Беседа:Димитър Кудоглу

Това е преписано отнякъде. Ето тука има информация за човека [1], ако на някого му се занимава да оправя. --Мико 12:13, 16 януари 2012 (UTC)

ДИМИТЪР ПЕТРОВ КУДОГЛУ

На 25 май 2010 г. пловдивчанката-историк Райна Каблешкова дари на Народна библиотека „Иван Вазов” три изключително ценни архивни документа, разкриващи дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив – Протоколна книга, Книга на посетителите на дома и Златна книга на благотворителите. Това са документи от архива на дядо й Недко Каблешков – също така голяма личност, свързала трайно живота си с Димитър Кудоглу. Кой е Димитър Петров Кудоглу и защо дарените документи са така високо ценени, макар че представят само част от високоблагородното му дело. Той е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско, в семейство на будни българи и е закърмен от ранно детство с чувство на патриотизъм и родолюбие. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос и завършва образованието си във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски) той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти и скоро става голям и известен тютюнотърговец. През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия. Макар и далече от родината, той не забравя земляците си. С лични средства през 1908-1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Той дава щедро лептата си на инвалиди, на старопиталища, на сиропиталища, на благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, на комисии и комитети, на църкви, манастири, на студенти, ученици, на бедни и болни. Изразходваните от него средства надхвърлят 3 милиона лева. Още през 1920 г. в Българската академия на науките внася 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име, за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Ц. Бакалов. Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Управлението на Дома се възлага на Ефория, в която влизат: учредител - Д. П. Кудоглу и членове - пловдивския окръжен управител Г. Преславски, кмет П. Дренски, председателя на Окръжна постоянна комисия Г. Ямболиев, подпредседателя на Червения кръст д-р Добрев, председателя на Пловдивската търговска камара – Хр. Льочков, Димитър Ат. Турдоглу, Константин Ат. Турдоглу и Недко Каблешков – избран от Ефорията за неин председател. Дарението се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наема от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на Дома. Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание законопроект за Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Във встъпителните си думи той казва: “Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек … той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”. На третото четене на законопроекта, след заключително благодарствено изказване на народния представител Никола Мушанов и след бурни ръкопляскания, законопроектът е приет. С Указ № 797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за Дома. Благодарствени поздравления Димитър Кудоглу получава от Александър Цанков – председател на ХХІ Обикновено народно събрание, от Андрей Ляпчев – министър-председател, от Светия синод и много други. След пълното обзавеждане на Дома, след назначаването на лекарите, сестрите и другия персонал, на 8 октомври 1927 г. става освещаването и официалното му откриване. По изричното настояване на Кудоглу то е трябвало да бъде съвсем скромно. Пловдивчани обаче му дават такава сърдечност и тържественост, каквато рядко са виждали в града. На освещаването лично присъства дарителят, дошъл специално за тази цел от Германия заедно със съпругата си. В този голям празник вземат участие министър-председателят Андрей Ляпчев и г-жа Ляпчева, директорът на народното здраве д-р Кесяков, директорът на полицията г-н Преславски, професорите – д-р Ватев, д-р Берон, д-р Руменов и др. Тук е и цялата местна власт начело с окръжния управител г-н Димчев и кмета д-р Костов. След извършване на църковния обред на освещаването от епископ Харитон, речи държат – председателят на Ефорията Недко Каблешков, министър-председателят Ляпчев, кметът на града, който поднася пергаментен адрес за почетно гражданство на дарителя. Речта си Димитър Кудоглу завършва с думите: “Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е Ваш, който е Дом на целия български народ. Добивам нови сили, за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!”. Кой е Недко Каблешков – от чийто архив са дарените документи. Роден през 1867 г. в Копривщица. Учи гимназия в Одрин, след което завършва правни и политически науки в гр. Лвов – Полша. След завръщането си в Пловдив е назначен за член на Окръжния съд, а в последствие за прокурор. От лятото на 1895 г. започва самостоятелна адвокатска практика. Свързан до края на живота си (1964 г.) с Пловдив, той играе важна роля в обществения и културен живот на града. Общински съветник през периода 1899 – 1901 г., председател на Дружеството на пловдивските журналисти (1926-1936 г.), публицист и оратор от класа. Основател на ”Пловдивски вестник”. Член на “Дома за изкуствата и печата”. Инициатор за откриване на университет в Пловдив. Голямо негово дело е енергичната му намеса в борбата за спасяване на пловдивските евреи. Каблешков организира и ръководи тържествата в Пловдив по повод 70 години от рождението и 50 г. от писателската дейност на Иван Вазов и урежда посрещането на народния поет в града на тепетата. По негово предложение след това ул. “Станционна” е преименувана на ул. “Иван Вазов”. През 1950 г. подарява на Народната библиотека в Пловдив голям брой книги и периодични издания. Прави голямо дарение на Етнографския музей. През 1948 г. дарява на Пловдивската община собствената си вила в с. Бойково с няколко декара гора около нея. Освен дейността му в Ефорията, той активно участва в живота на благотворителните дружества „Майчина грижа”, „Инвалид”, „Съюза за закрила на децата.” Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността. През настоящата година с подкрепата на Народна библиотека “Иван Вазов” и общественици на Недко Каблешков е присъдено високото отличие “Почетен гражданин на Пловдив”. „КНИГАТА НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА ДОМА” е един документ за признателност и благопожелания към делото на Димитър Кудоглу. В нея са включени впечатленията на много личности и колективни посетители на Дома от 1927 до 1940 г. На първа страница са се подписали Царица Йоана и принц Кирил, явно посетили дома на 31.І.1940 г. Първи посетили Дома и написали посвещения са Андрей Ляпчев и неговата съпруга (8.ХІ.1927 г.). Той пише: “Добро дело, началото на което бе честит да тури г-н Д. П. Кудоглу”, дано да бъде последвано и от други благодетели”. Следват благопожеланията на кмета д-р П. Костов и директора на полицията. Невъзможно е да се изброят всички подписвали се посетители. Но не можем да не отбележим и чуждото присъствие – преподавателите от Френския колеж и техни възпитаници от осмите класове, Британската секция на Международната женска лига, посетители от Виена, от Ордена Успение Богородично, Белград, Прага, Женева, група окръжни съветници от Пловдив, медицинските фелдшери при Пловдивската държавна болница, от много лекари от страната и чужбина, от писатели - Дора Габе (25.ІV.1930 г.): „ С чувство на благоговение пристъпих прага на тоя дом на човешкото дело и си излизам с по-голяма вяра в хората”, Мара Белчева: “Тази е първата стъпка към човещина, достойна да бъде възпяна от най-вещия поет”. „ПРОТОКОЛНА КНИГА НА ЕФОРИЯТА” – включва документи от всички заседания – 1926 до 1933 г., от 1 до 76 протокол. Това всъщност е историята на Дома “Димитър Кудоглу” и съдържа Учредителен акт, Правилник за вътрешния ред и управлението, финансови документи, материална база, назначения, персонал, правилник на диспансера, тарифи за услугите (бедните се обслужват даром); Правилник за функциониране на отделите при диспансера, разходи, приходи, заплати, годишни бюджети. Наред с медицинските отдели, четем, че в Дома е организирана и Библиотека с местна и чуждестранна литература и списания. Протоколната книга завършва с постановление на Министерски съвет от 4.Х.1932 г. за освобождаването от мито и всякакви други данъци и такси. „ЗЛАТНА КНИГА НА БЛАГОДЕТЕЛИТЕ НА ДОМА”. Съгласно чл. 8 от Правилника, Ефорията прогласява за благодетели на дома и постановява да се запишат в Златната му книга „всички завещатели, дарители” на по-крупни суми или имоти и тия, които имат заслуги към дома. За съжаление в книгата е записан със златни букви само Пловдивският окръжен съвет, който прави крупно дарение от 160 000 лв., а по-късно дарява още 250 000 лева, за да открие, мебелира и обзаведе противобясна станция към дома. Искам да завърша със заключителните думи на Александър Цанков пред ХХІ Обикновено народно събрание, след приемането на закона за Дома: „на…бъдещите поколения на човешкото милосърдие и благотворителност, в които нуждаещите се и страдащите от опасни болести ще намират помощ и подкрепа и от благородната Ви инициатива … те ще черпят поука и пример за любов към ближния и светъл патриотизъм”.

Какво направиха бъдещите поколения? Национализираха Дома и прекратиха дейността му, събориха този уникален архитектурен паметник, за да разширят на негово място сградата на пощата. Складовете предавани, препродавани, днес са в частни ръце и пустеят.

д-р Радка Колева Jingiby 09:57, 18 януари 2012 (UTC)