Беседа:Евреи/Архив 1

Това е архив на стари беседи.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!

Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Мисля, че не би трябвало в Уикипедия да се дават и обидни прозвища за етноси. Ще го залича. --Vladko 19:46, 27 мар 2005 (UTC)

Не знам дали е обида, но Алеко Константинов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Христо Ботев и сигурно още други писатели са използвали думата "чифут", "чифутин" или "чифути". Защо трябва да се преструваме, че думата не съществува, че не се е използвала? --Webkid 21:50, 27 мар 2005 (UTC)

Сигурен съм, че и те, и много други писатели са използвали много обидни думи и за други народи, вкл. и за българите, но Уикипедия не е компендиум по псувни и ругатни. Такива квалификации нямат място в такъв текст. Провери дали в англоезичната Уикипедия има думата kike, май ще има да търсиш до новото хилядолетие. vladko

en:List of ethnic slurs. Но ще се поразровя да видя дали нашите писатели са използвали "чифут" в обиден, шеговит и/или хумористичен смисъл, или просто е била синоним на евреин. --Webkid 06:19, 28 мар 2005 (UTC)

То аз отдавна мисля, че това изречение трябва да се премести в антисемитизъм. Връзката му със самите евреи е минимална. --Спас Колев 11:23, 28 мар 2005 (UTC)

Разни

Да се пише "евреин по майка е Георги Пирински" е малко странно. Последните няколко изречения със сигурност не са от книгата на Еми Барух. За Луканов, "формално нямаше българско гражданство" означава, че авторът е запознат лично с този факт. Слуховете, които се публикуват в жълтата преса едва ли трябва да имат място в Уикипедията. Вени Марковски 10:59, 20 август 2006 (UTC)

Неточности по основната статия

Когато преди 2-3 дни се хванах да напиша тази статия, използвах английската версия. Направих го с ясното съзнание, че е по-добре да имаме статия "мъниче", отколкото текст, в който неточностите са повече от фактите. Целта беше да се стимулира създаването на действително добра статия.

ИнжИнера обаче възстанови огромния и пълен с неточности текст, за който има спорове и относно авторското право (както отбеляза Nk).

Сега мислех да добавя {{факт}} на местата, които нямат източници, за да стане ясно, че е по-добре да се остави по-малка, но по-точна статия, отколкото по-голяма, но с неясно авторско право и с неясни източници (ако изобщо има такива). Обаче се отказах. Статията щеше да е пълна с {{факт}} и нямаше да може да се чете.

Ето няколко от по-фрапиращите противоречия:

1. Не може Теодора да е "царувала" до 1355 г. (в България няма жени, които да са царували, а само мъже), а пък в следващото изречение да пише, че в края на нейното царуване биват организирани „жидовски” гонения (да не говорим за използването на думата "жидовски"), пък от друга страна "годината е 1395".

- Виж: След като приема християнската вяра, тя става жена на Иван Александър и царува в продължение на 20 години (1335 – 1355 г.) под името Теодора. По-голямата част от този период е време на благоденствие за еврейските общини, въпреки че в края на нейното царуване биват организирани „жидовски” гонения, за които историята пази твърде оскъдни сведения. Годината е 1395. текат последните месеци преди окончателното падане на България под Османско владичество.

2. Ешкенази (вкл. и Илко Ешкенази) са всъщност сафаридски евреи. Кало не са нито сафаридски, нито ешкеназки евреи.

- Виж: ...сефарадската традиция, носители на която са евреите от Испания и Средиземноморския басейн (фамилиите Пизанти, Папо, Кало, Йевани, Барух и т.н.), и ашкеназката традиция, носители на която са евреите от Германия, Унгария, Франция, Полша (фамилиите Ашкенази, Таджер, Грюнберг и др.)

3. Някой може ли да обясни какво се има предвид със следното изречение? Ако се има предвид Турската империя, би трябвало да се напише. Какви солисти през 15-и век? Или може би се има предвид 18-и век?

- На интелектуалния хоризонт на тогавашната империя се явяват блестящи евреи-солисти, които съществуват благодарение на общността, но по никакъв начин не са типични нейни представители.

4. Да не говорим, че в настоящия й вид статията съдържа и редица обикновени повторения - който е копирал и пастирал, го е направил на места по два пъти. Т.напр. сравни преди и след бележката за авторското право.

По принцип тежестта на доказването пада върху автора, добавил съответния текст. Целта на шаблона {{факт}} е не да маркира неверни твърдения, а да насочва вниманието към места, където добавянето на източник би подобрило качеството на статията. В случаите на съмнителни твърдения без цитиран източник, по-удачно е да се местят на беседата, докато се установи какво е положението.

Повече указания за добрата практика в тази насока могат да се видят на en:Template:Fact. --Спас Колев 14:16, 13 септември 2006 (UTC)

Съгласен, но след като има съмнения за автора, тогава за каква тежест говорим? ОК, ще преместя каквото е в статията тук, за да си го дискутираме. На фона на множеството неточности, тенденциозност и необективност, ми се видя по-лесно да се напише статия-мъниче. Мерси за препратката. Вени Марковски 14:37, 13 септември 2006 (UTC)

Първоначален вариант - с множество неточности

По-долу е предишният вариант на статията. В него има редица неточности - някои от тях съм посочил по-горе в беседата. Ще върна в основната статия по-кратият, но и по-точен текст, който бях превел от английски език. Вени Марковски 14:40, 13 септември 2006 (UTC)

Евреите (Хибру: יְהוּדִים, идиш; Yiddish: ייִדן, Yiden) са последователи на юдеизма или, по-общо, съставят еврейския нарoд (еврейската нация, известна още и като децата на Израел), етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни. Понятието вклюва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм. Понастоящем евреите наброяват над 14.5 милиона, мнозинството от които живеят в САЩ и Израел.

История

Евреите са древен народ, чиято историческа прародина е в географската област Палестина. Тяхната древна история е известна както от Библията, така и от редица исторически документи и археологически находки. Евреите имат претенцията да считат себе си за богоизбрания народ, за народ на Закона на етичната мисия.

Юдея е независимо царство по време на Римската империя, което постепенно се превръща в провинция. През 65 г.н.е. избухва въстание срещу римляните, потушено от императорите Веспериан и Тит Флавий. През 135 г. император Адриан потушава поредното еврейско въстание, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина.

Евреите се заселват в Европа, особено след IV век. Те не се отказват (и до момента не са се отказали) от претенцията си за богоизбраност, вследствие на което прилагат различни морални норми спрямо евреи и неевреи. Вероятно заради това им поведение, в редица страни те са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на Кръстносните походи. Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през следващата година, и от Португалия през 1496 г.

Историята на евреите страна по страна (на англ. език)

През Втората световна война, в резултат на Холокоста, биват унищожени няколко милиона (според евреиски източници - 6 милиона) евреи.

През 1948 в Палестина е основана държавата Израел.

История в България

Следи за присъствие на евреи по българските земи са разпилени в най-различни и най често пъти противоречиви в твърденията са източници. Съществуват предложения, че семити (финикийци или юдеи) много преди новото летоброене са обитавали земите от двете страни на Хемус (Mezan 1925). Еврейският цар Ирод Агрипа I споменава в едно писмо до римския император Калигула (37 – 41 от н.е.) за съществуването на еврейски поселища в Македония. Проф. Г. Кацаров съобщава за разчетен от него надпис, намерен в с. Гиген, който свидетелства за заселване на евреи по тези места още през II век от н.е. Смята се, че една от най-старите еврейски колони в страната е била общността във Видин.

Според Саул Мезан, едно от най-интересните събития в средновековната история на българските евреи е възкачването на трона на еврейската Сара. Сара произхожда от юдео-византийската фамилия. След като приема християнската вяра, тя става жена на Иван Александър и царува в продължение на 20 години (1335 – 1355 г.) под името Теодора. По-голямата част от този период е време на благоденствие за еврейските общини, въпреки че в края на нейното царуване биват организирани „жидовски” гонения, за които историята пази твърде оскъдни сведения. Годината е 1395. текат последните месеци преди окончателното падане на България под Османско владичество.

През 1492 г. по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик… Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с пришълци от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.

Антисемитизмът, както и конкретният Закон за защита на нацията (приет от правителството на Цар Борис III, са дълбоко чужди на българския начин на живот и народопсихология. Антиеврейската кампания не среща разбиране нито сред селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната църква, нито в управляващите среди. Планираната тайна депортация на еврейското население в немските концлагери е осуетена от Българската православна църква, както и в резултат на граждански протести. Съществена роля за спасяването на евреите има и официалната съпротива на депутатите в парламента. Актът за изселването е атакуван от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев

В най-оспорваната претенция на еврейския народ – да счита себе си за избрания народ, за народ на Закона на етичната мисия, се съдържа същността на еврейското схващане за неповторимостта на юдейската идентичност.

В идеята на идентичност изначално е заложена двойствеността. Релефното присъствие на евреите сред народите, между които живеят , съчетава в себе си едновременно интегриране във вписващата ги среда и отговорност от нея; едновременно присъствие във и отсъствие от дискурсивната вселена на битността.

Историята на еврейското е енциклопедия на винаги новите опити за оцеляване – в различни пространства, в различен исторически контекст, от различни ситуации и в различна мяра: безкрайна редица от житейски изпитания, които създават изключителното разнообразие на адаптивните стратегии на еврейския народ, натрупани в неговото хилядолетно изгнаничество. Формирането на еврейските идентичности върви успоредно с упражнения в собственото усъвършенстване. В дивата среда на конкурентна безмилостност единствено печелившо е безспорното превъзходство.

Историята на евреите в диаспората е едновременно част от историята на еврейското племе и част от историята на страните, в които евреите са се разселили. В този смисъл еврейската история е част от историята на световната цивилизация. Идентичността на българските евреи може да бъде изследвана само в контекста на променящите се взаимодействия между евреите и българите.

Следи за присъствие на евреи по българските земи са разпилени в най-различни и най често пъти противоречиви в твърденията са източници. Съществуват предложения, че семити (финикийци или юдеи) много преди новото летоброене са обитавали земите от двете страни на Хемус (Mezan 1925). Еврейският цар Ирод Агрипа I споменава в едно писмо до римския император Калигула (37 – 41 от н.е.) за съществуването на еврейски поселища в Македония. Проф. Г. Кацаров съобщава за разчетен от него надпис, намерен в с. Гиген, който свидетелства за заселване на евреи по тези места още през II век от н.е. Смята се, че една от най-старите еврейски колони в страната е била общността във Видин.

Вероятно Средните векове са периодът, в който сред големите еврейски общности започва, отначало разпиляно и непоследователно, търсенето на идентификационни стратегии за оцеляване във все по-агресивни към друговерците християнски свят.

Според Саул Мезан, едно от най-интересните събития в средновековната история на българските евреи е възкачването на трона на еврейската Сара. Сара произхожда от юдео-византийската фамилия. След като приема християнската вяра, тя става жена на Иван Александър и царува в продължение на 20 години (1335 – 1355 г.) под името Теодора. По-голямата част от този период е време на благоденствие за еврейските общини, въпреки че в края на нейното царуване биват организирани „жидовски” гонения, за които историята пази твърде оскъдни сведения. Годината е 1395. текат последните месеци преди окончателното падане на България под Османско владичество.

В Испания текат последните години на търпимост и толерантност спрямо евреите. В други части на Стария континент вече са се случили различни по сила антисемитски вълни. В 1181 г. Филип Огюст затваря йешавата в Париж. В 1211 г равни Франция и англия емигрират в Палестина. В 1217 г филип Огюст изисква евреите да носят отличителен знак. В 1217 г. Луи IX нарежда да бъдат изгорени всички еврейски ръкописи във френската столица, а 6 години по-късно пропъжда евреите от държавата. Единственото място в света, където евреите са толерирани и защитени, е Испания. Все по-силната католическа църква обаче дава да се разбере, че няма да търпи поведението на испанските монарси. И след смъртта на Хуан I Кастилски започват масови погроми. Част от евреите въстават, други напускат страната, половината се покръстват… От този момент нататък започва големият дебат в еврейските общности, където се намират те, който продължава и до днес, повече от 5 века след изгонването им от Испания – трябва ли да оставаме затворени за света с риск да бъдем намразени или, напротив, трябва да бъдем открити за влиянията на другите с риск да отстъпим на изкушенията на невярващите и да се изгубим?

Въпреки масовото приемане на католицизма, Изабела Кастилска и Фернандо Арагоннски издават в 1492 г. Едикта за експулсирането на всички евреи от Испания. Същата година по българските земи пристигат първите бежанци от Иберийския полуостров. Голяма група от сефаради започва да устройва своите общности заедно и покрай романьотите в Никопол, София, Филипополис, Татар-Пазарджик… Сеферадските евреи стават определящият компонент в иначе разнородната мозайка, от която е съставено българското еврейство с пришълци от Германия, Гърция, Италия, Южна Франция и др.

През вековете на Османско владичество еврейските общини живеят без особени сътресения в империята, но и без видим прогрес и забележим разцвет. Те се снишават в провинциалната периферия на Балканското безвремие, където все още не се е задало закъснялото Възраждане. Върху неясната матрица на общия произход се отлагат различни легенди, неразбираеми митове и текстове, написани на език, който малцина владеят, доминира устно предаваният императив на еврейския Закон – магически притегателен ресурс за стабилитета и континуитета на еврейското самосъзнание.

Самосъзнанието на евреите, заселили тези земи, вплита в себе си основни идентификационни компонента - сефарадската традиция, носители на която са евреите от Испания и Средиземноморския басейн (фамилиите Пизанти, Папо, Кало, Йевани, Барух и т.н.), и ашкеназката традиция, носители на която са евреите от Германия, Унгария, Франция, Полша (фамилиите Ашкенази, Таджер, Грюнберг и др.). Двете основни групи евреи говорят различен език, имат различни ритуали, кухня, музика и се молят в различни синагоги. Разделението на евреите представлява две различни по тип конструкции в една общност, която се възприема „отвън” като единна, без да се правят диференциации между т.н. испански и немски евреи. Синхронните взаимоотношения между „сефарадим” и „ешкеназим” са вероятно резултат на взаимнозависимия характер на двата типа еврейски култури в България, които не са имали възможност да разгърнат в дълбочина съдържателни контрасти в своите възгледи. По тези земи не се създават значими културни центрове и българските евреи остават встрани от фундаменталните теологични спорове, които през XVIII век се водят разгорещено в Централна Европа със създаденото в Подолия ново религиозно движение на Хасидимите. Влиянието на талмудистките течения не се усеща в България, въпреки че много по-рано именно в Никопол и в Плевен е живял внукът на Ефраим Каро Юсеф, роден в Теледо и прогонен от там след 1492 г.,който 32 години работи върху Шулхан Арух – религиозен кодекс на юдеизма, който и днес служи за основа на юрисдикцията на религиозните трибунали.

На интелектуалния хоризонт на тогавашната империя се явяват блестящи евреи-солисти, които съществуват благодарение на общността, но по никакъв начин не са типични нейни представители. И Юсеф Каро, и други изявени мислители, с публичността на своята дейност добавят аргументи в полза на често лансираното в различни среди допускане, че евреите са по-скоро народ от личности отколкото множество поданици.

И в българските земи евреите живеят предимно в по-големите градове. Според свидетелството на големия чешки историк от края на миналия век Константин Иречек българските евреи са "повечето русокоси, един умерен, скромен, работлив и благонравен народ". По-големи капиталисти има само в София, Пловдив и най-много в Бургас. Евреите са дюкянджии, сарафи и амбулантни търговци, но има също така много занаятчии, та дори и хамали. Шпаньолите, продължава същият автор, носеха дори в София фес и полутурско облекло, с дълга до земята антерия от жълт или пъстър плат, но понастоящем европейските дрехи и калпакът печелят връх. "С българите шпаньолите поминуват съвсем добре. В София главният равин, белобрад старец с черна чалма, личи между първенците на града, които не трябва да отсъстват на никое тържество. При изборите шпаньолите винаги гласуват с правителството, на големи тълпи, като по команда", завършва Иречек.

В началото на ХХ век българските евреи са с ясно очертани прилики и разлики от мнозинството. Евреите са почти изключително градско население, половината живеят в София. Техните професионални ориентации са обусловени от няколко обстоятелства: цеховите организации през Средните векове са изключили евреите от много занаяти, което оттам на сетне определя изборите им. Те нямат обработваема земя. Недостъпни или силно ограничени за тях са професиите от почти цялата гама на държавната администрация – евреите не са могли да бъдат съдии, служители в държавната адвокатура, юрист-консулти в министерствата и в други институции.

Активното еврейско население в по-голямата си част е разпределено в търговията, индустрията и занаятчийството и почти никак в земеделието, държавните структури, управлението и администрацията. От свободните професии евреите избират да бъдат адвокати, лекари, зъболекари, фармацевти, сарафи, инженери, комисионери, индустриалци, рентиери и др. бедността е най-характерния белег за еврейските маси.

Отделни прояви на антисемитизъм има, но те са по-скоро „аматьорски” и имитативни. Б. Ардити посочва три периода на поява на антисемитски писания:

- След Освобождението, когато се печатат текстове, разпространяващи версията за ритуално убийство за употребата на християнска кръв при евреите;

- Белогвардейския период след I-та Световна война, когато се появяват заглавия като „Гробокопачите на Русия”, „Ционистките протоколи” и „Евреите-убийци”;

- Периода след 1933, който изобилства с профашистки и антисемитски брошури.

Тези периоди обаче не са довели, както на много места в Централна и Източна Европа до организиране на антиеврейски погроми.

Общобългарските ексцеси впрочем се повтарят и в годините на Втората световна война - най-напред в борбата на прогерманските власти с комунистите и другите привърженици на антихитлеристката коалиция (сред които по обясними причини има и много евреи), после - при разправата на победителите с победените след нахлуването на Съветската армия в страната през септември 1944 г.. Така например в извършената от комунистическия режим национализация на индустрията, част от която е еврейска собственост, участват и еврейски функционери. През този период обаче има и нещо качествено ново. По време на войната Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за прословутото "окончателно уреждане на еврейския въпрос". Така през декември 1940 г. парламентът приема позорния Закон за защита на нацията, който поставя началото на един държавно организиран тормоз и преследване на евреите (и масоните). Смесените бракове стават само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии, наложени са извънредни имуществени данъци. Ето как изглеждат последствията от закона във всекидневието според Бохор Пилосов от Дупница, "най-еврейския град в България" (една четвърт от всички жители): "Тогава трябваше да носим давидовите значки, наложен ни бе полицейски час, хляб можехме да купуваме само от отделна фурна, имаше улици, по които ни бе забранено да се движим. По 6-7 месеца в годината мъжете от донаборна до 50-55-годишна възраст бяха изпращани в "трудови лагери". Храната беше достатъчна, но с невероятно ниско качество. Между надзирателите, предимно запасни офицери и подофицери, имаше както формени говеда, така и нормални българи, които се стремяха всячески да облекчат участта ни."

Но антисемитизмът, както и конкретният Закон за защита на нацията, са дълбоко чужди на българския начин на живот и народопсихология. Антиеврейската кампания не среща разбиране нито сред селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната църква, нито в управляващите среди. Планираната тайна депортация на еврейското население в немските концлагери е осуетена както от гражданските протести, така и чрез официалната съпротива на депутатите в парламента. Актът за изселването е отменен от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев (след войната обаче не се намира кой да защити него и той е осъден като фашист и... антисемит). Освен това прeз Румъния и България за Хайфа, Палестина, заминават много румънски, полски, а също така чешки, унгарски и литовски евреи.

В съвременна България все още се спори чия е заслугата за спасяването на евреите. Твърди се, че това става и със задкулисни комбинации на самия цар Борис III. Във всеки случай несъмнено си остава едно: местните евреи не заминават за газовите камери поради енергичното противопоставяне на огромната част от българското общество.

За нещастие, това не се отнася за евреите от Беломорска Тракия (в съвременна Гърция) и Вардарска Македония (днес Република Македония), тогава под българска и немска окупация. През март 1943 г. около 11 хиляди евреи от тези земи са депортирани и стават жертви на холокоста. Създаването на държавата Израел е политически резултат на най-голямата трагедия в Историята на цивилизациите – индустрията за човешко унищожение, създадено от нацистите, която отне живота на 6млн. евреи. След Втората световна война евреите в България са към 50 хиляди души, т.е. - колкото и преди нея. След 1948 г. огромното мнозинство от тях се изселва в новосъздадената израелска държава, а също така в САЩ и други страни.

България след 1949г. животът в еврейската общност фактически затихва. Няколко поколения израстват, без да познават нито Бейт-а-Ам – еврейски дом, нито синагогата. Въпреки това, за много кратко време след 1989 г. живота в общността бива възстановен с впечатляващи темпове. Очевидно българските евреи са поддържали паралелни социални пространства в продължение на десетилетия по време на социалистическото управление на страната, което по някакъв начин е било съчетавано с тяхната идеологична ориентация.

По отношение на евреите българите имат положителни стереотипи. На еврейската общност се преписват характеристики, типични за деловите и за интелектуалните среди в градската култура. Евреите се виждат от българите „преди всичко като интелигентни, съобразителни, културни и възприемчиви”. Много високи стойности са получили и допълващите ги класификации „любознателни, прозорливи и находчиви. Колкото и да е оредяло българското еврейство днес, то несъмнено продължава да внася своя дял в духовността и материалния свят на съвременна България. Показателно е, че след промените от 1989 г. евреинът по майка Андрей Луканов бе двукратен премиер на правителства на бившите комунисти (въпреки че формално дори нямаше българско гражданство). Евреин бе нелепо загиналият при сърфинг Илко Ешкенази, вицепремиер в съставения през 1991 г. кабинет на антикомунистическия Съюз на демократичните сили. Евреин по майка е Георги Пирински, бившият министър на външните работи в червеното правителството от 1994-1997. Същото се отнася и за бившия вицепремиер от Съюза на демократичните сили Александър Божков.

По-голямата част от изворите за историята на българските земи по време на османското владичество са именно еврейски, тъй като са се запазили много малко български текстове.

България е единствената държава, която може да се гордее, че е спасила всичките си 50 хил. евреи по време на Втората световна война. Освен това, само в България броят на евреите се е увеличил по време на войната.

След създаването на Държавата Израел през 1948 г. около 90% от българските евреи емигрират в нея. Твърди се, че за това е платено добре на комунистическото правителство, по 50 000$ за всеки емигрант.

Вандализъм?

Преди малко се появи следната редакция в секцията "любопитно":

- Васил Левски пише в „Писмо до Иван, Петър и Христо Фурнаджиеви в Карлово“ от сборника Васил Левски. НАРОДЕ????, издание на „Захарий Стоянов“, София, 2002: „Така ще бъде в наша България и за турчинът, и за чифутинът, и пр. Само ако припознае законите равно с българинът“

В тази връзка е добре да се види изследването на Олга Тодорова, по-специално бел.под линия 43. Левски е единственият, "който ратува за пълна равнопоставеност между българи, турци и евреи в бъдещата свободна българска държава и неговия текст представлява по-скоро едно приятно изключение, което само потвърждава правилото (подчертаването мое - В.М.)

Тук пък редакторът добавя текста

"Най-характерната особеност за евреите е, че се считат за богоизбран народ (виж Юдаизъм)".

Би могло да има и такава гледна точка, но в източника на статията такова посочване няма. Това е нашият, български, принос към статията. Няма проблем да съществува такъв текст, стига да може да се докаже, че това е най-характерната особеност за евреите.

Доколкото виждам в юдаизъм става дума не за евреите, а за тяхната религия. Виж оригинала:

Judaism in all its variations has remained tightly bound to a number of religious principles, the most important of which is the belief that there is a single, omniscient, omnipotent, omnibenevolent, transcendent God, who created the universe and continues to be involved in its governance. According to traditional Jewish belief, the God who created the world established a covenant with the Jewish people, and revealed his laws and commandments to them in the form of the Torah. The practice of Judaism is devoted to the study and observance of these laws and commandments, as written in the Torah.

Еврейската религия има множество характерни особености, но не и "най-характернаТА". От материалите в Уикипедия най-лесният извод, до който можем да стигнем е, че най-характерната особеност на евреите е, че имат най-многото нобелови лауерати за народ с техния размер. Но да се прави сравнение между народ, религиозни принципи и да се цитират източници, чиято достоверност е неизвестна може да става, ако се спазва НГТ.

--Вени Марковски 14:00, 17 септември 2006 (UTC)

Аз ти предлагам да се правим, че се уважаваме. Недей да квалифцираш като вандализъм моите промени, подкрепени с източници. Защото ще почна твоите да ги квалифицирам като „чифутщини“ и обстановката ще се спече нацяло. --ИнжИнера 14:17, 17 септември 2006 (UTC)

Цитатът, който ти даваш не е онзи, който аз давам. Става дума за две различни произведeния на Левски. Аз цитирам от "Наредата", а ти - от лично писмо до някого си. Левски е човек, който е бил много внимателен в официалните документи, които е съставял. Ако мислиш, че това, което ти цитираш е добронамерено, тогава го сложи в бележка и готово. Като добавяш и това какво бил "мислил Левски" ставаш пристрастен. Виж твоето обяснение: "още Левски е считал за неприемливо на територията на България да има „богоизбрани“ народи, непризнаващи българските закони" Ако искаш да го цитираш, направи си го в отделна бележка, а не като редактираш моята. Ако мислиш, че това, което правиш не е вандализъм, тогава приеми извинения. Аз съм се водил от текста в Уикипедия:Вандализъм --Вени Марковски 14:36, 17 септември 2006 (UTC)

Иначе съм сигурен, че за теб думата "чифутин" не е обидна. Съдя по този твой текст: "Само на цигани, евреи и комунисти ще ми станете, наглеци такива." Малко по-горе обаче, в началото на беседата Владко е обяснил нещо по този повод.--Вени Марковски 14:44, 17 септември 2006 (UTC)

Точка вандализъм създаваш на 14:00, 17 септември 2006 . Изречението, което цитираш, т.е. - заядливият ми и и явно пристрастен коментар, е от 14:10, 17 септември 2006 Порди което, със съжаление трябва да отбележа: Ти си един долен чуфутин и лъжец! Абе, не ти ли казаха, че съм голям грубиян, но не ме махат, защото нагрубявам само такива като тебе - дето очевидно и нагло лъжат, когато не са прави? И не се разбират от дума - виж как веднъж ти отминавам нападките и „ти предлагам да се правим, че се уважаваме“. Да беше ме послушал! --ИнжИнера 14:49, 17 септември 2006 (UTC) Стабилен Stable