Беседа:Жан-Пол Сартър

Статията Жан-Пол Сартър е част от един или повече проекти:
Оценка		Важност		Проект
	Клас A		Средна	1000 статии: подобряване на 1000 основни статии с универсална значимост.

Нарцисизъм

Махам "което развива у него известена степен на нарцисизъм" от статията, защото би се изискал особено представителен източник за това твърдение.--Александър 01:23, 31 август 2010 (UTC)[отговор]

Начало на статията

Махам шаблона спорно, защото когато статията е подвключена в други сайтове изглежда, като недоработена. Вместо това слагам уточнение за името. --Alexd 06:48, 14 май 2011 (UTC)[отговор]

Статията изглежда като несръчен превод на тенденциозно изложение преведено от друг език. Сартър несъмнено е спорна фигура и това личи също толкова несъмнено на френската страница. Английската обаче е тенденциозна, клоняща към клевета. Преработването на българската ще отнеме много време, ако въобще някой е склонен да се захване.91.92.179.172 21:05, 20 юни 2013 (UTC)[отговор]

Сартр/Сартър

Причините за вмъкване на „ъ“ и изписване „Сартър“ при оригинално Sartre вероятно биха могли да се открият във фонотактиката на българския език, в en:Sonority Sequencing Principle на българската сричка, по-конкретно в невъзможността българска сричка да завършва на шумова + сонорна съгласна, и в самата дефиниция за сричка (и как един самотен сонорен съгласен звук сред шумови съгласни може да се окаже ядро на нова сричка). Има един силен български фонетичен закон, заради който епентетично „ъ“ се вмъква между две съгласни в края на сричката, ако първата от тях е шумова, а последната е сонорна и особено ако е ликвидна „л“ или „р“ (плавна, както е българският термин), и това се проявява както в унаследени славянски думи, така и особено стриктно в заемки от други езици (сантиметър, ансамбъл, капитализъм). Това е било прилагано също и в транскрипции на чужди имена и преди такава норма да бъде постановена от Н6 и от Правописния речник и „Сартър“ изрично да бъде посочен като пример, а и днес много български езиковеди са привърженици на тази практика. Тя, разбира се, няма как да е универсално приложима, най-малкото защото например чешките съчетания <dř> и <tř> конвенционално се предават „држ“ и „трш“; освен това ако трябва да се изпише арабска дума с модел СГСС (С = съгласна, Г = гласна) и последна коренна съгласна „р“, „л“ или друга сонорна, вмъкване на „ъ“ дори в края на сричката не изглежда съвсем оправдано (според мен). Но що се отнася до по-познатите европейски езици, такава практика съществува, употребявана е рутинно и е отразена в литературата, енциклопедични и справочни издания; ако се държи на последователност, ще е добре заглавието на тази статия да се промени от „Сартр“ на „Сартър“. Българските преводи на този автор обикновено ползват изписването „Сартр“, но повечето енциклопедични и справочни издания предпочитат „Сартър“. Не би било нелогично да има така именувана статия и тук, евентуално с цитат на правилото от Правописния речник и пояснение за употребата и разпространението на всеки вариант. --Cmrlbg 03:46, 10 януари 2012 (UTC)[отговор]

Между другото подобно явление има и във фонетиката и фонологията на албанския език. На албански, подобно на български, присъства епентетично <ë> /ə/ в домашни и заимствани думи като vogël, qendër, centimetër, teatër, ansambël, binokël, kapitalizëm и т.н., и също като в български, това /ə/ изпада от склонението им. В този език чуждите имена традиционно се изписват на фонетичен принцип (макар че напоследък все повече се предпочита да се запазва оригиналната ортография) и така може да се види изписването Zhan-Pol Sartër. (В случай че линкът един ден спре да работи, той показва корица на издание на албански език.) А в същото време е много характерно албанска сричка да започва със съчетания като mb-, nd-, nx- и други. Друг е въпросът, че (посочвам произволни примери с беззвучна преградна /т/ + „л“ или „р“) /r/ и /l/ в чеш. Petr, bratr, četl са точно толкова сричкотворни, колкото /r/ и /l/ в Brno (Бърно) и Vltava (Вълтава); /l/ в нем. Marktl и /l/ в англ. title също се разглеждат като сричкотворни; но /r/ във фр. Sartre, titre, centimètre, /r/ в пол. wiatr, centymetr, /l/ в исл. jökull и /l/ в самоназванието на езика nāhuatl не са сричкотворни и фонологично не функционират като такива (последното дори всъщност е част от африкат /tɬ/) и при тях вмъкването на <ъ> [ɤ ~ ə ~ ɐ] действително може да се приеме като отклонение от оригиналното произношение – но този въпрос наистина е друг. Това е тема, по която не възнамерявам да пиша още много, но все пак лично аз предпочитам заглавието на статията да се промени от „Сартр“ на „Сартър“ – и ще преразкажа нещо, което наскоро прочетох по друг повод и в друг контекст – Институтът за български език при БАН чрез издания като Правописния речник определя нормата на българския език, а тази Уикипедия я има, за да се пише на български език. Уикипедия не решава дали правилата са абсурдни или не. Тя трябва да се ръководи от нормите, а не да пропагандира колко невалидни са. --Cmrlbg (беседа) 00:54, 15 май 2012 (UTC)[отговор]

Например „Погнусата“ (La Nausée), издание от „Златна колекция XX век“ в превод на Мария Коева, изписва името на автора като „Жан-Пол Сартър“. Следователно не е вярно, че няма съвсем нито един превод, който да ползва варианта „Сартър“. --Cmrlbg (беседа) 02:18, 15 юни 2012 (UTC)[отговор]

Съгласна съм, че е време да се премести на Сартър - отделно вече новите издания така и го издават [1].--Алиса Селезньова (беседа) 11:01, 23 юни 2017 (UTC)[отговор]