Направо към съдържанието

Беседа:Диоген Вичев

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Против, първо прочети и сравни, пък после... Luxferuer (беседа) 20:10, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]

В източника липсва бащиното име на героя. --Luxferuer (беседа) 20:18, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]
Не е за бързо изтриване към момента. Трябва обаче да се поработи по нея за стане текстът по-енциклопедичен. Стан (беседа) 06:31, 7 октомври 2024 (UTC)[отговор]
За бързо триене е. Трябва да се пресече тази практика на копиране и пускане с незначителни промени.--Akeckarov (беседа) 07:02, 7 октомври 2024 (UTC)[отговор]

Сравнението

[редактиране на кода]

Статията:

„Диоген Иванов Вичев с прозвище Бай Диоген, Дядо Диоген или простонародното „библиотекарят“. Така силистренци наричат с уважение и обич човека, отдал шестдесет години от живота си съхранение и разпространение на писменото слово.“

Източника:

„Бай Диоген”, „Дядо Диоген” или просто „библиотекарят” – така силистренци наричат с уважение и обич човека, отдал на книгата, на нейното съхранение и разпространение шестдесет години от живота си.“

Статията:

„Диоген Вичев е роден на 14 февруари 1874 г. в Силистра. Благодарение на семейството си е човек с висок граждански морал. По произход е от с. Драгоево, Шуменско, известно с непоколебимия български дух.“

Източника:

„Диоген Вичев е роден на 14 февруари 1874 г. в Силистра. Семейството му е основният фактор за израстването му като патриот и човек с висок граждански морал. Коренът му е от с. Драгоево, Шуменско, известно с непокорния дух на българите.“

Статията:

„Той завършва силистренското педагогическо училище, учи още две години в Пловдив, а след това изучава военното дело във военното училище в София. През 1887 година става уредник на общинската библиотека. Полага много усилия за подреждането на малкото книги и големия брой вестници и списания, защото това е истинското му призвание.“

Източника:

„Диоген Вичев завършва силистренското педагогическо училище, учи още две години в Пловдив, а след това във военното училище в София. През 1887 година става уредник на общинската библиотека. Намира истинското си призвание, истинското си място сред книгите.“

Няма да продължавам. Luxferuer, не за пръв път се води подобна дискусия. Петте разлики между Вашия текст и първоизточника не променят фактите. Уикипедия не се ползва с добро име и поради подобен подход.--Simin (беседа) 20:44, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]

Разликите са си разлики. Следва се подредбата на бииографията. Ако бях започнал с датата на която е умрял, Уикипедия сигурно щеше се ползва с добро име. Luxferuer (беседа) 20:53, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]
И приликите са си прилики. Следва се не само "подредбата на биографията". Ако не схващате колко абсурден е този подход, при който взимате един текст, размествате няколко думи и го пускате като статия в Уикипедия, значи трябва да се потърси друг начин. Преди време пишехте в инкубатора...--Simin (беседа) 21:02, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]
Simin е напълно прав. Carbonaro. (беседа) 06:47, 7 октомври 2024 (UTC)[отговор]
Няма само разместени думи има и променени, но в същият дух. Това, което е останало е естествено вградено по смисъла на оригинала. Luxferuer (беседа) 21:10, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]
Да, няколкото разлики в изплагиатствания текст. Ако наистина мислите, че в това няма нищо лошо, значи изначално имате проблем, какво е редно и какво не. И при други статии е имало подобни забележки към Вас.--Simin (беседа) 21:15, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]
Simin: За сведение - тук има един инструмент за автоматизирана проверка: https://copyvios.toolforge.org/?lang=bg&project=wikipedia. --Спас Колев (беседа) 14:25, 18 октомври 2024 (UTC)[отговор]

Да-да, ама тук редакторите са съставители и компилатори, иначе почват да валят шаблони Оригинално изследване. Гонката по служба е многолика и в някои случаи нескончаема. --Luxferuer (беседа) 21:23, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]

Разбирам, но може да се съставя и компилира, без да се преписва. Не е необходимо да кажем всичко, което го има в източника. Можем да избегнем, например, разни литературни похвати. Например: "Така силистренци наричат с уважение и обич човека...". Нали става дума за енциклопедия. Когато махнем тези неща и оставим фактите, се отдалечаваме от вероятността да ни обвинят, че плагиатстваме. Или взимаме друг източник, от който можем да съдим за това уважение и обич (ако има) и търсим начин да го вплетем. Например с цитат на съвременник, на изследовател....--Simin (беседа) 21:28, 6 октомври 2024 (UTC)[отговор]