Беседа:Енидже Вардар

Шаблони

Твърде много преобадават цитатите, дали не е добре да ги изкараме в нещо такова:

ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...

Воденицкиут владика кир Никодимос ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...

дописка на вестник „Гайда“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година

--Протогер (беседа) 12:32, 18 октомври 2019 (UTC)

С тоя цървен цвет? В никъв случай според мене. По-добре в ониясвиващите се шаблончета некои като тая дописка. -- Мико (беседа) 12:34, 18 октомври 2019 (UTC)

А, цветът е примерен, взех го директно от инфото към шаблона. Можеш ли да ми го копнеш тука тоя шаблон, че не го знам.. май. --Протогер (беседа) 12:36, 18 октомври 2019 (UTC)

Ми примерно Епитафията тука Ефрем Суздалски -- Мико (беседа) 12:54, 18 октомври 2019 (UTC)

Чудно. --Протогер (беседа) 12:57, 18 октомври 2019 (UTC)

Правим ли го? -- Мико (беседа) 06:36, 25 октомври 2019 (UTC)

Цъкни го, молим. --Протогер (беседа) 06:42, 25 октомври 2019 (UTC)

Нещо такова? -- Мико (беседа) 07:58, 25 октомври 2019 (UTC)

Готино стана. --Протогер (беседа) 08:04, 25 октомври 2019 (UTC)

Фуркаде

Мислим е тоя [1] Некъв андарт го застрелял в Солун. -- Мико (беседа) 06:21, 25 октомври 2019 (UTC)

Пикантерия, ма недостатъчна за статия, комай. --Протогер (беседа) 08:04, 25 октомври 2019 (UTC)

А, да. Аз само да добавим първото име, да не седи така само с фамилия дразнещо. Само Пиер сложих но може би наистина требва да напишем Пиер Жан Франсоа Фуркаде. -- Мико (беседа) 08:06, 25 октомври 2019 (UTC)

Иван Константинов

Кой е тоя любопитно с дописката и защо го немаме? -- Мико (беседа) 06:35, 25 октомври 2019 (UTC)

Патриотичните фамилии в Ениджето са доста, но този не ще да е от тях. По-натам ще излязат. --Протогер (беседа) 06:42, 25 октомври 2019 (UTC)

Автор: Иван Константинов е български просветен деец и екзархийски учител; загива по време на Междусъюзническата война като опълченец от VII Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение в сражение срещу сръбските войски. [2]. МОО сборникът на 364 има Иван Костадинов от 7 кумановска, безследно изчезнал в Междусъюзническата година, но шивач, а не учител [3]-- Мико (беседа) 06:56, 25 октомври 2019 (UTC)

Струва ми се, че е много възрастен да е същия, не че би било прецедент. Но по-скоро са го натъкмили. --Протогер (беседа) 07:07, 25 октомври 2019 (UTC)

30-годишен? Да ти имам дефиницията на възрастен. -- Мико (беседа) 07:19, 25 октомври 2019 (UTC)

Ха-ха. Ем, в 1893 г. е вероятно на толкова, в 1912 г. е друга бира. --Протогер (беседа) 08:02, 25 октомври 2019 (UTC)

Аха. Схванах ти я мисълта. Да - не е той. -- Мико (беседа) 08:04, 25 октомври 2019 (UTC)

ДДД да ги допишем МО опълченците. --Протогер (беседа) 09:41, 25 октомври 2019 (UTC)

В смисъл всички или пазарските? -- Мико (беседа) 09:51, 25 октомври 2019 (UTC)

Пазарените, ма аз нещо не се оправям със страниците и хич не ги намирам по указателя. --Протогер (беседа) 10:05, 25 октомври 2019 (UTC)

Показалецът показва буквата и номера на човека под съответната буква, а не страници. Тоест Т - 500 е 500 номер на буквата т. -- Мико (беседа) 10:26, 25 октомври 2019 (UTC)

Уж и така погледнах, ма нещо съм се смотал. --Протогер (беседа) 12:48, 25 октомври 2019 (UTC)

Гръцката община

[4] и снимка на печата. -- Мико (беседа) 11:13, 25 октомври 2019 (UTC)

Ценно. --Протогер (беседа) 12:47, 25 октомври 2019 (UTC)

Частта от епархията?

Коя част - не е ясно. -- Мико (беседа) 09:54, 8 юни 2020 (UTC)

Да и аз като го писах си го помислих. Статистиката е дадена по епархии, в случая Воденска (с Воден, Енидже Вардар и Гевгели). Но малка част от Ениджевардарска кааза влиза във Солунска епархия. Заради това е и част. Идея как да го поясним? --Протогер (беседа) 13:28, 8 юни 2020 (UTC)

„Тази част от Ениджевардарска кааза, която влиза във Воденската епархия“. Така? -- Мико (беседа) 06:05, 9 юни 2020 (UTC)

Ясно е така, да. --Протогер (беседа) 06:10, 9 юни 2020 (UTC)

Кандидат за избрана статия

Смятам, че статията е изчерпателна и сравнена с аналозите ѝ в чуждите Уикипедии е най-добра. Не е преводна, а е плод на редакциите от тукашните потребители, заради което е изчистена и от редица неверни или мистифицирани факти. Посинените препратки са почти на 100% и са също така изчерпателни, примерно статията за Евренос бей. Неутралността ѝ е дотолкова спазена, доколкото са използвани максимален брой чужди източници специално за борбите между българи и гърци в района. Снимковият материал е на ниво, а по общо количество информация, статията изостава само от гръцкия еквивалент, който обаче е пресолен с ненужна информация. Моля за мнения, забележки, конструктивни критики, какво и как да оправя или подобря, за да може вече официално да я предложа за избрана. Благодаря и поздрави! --Протогер (беседа) 05:24, 30 май 2022 (UTC)

Махалите требва да влезат в шаблон - ред настоящи, ред бивши, бих го направил, но е добре, който ги познава и да се помисли, които могат да се напишат, кои от настоящите и бившите се припокриват и т. н. -- Мико (беседа) 14:08, 30 май 2022 (UTC)

Парадоксално имам стари карти на града, но не и нова със съвременните квартали. Ще видя кои още мога да изкарам, поне тези с паметниците на културата. --Протогер (беседа) 15:41, 30 май 2022 (UTC)

Размишление:

• Център - централната част на града, кръговото с площада Гоно Йота и централната пешеходна улица
• Св. Георги - района около едноименната църква
• Св. Параскева - района около едноименната църква
• Сфагия - източен квартал
• Синикисмос - най-западния квартал
• Митрополия - района около митрополията
• Св. Константин - района около Кирил и Методий (Константин и Елена)
• Цали (Неа Трапезунда) - най-северния квартал
• Филипио - района около пазара, анфитеатъра и тумбата с паметника на Филип
• Капсали - ?
• Стария пазар (Палия агора) - най-южната част --Протогер (беседа) 16:59, 30 май 2022 (UTC)

Предполагам една такава карта Шаблон:Обекти в Дупница би била доста информативна, но аз лично не мога да я направя. Също таблица за метеорологичните условия. --Протогер (беседа) 20:15, 30 май 2022 (UTC)

Секви

В увода трябва да се спомене промяната на етническия облик на града - българизацията един вид кога се случва. В изречението след упадането на функциите логично. -- Мико (беседа) 16:13, 2 юни 2022 (UTC)

Готово. --Протогер (беседа) 20:33, 2 юни 2022 (UTC)

Разделът Климат е чисто исторически (дори и не знам не е ли само за Обор това - се пак е по-високо?). Разделът икономика - също е чисто исторически. Тия неща не са ли за раздел История? -- Мико (беседа) 17:02, 2 юни 2022 (UTC)

И в двата случая, мисля си, каквото е било в миналото - важи и до ден днешен. Летовището се ползва и до днес, ще поясня. А за икономиката особено. --Протогер (беседа) 20:33, 2 юни 2022 (UTC)

За икономиката днес е слабо, а и без източник. На сайта на дема нема. Не знам откъде би могло? -- Мико (беседа) 10:05, 5 юни 2022 (UTC)

За икономиката ровя, но пък намерих източник за климата, само дето ми е сложно да го „преразкажа“. Кой да изтормозя? --Протогер (беседа) 11:23, 5 юни 2022 (UTC)

Само да се докопам до компютър (сряда примерно), ще се заема с климата.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:49, 5 юни 2022 (UTC)

Сръбската пропаганда в града: Петър Пасхалов(ич) се самопрекръства на Гайевич. Цариградски гласник, Бр. 3, јануар 1897., стр. 4 (долу в десния ъгъл). През септември 1897 година се отваря „Дом напредка нарочито за србски народ у Јениџе Вардару”, сега диря инфо. --Протогер (беседа) 09:51, 5 юни 2022 (UTC)

Ханетата: значи в 1519 били 1077 - тове е неква грешка. В 1530 са 450 ханета мюсюлмани, 78 ергени мюсюлмани и 24 ханета християни - това е в съзвучие с последващите 580, 622, 791 ханета мюсюлмани и 24, 37, 63 ханета християни. Тоя дефтер от 1530 го имаме - Османски дефтер от 1530 година - и може и да го цитираме? 98 страница. Да ги направим на таблица, за да илюстрираме промяната на етническио облик? -- Мико (беседа) 10:07, 5 юни 2022 (UTC)

Погледнах пак Кодзагеоргиос, правилно съм го цитирал. Табличката ще я взема от Костур (град), там май последно я ползувах. --Протогер (беседа) 10:23, 5 юни 2022 (UTC)

Стопроцентова грешка е - става въпрос за целия санджак. Виж в 1530 година общо са 1200 мюсюлмански (на 101 страница). -- Мико (беседа) 10:28, 5 юни 2022 (UTC)

Не е ли за казата Енидже Вардар на 101? И изрично четох (може още да не съм го вкарал), че една от причините за масовото изселване на населението е управлението на Сюлейман. Т.е. пасва да е паднало още веднъж до тия цифри. --Протогер (беседа) 10:41, 5 юни 2022 (UTC)

Така де - за казата. Това ще да е. Не може да е паднало с толку - това е три пъти за десет години - даже и при чума не. -- Мико (беседа) 10:46, 5 юни 2022 (UTC)

Ми само за сравнение в цялата каза Енидже Вардар (пак по Кодзагеоргиос) в 1519 г. мюсюлманите са 2209, а в 1528 г. - 1437 ханета. Следва общата логика. Чума, принудително изселване по Солун, а акънджиите и юруците отиват на война. --Протогер (беседа) 10:54, 5 юни 2022 (UTC)

Така да е. -- Мико (беседа) 10:56, 5 юни 2022 (UTC)

Мани, продължавам да копам (по Кийл в Ислам Енсиклопедиси): Yenice-i Vardar'ın bugüne ulaşan en eski tahrir defteri 925 (1519) yılına ait olup buna göre kasabada 793 hâne ve 284 mücerretten (bekâr erkek) meydana gelen müslüman nüfusu (4000 dolayında), yirmi beş hâne hıristiyan ve yirmi beş hâne de yahudi bulunmaktaydı (BA, MAD, nr. 170). Общият брой на мюсюлманските ханета в града (с ергенските) излиза точно 1077, евреите обаче не. --Протогер (беседа) 11:05, 5 юни 2022 (UTC)

Заспа. Що не сложи и тия от 30 година? -- Мико (беседа) 11:44, 5 юни 2022 (UTC)

Дефтерът е от 1528/1529 г. (разминаванката по началото на годината по Хиджра), според мен са идентични, затова и го направих като препратка в годината с хиперлинк. --Протогер (беседа) 12:07, 5 юни 2022 (UTC)

Тоя Харун и разни гърци дават 1530. Не знам. -- Мико (беседа) 12:14, 5 юни 2022 (UTC)

Карлова е псевдоним на Гилфердинг. [5] В пътеписите пише, че е възможно да са пътували заедно. [6] -- Мико (беседа) 10:24, 5 юни 2022 (UTC)

Направена препратка, благодарско, толкова време се чудих за тоя чиляк. --Протогер (беседа) 12:07, 5 юни 2022 (UTC)

На сайта на дема намерих разказ [7] на новата история. Добре е да го представим като жив гръцки град - сега постоянно седи като разказ за потискане на българщината :). -- Мико (беседа) 12:44, 5 юни 2022 (UTC)

Ползвах го за цитиране на факти, които ги имаше, но без източник. Разделът след ВСВ ще е трудно да се разшири, ако трябва антично/средновековното мога да го понапомпам, но не съм сигурен дали има нужда? --Протогер (беседа) 19:13, 6 юни 2022 (UTC)

+1. Сега има общо 5-6 изречения за последния век, все едно градът е изчезнал с изселването на българите. Примерно, разделът Икономика на 90% трябва да отиде в История и да се добави информация за сегашното състояние. --Спас Колев (беседа) 11:47, 12 юни 2022 (UTC)

Nk:, как ти се вижда сега? --Протогер (беседа) 16:28, 12 юни 2022 (UTC)

По-добре, но ще се опитам тепърва да я чета по-подробно. --Спас Колев (беседа) 18:46, 12 юни 2022 (UTC)

Каймаками

Засега изпадат имената/годините на следните каймаками, ако се намерят други, ще е добре. --Протогер (беседа) 19:58, 6 юни 2022 (UTC)

• Хасан Тахсин Узер (1900)
• Сюлейман Нахифи бей (сл. 1900)
• Мустафа Кемал Ататюрк (ок. 1908) ?
• Емин бей (неизв. - 1912)