като такава. По принцип всяка уважаваща себе си енциклопедия възлага на възможно най-компетентния или поне достатъчно добре запознат със състоянието на проученост на даден проблем именно той да напише статията за него, като при това си слага и името под него. А и монографията ми вече е в Интернет и се цитира от всички по-сериозни проучватели на проблема: http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.137.72.36 (беседа • приноси) 11:53, 9 декември 2012‎.

Не разбрахте, че по този начин диалог няма да водим. Прочетох първото изречение от поредното ви излияние и спрях дотам. Нямам сили и желание да продължавам и нищо не може да ме накара. Колкото и да сте „обиден“. −PetaRZ ¬ 11:20, 9 декември 2012 (UTC)

Проф. Добрев: Всичко това е напълно излишно, защото Съкровището в Музея вече е преекспонирано като прабългарско: 14-03-05/14 PROTOBULGARIAN ARTFORM: GOLDWORK 9TH The treasure of Nagyszentmiklos.The gold treasure found in 1799 in Nagyszentmiklos (now Sinicolaul in Romania)consists of 23 pure gold vessels weighing a total of 10 kg.The treasure shows Central Asian, Persian-Sassanid,Greco-Roman and Byzantine influence. Kunsthistorisches Museum, Antikensammlung, Vienna, Austria Keywords: • 9th • Artform: Goldwork • Gold • Greek Myth: Ganymede • Protobulgarian • Treasure: Nagyszentmiklos • Zeus And Ganymede • 9th Century • Ganymede, Greek Myth • Goldwork • Mythology • Romania • Vessel

Не е излишно. Намирам точно това свързване да се оспорва в литературата. Благодаря ви, че поне нямаше обиди в предишния ви коментар, тонът ви продължава да е на границата на допустимото. −PetaRZ ¬ 12:18, 10 декември 2012 (UTC)