Беседа:Евфант

Секви

• Диодор май още не е издаван - гледам планиран е за 2013 г., но Диоген има две издания на български и трябва да се използват те.
• Les Mégariques, fragments et témoignages трябва да се цитира по тоя перверзен начин, който не съм го овладял, още при първото споменаване на книгата, а и като основен източник в лийда.
• Текстът от Диодор Той възнаграждава тези от войници си, които са показали смелост в битка с богати подаръци и дава големи суми на влиятелни хора в градовете. По този начин Филип балансираше много предатели не виждам с какво се отнася до олинтската драма и косвено до Евфант и го трия.
• Всичките 4 антични автори - Диоген, Атеней, Херкуланският папирус и Филодем - е добре да се намерят по онлайн библиотеките по възможност на гръцки и английски, а не на френски както е сега. И е добре да се появят целите фрагменти като цитати. Едва ли са големи.
• Херкуланският папирус би трябвало да е в множествено. Гледам Papyri Herculanenses и Herculaneum Papyri. Това са явно папирусите от Вила на папирусите, не знам дали трябва отделна препратка или към нея засега. Тука за съжаление 1112 е прескочен. Тая снимка може дас е използва [1]
• Добре е да се разберат кои са Йероним и Хегемонът на Атина у Филодем. Възможно е и да са принципна мъгла.
• Какъв е тоя Филип Мегарски? Добре е да се погледне у Диоген.
• (Може би Дифил) се нуждае от реф вътре в скобата чие е това предположение. Мюлер очевидно? --Мико (беседа) 07:36, 18 ноември 2013 (UTC)

  Явно е Диоген Лаерций - леко безумно го цитирах по това, но само с това разполагам в момента.--Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 23 ноември 2013 (UTC)

• Изоставяйки преподаването на последния, той ще стане ученик на Стилпон го разбирам Евфант изоставя обучението му и самият става стане ученик на Стилпон и така го пиша.

  Да, това имах предвид.--Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 23 ноември 2013 (UTC)

• Посолството на Менедем се нуждае от разяснително изречение - кой е той, къде е отишъл пратеник в 292 година.
• Тъй като очевидно Богданов идентифицира „цар Антигон“ с Антигон ІІІ Досон, необходимо е да се посочат кои са тези, които "обикновено" го идентифицират с Антигон ІІ Гонат.

  Готово - цитирах няколко. Пълна мъгла, ако питаш мен - в тоя смисъл съм те помолила долу да хвърлиш един поглед.--Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 23 ноември 2013 (UTC)

• Съответно и на кого е посветена „За царуването“.

  Ами както е цитиран Лаерций, на „цар Антигон“, но би било добре ако може да се погледне директно в Лаерций.--Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 23 ноември 2013 (UTC)

• Тоя паразит нещо ми остана неясен. Фаворит да не? Храненик, хрантутник? Верно въшка?

  Хрантутник. Така много ли разговорно седи?--Алиса Селезньова (беседа) 17:37, 23 ноември 2013 (UTC)

• Евфант Египетски не заслужава ли препратка?

  Издирвам го - засега не намирам нищщо, т.е. не.--Алиса Селезньова (беседа) 15:14, 23 ноември 2013 (UTC)

• За илюстрации - нещо от Диоген. Самият той или снимка на старо издание - страницата с по-големия фрагмент ІІ 110 примерно. Ма трудно това. --Мико (беседа) 07:12, 18 ноември 2013 (UTC)

Тоя паразит го превеждах по нощите - един Г знае какво съм мислила, ще го погледна пак. Оф, а този Богданов не знам какво да го правя - сложих го накрая, защото ако е прав Евфант е преподавал на Антигон Досон на около 90 или повече години, което ми се вижда невероятно. Отделно Атеней са го отхвърлили по сходна причина (в споменаването на Атеней Евфант е на около 100 години). Възможно ли е Богданов да е объркал двамата Антигоновци? Гледам му статията - май не е много вероятно. Насекъде пише, че „За царуването“ е посветена на Антигон Гонат - за това мисля, че нема спор. Все пак мисля, че е грешна идентификация на Богданов. Отделно в ен У пише "роден около 320" с някакъв източник, но това ми се струва невероятно, имайки предвид, че е роден в Олинт. Махам го засега. Между другото в ен пише, че е учител на Антигон I Монофталм ама без никакъв източник - така, за сведение.--Алиса Селезньова (беседа) 14:21, 18 ноември 2013 (UTC)

Според мен тия неща за късното рождение трябва да се отбележат също. Отбележи това изречение от ен у Though the city was extinguished, through subsequent centuries there would be men scattered through the Hellenistic world who were called Olynthians. Ето още един източник, който казва Досон, и който е за цитиране (вероятно по него или по некой друг другоезиков преводач се е водил Богданов) - Diogenes Laërtius, Lives of the Eminent Philosophers, translated by Robert Drew Hicks (1925), Loeb Classical Library. [2] Бележка 80 от пасажчето за Евфант е: i.e. Antigonus Doson, born 262 B.C. Cf. F.H.G. iii. 20. --Мико (беседа) 05:50, 19 ноември 2013 (UTC)

Виж, добавих няколко източника за двете идентификации. Моля те погледни онлайн Tessa Rajak - на 19 страница пише едно, а на 192, съвсем друго. Виж и как съм цитирала това от Уикиизточник.--Алиса Селезньова (беседа) 13:44, 23 ноември 2013 (UTC)

Прерових история на философията на Хегел и неколко антологии на античната философия, но за нашия герой не намирам много, за Аристотел и компания обаче, е фрашкано. Като дойде музата може да го поръчкам барем него. --Подпоручикъ (беседа) 16:20, 1 декември 2013 (UTC)

Така е - на двете места пише различно. --Мико (беседа) 04:48, 15 април 2015 (UTC)

Филодем май също е от херкуланските папируси? --Мико (беседа) 21:03, 4 януари 2014 (UTC)

Кандидат за избрана

Смятам, че вече статията отговаря на критериите за избрана и ще се радвам и на други мнения и помощ.--Алиса Селезньова (беседа) 20:26, 20 април 2015 (UTC)

Препратките требва да се посинят. Добре е да се цитират текстовете на гръцки. --Мико (беседа) 17:26, 21 април 2015 (UTC)

Портал:Македония е ОК, но Категория:Древни македонци не е ли в повече (няма връзка с Древна Македония)? (Ще гледам да оправя неколко червени препратки.) --Спас Колев (беседа) 09:26, 23 април 2015 (UTC)

Всички препратки към Диоген Лаерций би следвало да се дведат до стандарта (книга и ред), а от източниците да отпаднат всички освен бг изданието. Препратката към Ламприер също би следвало да е една ( а в текста бих предлажил редакцинно измение)195.96.229.83 09:35, 23 април 2015 (UTC)

Бг изданието уви е съкратено и има само едно от споменаванията при това с груба грешка в името.--Мико (беседа) 13:02, 23 април 2015 (UTC)

Действително бг изданието е безобразно съкращавано, но това съвсем не оправдава повтарянето на референциите. Като начало, Мюлер цитира трикратно ДЛ, който е реалният източник. Вероятно е добре да се цитира така:

Диоген Лаерций, Животът на философите, кн.II.110 

По традиция неговият труд е разделен на 10 "книги"; от тук натак, кой кое издание ще ползва е безразлично, новите са достатъчно унифицирани - стига да се каже веднъж, че бг е съкратено. Руското изписване на "Лаертиус" и т.н. е странна приумица: към книгата (онлайн) на руската страница има линк. Ще се опитам да придам по благообразен вид на цитиранията, защото бг-уикито може да стане за смях, ако в този вид представи 'избрана страница'. 195.96.229.126 17:21, 23 април 2015 (UTC)

Чак пък за смях - нали за това е обсъждането. Цитиранията на Диоген са от френската Уикипедия, защото тогава се борих по-скоро да успея да прехвърля кода, а и друго не ми беше подръка. Междувременно благодаря за помощта - накрая ще погледна и аз какво има за изглаждане.--Алиса Селезньова (беседа) 09:57, 24 април 2015 (UTC)

Мислите ли, че четирите цитата си струва да се сложат на гръцки? --Мико (беседа) 18:24, 24 април 2015 (UTC)

Спорно е дали си струва: само този от Атеней би могъл да предава казаното собствено от Евфант. С него обаче има сериозен спор, необяснимо премълчан от запознатите със статията на Тарн: вместо да се предполага "египетски Евфант" още в 19в. предполагат грешка "III" вместо "I" за Птолемей, лесна при графизма на гръцки (протон/тритон). Статията е видима в Jstor, но само 1ва стр е за Евф.; има и препратка към РЕ на Паули - Висова видима в гугълбукс.

Дали гръцки текст за DL.110 може да обясни уникалния прочит на Лемприер за "син", още повече когато в 16в вече четат правилно както показва Поплиниер.

Важен детайл се вижда при Мюлер (гугълбукс): в DL.II.113 е

"...Дифил от Босфора..., също... син на Евфант"

което неясно е предадено в бг текста.195.96.229.126 09:51, 25 април 2015 (UTC)

Ами, вижте, направете го както сметнете за добре. --Мико (беседа) 14:21, 1 май 2015 (UTC)

Сложих цитатите в оригинал, за да стане по-ясно защо е такъв преводът - за точност. Уникланият прочит за син е предаден в падеж, както и е в оргинал. Мисля, че неточностите се позачистиха - приемам помощ с посиняването.--Алиса Селезньова (беседа) 11:29, 25 май 2015 (UTC)

Rajak май си противоречи, при все че на с.192 е "вероятно". Номерът на Птолемей III почти сигурно е дописан: ако Евфант е съвременник на I, той няма да знае за следващите. Може би да се каже, че по-късните датировки са по-неубедителни, май.195.96.229.126 16:12, 27 май 2015 (UTC)

И аз по-горе се чудех на двете твърдения в Rajak, но заключих същото, че признава вероятността на втората идентификация. Колкото до Птолемей, струва ми се, че не бива да окачестяваме по-късните датировки, защото би било оригинално изследване - отделно мен например Тарн ме убеди.--Алиса Селезньова (беседа) 18:46, 28 май 2015 (UTC)

Относно премахнатата ред. на 80.72.94.145: позитивното твърдение се изчерпва с констатация, че има разногласие I или III, останалото са позовавания и място им е под линия. Принципно Мюлер е достатъчен, той е чел Тарн, който е чел по ранните. Въвеждането на множество имена в самия текст го прави объркваш, и още повече, за всяко от тях би трябвало да има собствена референция. Отделянето на абзац показва, че се прави отклонение към вторичен въпрос. Чувство за собственост, маскирано като рационален аргумент, е нещо познато в уикипедия. 80.72.94.145 09:18, 29 май 2015 (UTC)

Принципно наистина е добре да се реферират по отделно - но не е възможно и тази на мен ми се вижда достатъчна. Можем да ги изведем под линия. --Мико (беседа) 17:13, 29 май 2015 (UTC)

Също нямам против да се изнесат под линия.--Алиса Селезньова (беседа) 16:14, 1 юни 2015 (UTC)

Би могъл да ги изнесе някой, който ги е чел; иначе академичният стил е както беше направено - през Тарн, така че да е ясно, че са втора ръка. Впрочем добре е да се отчетат изминалите 80 години след работата: например Collins, Mnemosyne 50 (1997) 436 обсъжда Тарн и спора I или III и заключава, че "вероятно Тарн греши". 80.72.94.145 21:25, 1 юни 2015 (UTC)

Тарн ми се вижда достатъчно сериозен източник, за да се цитира и за другите мнения. Отделно като е само той цитиран става ясно, че са от втора ръка, но все пак от достоверна втора ръка. Както казах, нямам против да са под линия (вижте дали ви одобрявате сега как е). Ако може да добавите Collins, Mnemosyne 50 (1997) 436 би било чудесно.--Алиса Селезньова (беседа) 07:33, 2 юни 2015 (UTC)

Стилистиката остава спорна на места и вероятно има нужда от форматиране на референциите (връзката за Collins не работи, неясно зашо; Ламприер е цитиран в две издания на също, като за второто няма с.). Да си пожелаем вложеният труд да бъде оценен...195.96.229.126 08:29, 6 юли 2015 (UTC)

Връзката вече работи. Няма страници във втората препратка на Ламприер, защото в онлайн изданието е посочен по азбучен ред - [3], в секцията EUP.--89.215.37.245 08:09, 11 юли 2015 (UTC)

Теса не е ли Раджак

И аз така мисля. Само това потвърждение намерих, но поне не е без хич.--Алиса Селезньова (беседа) 17:04, 30 юли 2015 (UTC)

Жaлко, че папирусите не се намирали под номерата на Мюлер, но и с тях не знам дали ще може да се разбере за кого иде реч - за "атинския хегемон" или за някой си "Хегемон от Атина" (както има например един "Хегемон от Тасос")? Френският превод на Мюлер е като за втория (без определителен член, само че с гръцките падежи, тогава, не знам...)195.96.229.126 19:22, 8 август 2015 (UTC)

Не намирам дигитализирани нито 339, нито 1112.--Мико (беседа) 16:18, 9 август 2015 (UTC)

• Pap.Herc.339
• Pap.Herc.1112

oт сайта Papyri Imaging горните са извадени от секцията other IDs, тъй като това, което излиза на първата страница е описано с друга алтернативна номерация, различна от тази писана на самите картинки, макар и с подробности като в препраткте на Мюлер. (при успех някакъв, предполагам, ще чуем...)80.72.94.176 18:18, 9 август 2015 (UTC)

Твърдо против картинката "понякога идентифицирана като Евбулид"; дори за подобни фантазмени твърдения да има източници, това е под нивото, на което все пак бе добутана статията.80.72.94.176 15:44, 10 август 2015 (UTC)

Аз не виждам никва драма, но ще я махна като гледам какви емоции предизвиква. Евбулид е подходящ за илюстрация - има некви бюстове, но немаме свободна снимка. --Мико (беседа) 18:16, 10 август 2015 (UTC)

Статията успява да внуши, че Евфант е нещо повече от 6 лаконични упоменавания, но слагайки чужда картинка ефектът рязко се губи. Пък и конкурира(ше) трудно намерения папирус ( за който ще оправя реф.)80.72.94.176 21:25, 10 август 2015 (UTC)