Беседа:Епархийски списъци

Суфраган

Здравей. Първо голяма похвала - браво за смислените и добри приноси. Аз съм аматьор, но прилагателното от суфраган не е ли суфраганен, а не суфрагантен? Гледам в Гугъл Книги и двете ги има - и двете вече ги има и при нас и може би трябва да се уеднакви. --Алиса Селезньова (беседа) 12:51, 17 октомври 2018 (UTC)

А, де, аз това се питах! Идва от лат. или исп. sufragante, и накрая приех, че буквата "т" трябва да присъства и на български. Дайте мнения. Впрочем, трабва да се създаде отделна страница и за това какво са суфрагантни епископи и автокефални архиепископи. Вече има страница за Титуларен епископ (макар и с грешка в заглавието), което е похвално.Svilentcho (беседа) 13:09, 17 октомври 2018 (UTC)

Макар, че може и без "т", видно от латински и английски: suffragan Svilentcho (беседа) 13:23, 17 октомври 2018 (UTC)

Редакция

Какво й беше на редакцията ми, че е върната цялата? [1] --Алиса Селезньова (беседа) 11:01, 21 октомври 2018 (UTC)

Охридската архиепископия съществува чак до 1767 година. Тя е паралелна на търновската архиепископия, въздигната в патриаршия при Калоян (или при Иван Асен II, спори се) - двете съществуват едновременно до кр. на ХIV в., когато търновската е закрита. Плюс това, охридската архиепископия често е наричана "българска" паралелно с вече съществуващата търновска архиепископия/патриаршия, също наричана българска. Един вид и двете църковни структури са наричани "българска" през едни и същи периоди - само че са различни църковни структури, с различни глави и епископи и не трябва да се бъркат една с друга. Също така, в по-късно време има споменаване в изворите за главата на охридската архиепископия като "патриарх" - това също внася объркване, но не трябва да се бърка с търновския патриарх, те не са едни и същи санове, а заемащите ги не са едни и същи хора. Вижте статията Охридска архиепископия. Отделно, тъкмо бях приготвил добавки за двете архиепископии от нов извор - Борилов синодик. Те изяснават как става обръкването. Svilentcho (беседа) 11:08, 21 октомври 2018 (UTC)

Добре де - така да е, а другите? Аз мислех, че ги караме под шапки и това е БПЦ, но щом държиш така - ОК. --Алиса Селезньова (беседа) 11:11, 21 октомври 2018 (UTC)

Това са отделни канонични тела - разбирай отделни структури, отделни юридически лица, казано по днешному. Реално, днешната БПЦ (доскоро екзархия) е различна от предходните и тя е 5-та по реда си "църква на българите" - след Преславската архиепископия/патриаршия идва Охридската архиепископия (наричана понякога "българска" в изворите), сетне идва Търновската архиепископия/патриаршия (синхронна с Охридската до 1416 год.) и чак на 4-то място идва Екзархията от 1860 год., която после става сегашната патриаршия на БПЦ. А ако приемем, че екзархията е различна от БПЦ (има и такова виждане, заради дейността на екзархията в Османската империя след 1879 год. и в Младотурската република след 1908 год.), тогава БПЦ идва вече на 5-то място. Неслучайно има отделни статии: Търновска патриаршия, Охридска архиепископия, Българска екзархия - само за Преславската архиепископия/патриаршия няма собствена статия, а е хубаво да се състави, тъй като тя има интересна история. Svilentcho (беседа) 12:42, 21 октомври 2018 (UTC) ред. Свиленов (беседа) 10:13, 22 октомври 2018 (UTC)