Беседа:Дрангова чешма

Оригиналният текст си е „на ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ“, а не „ЗА ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ“. При реставрацията на паметника, оригинала е подменен с нелогичното „ЗА“. Ето виж тази стара снимка [1].--Кочев (беседа) 19:53, 25 юли 2018 (UTC)

Може и „за“ да е, както по̀ ми прилича тука, а и онзи загадъчен поручик-фотограф е надписал тая снимка „Освѣщение паметника-чешма за падналитѣ юнаци (...)“.
— Luchesar • Б/П 20:58, 25 юли 2018 (UTC)

Категорично е „на“. Сега открих в архива си едно сканирано копие от пощенска картичка - колаж от 1918 г. с изображение на паметника, на която надписа се чете отлично. За съжаление не съм спец по качванията на чужди снимки в Общомедия, още повече че на картичката е посочен авторът: „еф. М.Д.Докурчев“. Ако някой се наеме да я качи, ще му я изпратя по имейла.--Кочев (беседа) 11:57, 26 юли 2018 (UTC)

Добре, аз поне не възразявам да се промени тогава. Картичката ми се струва, че по-скоро не става за качване, освен ако не намерим информация кога е починал въпросният ефрейтор. Погледнах за всеки случай в списъците на ДАА със загинали във войните, но там няма такъв.
— Luchesar • Б/П 14:56, 26 юли 2018 (UTC)

Заповедта на Дрангов за построяването на чешмата-паметник

Това може да е полезно за статията:

„	ЗАПОВЕД №84 НА КОМАНДИРА НА 5-И ПЕХОТЕН МАКЕДОНСКИ ПОЛК ПОДП. БОРИС ДРАНГОВ ОТНОСНО ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЧЕШМА-ПАМЕТНИК В ЧЕСТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ВОИНИ ОТ ЧАСТТА Бивакът край Петрич, 16 април 1916 г. Няма умирачка, по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая – да сложиш живота си за благото на родната земя. Тоя подвиг е най-възвишен, най-труден, най-свят: О, блажен е, който знай в бой живота си да сложи, свойта кръв за роден край да пролее, който може. Признателността е първа черта на благородството. Всички народи, достойни за свободен живот, високо ценят юнаците, дълбоко зачитат заслужилите, неизменно следват завета на честно падналите. И в чест на верните издигат великолепни храмове, съзиждат величествени паметници, отреждат дни, в които ги честват тържествено, поминуват ги всенародно. Вдъхновени певци прославят славните им дела в трепетни, сладкозвучни песни, които вълнуват, съживяват, ободряват потомството. Велики живописци в дивни картини обезсмъртяват безпримерните им подвизи. Всичко това е високо справедливо... дълбоко назидателно... В неудържимия си тек времето постоянно подновява. Както водите на реката, що бърза да стигне морето, едно след друго вървят поколенията. Тъй и народът се изменява в своя вървеж в бъдещето. Но това бъдеще може да бъде честито само тогава, когато достойни млади сили попълнят празнините, що безспирно отваря смъртта... Младежите са достойни, когато са възпитани в чувство на дълг. При тази отхрана най-мощни учители са загиналите предходници. Те проповядват с чистите си дела. Те назидават с безкористния си пример. Те ни думат: „Ние честно и достойно изпълнихме дълга си към целокупното българско отечество. За него страдахме. За него умряхме. Страдайте, умирайте и вие. Великото сегашно ще роди бляскаво бъдеще. За народи, верни на своя дълг, не престават светли дни...“ Мислейки така, неуморими чинове от родния полк издигнаха тая хубава чешма-паметник в чест на падналите юнаци. Всичко в тоя паметник буди мисълта ни, буйно разтупва сърцето ни! Паметникът е издигнат на граница, безжалостно прорязана през живи родни меса. Той е чешма, чиято животворна струя бликна отново, както свободата изгря в измъчената ни родина. Той е посветен на „падналите юнаци“, които пожертваха живота си за волността на брата! Той е построен от македонски деца, вчера тъжни изгнаници от своята свещена татковина, а днес волни и горди нейни защитници. Мястото, здраво и стройно изграденият паметник, надписът, буйната и чиста струя ще вещаят на потомството: Бъди силно! Бъди непоколебимо! Възвиси сърцето си – от спомените за славното минало, па самоотвержено служи, па все по-нагоре се стреми, на все по-широко криле разпростри! Паметникът е издигнат по благородния почин на командира на 2-ра дружина майор [Христо] Танушев. Той бе душата на това родолюбиво дело. Той даде плана. Той го оделотвори. С радостна готовност явиха се на помощ нашите честни и за добро отзивчиви войници. Те вложиха знанията си, труда си, сърцата си. Те искаха да направят нещо хубаво, ценно, достойно. И от ранна сутрин до късна вечер, не признавайки ни отдих, ни празник, усърдно работиха. Най-много работи 6-а рота; най-много ѝ помага 8-ма рота; вложиха своя труд 4-а, 5-а и 12-а рота. Безспирно тича за мраморни плочи, цимент, сечива и др. потреби колоездачът редник Руси Георгиев. Вие, работни другари, вие, честни труженици, построихте чешмата и увековечихте паметта на „падналите юнаци“. Свидетел на усърдната ви работа, всякога и от душа се радвах, че съм честит да началствам войници, способни да побеждават и победите си да обезсмъртяват. От името на службата изказвам ви, юнаци, моята искрена, сърдечна войнишка благодарност! Живейте, за да побеждавате! Работете, за да издигнете още по-изящен паметник на заветните граници на отечествените земи! Да кажем от сърце: Бог да прости падналите юнаци! Да живеят железните и неудържими български борци! Ура! Командир [на] 5-и пех[отен] Македонски полк Подполковник [Борис] Дрангов	“
Бъчваров, Т. Полковник Борис Дрангов. Организатор на 5-и п. Македонски полк. С., 1918, 44–47.

Това всъщност е от „ДОКУМЕНТИ НА ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ ЗА ДЕЙНОСТТА МУ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА“ на Проф. д.ист.н. Тодор Петров, публикувано в Македонски преглед 3/2017. Имам го като PDF, но не искам да го качвам много публично онлайн заради авторските права. Може би като пусна наш си Фабрикатор, където ще може да се направи проект „Македония“ и подобни документи да са видими само за членовете на проекта.
— Luchesar • Б/П 21:37, 25 юли 2018 (UTC)

Ако измислиш по-добре... Аз това си го копирах от Ефрем Суздалски. Немам инвенции. --Мико (беседа) 05:27, 26 юли 2018 (UTC)